Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-260083 Година 2022, 04 април гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и първи март година две хиляди двадесет и втора,
в откритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.КРИСТИЯН ПОПОВ
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1773 описа за 2020
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 1337 от
17.06.2020 г. по гр.д.8254/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивната
ГД “Гранична полиция“ на МВР е
осъдена да заплати С.Ж.Д. от ***, сумата от 1739,02 лв представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получено след
преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2019 г. до окончателното плащане; сумата от
420 лв съдебно-деловодни
разноски; както и да заплати по
сметка на Бургаския районен съд държавна такса и разноски за експертиза в
размер общо на 269,56 лв.
Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и –
необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищцата,
положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата
за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният
труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е
неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и
по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за
положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди
се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.
Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователен е и искът
за законна лихва.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства.
Претендират се разноски.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от
въззиваемия С.Д., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се,
че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а
правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на
съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на
Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР,
поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че
наличието на процесното вземане на въззиваемия против въззивника се установява
от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в
съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в
страната. Изложени са подборни съображения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също не се сочат нови
доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия С.Ж.Д. срещу въззивната
Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 1739,02 лв, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. -
разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и съдебни разноски. Твърди се, че в
процесния период ищецът е работил при ответника като Младши инспектор на ГКПП
Пристанище Бургас към ГПУ Бургас при РДГП - Бургас със статут на държавен
служител към ГД „Гранична полиция“ при МВР, като процесните часове, за които се претендира
заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Ответникът е
оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са
изложени
съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните
протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.,
както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
С обжалваното решение
РС Бургас е осъдил ответната ГД „Гранична полиция“ на МВР, да заплати на ищеца сумата
от 1739,02 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. - разликата между положения
нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска - 01.10.2019 г. до
окончателното изплащане, и 420 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение;
и с което решение въззивната Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.София,
е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС гр.Бургас
сумата от 69,56 лв за държавна такса и сумата от 200 лв за възнаграждение за
вещо лице.
Първоинстанционният съд
е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма
за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана
за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при
наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се
приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно
време.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне,
съдът намира следното:
Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищеца е служител на МВР като през исковия период е заемал
длъжността Младши
инспектор на ГКПП Пристанище Бургас към ГПУ Бургас при РДГП - Бургас към ГД „Гранична полиция“ при
МВР. Установява
се от събраните доказателства, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
включително, ищецът е положил общо 1696 часа нощен труд, за
което въззивникът му е начислил и изплатил по
0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429
от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че
положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1696 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на
1939 часа, като разликата от 243 часа между
преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не
е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187,
ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1739,02 лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумарно на тримесечие (чл.187,ал.3 ЗМВР). Работата извън редовното
работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187,
ал.5, т.2, вр.ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период).
Съгласно чл.143, ал.1 КТ, „извънреден труд“ е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. Съгласно чл.50а от
ЗДСл, извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа
на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Ал.2 на същия законов
текст препраща към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител
– полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.187, ал.3
МВР (в редакцията му към исковия период), при работа на смени е възможно
полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. С оглед
използвания от законодателя термин - „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период,
съдът приема, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не
и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. Поради това
съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа
и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че
в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на чл.187, ал.1 ЗМВР
с ДВ, бр.60/2020 г., вече нормативно е определена нормалната продължителност на
работното време през нощта – на 8 часа.
За процесния период са действали няколко
наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г.
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014 г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като
полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при
сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е предмет на подзаконова
нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това са Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 НРВПО,
когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника
или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл.9,
ал.2 от НСОРЗ.
Съответно чл.9г
от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149
от КТ
пред Инспекцията по труда.
Съгласно чл.9г (нов -
ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
инспекцията по труда без превръщане на
нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от 05.07.2018 г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в
дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното - 7 часа, то
отношението между двете величини формира
коефициент 1,143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г.,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни
актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса
на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители /до изменението на закона през 2020 г./, вкл.и
тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта - чл.46, ал.2 ЗНА. В случая става дума за
непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в
цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители са
държавни служители, за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият
ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на пар.1а-нов – ДВ, бр.69/2008 г.,
отм.ДВ -бр.88/2010 г. от ДР на ЗМВР отм./, доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7,
т.1–5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а,
ал.2 ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При липсата на нормативно уредена нормална
продължителност на работното време през нощта за полицейските служители, следва
да се приеме за такава посочената в чл.140, ал.1 КТ - 7 часа при 5-дневна
работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл.9, ал.2
НСОРЗ),
са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
За периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41
от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане
на нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически отработените
часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се
съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време
за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката
за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо
възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо съдът намира, че
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО следва да намери
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и
01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното
съдът приема, че при решаването на въпроса за наличието на положен извънреден
труд нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период (01.10.2016 г. – 01.01.2018
г. и 01.07.2018 г. – 30.09.2019 г.) същите следва да се вземат предвид.
Съобразно Таблицата по
т.3 на неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
въззиваемият е положил общо 256 часа нощен труд, които след приравняването им
на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 294 часа. Разликата от 38 часа следва
да се отчете като положен труд, но не и като извънреден, т.е.за тези часове се
дължи нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно
чл.187, ал.6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. От Таблицата по т.3 от
заключението се установяват за процесните часове нощен труд, положени в периода
от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., нетното средно почасово възнаграждение, и
почасовото възнаграждение с увеличението от 50%. След приспадане на това
увеличение от 50% периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. (90,75 лв) от
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1739,02 лв, получената сума възлиза на 1648,27 лв, до който
размер искът се явява основателен, като за горницата над 1648,27 лв искът е
неоснователен.
Съдът намира, че така изложените му изводи не
се променят от постановеното решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС–Луковит, във връзка с
което настоящото производство беше спряно.
В решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12,
буква а/ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня, а в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд. Отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия
състав, изразено по-горе и в предходни произнасяния по същия казус.
На първо място, в националното законодателство
до 2020 г. /вкл. и през исковия период/ липсва норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР. На второ
място, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час
и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира особената тежест на
нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Доколкото посочената ставка
е определена и в чл.8 от НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също
получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час
нощен труд, според настоящия състав, в това отношение е налице равно третиране
между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Налице
е различно третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни, поради което
според съда, посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за
работещите по трудово правоотношение, т.е.липсва такъв механизъм за гарантиране
на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голяма
продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки -
ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не
счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
В решението си СЕС приема, че чл.20 и 31 от
ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава–членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.полицаи и пожарникари,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е.
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел. Както се посочи по-горе, в националното ни
законодателство до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния
труд за полицаите, такава е определена по-късно. Според настоящия състав, специфичният
характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което въззивникът обосновава различното третиране, не могат
да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността.
Поради частичното
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата над 1648,27 лв до уважения размер от 1739,02 лв,
представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия като Младши инспектор на ГКПП Пристанище
Бургас при ГПУ Бургас при РДГП - Бургас
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. 1696 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва от 01.10.2019 г. до окончателното плащане, като
вместо него следва да се постави отхвърляне на иска за горницата над 1648,27 лв
до уважения размер от 1739,02 лв. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед постановения
резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 370 лв за
въззивното производство от общо направени разноски в размер на 390 лв за
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция.
Дължимите на въззиваемия
съдебни разноски за първоинстанционното производство са 398 лв от общо
направени разноски в размер на 420 лв за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска на въззивника следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивната инстанция от 16 лв и за първоинстанционното производство
– 16 лв.
Също съобразно
отхвърлената част от иска, решението на БРС следва да бъде отменено и в частта, с която ГД „Гранична
полиция“ гр.София е осъдена да заплати по сметката на Бургаски районен съд над
сумата от 66,00
лв до присъдения размер от 69,56 лв за държавна такса, както и над сумата от 190 лв до 200 лв за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1337 от
17.06.2020 г. по гр.д.8254/2019 г. по
описа на Районен съд
гр.Бургас В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР гр.София,
е осъдена да заплати на С.Ж.Д. от *** с ЕГН **********, сумата
над 1648,27 лв до присъдения размер от
1739,02 лв, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 01.10.2019 г. до окончателното изплащане; над сумата от 398 лв
до уважения размер от 420 лв за съдебни разноски; както и в частта, с която ГД
„Гранична полиция“ гр.София е осъдена да заплати по сметката на Бургаски
районен съд над сумата от 66,00 лв до присъдения размер от 69,56
лв - държавна
такса и над 190 лв до 200 лв за
възнаграждение за вещо лице, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.Д. от ***, с ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, иск за присъждане на
сумата от 90,75 лв (деветдесет лева
и седемдесет и пет стотинки), представляваща разликата над сумата от 1648,27 лв
до предявения размер от 1739,02 лв, представляващи нетният размер на дължимото
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР гр.София, да заплати на С.Ж.Д. от *** с ЕГН **********, сумата от 370 лв /триста и седемдесет лева/, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.Ж.Д. от *** с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, съдебно-деловодни
разноски в размер общо на 32 лв /тридесет
и два лева/ - по 16 лв за въззивното
и за първоинстанционното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ КЪМ РЕШЕНИЕТО ПО ГР.Д.1773/2020
Г. ПО ОПИСА НА БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Младши съдия Кристиян Попов подписва решението
с особено мнение, тъй като намира, че не
следва да се прилага действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
редакция на чл.9г
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в
дневен. Това е така, тъй като с
цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда
на отработените над установената норма за отчетния период часове работно време.
Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в
Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само действително
отработените часове, без да се превръщат нощните часове към дневни.
Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд пред Инспекция по
труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените от служителя
часове нощен труд в дневен през така
визирания процесен период от време, при определяне на възнаграждението.
Мл. с. Попов: