№ 1165
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102565 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
от ищцата Й. Д. Б., ЕГН-********** от с.Г., общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
чрез своя процесуален представител, в която се твърди, че с ответникът Й.
АТ. Б., ЕГН- ********** от с.Г., общ.Пазарджик, обл.Пазарджик сключили
граждански брак на ******
Твърди се в исковата молба, че съпрузите са сключили граждански брак
на 27.06.1990 г., който е бил първи и за двамата съпрузи. От брака си
съпрузите имат родено едно дете – А. Й. Б., която е родена на ********* г.
Съгласно изложеното в исковата молба, с течение на времето съпругът Й.Б. е
започнал да се държи агресивно към своята съпруга. Случвало се да я обижда,
да я псува, не рядко е използвал и физическо насилие. През месец декември
2016 година ищцата Й.Б. е заминала да работи в Обединеното Кралство в гр.
Единбург, където през януари 2017 година е отишъл и ответникът. Въпреки,
че отново са заживели заедно в гр. Единбург, поведението на ответника
продължило да бъде грубо, което е довело и до фактическата им раздяла,
настъпила на 07.01.2020 година. Считано от тази дата – 07.01.2020 г.,
съпрузите живеят поотделно, като не поддържат каквито и да е контакти
помежду си. Твърди се, че по време на брака помежду им двамата са
1
придобили семейно жилище, което представлява едноетажна жилищна
сграда, построена върху 65 кв.м. в държавен имот находящ се в с. Г., общ.
Пазарджик, ул. „****“ № *. Ищцата заявява, желанието си след прекратяване
на брака това семейно жилище да й бъде предоставено за ползване като
посочва, че не разполага с друго жилище. Съгласно изложеното в исковата
молба, ищцата живее и работи в чужбина, но възнамерява да се върне за
постоянно в Република България, където да се установи.
Твърди се от друга страна, че съпругът работи и пребивава в гр. Китен
по шест месеца в годината, поради което ползването на това семейно жилище
не му е належащо. Сочи се също така, че ответникът е собственик на друг
апартамент с площ от 80 кв.м., който се намира в гр. Пазарджик на ул.
„*****“ №
Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения между съпрузите
граждански брак, да предостави ползването на семейното жилище на
съпругата, както и да разреши след развода съпругата да продължи да носи
фамилното име Б.. В подкрепа на изложените твърдения са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й.
АТ. Б., съгласно който предявеният иск за развод е допустим, но изложените
в него обстоятелства и факти не отговарят на истината. Оспорват се повечето
изложени от ищцата обстоятелства, като се сочи, че през месец декември 2018
година поради здравословни причини ответникът се е върнал да живее в
Република България. В гр. Единбург се завърнал през есента на 2019 година,
като е започнал работа в един от ресторантите, но е имал по-малко работни
часове. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, поведението на
неговата съпруга е станало агресивно и нервно, което е станало повод за
възникването на конфликти между съпрузите. На 07.01.2020 година
ответникът се върнал обратно в България, а съпругата и неговата дъщеря са
останали да живеят в чужбина. Сочи се, че ответникът ползва семейното
жилище което се намира в с. Г. и през цялото време живее в него, като същото
му е необходимо. На 01.06.2020 г. ответникът е заминал да работи като
барман в гр. Китен, като се е върнал в Пазарджик на 06.09.2020 г. Оспорва
изложеното в исковата молба, че преимуществено живее в гр. Китен като
посочва, че там има единствено сезонна работа, която е в рамките на три
2
месеца в една календарна година. Сочи също така, че през пролетта на 2021
година е направил ремонт на семейното жилище, със свои лични средства.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебно
решение, с което да предостави на съпруга ползването на семейното жилище
като не възразява след прекратяване на брака съпругата да носи фамилното
име Б.. От страна на Й. АТ. Б. е предявен и насрещен иск с правно основание
чл. 49 от СК, с който се твърди, че с цялостното си поведение ответницата е
довела до дестабилизиране на тяхната съпружеска връзка, поради което се
претендира, че именно съпругата носи вина за прекратяването на брака. Така
предявеният насрещен иск е бил приет от съда за съвместно разглеждане,
като в законно установения срок е постъпил писмен отговор по него от страна
на Й. Д. Б..
С подадения писмен отговор Б., твърди от своя страна, че именно
нейният съпруг носи вина за разстройството на брака, както и за фактическата
раздяла на съпрузите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на ****** в гр. Пазарджик. От брака
си съпрузите имат родено едно дете – А. Й. Б., родена на ********* г. , която
е пълнолетна към настоящия момент.
От приетите по делото доказателства се установява, че съпрузите
разполагат със семейно жилище, находящо се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл.
Пазарджик, собствеността върху което са придобили на 27.12.2005г. /видно от
представения заверен препис от Нотариален акт №47, том II, рег.№1566, дело
№225/2005г., издаден от нотариус Е. М./.
Видно от съдържанието на представения с исковата молба препис от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №33, том 1, издаден на
12.06.2020г. от нотариус С. И.- С., със същият ответникът Б. е придобил
собствеността върху недвижим имот – етаж първи от жилищна сграда,
находяща се в гр. Пазарджик, ул. „*****“№*, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище и площ от 80.00кв.м., чрез дарение от Л. А. Б.
и З. Н. Л.- Б..
В хода на производството по делото, съдът е извършил служебни
3
справки по реда на Наредба 14/18.11.2009г., съгласно които, ищцата Й. Д. Б.
е с постоянен и настоящ адрес в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик, считано
от 22.07.2021г., докато ответникът Й. АТ. Б. е с постоянен адрес в гр.
Пазарджик, ул. „*****“№* и настоящ в гр. Китен /считано от 24.06.2021г./,
където работи сезонно.
Ответникът Б. е представил приходни квитанции и фискални бонове, в
подкрепа на твърденията си, че той заплаща дължимите суми за „Радио Сот“
и потребена електроенергия касателно семейното жилище на съпрузите,
находящо се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан в качеството си
на свидетел Л. С. С. - племенник на ищцата. От показанията на свидетеля С.
се установява, че съпрузите се преместили да живеят в семейното си жилище
в с. Г. през 2005г., а през 2016г. решили да отидат да живеят в
чужбина.Съгласно показанията на св. С., причина за влошаване отношенията
между съпрузите представлявало поведението на Б., които нерядко се
случвало да се държи грубо и неуважително към съпругата си, да я обижда.
От своята леля /ищцата Б./ св. С. чул, че Б. си имал любовници. След
окончателната раздяла между съпрузите, Б. останала да живее в Шотландия,
като се прибирала в България два пъти в годината за по около 1-2 седмици, а
Б. се установил да живее трайно в родината. Ответникът живеел в семейното
жилище в с. Г., когато не се намирал в гр. Китен, където живеел и работил
през пролетно-летните месеци /около 5-6 месеца годишно/.
Съгласно показанията на св.К. С. /снаха на ищцата/, съпругата често се
оплаквала през годините от грубото поведение на своя съпруг, който я
наричал с обидни думи /“боклук“, „селянка“/. Поради агресивното поведение
на Б., в един от случаите Б. поискала да напусне семейното жилище, но
впоследствие ответникът я разубедил. От ищцата и от снимки, изпратени й от
Б., св.С. разбрала за присъствието на друга жена в живота на ответника.Преди
да заминат за чужбина, Б. ремонтирала семейното жилище. Последният път,
когато съпругата се завърнала от чужбина, отишла да нощува в дома на св. С.,
тъй като се страхувала от ответника. Ищцата споделила на св. С., че
възнамерява да се прибере за постоянно от чужбина и желае да живее в
семейното жилище в с. Г., обл. Пазарджик.
В качеството си на свидетел е била разпитана Т. Й. Б. /майка на
4
ответника/, съгласно показанията на която, докато живеели в България,
съпрузите се разбирали добре помежду си. Заминали заедно за Шотландия, но
впоследствие се наложило ответникът да се прибере поради здравословни
причини. Ищцата останала да живее в Шотландия, заедно с дъщерята на
съпрузите, като нямали намерение да се прибират в България. От друга
страна, ответникът живеел постоянно в семейното жилище в с. Г. /с
изключение на 4 месеца всяка година, през което време работил в гр. Китен/.
Съгласно показанията на св. Б.,голяма част от средствата, вложени в
изграждането и ремонта на семейното жилище, принадлежат на семейството
на ответника.
От показанията на св. С. Д. /приятел на ответника/ се установява, че
докато съпрузите живеели в Шотландия, ответникът имал здравословни
проблеми /алергия/, което наложило завръщането му в България. Ищцата
решила да остане да живее и работи в чужбина. През 2020 и 2021г. св.
Димитров и ответника работили заедно на морето /в гр. Китен/ през лятото, в
ресторант. През тези години, Б. пребивавал средно по около 5 месеца в гр.
Китен, а през останалото време живеел в къщата си в с. Г., обл. Пазарджик,
която стопанисвал и поддържал. Б. не е споделял да има проблеми с жена си
Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на
разпитаните свидетели, тъй като от тях е видно,че същите познават
семейният живот на страните, като дават подробни и последователни
показания, които следва да бъдат кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са
окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и
привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. От
събраните по делото доказателства се установява, че през последните години
съпрузите поддържат отношения помежду си само формално, живеят във
фактическа раздяла. Това налага извода, че бракът им е изпразнен от
съдържание и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото.
Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква
възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в
безразличието между съпрузите, което е задълбочило отчуждението помежду
им. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и
5
същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса за вината - Съдът намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка носи единствено ответникът
Й. АТ. Б., ЕГН- ********** от с.Г., обл.Пазарджик. От показанията на
разпитаните по делото свидетели С. и С. се установява, че по време на
брачната връзка се случвало многократно Б. да се държи агресивно към
съпругата си, да я обижда, не зачитал личността на своята съпруга. Съгласно
показанията на свидетеля С. , причина за влошаване отношенията между
съпрузите представлявало поведението на Б., които нерядко се случвало да се
държи грубо и агресивно към съпругата си, да я обижда с различни думи и да
се обръща с неуважение към нея. От своята леля /ищцата Б./ св. С. чул, че Б.
си имал любовници. От показанията на св. С.а се установява, че съпругата
често се оплаквала през годините от грубото поведение на своя съпруг, който
я наричал с обидни думи /“боклук“, „селянка“/. Поради агресивното
поведение на Б., в един от случаите Б. поискала да напусне семейното
жилище, но впоследствие ответникът я разубедил. От ищцата и от снимки,
изпратени й от Б., св.С. разбрала за присъствието на друга жена в живота на
ответника. Възприетото и описано по-горе поведение на ответника не е
съвместимо с установените в закона и добрите нрави норми на съпружеско
съжителство. При преценката дали е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е от значение отражението на грубото, неуважително и
агресивно поведение от страна на ответника върху отношенията между
съпрузите. То съставлява тежко брачно провинение, което характеризира
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съдейства за по-
нататъшно задълбочаване на това разстройство. Агресивното поведение на
ответника се е отразило съществено и негативно върху психиката и
емоционалното състояние на съпругата – ищца, и е благоприятствало за
влошаване на отношенията им и за постепенно охлаждане на чувствата на
обич, взаимност и доверие, които са съществували помежду им. Това
поведение на ответника свидетелства за незачитане от негова страна на
съпругата му и липса на изискуемото в брачната връзка уважение. С оглед
посочените брачни провинения на ответника, съдът приема,че ответникът
виновно е причинил дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Такъв
брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо
разстроен, като вина за това носи ответника Б.. В тази връзка съдът намира за
6
необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки
един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат
за освободени от тях. Предвид допуснатите от ответника нарушения, бракът
следва да бъде прекратен по негова вина.
По делото не са налице данни и не са ангажирани доказателства, от
които би могло да се направи обоснован извод,че ищцата носи вина за
прекратяването на брака,или че ищцата е допуснала брачни провинения. Не
би могло да се вмени във вина на ищцата заминаването й за чужбина, където
цялото семейство се е установило да живее и работи. Впоследствие съпругът
е решил да се завърне в България поради здравословни проблеми , като след
разрешаването им, си е намерил сезонна работа в България и е предпочел да
остане тук, вместо да се завърне при своята съпруга. Не са налице конкретни
данни съпругата да е имала извънбрачни връзки или да е проявявала грубо и
неуважително отношение към съпруга си, справяла се е много добре като
домакиня и се е грижела за семейното жилище.
В показанията на св. Б. се съдържат твърдения за извършвани от
съпругата действия, които са от естество да провокират агресивното
поведение на ответника, но тези твърдения останаха неконкретизирани. От
показанията на разпитания свидетел Б. не стана ясно с кои свой действия
съпругата е провокирала неуважителното и грубо отношение на своя съпруг,
за който дори св. Б. споделя, че е с избухлив нрав.
Предвид на тези съображения, съдът счита, че следва да прекрати
сключеният граждански брак между страните изцяло по вина на ответника -
Й. АТ. Б., ЕГН- ********** .
По отношение на фамилното име - ищцата е направила искане след
прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име Б..
След развода, съпругата може да възстанови фамилното си име преди този
брак или да запази брачното си фамилно име, като за това е достатъчно
волеизявлението на лицето, което променя/запазва името си. В случая е
налице волеизявление на ищцата, че желае да носи за в бъдеще брачното си
фамилно име Б.. Съгласието или противопоставянето на другия съпруг е
ирелевантно. Предвид изложеното, след прекратяването на брака, съпругата
ще следва да носи брачното си фамилно име - Б..
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на съпрузите дете е
7
навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си не следва да се
произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права,
личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка.
По отношение ползването на семейното жилище- видно от
материалите по делото, семейното жилище представлява едноетажна сграда
/къща/, находяща се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик.
При определяне кой да ползва жилището, приложение следва да
намерят общите правилоопределящи критерии за горното, визирани в
разпоредбата на чл.56, ал.1, изр.1 от СК и чл.56, ал.5 от СК, като вина за
прекратяване на брака, здравословно състояние, доходи и материално
положение на съпрузите, нужда от жилище, както и други обстоятелства.
В Р. № 554/15.07.2010 г., ГД № 1774/2009 г., IV г. о., на ВКС, е прието,
че когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да
се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно,
ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а
когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно). За да се
произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът
установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на
ползване) и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези
помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца.
Като се произнася по мерките относно ползването на семейното жилище
съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на правото на
собственост. Съдът преценява и възможността за обособяване на
самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на
помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се
разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите -
търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат
обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг
(заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) и от другия
съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права), а
други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може
да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими.
Съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с редица съдебни
решения, като разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в
8
ППВС № 12/87 г. – семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи
поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се
обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в
предназначението им, независимо от това дали отношенията им са търпими
или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят
жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако
отношенията между бившите съпрузи са търпими. В Р. № 247/2009 г., по ГД
№ 239/2009 г. на ВКС, е прието, че отношенията между бившите съпрузи са
търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща
физически или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е
възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението
е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на
проблемите чрез взаимни отстъпки.
В процесния случай претенция за ползването на семейното жилище е
направена от двете страни. Семейното жилище представлява едноетажна
жилищна сграда, собствеността върху която са придобили на 27.12.2005г.
/видно от представения заверен препис от Нотариален акт №47, том II, рег.
№1566, дело №225/2005г., издаден от нотариус Е. М./. Страните не спорят, че
този имот е семейно жилище, като се претендира от всяка една от страните
ползването му изцяло. В конкретния случай е установена физическа
нетърпимост и непоносимост между съпрузите, както и не се установи
възможност от процесния да се обособят два самостоятелни жилищни имота.
Съобразно доказателствата по делото, установената и утвърдена практика,
предвид, че семейното жилище е общо на двамата съпрузи и към момента от
брака няма ненавършили пълнолетие деца, а отношенията им не биха могли
да бъдат квалифицирани като търпими и липсва възможност да се обособят
два самостоятелни обекта, се налага извода, че съдът не може да постанови
съвместно ползване от двамата. Същевременно, и двамата съпрузи твърдят,
че имат жилищна нужда.
От приетите по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните
по делото свидетели, се установява, че момента на предявяване на исковата
молба, ищцата Б. живее и работи в чужбина /Шотландия/, но има сериозни
намерения да се завърне в България, където смята да се установи. Същата е
променила адресната си регистрация, макар и ден след предявяване на
исковата молба в съда /22.07.2021г./ Б. не разполага с друго жилище, нито в
9
България, нито в чужбина, където живее под наем /не са ангажирани каквито
и да е доказателства по делото, от които би могло да се направи обоснован
извод, че ищцата разполага с друго жилище/.
От своя страна ответникът обитава семейното жилище, макар и в
определени месеци /3-5 месеца от годината/ да живее на настоящият си адрес
в гр. Китен, където има сезонна работа. Семейното жилище се ползва от
ответника, който поддържа и стопанисва същото, заплаща и извършва
периодични ремонти, необходими за обитаването му през последните години.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните свидетели
Б. и Димитров, а така също и от приетите по делото приходни квитанции и
фискални бонове, от които е видно, че ответникът заплаща дължимите суми
за „Радио Сот“ и потребена електроенергия касателно семейното жилище на
съпрузите, находящо се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик.
Дори да се приеме,че от фактическата раздяла на двамата съпрузи до
настоящия момент е установено трайно фактическо състояние на ползването
на семейното жилище от ответника Б., не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че ответникът разполага и с друг недвижим имот в гр.
Пазарджик. Безспорно настоящият съдебен състав е приел, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между съпрузите се дължи на
поведението на ответника, което до голяма степен е възпрепятствало и
ползването на семейното жилище от страна на ищцата. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че при последното си
завръщане в България, ищцата е била принудена да нощува в дома на свой
роднини поради обтегнатите отношения със съпруга си.
Обстоятелството, че ищцата към този момент живее и работи извън
пределите на Р. България не означава, че същата не се нуждае от ползването
на семейното жилище в такава степен, в каквато се нуждае от същото
ответникът Б.. Съобразно разрешението, дадено с Решение № 304/11.12.2013
г., постановено по гр.д. № 1406/2012 г. на ВКС, което настоящия състав
споделя, пребиваването в друга държава не изключва наличието на жилищна
нужда. Не е спорно между страните, а и от депозираните гласни
доказателства се установи, че ищцата не разполага с друго жилище в
чужбина, в Шотландия живее под наем, което предполага жилищната й
нужда.
10
Това трайно установено фактическо положение не води до извод, че
ответникът има по-голяма жилищна нужда- съпругът е собственик и на друг
недвижим имот, където има възможност да живее, въпреки че този имот се
ползва от негови роднини, със знанието и съгласието на ответника.
За разлика от него, съпругата не разполага с друго жилище, поради
което съдът приема, че се нуждае от ползването на семейното жилище в по-
голяма степен от ответника.
Ето защо, съдът, след като съобрази вината за прекратяването на брака,
както и жилищната обезпеченост на съпруга, намира че семейното жилище,
находящо се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик, следва да се предостави за
ползване на съпругата.
По отношение на разноските- Съгласно разпоредбата на чл. 329 от
ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. По изложените по – горе съображения ,
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника Б.. Съдът
стигна до извод, че вина за разстройството на брака има именно ответникът, а
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски общо в размер на 625.00 лева./25.00лв.
държавна такса и 600.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Й. Д. Б., ЕГН-********** и Й.
АТ. Б., ЕГН- **********, сключен на ****** в гр. Пазарджик, като дълбоко
и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответникът Й. АТ. Б., ЕГН- ********** от с. Г., обл. Пазарджик.
ПОСТАНОВЯВА съпругата Й. Д. Б., ЕГН-**********, след развода,
да носи брачното си фамилно име- Б..
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в с. Г. ,ул.
11
„****“№*, обл. Пазарджик, след прекратяване на гражданския брак, да бъде
предоставено за ползване на Й. Д. Б., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК, Й. АТ. Б., ЕГН-
********** от с. Г., обл. Пазарджик, да заплати на Й. Д. Б., ЕГН-**********
от с. Г., обл. Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 625.00
лв. /шестотин двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12