Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ „В“ с-в, в закрито заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното
от съдия Атанасова ч.гр.д. № 4121 по
описа за 2021г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 06148/28.01.2021г. от
длъжника М.П.А., чрез адв. К.Й.– САК, срещу насочването на изпълнението срещу
имоти, които длъжникът счита, че са несеквистируеми, по ИД № 20208380405855 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС.
В
жалбата са наведени оплаквания, че първият посочен недвижим имот – апартамент №
5, находящ се в жилищен блок **, **, в ж.к. „Младост 1”, в гр. София, е
единственото жилище на длъжницата, в което тя живее заедно с детето си К.Е.З.и
с партньора си, с който е във фактическо съжителство – В.А.. Поддържа се, че
семейството на длъжницата се състои от трима души – самата тя, нейния съжител и
сина й. Сочи се, че това именно жилище е единствено за длъжницата, поради което
се явява и несеквистируемо, като площта на жилището не надвишава жилищните
нужди на длъжницата и тричленното й семейство. Твърди се още, че на
22.12.2020г. длъжницата е прехвърлила правото си на собственост върху 1/6 от
два други апартамента в Слатина на трето лице, което няма качеството на длъжник
по настоящото дело – П.К.А.. Навеждат се и твърдения, че освен това длъжницата
не дължи заплащане на сумата по изпълнителния лист, тъй като същият е бил
издаден въз основа на образувано заповедно производство, като длъжницата е
подала частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и възражения
по чл. 415 ГПК и изпълнителното производство е спряно.
В законоустановеният срок е подадено възражение срещу
частната жалба от взискателя „Първа Инвестиционна Банка”“ АД, в което се прави
искане да се остави без уважение жалбата на длъжника по изпълнителното дело.
Поддържа, че налагането на възбрана върху несеквистируемо жилище е допустимо, а
несеквистируемостта на същото е единствено забрана за неговото осребряване.
Сочи, че в настоящия случай се обжалва не изпълнително действие, което нарушава
несеквируемостта, а насочването на изпълнението върху несеквируемо имущество,
т.е. налагането на възбрана върху единственото жилище на длъжницата.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви,
ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС, излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата, изтъквайки, че целта на налагане на възбрана на
недвижимите имоти е обезпечаване вземането на взискателя, както и постигане на
защита по чл. 43 ГПК, за да се предотврати разпореждането с имущество от страна
на длъжника, с което да бъде увреден кредитора.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна
по следните съображения:
Въз основа на молба от 05.10.2020г. от „Първа
Инвестиционна банка” АД, ведно с приложения към нея изп. лист, е образувано изпълнително
дело № 20208380405855 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на
действие СГС. Изпълнителният лист е издаден на 31.07.2020г. въз основа на
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.04.2020г. по гр.д. №
32804/2020г. по описа на СРС, 28-ми с-в,
като видно от същия взискател е „Първа Инвестиционна банка” АД, а длъжници са „А.М.”
ООД, М.П.А. и И.М.А..
На 06.10.2020г. са било изготвено постановление за
разноски, като са били изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците.
На длъжника М.П.А. е била връчена ПДИ на дата 06.12.2020г.
На 13.10.2020г. е била наложена възбрана на следния
недвижим имот, собственост на М.П.А., а именно: апартамент № 5, находящ се в
жилищен блок **, етаж 2, на жилищния комлекс „Младост” в град София, състоящ се
от две стаи, дневна, кухня, и други сервизни помещения, с обща квадратура по
одобрения план от 87,64 кв. метра, при съседи на апартамента по документ за
собственост: стълбище, В.И.Б., двор, А.М.и М.С., ведно със зимнично помещение
при съседи по документ за собственост: коридор, А.М.и М.С., двор, Г.Т.К.,
заедно 3,39 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
На 16.12.2020г. е наложена възбрана на следните два
имота: 1) 1/6 ид. част от недвижим
имот с идентификатор 68134.705.423.1.30, с адрес: гр. София, р-н „******,
състоящ се от три стаи, кухня, с площ от 84,67 кв.м. , ведно с 2,900 идеални
части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху мястото,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.705.423, със съседи съгласно
документ за собственост: юг – двор, запад – двор, север – стълбище, Д.Л.; изток
– двор; отгоре – Й.М., отдолу – С.А., а съгласно кадастрална карта – на същия
етаж – 68134.705.423.1.29; под обекта - 68134.705.423.1.27; над обекта -
68134.705.423.1.33 и 2) 1/6 ид. част
от недвижим имот с идентификатор 68134.705.338.1.7, представляващ апартамент №
7, находящ се в гр. София, ж.к. „Слатина – Христо Смирненски” в жилищната
сграда – блок 23, вход А, на III
етаж,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,46 кв.
метра при съседи: жилищни блокове, стълбище, ап. № 6, ап. № 8, ап. № 10, ап. №
4, заедно с прилежащото му избено помещение № 2, с площ от 3,60 кв.м. при
съседи: стълбище, стена, корисор, мазе М., заедно с 1,272 % идеални части от общите части на сградата и
съответно право на строеж върху земята,
същият със съседи по кадастрална карта: на същия етаж 68134.705.338.1.8; 68134.705.338.1.6;
под обекта – 68134.705.338.1.4; над обекта – 68134.705.338.1.10.
На 06.01.2021г. длъжникът М.П.А., чрез адв. К.Й.– САК е
депозирала по изпълнителното дело молба за спиране на изпълнителното дело, с
приложено възражение по чл. 414 ГПК, а на 28.01.221г. същият длъжник е подали и
настоящата частна жалба от 28.01.2021г.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните
правни изводи:
Съдът като прецени заверените преписи на документите,
съставляващи изпълнителното дело, стигна до извода, че жалбата е лишена от
процесуално основание. Правото на обжалване е предоставено от закона на
взискателя, длъжника, съпругата му – недлъжник и третите лица като средство на
защита срещу процесуалната незаконосъобразност или несъответствие с повелителните му
предписания на изчерпателно изредени, а не общо- всички действия на съдебния
изпълнител в конкретни хипотези, с цел осуетяване накърняването, увреждането
или загуба на техни права /процесуални и материални/, от неправомерно
неприложена или преустановена принуда или на резултатно действие, подпомагащо,
подготвящо я, или от неправомерно започнатата и/или реално осъществена или
продължаваща принуда или състояние, годно да доведе до принуда - чл. 435, ал. 1, т. 1- т. 3, ал. 2, т. 1- т. 7, ал. 3, ал. 4, ал. 5, чл. 462, ал. 2, чл. 503, ал. 2, ал. 3 ГПК.
Действието по налагане на възбраната не подлежи на
самостоятелно обжалване /виж приетото в т. 1 на ТР. № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС/, тъй-като тя има единствено обезпечителна функция за практическия
смисъл от последващото насочване, обезпечава го, и провеждане на принудително
изпълнение върху имота – неин предмет, чрез опис, оценка и продан, водещи до
осребряването му, която функция се изразява в забрана длъжникът да се
разпорежда с него под страх от недействителност, за да се запази в актива на
имуществото му с цел удовлетворяване на кредитора - взискател – чл. 452, ал. 2, чл. 453, т. 1, чл. 442 ГПК, чл. 133 ЗЗД. На обжалване подлежат
действията, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо - чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, т. е. твърди, че
е от категорията на някое от тези, посочени в хипотезите на чл. 444, т. 1- т. 7 ГПК /при липса на изключенията от
несеквестируемостта по чл. 445 ГПК/, за които законът е въвел
забрана да се насочва изпълнение.
В настоящия случай длъжникът се позовава на
несеквестируемост по чл. 447, т. 7 ГПК, но
същото твърдение не е подкрепено с доказателства, достатъчни да установят
наличието на предпоставките от легалния фактически състав на забраната, уредени
в този текст на закона. Приложената
разпечатка на хартиен носител от електронната система, водена от Служба по
вписванията - Търговски регистър, представяща справка/данни от персоналната
партида на длъжника за осъществени вписвания на прехвърлителни сделки, наложени
възбрани, учредени ипотеки и заличаването им, не само не съдържа такова
доказателство, а тъкмо обратното - сочи притежание на други имоти с жилищно
предназначение.
Дори и да се приеме, че възбраната е първичен елемент от
понятието насочване на принудително изпълнение върху имота - неин предмет,
защото е последвана от насрочване на опис /неизвършен/, което действие
несъмнено показва воля за такова насочване, дори и хипотетично да би се
допуснало, че е налице несеквестируеyост на същия, налагането й не е
процесуално незаконосъобразно. ЧСИ е длъжен да се убеди, че за правото на
собственост върху възбранявания имот е налице достатъчно документално основание
да се счита, че принадлежи на длъжника – чл. 442 ГПК. В конкретния случай по делото
има ангажирани доказателства, въз основа на които се установява, че длъжникът М.П.А.
е собственик на първия недвижим имот -
апартамент № 5, находящ се в жилищен блок **, етаж 2, на жилищния комлекс
„Младост” в град София и собственик на по 1/6 ид. част от другите два недвижими
имоти - 1/6 ид. част от недвижим имот с
идентификатор 68134.705.338.1.7, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр.
София, ж.к. „Слатина – Христо Смирненски” в жилищната сграда – блок 23, вход А, на III етаж и 1/6
ид. част от недвижим имот с идентификатор 68134.705.423.1.30, с адрес: гр.
София, р-н „******. Същото се установява както от приложените по делото
нотариални актове за процесните недвижими имоти, така и от удостоверението за
наследници.
Налагането на възбрана върху недвижим имот /непотребима
вещ/ не е несъвместимо с неговата несеквестируемост, тъй-като тя е средство да
го задържи в актива на имуществото на длъжника / т. 1 на ТР. № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС/. Следователно налагането на възбрана на несеквистируем имот е
допустимо. Не би било и несъвместимо насрочването и извършването на опис на
възбранените имоти, каквито в настоящия случай не са налице, тъй като чрез тях
съдебният изпълнител би могъл да прецени на място дали фактическото му
положение отговаря или не на някоя от предпоставките за несеквестируемост,
уредени в текста на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК
/обема на жилището надхвърля ли жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му и надвишаващата част съответства ли на условията по чл. 39, ал. 2 ЗС, за да може да бъде
продадена/.
В настоящия случай следва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 452 ГПК, според която когато изпълнението е насочено върху
имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на
възбраната разпореждания. В случай, че след налагане на възбрана на недвижимия
имот, длъжникът се разпореди с имота, то тогава за същия отпада възможността да
се ползва от привилегията на чл. 444, т. 7 ГПК. Следва да се обърне внимание,
че целта на наложените възбрани на недвижимите имоти е обезпечаване на
вземането на взискателя, както и да е постигната защитата по чл. 453 ГПК, за да
се предотврати разпореждането с
имущество, от страна на длъжника, с което да бъде увреден кредитора.
Нещо повече, следва да се отчете и обстоятелството, че по
отношение на недвижимите имоти, от които жалбоподателят притежава по 1/6 ид. част, са наложени
възбрани на 16.12.2020г., а на 22.12.2020г. въпреки наложените възбрани ид.
части от същите имоти са били прехвърлени на трето за изп. дело лице, което е
предпоставка за намаляване на имуществения патримониум на длъжника и за
заобикаляне на защитата по чл. 453 ГПК за взискателя.
С оглед на гореизложеното подадената частна жалба се
явява неоснователна, тъй като няма извършени изпълнителни действия от ЧСИ по
конкретното изпълнително дело, които да бъдат несъвместими с наложените
възбрани по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 06148/28.01.2021г. на длъжника М.П.А., чрез адв. К.Й.–
САК, срещу насочването на изпълнението срещу имоти, които длъжникът счита, че
са несеквистируеми, по ИД № 20208380405855 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на
действие СГС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.