№ 5689
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110170913 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от А. Н. И. с ЕГН ********** и адрес:
******************* чрез Еднолично адвокатско дружество „Д М.“ срещу „ВК” ООД, с
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****************************
представлявано от СПП, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск –
допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г.
от 13.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. с ЕГН ********** и
адрес: ******************* чрез Еднолично адвокатско дружество „Д М.“, срещу „ВК”
ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
**************************** представлявано от СПП, с която се моли съда да:
- прогласи договор за потребителски кредит № ***********/23.01.2023 г. за
нищожен,
-при условията на евентуалност да признае за установено в отношенията между
страните, че чл. 1, ал. 3 - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от
сключения между тях договор за потребителски кредит *********** е нищожна
-при условията на евентуалност да признае за установено в отношенията между
страните, че чл.4 ал.2 – неустоечната клаузата от сключения между тях договор за
потребителски кредит *********** е нищожна.
1
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 10 лв. /частичен иск
от общо 130 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № ***********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба/28.11.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 23.01.2023 г. е сключила договор за паричен заем №
*********** с „ВК” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на
600 лева, видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 7. В договора
е посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на
49.33 %. В чл. 1 ал.3 от Договора са уговорени че кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на
кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 127.25 лв., която ще
бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните
са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което
да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е
уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в
размер на 85.19. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в
този случай 2 дължимата вноска ще бъде в размер на 121.53 лв., а общото задължение по
кредита ще е в размер на 850.71 лв.
Твърди се, че А. И. е погасила изцяло процесния кредит.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен
размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор
за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави
обезпечение -поръчител, който отговаря на определени съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали
ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се,
че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ВК”
” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята
същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
2
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че клаузата с която се уговаря заплащане на възнаграждение за
експресно разглеждане за нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на
чл.10а, ал.1 ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1 1,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави-
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Иска се да на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество
да представи извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги по Договор за паричен заем № ***********, включително да предостави и копие от
договора и СЕФ и застраховка.
Иска се да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по
която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество
доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата
сума, която А. Н. И. с ЕГН ********** е изплатила на ответното дружество по договор за
паричен заем ***********, включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Вещото
лице да посочи размера, датата и разпределението /по пера/ на постъпилите суми за
погасяване на начислени задължения на всяко извършено от А. Н. И. с ЕГН **********
плащане на ответника по Договор за паричен заем № ***********. 3. Вземайки
предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от А. Н. И. с ЕГН **********
сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по
Договор за паричен заем № ***********? вещото лице да включи в размера на ГПР и
начислените на суми за такса експресно разглеждане и неустойка по договора. 4.Какъв е
размера на дължимата възнаградителна лихва, дължима от потребителя, съгласно посочения
в договора лихвен процент към датата на погасяване?
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ с адрес: ********** на база на което да ни бъде предоставена
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между „ВК” ООД,
с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *******************
3
представлявано от СПП и кредитополучател А. Н. И. с ЕГН **********, както и данни за
движението по тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Изложени са
съображение за недопустимост на установителните искове.
Поддържа се, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно
с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.
Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за
потребителски кредит. Единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да
не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.
Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че посочената
разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.
Поддържа се, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва,
посочени са в т. 8 и допусканията при които това ГПР се изчислява.Прави се позоваване на
чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорват се твърденията, че
договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването
й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Като неоснователни се определят и твърденията на ищеца за противоречие на
договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
Поддържа се, че преценката за накърняване добрите нрави по отношение на
неустойката следва да се направи при комплексна оценка и отчитане на фактори като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се
приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.
Поддържа се, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна
услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на
документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда
времево.
4
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и
ВК” ООД е сключен договор за Паричен заем № ***********
В тежест на ответника е да установи, че във връзка с непредставяне на
обезпечение по Договор за паричен заем № *********** от страна на ищеца, е възникнало
вземане за неустойка по валидно уговорена неустоечна клауза , както и че ма ищеца е
предоставена услуга, несвързана с дейности по кредита по „експресно разглеждане“
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване на сумата в размер на 130 лева е с валидно възникнало правно
основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
ищцата в 7-дневен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед
отделените за безспорни факти и обстоятелства и допуснатата ССЕ.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
5
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6