Р Е Ш Е Н И Е
№ 1213/23.6.2023г.
Град
Пловдив, 23.06.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети юни
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 1231 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ТД Пловдив
на НАП срещу решение № 567 от 31.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 209 по
описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно
постановление № 666775-F662407 от 07.10.2022 г. на директора
на дирекция „Обслужване“ при ТД Пловдив на НАП, с което на „Ники кофи енд фууд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 52, ет.4, офис 5, представлявано от управителя Д.Г.Ц., на
основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата
отмяна и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли да се потвърди решението на ПРС като правилно и
мотивирано. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за основателност на касационната жалба, поради което следва да се отмени
първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която поправеното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че в случая е допуснато нарушение на материалния закон, защото
нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС се състои в бездействие – неизпълнение на
задължението за подаване в указания срок на данъчните документи. Според
първостепенния съд задълженията за подаване на справка-декларация и отчетни
регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер,
защото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел –
надлежно отчитане през приходната администрация на данните, относими към
законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния данъчен период,
както и защото задълженията за подаване на справка-декларация и отчетни
регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същ начин – по
електронен път при условията и по реда на ДОПК, защото справката-декларация се
подава заедно с отчетните регистри, в един и същ срок и затова подаването на
отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни
регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие в
нарушение на една материалноправна норма – тази на чл.125, ал.5 ЗДДС – и води
до един и същ противоправен резултат – недеклариране на данък по реда и в
срока, установен в закона, за което именно бездействие в санкционната норма на
чл.179, ал.1 ЗДДС е предвидена имуществена санкция за юридическите лица. Макар
нарушението да има няколко алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране или деклариране извън законоустановения срок, при всички случаи
според районния съд се извършва едно нарушение, за което на основание чл.18 ЗАНН следва да се наложи една санкция. Именно това правило според
първостепенния съд е нарушено в случая, защото на този съд е служебно известно,
че по а.н.д. № 208/2022 г. на Районен съд Пловдив предмет на делото е
наказателното постановление срещу същия субект за неподаване на справка-декларация
за същия данъчен период. Отделно от това, в случая според първостепенния съд са
били налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото нарушението
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието – нарушението е
отстранено доброволно, по собствена инициатива, преди съставяне на АУАН, с незначително
закъснение от един ден, поради което налагането на санкция би се явявала
необосновано репресивна и нереципрочна на обществената му опасност.
Решението е правилно като краен резултат.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първостепенния съд за нарушение
на чл.18 ЗАНН.
При анализ на съдържанието на санкционната норма на
чл.179, ал.1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС
търговец, се налага изводът, че както неподаването на справка-декларация по
чл.125, ал.1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл.179, ал.1 ЗДДС. Това е така, защото подаването на
справка-декларация и на отчетните регистри са отделни задължения, относими към
декларирането и отчитането на данъка. В случая следва да се изхожда именно от
хипотезата на санкционната норма на чл.179 ЗДДС, която отграничава ясно две
отделни изпълнителни деяния – както неподаване на справка-декларация по чл.125,
ал.1 ЗДДС, така и неподаване на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС, съответно
неподаването им в срок.
Изискването тези документи да се подават заедно, предвидено в нормата на
чл.125, ал.3 ЗДДС и в един и същ срок съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС, произтича от
самия характер на отчетните регистри, въз основа на които съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС се съставя и справката-декларация. Точно заради това са предвидени и две
отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. Затова и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в чл.179 ЗДДС отделни хипотези на нарушения
не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 ЗАНН.
Касационната инстанция при извършената служебна проверка установи, че с
решение № 877 от 23.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 208 по описа на Районен
съд Пловдив за 2023 година, е отменено наказателно
постановление № 666773-F662406 от 07.10.2022 г. на директора на дирекция „Обслужване“
при ТД Пловдив на НАП, с което на „Ники кофи енд фууд“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС и дружеството е предупредено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Следователно
друго предупреждение за същия данъчен
период се явява непропорционално с оглед преследваната цел – да се дисциплинира
задълженото лице към спазване на установения ред за своевременно отчитане на
облагаемите по ЗДДС доставки. Касае за маловажен случай и мотивите на районния
съд в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо,
обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото
и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 500 лева
за платеното адвокатско възнаграждение (л.20, гръб) следва да бъде уважено и да
бъде осъдена НАП, ТД Пловдив да заплати на ответното дружество тази сума. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, защото същото е много близо до минималния размер
по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 567
от 31.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 209 по описа на Районен съд Пловдив
за 2023 година.
ОСЪЖДА НАП, ТД Пловдив да заплати на „Ники
кофи енд фууд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 52, ет.4, офис 5, представлявано от управителя Д.Г.Ц.,
сумата 500 (петстотин) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.