Решение по дело №1176/2020 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  52

 

02.03.2021г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   Председател: Василка Желева 

                                                                                          Членове: Пенка Костова

                                                                                                          Росица Чиркалева

 

при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 1176 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЦУ на НАП Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение №260086 от 06.11.2020 г., постановено по АНД №668 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Коментират се мотивите на районния съд за отмяна на НП и се твърди, че същите били неправилни и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства (писмени и гласни) безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление. На следващо място, твърде стеснително било тълкуването на съда относно начина на изразяване на проявната форма на деянието. Независимо от факта, че в съответния АУАН и в обжалваното НП бил изписан глаголът „не е осигурил“, не съществувала неяснота относно индивидуализацията на нарушението. Още повече, че от словесното описание в началото на текста, възпроизведено в НП, ставало ясно, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ допуснало извършване на нарушение на същата. При това положение, проявната форма на изпълнение на нормативно установеното правило, съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за поведение била именно на лицето по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ да осигури фискалната касова бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в ал.1 т.1-т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тоест, представянето на такава, която не съдържа всички реквизити, както било в конкретния случай, а именно точно наименование на стоката съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, обосновавало извода, че задълженото лице е допуснало нарушение на разпоредбата. Аргумент в подкрепа на гореизложеното и самото позициониране на нормата на чл.26 в Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно в глава четвърта от същата, озаглавена „Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност“. С оглед изложеното се твърди, че наказателното постановление било законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени били формата и редът при издаването му и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №260086/06.11.2020г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД №668/2020г. по описа на същия съд, като се постанови друго решение, с което да бъде потвърдено изцяло НП №517776-F536771/15.06.2020г., издадено от Ж. М.– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП като правилно и законосъобразно. Моли се също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита пред две съдебни инстанции. В случай, че не се уважи жалбата и при претендиране от ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, като се вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, се моли то да бъде присъдено в минимален размер.

Ответникът, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. С оглед изложените доводи в съдебно заседание и в представен писмен отговор на касационната жалба, моли да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на съответните разноски за настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и като такава предлага да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен предлага да бъде оставен в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №260086 от 06.11.2020 г., постановено по АНД №668/2020г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №517776-F536771/15.06.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Автогранд“ ООД, гр. Х., за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и е осъдил ЦУ на НАП ЕИК ********* да заплати на „Автогранд“ ООД, ЕИК ........с адрес: гр. Х., ул. „И.“ №..сумата от 200 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето на АУАН и НП, които са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. По отношение съответствието на съставения АУАН с изискванията за неговата редовност, уредени в чл.42 ЗАНН, съдът е счел, че актът не съдържа всички изискуеми реквизити. Посочена била датата на документалната проверка, извършена от органите по приходи при НАП, която евентуално би могла да се приеме за твърдение на актосъставителя, че това е датата на нарушението. В действителност съставителят на акта се ангажирал единствено с посочване на датата на откриване на нарушението -31.01.2020 г., описвайки обстоятелствата, при които то е било извършено, но не и датата, на която твърдяното нарушение в действителност е било извършено. Допуснатият порок препятствал възможността на нарушителя да разбере кога е извършено нарушението и го поставял в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменявало нарушение, без да се указва кога е извършено то и съобразно с това да организира своята защита. За разлика от актосъставителя, административно-наказващият орган при издаване на НП се ангажирал с твърдения за дата на извършване на нарушението- 20.05.2019г. В настоящата хипотеза, като сторил това, административно-наказващият орган предявил на санкционираното дружество нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта, което било недопустимо и представлявало съществено процесуално нарушение. На следващо място, направените словесно описание в АУАН и НП на нарушението и посочване на нарушените законови текстове създавали неяснота относно приетите за установени от актосъставителя и наказващия орган факти. Горното представлявало процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя чрез навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, да организира адекватно защитата си още в първата фазата на административно-наказателното производство, поради което било и основание за отмяна на наказателното постановление. Неизпълнението на това задължение било съществен порок, който в случая бил възпроизведен и в наказателното постановление, като обусловил несъответствие между установените факти и тяхната правна квалификация.

Административен съд - Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

На първо място следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя изложените от районния съд доводи, че съставителят на акта се ангажирал единствено с посочване на датата на откриване на нарушението -31.01.2020 г., описвайки обстоятелствата, при които то е било извършено, но не и датата, на която твърдяното нарушение в действителност е било извършено, съответно, че допуснатият порок препятствал възможността на нарушителя да разбере кога е извършено нарушението и го поставял в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменявало нарушение, без да се указва кога е извършено то и съобразно с това да организира своята защита. В случая както в АУАН, така и в НП е направено изрично и ясно посочване на датата на издаване на фискалната касова бележка (ФКБ) – 20.05.2019г., поради което липсва неяснота относно датата на извършване на нарушението. Датата на издаване на фискалната касова бележка е всъщност датата на осъществяване на нарушението по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и констатации за нея се съдържат в обстоятелствената част на акта, предвид което липсва въвеждане на нови относими към състава на нарушението обстоятелства едва с НП.

Наред с горното обаче, настоящата инстанция споделя останалите изложени от районния съд изводи за отмяна на наказателното постановление. Правилно съдът е приел, че направеното от органа словесно описание на нарушението създава неяснота относно приетите от наказващия орган съставомерни факти и обстоятелства. Последното обстоятелство, наред с липсата на прецизна квалификация на деянието, безспорно са накърнили правото на защита на наказаното лице, което обстоятелство е било отчетено от първоинстанционния съд като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспореното пред него наказателно постановление. Правните изводи на ревизираната съдебна инстанция в тази насока се възприемат изцяло, предвид което същите не следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.

Ето защо като краен резултат оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията и са представени доказателства за направени разноски в размер на 100 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за тази съдебна инстанция по Договор за правна защита и съдействие.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника тези разноски за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство.

 

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260086 от 06.11.2020г., постановено по АНД №668/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП Пловдив ЕИК ….. да заплати на „Автогранд“ ООД, ЕИК ........с адрес: гр. Х., ул. „И.“ №…, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател:                                                     Членове: 1. 

 

 

 

 

 

                                                                                                2.