№ 81
гр. Велико Търново, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000063 по описа за 2023 година
С Решение № 122/ 22.12.2022г. по т. д. №123/2022г. ОС- Плевен е
осъдил на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗК “Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД с ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“№1, чрез пълномощника си юрисконсулт А. С., да
заплати на Ц. М. К. с ЕГН**********, с адрес гр. София, **********, със
съдебен адрес гр. Плевен, ******, чрез адв. Н. М., сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило ПТП на 19.02.2022г. на път ІІІ – 306 15 + 850 км, гр. Червен бряг- с.
Чомаковци и причинена смърт на А. М. С., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 13.04.2022г. до окончателното изплащане на главницата,
като обезщетението да се изплати по посочената банкова сметка с титуляр
адв. Н. М..
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от ЗК “Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД, чрез юрисконсулт А. С., като необосновано и
незаконосъобразно- поради противоречие с материалния и процесуален
закон. Излагат се съображения, че съгласно ТР №1/2016г. по ТД №1/2016г.
ОСНГТК, само най- близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, а за да получат обезщетение за неимуществени вреди лица
извън този кръг, същите следва да докажат, при условията на пълно и главно
доказване, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
1
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най- близките. Неправилно съдът приел, че в случая
е доказано наличието на основанията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, въз основа на свидетелските показания, че ищеца и до
момента не може да преодолее загубата на своя брат и е съществувала
задружност и взаимна помощ между тях. Неправилно било прието, че това са
особени обстоятелства в смисъла, вложен в тълкувателната практика и в
достатъчна степен дават основание да се направи изключение от
разрешенията, дадени от ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Ищецът Ц. М.
К., съобразно свидетелските показания, от дълги години е живял в отделно
домакинство, в друг град от пострадалия. Не били установени и особени
обстоятелства- полагане на лична грижа поради състоянието на някое от
лицата, даване на издръжка. От доказателствата по делото не се установявало
проявление на житейски факти, определящи връзката между пострадалия и
ищеца по начин, че да се направи несъмнен извод за наличие на трайна
емоционална връзка с починалия, сравнима с тази с най- близките му
роднини. Не били ангажирани доказателства за житейски обстоятелства,
поради които между ищеца и пострадалия да е имало отношения на особена
близост, които да обосновават разбиране за житейска връзка, различна от
обичайната между братя. Нямало твъдения и доказателства ищецът да е бил
зависим изключително от грижите на пострадалия и след смъртта му да няма
кой да полага грижи за него- хипотеза, при която е обосновано да се допусне,
че са налице оправдани очаквания за взаимна грижа, помощ, емоционална
подкрепа поради именно тези обстоятелства и техния особен характер.
Съществуването на добри отношения в бита, без изявени конфликти, не
сочело изключителност на отношенията- такава, че брата на пострадалия да
получи обезщетение наред с лицата от най- близкия кръг. По делото не били
установени и друга група обстоятелства, от които да е възможен обоснован
извод за наличие на особени обстоятелства, които да определят връзката в
отлика от обичайните добри отношения между братя- напр. пострадалият и
ищеца да не са имали други родственици. Твърденията, заявени по
основанието на претенцията, не били установени пълно и главно, не било
установено конкретното съдържание на родствената връзка в отлика от
сходни на нея поради наличие на особени обстоятелства. Заявеното по
основанието на претенцията за неимуществени вреди било общо и относимо
към неограничен и неперсонализиран кръг субекти в същата родствена
връзка, не били посочени, нито ангажирани доказателства за конкретни
житейски обстоятелства, факти от действителността, особени събития или
друго, които да определят тази връзка като сравнима с връзката с лицата от
най- близкия родствен кръг. Действащият към момента на предявяване на
претенцията на ищеца §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ,
бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определял лимит по претенциите на
2
лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, в размер до 5000 лв. но под условие на
установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение
№ 1 /2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.
Първоинстанционният съд отчел изключително нисък принос на пострадалия
изразяващ се в управление на МПС с скорост 3 пъти по-висока от
максимално допустимата, а именно 178 км/ч. Съгласно приетата и неоспорена
по делото САТЕ пострадалото лице е имало възможност да предотврати
процесното ПТП при положение, че се е движило със скорост в рамките на
законоустановената. Не бил отчетен принос на пострадалия, който е
управлявал МПС с 0,19 промила алкохол в кръвта. По изложените
съображения и поради незаконосъобразност и неправилност на решението в
частта относно произнасянето по главния иск, постановеният съдебен акт бил
неправилен и в частта относно произнасянето по предявеният акцесорен иск,
с оглед на което следвало да се отмени и в тази му част.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли
предявеният иск, а при условията на евентуалност да се отхвърли исковата
претенция за сумата над 5 000 лева, както и да се отчете по- висок процент на
съпричиняване от страна на пострадалия. Претендират се разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
За да постанови съдебният си акт, ОС- Плевен е изложил съображения,
че ищецът- брат на загиналия А. С., е имал много силна емоционална връзка с
него, общували са постоянно и са си помагали, били са в много добри
отношения и загубата на А. С. му се е отразила много тежко психологически.
Съдът е приел, въз основа на заключението на съдебно- психологичната
експертиза и показанията на свидетелката Н. М.- сестра на братята, че ищецът
е преживял психически болки и страдания с висок интензитет, който не
намалява с времето, не може да преодолее загубата, търси причините за това,
налице е значителна промяна в адекватното му социално функциониране,
като и семейството му не може да повлияе положително на неговото
състояние. Първата инстанция е направила извод, че ищецът е в кръга на
близките роднини на загиналия А. С., които са активно легитимирани да
претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на
чл. 52 ЗЗД от загубата на близък човек и е определила същото в размер на 80
000 лв. С оглед установеното съпричиняване от страна на загиналия А. С. при
настъпване на ПТП, размерът на обезщетението е редуциран съобразно
изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 000 лева- тъй като съгласно
изслушаната и прието по делото като доказателство автотехническа
експертиза водачът на мотоциклета А. С. се е движел с превишена скорост,
нарушил е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДП и по този начин е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП.
Апелативен съд Велико Търново, като вез предвид доказателствата
по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на
страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
3
Ищецът Ц. М. К. е претендирал присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговият брат А.
М. С., настъпила на 19.02.2022г. в резултат на ПТП: на път ІІІ – 306 15+850
км, гр. Червен бряг- с. Чомаковци, мотоциклетистът А. М. С. се е блъснал в
задната част на спрелия на пътното платно товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ЕН11****, управляван от П. Ц. П., като вследствие на
настъпилото ПТП получил несъвместими с живота травми.
За настъпилото ПТП е налице вляла в сила присъда № 37/ 16. 11. 2022г.
по нохд № 20224400200744 по описа на ОС- Плевен, с която подсъдимият П.
Ц. П. е признат за виновен в това, че на 19.02.2022г., около 18.50 часа /в
тъмната част на денонощието/, на път III-306, гр. Червен бряг, на 2,45
километра след табелата за край на населено място на град Червен бряг, при
управление на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Форд“,
модел 3 „Транзит“, с регистрационен No ЕН 11****, е спрял на пътното
платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани
в ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. М.
С., ЕГН ********** от с. Еница, обл. Плевен.
Не се спори по делото наличието на застрахователна полица
„гражданска отговорност“ на МПС с ДКН ЕН 11****, валидна към датата на
ПТП, с посочената застрахователна компания.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на авто-
техническата експертиза са установени фактите относно механизма на
настъпилото на 19.02.2022г. ПТП: сблъскване на две МПС, което е станало
чрез транслационно движение на мотоциклет „Сузуки ГСФ 600 Бандит“ с рег.
№ ЕН 19 *** към задната лява ъглова част на спрял товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ЕН 11**** в полагащата му се пътна лента,
тилен кос удар при сблъскване и движение на двете МПС след удара до
окончателното им установяване на мястото, на което са намерени. Скоростта
на водача на мотоциклета към момента на първоначален контакт при удара е
била 178 км/ч, като ПТП е протекло в тъмната част на денонощието. При
движение на мотоциклетиста на дълги светлини в тъмната част на
денонощието с максимално разрешената скорост от 80 км/ч (за мотоциклети
извън населените места) и своевременно предприемане на спиране от водача
към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме
автомобила, той е имал възможността да спре до мястото на удара и да
предотврати ПТП.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява,
че е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
установените увреждания и смъртта на водача на мотоциклета А. С.- причина
за смъртта му са груби, практически несъвместими с живота увреждания на
жизнено важни органи ( мозък, сърце), локализирани в областта на черепната
и гръдната кухина, както и уврежданията на органите на коремната кухина (
черен дроб и далак); като е недоказано той да е управлявал мотоциклета в
4
пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.
В исковата молба до ОС- Плевен са въведени твърдения за наличие на
изключително близки и топли отношения между ищеца и починалия му брат,
на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди- братята израснали в дома на родителите си и след
смъртта на бащата ищецът е полагал грижи за отглеждането и възпитанието
на брат си заедно с майка си, разбирали са се прекрасно и са се подкрепяли
взаимно, освен силната емоционална връзка братята са се подкрепяли и
финансово, полагали взаимно грижи и за майка си. След смъртта на брат си
ищецът изпитвал неописуема мъка, душевни болки и страдания, стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие и
усещане за разрив в отношенията с другите.
В съобразителната част на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разяснено, че възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69 на Пленума на ВС,
следва да се допусне като изключение- само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. По делото
обаче не е установено в резултат на конкретни житейски обстоятелства
привързаността между братята да е станала толкова силна, че смъртта на
починалият да е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, за да обоснове в достатъчна степен основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята са част от най- близкия семеен кръг и
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, каквато точно се сочи в исковата молба, че е
съществувала между ищеца и починалият му брат.
С оглед на изложеното въззивната инстанция не споделя изводите на
ОС- Плевен и доводите изложени в исковата молба, че е налице
изключителност на връзката между ищеца и починалия му брат, тъй като
създадените от раждането им и съществуващи и към момента на деликта
топли емоционални отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа,
не могат да обусловят друг извод, освен, че се касае за типични отношения
между братя, според традиционните за българското общество семейни
отношения. Този извод по никакъв начин не се променя от установената по
делото конкретна житейска ситуация в живота на братята. Трите деца-
двамата братя и сестра им, са живели под грижите на родителите си, като
починалият А. е бил най- малкият от тях. След като родителите са се
разделили /св. С./, за тях се е грижила майка им, като ищецът е бил по-
големият брат и е помагал, но няма данни да е полагал грижите за
отглеждането и възпитанието на по- малкият, вместо някой от родителите.
5
При анализ на показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. С.- сестра
на братята, не може да се направи категоричен извод, че търпените от ищеца
болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност болките и
страданията, които е нормално да се търпят при смърт на обичан брат.
Установените отношения между двамата приживе не надхвърлят нормално
присъщите за съответната връзка. Помощта и подкрепата между братя не
превишава обичайните разбирания за грижа и съпричастност между роднини
от този близък семеен кръг. Всеки от тях е водел собствен живот, не са били
зависими от грижата един към друг. Ищецът се е отделил и е живеел в гр.
София от 2005г., както и сестрата- св. С., докато починалият А. е живеел в с.
Еница. Тримата често се събирали- на празници и да се видят в родният им
дом. Ищецът е създал свое семейство с което живее в гр. София- жена и дете,
за което се грижи, като отношенията с брат му и сестра му са били на взаимна
помощ, обич и близост, което е изцяло в рамките на нормалните, типични за
българското общество отношения /помощ за поправки на къщата, за намиране
на работа- св. С./.
Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
случая ще е установяване на отношения, които надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини- връзка, която
във всеки един аспект, включително емоционален и духовен надхвърля
обичайните приети отношения на близост, топлина и уважение между лица в
тази степен на родство. А установените по делото обстоятелства не
обосновават изключителна по характер връзка между загиналия и ищеца,
която да превишава по естество обичайните отношения на близост и
привързаност между братя. Загубата на близък родственик е събитие, което
неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора. В случая
се установява, че ищецът е бил разстроен, травмиран от инцидента,
емоционално е преживял трагедията, което се е отразило на цялостното му
поведение и е било видимо за околните, както е посочило вещото лице-
психолог в експертизата- тъга, мъка, подтиснатост. Психолога и св. С.
описват реакции на ищеца, които са нормални психологични реакции след
такова събитие и не излизат извън рамките на обичайната голяма скръб при
загуба на близък. В заключението на л.128 от делото е посочено, че: „скръбта
е част от процеса на преживяване на загубата и е психологически,
поведенчески, социален и физиологичен отговор на загубата, като това е
естествена реакция и нейното отсъствие може да е отклонение от нормата и
признак на патология“. В случая безспорно се установяват нормалните
отношения на близост, привързаност и доверителна връзка между братята,
поради което смъртта на А. С. действително е причинила на ищеца болки и
страдания, но не са установени и доказани вреди, които да надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
Недоказването на критериите, възприети в №1/21.06.2018г. по тълк.д.
№1/2016г. на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-
6
близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление
№ 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя
неоснователност на исковата претенция.
Поради несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено и предявения от иск в
уважения му размер следва да се отхвърли, без да е необходимо да се
обсъждат възраженията свързани със съпричиняване на вредите от
пострадалия.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да се
присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата: 752 лева
за експертизи пред ОС- Плевен, 120 лева депозит за свидетели пред ОС-
Плевен, 1000 лева ДТ за въззивната жалба, както и юристконсултско
възнаграждение за първата инстанция в размер на сумата 360 лева. Общо
дължимите разноски са в размер на сумата 2232 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 122/ 22.12.2022г. по т. д. №123/2022г. ОС-
Плевен, с което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК “Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД “ АД- София, ЕИК200299615 е осъдено да заплати на Ц. М. К. с
ЕГН********** с адрес гр. София, **********, сумата 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат му при ПТП на 19. 02. 2022г., ведно със законната лихва от
13.04.2022г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е осъдено да
заплати на адв. Н. М.. възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. в размер на 2030
лв., вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. М. К. с ЕГН********** с адрес гр. София,
**********, с правно основание чл.432 КЗ, срещу ЗК “Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД- София, ЕИК200299615, за заплащане на сумата от 50 000 лева за
неимуществени вреди от смъртта на брат му при ПТП на 19. 02. 2022г., ведно
със законната лихва от 13.04.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц. М. К. с ЕГН********** с адрес гр. София, **********, да
заплати на ЗК“ Далл Богг: Живот и Здраве“ АД- София, ЕИК200299615,
разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата 2232 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8