№ 720
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 61214 от 16.11.2020г. постановено по гр.д.№ 10120 / 2018 г. по описа на
СГС, ГО, 13 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е осъден да заплати в полза на П. Т. Т. сумата от 10 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 24.10.2017г. и имуществени
вреди от 50 лв. ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 08.04.2018 г. до
окончателното им изплащане
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 10 000 лв. до сумата от 40 000лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати в полза на СГС
д.т. в размер на 403 лв. на основание чл. 78 ал.6 от ГПК а в полза на адв.Ц. Б. от САК
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 832 лв.
По компенсация П. Т. Т. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, разноски по
делото в размер на 2055 лв. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец П. Т. Т. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за
1
разликата над сумата от 10 000 лв. до 40 000 лв. и моли да бъде увеличен размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че по делото е категорично установено, че
на 24.10.2017г. около 15:25 ч., на път 15 /гр. Русе - гр. Бяла/, с посока на движение към
гр.Русе, Д. Н. Д. при управление на л.а.„Фолксваген", модел „Голф" с per.№ *** и
извършване на грубо нарушеше правилата за движение по пътищата, а именно управление с
превишена и несъобразена скорост, без да контролира в достатъчна степен управлявания от
него л.а., навлиза в лентата за насрещно движение, при което е станал причина за
настъпване на ПТП със специализиран автомобил /автовоз/ марка „Рено", модел „Премиум"
с per. № *** и ремарке „Ролфо Арктик" с per. № РА 7197 ЕЕ. В резултат на настъпилото
ПТП е пострадал ищецът П. Т., пътник на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген Голф" и е
получил сериозни травматични увреждания. Твърди, че правилно съдът не е приел
възражението на ответника за съпричиняване, тъй като видно от заключението на
експертизата, той е бил с правилно поставен колан, който го е задържал на място на стола
(доколкото е възможно), което е видно от характера на уврежданията, съпоставени с
извършването на въртеливо движение от страна на автомобила.
Изтъква факта, че в резултат на процесното ПТП, е претърпял една средна и
множество леки телесни повреди, както следва: счупване на дясната ключица; Кръвонасядане и
оток на меките тъкани на дясното рамо /странично- задна повърхност/; Множество малки порезни
рани по главата отдясно /теменно- слепоочна и челна области на главата/, и по лицето отдясно
/чело, нос, брадичка/, с полепнали на места парченца счупено стъкло; Контузия /натъртване/ на
меките тъкани на гръдния кош и корема /отдясно/; Контузия /болка и ограничен движения/ на
дясната колянна става; Охлузна рана на лявата колянна става; Травма на дясното око. Срокът за
възстановяване на счупената ключица е около три месеца, а на останалите травми 20-25 дни.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и допълва от показанията на
разпитания по делото свидетел - М. Т.. Съобразно нейните показания, тя е видяла
пострадалия за пръв път няколко часа след ПТП- бил в ужасно състояние, целият в кръв и
стъкла. Изпитвал силни болки в рамото, ръката, както и двете колена. Лекарите отказали
да извършат операция, тъй като ищецът е болен от хемофилия, а болницата не е разполагала
с достатъчно анти-съсирващ фактор, чието приложение е абсолютно необходимо, при
извършването на операция на пациент, който страда от хемофилия. Затова пострадалият
престоял два дни в болницата, със счупена ключица, след което е изписан. Ходел с ортеза,
като хематомите са преминали много бавно. Ключицата зараснала накриво. Периодът на
възстановяване бил много дълъг - повече от три месеца в домашни условия. В продължение
на тези три месеца, свидетелката е полагала грижи за ищеца - обличане, къпане и понякога
хранене, предвид болките, които изпитвал от счупената ключица и ограниченията на
движенията на ръката. След възстановителния период П. ходел на рехабилитации и
физиотерапии, които обаче не му помогнали особено. Понастоящем, освен накриво
зарасналата ключица, мястото на счупеното го боли, когато се сменя времето. Има
ограничение в движението на ръката. Има белези от стъклата, като три месеца след ПТП са
продължавали да вадят стъкла от раните му.
2
Отделно от горното посочва, че психически много зле му се е отразила катастрофата.
Той е шофьор и кара кола, защото има проблеми с краката и това е основния начин, по
който да се придвижва. Към момента има уплах от возене в автомобил и шофиране, но за да
се придвижва, се налага да шофира, като всеки път преживява страх, въпреки че към
момента на показанията на свидетеля са изминали повече от две години от ПТП. Твърди, че
СГС неправилно приема като фактор за определяне размера на обезщетението, посоченото в
епикризата нежелание на пациента да остане в болницата за по-дълъг период, като е
пожелал изписването след пролежани два дни. Твърди, че напълно неверен е изводът на съда,
че ищецът е напуснал и е отказал предложеното му консервативно лечение. Ищецът не е
отказвал консервативното лечение, което се изразява в имобилизация, т.е.
обездвижване на ръката, като е провеждал това консервативно (т.е. неоперативно)
лечение, след изписването му от болничното заведение, в домашни условия. Лекарите от
лечебното заведение, не са могли да направят нищо повече във връзка с лечението на ищеца.
Вещото лице в изслушаната експертиза не посочва какви процедури не е извършил или е
следвало да извърши ищеца, като само отбелязва, че е бил изписан, поради желание. Дори
напротив - в показанията на вещото лице, дадени в последното о.с.з., посочва, че счупена
ключица се лекува именно така - чрез имобилизация, т.е. не е имало какво друго да се
направи. В заключение изтъква факта, че така определеното обезщетение от 10 000 лв. не
отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и
страданията на пострадалия, както и последиците от претърпените увреждания. Предвид
тежестта на претърпените болки и страдания, счита, че справедливият размер за
компенсация на болките и страданията, е в размер на 40 000 лева. Моли съда да бъде
увеличено присъденото обезщетение, ведно със законните последици по отношение лихвата
и разноските, пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от приетата и неоспорена
по делото СМЕ здравословното състояние на ищеца към настоящия момент е в рамките на
задоволителното, като в случая има тотално неглижиране към собственото здравословно
състояние, което е видно от представената медицинска документация и липсата на други
медицински документи за възстановителния период. Твърди, че в исковата молба има
наведени твърдения за тежък възстановителен период, което не е удостоверено и
обектививирано от приложената медицинска документация (изминала е една година от
инцидента), нито дори от свидетелските показания на майката на пострадалия. По
отношение на счупената ключица е била предложена мека имобилизация, което
пострадалият е отказал, бил е изписан на 26.10.2017 г. - „Пациента и майката не желаят по-
нататъшно лечение в УМБАЛ - Русе, запознати са с евентуалните рискове и усложнения и се
изписва по тяхно настояване. Представен е Ррпорт от зам.началника на хирургично
отделение от 26.10.2017г. за нежеланието на пациента да продължи лечението в болницата.
Затова възразява срещу искането за допускане на повторна медицинска експертиза,
3
доколкото приетата комплексна експертиза е изключително изчерпателна и сочи, че няма
усложнения при счупването на ключицата. Посочва, че обезщетението не следва да бъде
увеличавано по размер. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът П. Т. Т. твърди, че на 24.10.2017г. около 15:25 ч., на път 15 /гр. Русе - гр.
Бяла/, с посока на движение към гр.Русе, Д. Н. Д., при управление на л.а.„Фолксваген",
модел „Голф" с per.№ ***, поради извършване на грубо нарушеше правилата за движение по
пътищата, а именно управление с превишена и несъобразена скорост, без да контролира в
достатъчна степен управлявания от него л.а., навлиза в лентата за насрещно движение, при
което е станал причина за настъпване на ПТП със специализиран автомобил /автовоз/ марка
„Рено", модел „Премиум" с per. № *** и ремарке „Ролфо Арктик" с per. № РА 7197 ЕЕ. В
резултат на настъпилото ПТП е пострадал ищецът П. Т., пътник на предна дясна седалка в
л.а. „Фолксваген Голф" като получил сериозни травматични увреждания. Твърди, че в
следствие на катастрофата е счупване на дясната ключица, кръвонасядане и оток на меките
тъкани на дясното рамо, множество малки порезни рани по главата, натъртване на меките
тъкани на гръдния кош и корема, контузия на дясната колянна става, охлузна рана на лявата
колянна става и травма на дясното око. Претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от
ПТП на 24.10.2017 г. в размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва върху нея от
10.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв. - обезщетение за
имуществени вреди в резултат от същото ПТП. Лихва върху обезщетението за
имуществените вреди претендира от 28.11.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по отношение л.а.„Фолксваген", модел „Голф" с per.№ ***. Оспорва исковете по
размер, като прекомерно завишен с оглед на представената медицинска документация, като
в тази връзка излага, че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 10 000 лв., в
случай, че искът се докаже по основание и без съпричиняване. В условие на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
твърди, че последният, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно
поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите.
Оспорва и обема на твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и периода, през
който се твърди, да са търпени. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
всички твърдени увреждания и процесното събитие, тъй като сам е отказал оперативно
лечение, с което е удължен периода на възстановяване. Оспорва иска по размер, като
твърди, че е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, принципа
на справедливост и съдебната практика. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 24.10.2017 г. около 15:25 ч. на път 1-5
4
(между Русе и Бяла), в района на км. ц+10° след разклона за с. Пиргово в близост до кантон
„Долапите” е настъпило ПТП между тежкотоварен автомобил Рено Премиум с per. № ***
(автовоз) с ремарке Ролфо Арктик с per. № РА 7197 ЕЕ, движещ се в посока към гр. Бяла и
л.а. Фолксваген Голф с per. № ***, управляван от Д. Н. Д. в обратната посока - към гр. Русе.
В резултат на произшествието е пострадал П.Т., пътник на предната дясна седалка в
л.а.Фолксваген Голф с per.№ ***, за който е имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, видно от застрахователна полица №02117002501134,
валидна от 18.09.2017г. до 17.09.2018 г.
От заключението на депозираната на л.172 от делото комплексна авто-
техническа и медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че изцяло виновен за ПТП е водачът на л.а.,
който е навлязъл в лентата за насрещно движение, ударил се е в крайпътната мантинела,
обърнал се по таван, след което се е върнал обратно на пътното платно. Водачът на товарния
автомобил е видял завъртането на л.а. и за да избегне удара се е отклонил вляво и е навлязъл
също в лентата за насрещно движение, в която обаче се е върнал, въртейки се, и лекия
автомобил. Ударът е настъпил в лентата за движение на л.а.Фолксваген, като т.а. го е ударил
от дясната страна в областта между двете врати /където се е намирал пострадалия/.
Установено е, че преди мястото на процесното ПТП, за движещите се в посока Русе е
наличен знак В26 - ограничение на скоростта до 70км/ч. Според вещите лица, с
изключение на контузията на ключицата, пострадалият няма други по-сериозни
наранявания, което води до извод, че вероятно е бил с поставен предпазен колан. В
подкрепа на този извод е и факта, че въпреки преобръщането на л.а. по таван,
пострадалият не е изпаднал от него.
Той е получил следните наранявания- счупване на дясната ключица, кръвонасядане и
оток на меките тъкани на дясното рамо /странично-задна повърхност/, множество малки
порезни рани по главата отдясно /теменно-слепоочна и челна области на главата/ и по
лицето отдясно /чело, нос, брадичка/, с полепнали на места парченца счупено стъкло,
контузия /натъртване/ на меките тъкани на гръдния кош и корема /отдясно/, контузия /болка
и ограничени движения/ на дясната колянна става и охлузна рана /охлузване/ на лявата
колянна става. Приет за лечение в УМБАЛ - гр. Русе, където е престоял две денонощия и е
изписан по негово желание. Най-сериозната установена травма е счупването на ключицата,
но пострадалият е отказал имобилизация на дясното рамо. Според в.л. възстановителния
период при въпросната травма при липса на усложнения е около 3 месеца, като по-сериозни
болки и неудобства са налице през първия месец. Останалите наранявания са по-леки и
повърхностни и от тях ищецът се е възстановил за период от около 10-20 дни.
От заключението на депозираната пред въззивна инстанция СМЕ на вещото
лице Б. на л.36 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил само една
средна телесна повреда, а именно - Закрито счупване на дясната ключица, както и
множество по-леки, но в различни части на тялото - контузия на гърдите и корема..
Множествени повърхностни наранявания на дясната челна и теменно-слепоочна област на
главата на носа и брадата. Кръвоизлив на роговицата на дясното око. Кръвонасядане в
областта на дясната раменна става. Охлузна рана и кръвоизлив в областта на лявата колянна
става. Контузия на дясното коляно.“ Получената фрактура на дясната ключица е довела на
пострадалия - „ трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни “(в случая до 3 месеца). Претърпените множествени мекотъканни
наранявания в областана главата и дясното око са причинили -„разстройство на здравето -
5
неопасно за живота. По спешност мекотъканите наранявания на главата и лицето са били
обработени хирургично, като някои от пръснатите малки стъклени фрагменти които са били
навлезли под кожата са били извадени. За установената фрактура на дясната ключица е била
назначена мека имобилизация с бинт, но пострадалият е отказал поставянето й. По повод
нараняването на роговицата на дясното око- бил консултиран от очен лекар, който назначил
промивка, капки за очи и гелове. Пострадалият е бил поставен в стая за интензивно лечение
за наблюдение поради придружаващата хемофилия. Включена инфузионна, антибиотична,
обезболяваща терапия, както и лечение по повод придружаващото заболяване. Изписан от
болницата на 26.10.2017г. по негово желание след подписана декларация. Лечението е
продължило с назначени два контролни прегледи в първия месец. По време на
амбулаторното лечение, ищецът е лекувал фрактурата на дясната ключица чрез
имобилизация с „триъгълна кърпа“, прикрепяща дясната ръка към гърдите. На 28.10.2017г.
П.Т. е бил прегледан и освидетелстван от Д-р Д.Г. (съдебен лекар) и му е било издадено
Съдебно-медицинско удостоверение в което са описани мекотъканните увреждания,
установени при прегледа. След този преглед пострадалият е продължил лечението чрез
ортопедична ортеза. Вещото лице потвърждава извода, че към момента на злополуката
П. Т. Т. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан. Ако бе пътувал без
поставен предпазен колан, при въртенето и преобръщането на автомобилното купе, тялото
му щеше да е „свободно подвижно“ и то щеше да бъде намерено в друга част на
автомобила. Наред с това при липса на обезопасителен колан, ищецът щеше да получи
тежка черепно-мозъчна травма, както и тежки увреди в областта на гърдите и корема, а
такива няма констатирани. Пострадалият е заемал предна дясна седалка с преместване на
тялото след удара на дясно. При страничен удар предпазния колан е по малко ефективен и не може да предпази
горната част на тялото от движение в странично направление, като главата и шията са свободни от него. Най
вероятно травматичните увреждания за ищеца са настъпили при контакт на главата с дясна предна врата.
Отказът за оперативно лечение от страна на ищеца според вещото лице е бил
правилен, но отказа от поставяне на мека бинтова имобилизация е било грешно. Липсата на
мекотъканна превръзка е необходима за задържане на костните фрагменти до момента на
зараставнето наключицата. По-късно ищецът е провел лечение с „триъгълна кърпа“, като
счупената ключица е зараснала с малка остатъчна деформация от натрупания калус.
Независимо, че първоначално е отказал обездвижване на счупената ключица, лечението пак
е завършило за обичайния срок за такъв вид костна увреда - 3 месеца. Поведението на
лекуващите ортопеди и ищеца е било правилно, при наличните данни и изследвания, че
боледува от „хемофилия“. При това заболяване кървенето от всяка рана е продължително и
оперативното лечение е било рисково, зощото е трябвало да бъде извършено с вливане на
т.н. фактор- VIII на кръвосъсирването, който липсва при ищеца.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано
пълно и главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне
на предпазен колан, както и в неправилно проведено лечение, тъй като отказът от
оперативно лечение е бил напълно обоснован.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.Т.а /майка
на ищеца/, разпитана в о.с.з. на 17.10.2019г., кредитирани като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК.
6
Свидетелката Т. посочва, че непосредствено след катастрофата синът й бил в лошо
състояние, по него имало кръв и изпитвал силни болки. В болницата отказали да го
оперират за наместване на счупената ключица, тъй като нямали специфичен препарат,
необходим при опериране на хемолифик, а синът й страдал от него. Това наложило доста
време /около 3 месеца/ да ходи с ортеза, през което време не можел да се обслужва сам в
битов план и имал постоянна нужда от чужда помощ. Понастоящем има дефицит в
движенията на дясното рамо, изпитва спорадични болки, има белези по лицето от
порязванията от счупените стъкла. Психически изпитва страх да шофира, но това му се
налага, тъй като бързо се уморявал да ходи пеш.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със задължителна
застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след настъпването на ПТП
ищецът е сезирал ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение - връчена покана на
29.06.2018г., като процесуална предпоставка по допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
7
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване
на произшествието е поведението на водачът И. С. Б., нарушил разпоредбите на чл.179 ал.2 пр. 1 и чл.183
ал.1 т.1, пр.2 ЗДвП, като е управлявал л.а. с несъобразена с климатичните условия скорост и състоянието на пътя и
допуснал приплъзване на автомобила и загуба на контрол над управляваното от него МПС, в резултат на което се
ударил в мантинелата, преобърнал се по таван с въртеливо движение и преминал в насрещното.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване
на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Пострадалият е заемал
предна дясна седалка с преместване на тялото след удара на дясно. При страничен кос удар предпазният
колан е по-малко ефективен и не може да предпази горната част на тялото от движение в странично направление,
като главата и шията са свободни от него. Най вероятно травматичните увреждания за ищеца са
настъпили при контакт на главата с дясна предна врата, където именно е настъпил удара.
Неоснователно е и възражението за неправилно проведено лечение с оглед факта, че според в.л.Б.
правилно е отказано оперативно лечение предвид наличието на заболяване от хемофилия и липсата на
специалния анти-съсирващ фактор в болницата. Въпросът за съпричиняването не е предмет на въззивно
обжалване, поради което и при липса на жалба в тази насока, съдът не дължи произнасяне.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищецът има правото да получи обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът П. Т. Т. на 22г. от гр.*** претендира претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в
резултат на полученото при процесното произшествие увреждане - контузия на гърдите и
корема. Закрито счупване на дясната ключица. Множествени повърхностни наранявания на
дясната челна и теменно-слепоочна област на главата на носа и брадата. Кръвоизлив на
роговицата на дясното око. Кръвонасядане в областта на дясната раменна става. Охлузна
рана и кръвоизлив в областта на лявата колянна става. Контузия на дясното коляно.“ т.е. само
една средна телесна повреда и няколко леки.
8
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в млада
възраст /на 22 години/ към датата на ПТП през 2017г., че с поред приетото по делото заключение на
назначената СМЕ е причинена само една средна телесна повреда, а именно - счупване на дясната ключица,
че не е проведено оперативно, а само консервативно лечение, че ищецът е търпял болки и
страдания за период от три месеца, най интензивни през първия, че не са налице трайни последици за
здравословното състояние на ищеца, че лечебният и възстановителен период е продължил общо около 3 м. след
процесното ПТП, че ищецът не е лекуван оперативно с оглед вида на травмата и факта, че страда от
хемофилия. Към момента здравето му не е напълно възстановено, но усложнения не се очакват.
През посоченият 3-месечен период, пострадалият П.Т. е търпял - болки и страдания, като
през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в момента
на раздвижването, болките са били с по-интензивен характер. Извън посочените периоди,
болките при ищеца са били само периодично явяващи се в зоната на дясната раменна става
и зоната на фрактурата и най вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно
време, което е налагало през тези периоди ищецът да ползва седативни и обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки, през първите 2 месеца ищецът не е можел да се
движи нормално десния си горен крайник и не е можел да го отвежда встрани, което е
затруднявало работата му с дясната ръка. През първите 2 седмици е имал затруднено
виждане с дясното око, поради настъпилия травматичен кръвоизлив и нараняването на
роговицата. Счупената дясна ключица е зараснала окончателно с малка деформация от
натрупания калус в зоната на фрактурата. Движенията на дясната раменна става вече са
почти в норма, но движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е в леко намален обем от
10 градуса, което не ограничава трудоспособността му. На дясната теменна област на
главата има остатъчен белег с размери 4 на 3 мм. от порезна рана от ПТП. Такива две се
установяват и на дясната челна област на главата с размери 3 на 3 мм. Остатъчен линеен
белег от претърпяното дълбоко охлузване се установява на лявото коляно по външната му
страна с размери 2мм. на 4 см. Към момента ищецът е възстановен от процесните
увреждания, но с остатъчните последици описани по-горе. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от общо 10 000 лв. за ПТП
през 2017г. е незаконосъобразно и следва да бъде увеличено до сумата от 20 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
10 000 лв. до 20 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва,
в случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалият е предявил претенцияте си за заплащане на 14.12.2017г. чрез Еконт /л.48/,
следователно и предвид отказа на застрахователя, последният е изпаднал в забава, считано
от представяне на изисканите допълнителни доказателства към щетата. Приложени са молби
без входящ номер от Бул инс, поради което съдът не е в състояние да прецени кога е станало
това. Приложен е отговор от 17.07.2018г. на застрахователя, с който изисква нови
доказателства. Ето защо лихвите следва да се присъдят, считано от 10.01.2018г.
9
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 30 000 лв., като жалбата на ищеца е частично
основателна до 1/3.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Адвокатско дружество Б. и Б.", ЕИК:*********, сумата от 996 лева -
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата, с вкл.20% ДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата
страна. Съгласно списъка по чл.80 ГПК те възлизат общо на 1800 лв. платен адв.хонорар.
Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно предвид обжалваемия
интерес - 30 000 лв. при което хонорарът като минимум възлиза на 1716 лв. с ДДС. От тях
дължими с оглед отхвърлената част от жалбата /20 000 лв./ са само 1200 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на горепосоченото адв.дружество сумата от 1357.80 лева - адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете с вкл.ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 1350 лв.
от общо направените разноски в размер на 2700 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Възражението за прекомерност правилно е преценено от първа инстанция като
неоснователно предвид общата цена на исковете - 40 050 лв. и минимален размер на
хонорара от 2080 лв. с вкл.ДДС при платен такъв от 2400.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът
следва да внесе по сметка на съда д.т., от внасянето на които, ищецът е бил освободен. С
оглед променения резултат, дължимата д.т. възлиза на 802 лв., както и 150 лв. разноски,
платени от бюджета пред първа инстанция и 100 лв. платени от бюджета пред въззивна
инстанция или общо сумата от 1052 лв. вместо 403 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 61214 от 16.11.2020г. постановено по гр.д.№ 10120 / 2018 г. по
описа на СГС, ГО, 13 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв.
до 20 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П. Т. Т., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско
дружество Б. и Б.", ЕИК:*********, представлявано от адв. Ц. Б. от САК, с адрес за
призоваване: гр. ***, ул. „***" № 11-13, офис 5 , разликата над 10 000 лв. /десет хиляди лева/
до 20 000 лв.,/двадесет хиляди лева/ или допълнително сумата от 10 000 лв./десет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 24.10.2017г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Адвокатско дружество Б. и Б.",
ЕИК:*********, представлявано от адв. Ц. Б. от САК, с адрес за призоваване: гр. ***, ул.
„***" № 11-13, офис 5, сумата от 996 лв./деветстотин деветдесет и шест лева/ с вкл. ДДС, дължимо
адв.възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция, както и сумата от 1357.80 лв./хиляда триста
петдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, с вкл. ДДС, дължимо адвокатско
възнаграждение за явяване пред първа инстанция, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от общо 1052 лв./хиляда петдесет и два
лева/ дължима д.т. и разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско дружество Б. и Б.",
ЕИК:*********, представлявано от адв. Ц. Б. от САК, с адрес за призоваване: гр. ***, ул.
„***" № 11-13, офис 5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, сумата от общо 1350 лв./хиляда триста
тридесет и петдесет лева/, направени разноски пред първа инстанция, с оглед отхвърлената част от
иска, както и сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/ направени разноски пред въззивна
инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата.
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12