Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 25.01.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен съсав, в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 5175 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 6258 от 09.01.2019 г. по гр.д. №
8618/2018 г. на СРС, ГО, 145 състав, е отменено като незаконно уволнението
на Т.В.В., с ЕГН **********,*** , извършено със Заповед от 21.12.2017 г. на Управителя на „Т.С.Б." ЕООД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с която трудовото му
правоотношение е прекратено за длъжността "Машинист,
пътно-строителни машини" в „Т.С.Б." ЕООД на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; С решението
ответникът „Т.С.Б."
ЕООД е осъден да
заплати на ищеца Т.В.В., сумата от 2 971.40 лева / две хиляди деветстотин седемдесет и един
лева и 40 стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода месец Юли, .Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември 2017 година, ведно със
законналлихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; сумата от 1 230.00
евро / хиляда двеста и тридесет евро/, представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение за месец Юни 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 250.00 лева / двеста и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 10 дни на
основание чл. 224, ал.1 КТ, ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
исковата молба - 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; на
основание чл. 15,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина сумата
от 945.00 евро /деветстотин четиридесет и
пет евро/, представляваща дневни
пари за 27 дни, по 35.00 евро на ден, за периода от 01.06.17г. до
27.06.17г., в който работникът е бил командирован
в гр. Щотен, Германия.
С решението СРС е отхвърлил предявения на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ от ищеца
Т.В.В., с ЕГН **********, срещу „Т.С.Б." ЕООД , ЕИК ****** иск за заплащане на сумата от 2 080.00 лева, представляваща
дължимо обезщетение на осн. чл.225, ал.1 от КТ за това, че е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение със Заповед от 21.12.2017г. на управителя
на „Т.С.Б." ЕООД , ЕИК ******, за периода от 08.01.2018 г. до 11.05.2018 г. включително, като неоснователен.
С решението ответникът Т.С.Б." ЕООД , ЕИК ******
е осъден да заплати на Т.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 704.09 лева, представляващо разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважените искове, както и да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд депозит за вещо лице в размер на 195,68 лева и държавна такса върху
уважените искове в размер на 388,69лева , на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Недоволен от постановеното
решение, с което исковете при квалификацията на чл.344, ал.1, т.1 от КТ , по
чл.128, ал.1,т.2 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ, по чл. 15,ал.1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина е останал ответникът „Т.С.Б." ЕООД , ЕИК ******, който в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в уважителната му част.
Решението в ЧАСТТА, с която искът
при квалификацията на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във
въззивното производството е постъпила Молба от 09.03.2020 г. от пълномощника на
ответното дружуство „Т.С.Б."
ЕООД , ЕИК ****** адв. К.К., с
приложени към нея доказателства, от които се установява, че ответникът "Т.С.Б." ЕООД , ЕИК ****** е обявен в несъстоятелност по т.д.№ 1070/2018 г. по описа на СГС, ІІІ Търговско
отделение, както и Молба от 05.06.2020 г. от адв. К. с приложени към нея доказателства за
назначаване на синдик на дружеството въззивник.
С молба
от 16.03.2021 г. синдика на А.Т. ответното дружуство
„Т.С.Б." ЕООД ,
ЕИК ******, към която са приложени Списъци на
приетите от синдика вземания на кредитора Т.С.Б. ЕООД/н./,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и Списък на служебно вписаните
от синдика вземания на
кредиторите на Т.С.Б. ЕООД/н/, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и Списък на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на Т.С.Б. ЕООД/н/,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
определение от 16.12.2019 г. по т.д. №1070/18
г., Списък на допълнително предявени вземания,
вписани от синдика
на кредиторите на въззивника, предявени по чл. 688, ал. 3 ТЗ, Определение по т.д. №1070/18 г.,
с който е одобрен списъка на приетите вземания
по чл. 688, ал. 3 ТЗ, молба от НАП от 22.01.2020 г. и разпореждане
от НОИ от 23.12.2019 г.
Настоящият въззивен състав след съвещание е приел като
писмени доказателства по делото приложения към молбата от
16.03.2021 г. Списък на служебно
вписаните от синдика вземания
на кредиторите на Т.С.Б. ЕООД/н/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
доколкото ищецът в настоящото производство и
въззиваема страна се явява кредитор под №1, който в сроковете,
посочени в ТЗ, е предявил вземанията
си за неизплатени трудово възнаграждение, вкл. по чл. 15,ал.1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, както и претенцията си за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периодите по
настоящата искова молба, предмет на първоинстанционното исково
производство и на настоящото въззивно такова.
Съдът е констатирал, че
вземанията, предмет на исковете с правно основание чл. 128 КТ за
неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2017 г. за сумата 2971.40 лева, иск за неизплатена част от трудовото
възнаграждение за м. юни 2017 г. в размер на
1 230 евро, иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 250 лева, същите ведно със законната лихва върху главницата, както и иска по чл. 15, ал. 1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина за сумата от 945 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, са включени от синдика в Списък
на служебно вписаните от синдика
вземания на кредиторите на Т.С.Б.
ЕООД/н/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, одобрен от съда по несъстоятелността по т.д. № 1070/18 г.на
СГС, поради което и на основание
чл. 637, ал. 2 ТЗ, който предвижда, че ако вземането бъде прието при
условията на чл. 693 ТЗ, производството се прекратява, поради което в посочените части въззивното производство е
прекратил производството.
Така
предмет на настоящото въззивно производство се явява единствено искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Не
се спори между страните, а
това е видно и от доказателствата
по делото - представения по делото Трудов догавор
сключен на 30.05.2017 г., че
между тях е съществувало валидно срочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "Машинист, пътно-строителни машини" в „Т.С.Б." ЕООД , което е прекратено със
Заповед от
21.12.2017 г. на Управителя на „Т.С.Б." ЕООД ,на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - изтичане на срока за
изпитване на страната, считано от 21.12.2017 г.
Съгласно чл. 70, ал.1 от КТ когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за
изпитване до 6 месеца. Следователно договорът за изпитване се сключва, когато
работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния
работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6 месеца. Не е
допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на
допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за една и
съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в
уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за
прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал. 2
от КТ. По изключение обаче трудов договор за изпитване може да се сключва и
при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя.
Действително свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят
срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ,
според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно
и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се
провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена
трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за
него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е
допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на
работника или служителя – в конкретния случай в чл.5 от договора страните са
уговорили, че трудовият договор се сключва за срокот 6 месеца в полза на
работодателя, считано от 01.06.2017 г. В изр.2 на чл.5 са договорили,
чеследизтичане на срока за изпитване договорът преминава в едногодишен срочен
трудов договор. Следователно в случая 6 месечният срок за изпитване е започнал да тече от датата, на която работникът е
постъпилна работа, а именно - на 01.06.2017 г. Така уговорен, срокът за
изпитване е изтекъл на 01.12.2017 г., като след тази дата наоснование чл.5 от
трудовия договор, той е преминал в едногодишен срочен трудов договор. Видно от
Заповедта, трудовоправната връзка между страните е прекратена считано от 21.12.2017 г., към който момент
обаче срокът на изпитване уговорен в полза на работодателя вече е бил изтекъл и работодателят не е имал право да използва като
основание за прекратяване натрдовото правоотношение разпоредбата на чл.71 от КТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.70,ал.4 от КТ в срока за
изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът. В тази връзка обоснован се явява изводът на СРС, че
работодателят, чиято е доказателствената тежес не е доказал, че работникът не е
изпълнявал трудовите си функции при ответника за периода или част от него,
докато е изтекъл изпитателния срок.
Изложеното
обосновава извод за основателност на предявения по чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск.
В упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение в ЧАСТТА, с която предявения по чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск е уважен.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6258 от 09.01.2019 г.
по гр.д. № 8618/2018 г. на СРС, ГО, 145 състав, в ЧАСТТА, с която предявения по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ иск е уважен, вкл.в частта за разноските.
Решението в ЧАСТТА с която искът при квалификацията на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с
чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен, като
необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.