Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1266 / 06.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на шести юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №993
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД
с ЕИК ********* от гр.София, ул. „Бисер“, №2, ет.2, ап.5 е оспорил акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ФП63524-1/20.07.2018г. на
гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-4877/5/05.04.2021г.
на директора на същата дирекция.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен. Сочи, че АУЗД е издаден на
20.07.2018г., а е връчен чак на 15.03.2021г. Счита, че липсват надлежни данни и
доказателства в подкрепа на твърдението, че оспореният АУЗД е издаден от
компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ. Твърди, че в АУЗД е
посочен грешен адрес за кореспонденция, който е бил актуален за периода
14.02.2014г. – 10.02.2020г., както и че органът по приходите е следвало да
направи опит за връчване на АУЗД на новия адрес и едва след това да пристъпи
към връчване на акта по реда на чл.32 от ДОПК. Твърди липса на мотиви в
обжалвания акт. Според жалбоподателя не става ясно, че задълженията за ТБО са
единствено за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места, тъй като в АУЗД не се съдържа разбивка на таксата
за битови отпадъци. Твърди липсата на доказателства за извършване на услугата поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Поддържа, че определянето на дължимите такси на база отчетната стойност на
имота противоречи на чл.15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 05.04.2006г., т.е. налице е противоречие с принципа „замърсителят
плаща“. Счита, че в обжалвания АУЗД липсва информация относно предназначението
на описания имот и основанието, на което се дължи ДНИ, т.е. не са посочени
надлежно фактическите и правни основания за облагане с данък върху недвижимите
имоти. Иска отмяната на АУЗД.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – директор на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, чрез юрисконсулт
М., оспорва жалбата. Представя административната преписка. Пледира за
отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИТЕ:
С
нотариален акт № 127 от 30.05.2007г. „Корбетон България“ ООД (сега „Ес Пи
Дивелопментс“ ЕООД) е придобило собственост върху 50% (2 677,48 кв.м)
идеални части от общата площ на поземлен имот № 550 с площ от 5 355 кв.м,
находящ се в промишлена зона „Север“, гр.Бургас (л.29-31).
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14001766/20.02.2014г. (л.18-28), подадена
от „Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД, чрез Любо Сергеев Рохов (пълномощно на л.33-34) е
декларирано право на собственост чрез покупка с НА № 127/30.05.2007г. на земя,
представляваща ПИ № 550 в кв.147, с адрес на имота в гр.Бургас, промишлена зона
„Север“, с декларирана отчетна стойност – 1 440 102 лв.
На
20.07.2018г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и съгласно подадената декларация
е издаден процесния АУЗД № ФП63524-1/20.07.2014г. (л.15-17), с който орган по
приходите – гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас е установил
задължения на жалбоподателя „Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД, както следва:
-
2015г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 2 699.31
лв., от които главница 2 088.15 лв. и лихва 611.16 лв. и за такса битови
отпадъци (ТБО) в общ размер на 6 515.58 лв., от които 5 040.36 лв.
главница и лихва 1 475.22 лв.
-
2016г. за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 3 002.17 лв., от
които главница 2 520.18 лв. и лихва 481.99 лв. и за такса битови отпадъци
в общ размер на 6 004.33 лв., от които 5 040.36 лв. главница и лихва 963.97
лв.
-
2017г. за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 2 746.65 лв., от
които главница 2 520.18 лв. и лихва 226.47 лв. и за такса битови отпадъци
в общ размер на 5 493.29 лв., от които 5 040.36 лв. главница и лихва 452.93
лв.
На
24.07.2018г. издадения АУЗД е изпратен по пощата с обратна разписка на „Ес Пи
Дивелопментс“ ЕООД на адрес – гр.София, ул.“Джемс Баучер“ № 83, офис 8, но
писмото се е върнало на 25.07.2018г. с отбелязване „преместен“ (л.73).
С
искане с изх. № 08-00-812/31.05.2019г. за извършване на проверка по делегация
на „Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД (л.72), Дирекция „Местни приходи от данъци, такси
и реклама“ при Община Бургас е поискала от отдел „Общински приходи – Лозенец“
при Столична община да се извърши връчване по реда на чл.32 от ДОПК от
служители на дирекция „МД“ на АУЗД № ФП63524/20.07.2018г. Като адрес за
кореспонденция е посочен гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 83, офис 8. Искането е
получено от Столична община, отдел „ОП – Лозенец“ на 05.06.2019г.(л.71).
АУЗД
е връчен на дружеството на 15.03.2021г., чрез адвокатски сътрудник Диляна
Пенева на адрес – гр.София, ул.“Бисер“ № 2, ет.2, ап.5 (л.69).
Актът
е обжалван по административен ред (л.54 - 59) и с решение № 70-00-4877/5/05.04.2021г.
(л.48-50) на директора на Дирекция „МПДТР” към Община Бургас е потвърден.
Според
мотивите му задълженията за ТБО са установени единствено за услугата по
поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване в населените места,
като за 2015г., 2016г. и 2017г. данъчната ставка за тази услуга е 3.5 промила и
е изчислена върху декларираната отчетна стойност на имота – 1 440 102
лв. Относно дължимостта на данък върху недвижимите имоти в мотивите на
решението е посочено, че за 2015г. данъчната ставка е 1.45 промила, а за 2016г.
и 2017г. – 1.75 промила, а като основа е използвана отново отчетната стойност
на имота, доколкото същата е по-високата между отчетната стойност и данъчната
оценка. Посочено е, че данъчната оценка на имота е 75 277.60 лв.
Решението
е връчено на „Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД, чрез адвокат Б.П. на адрес *** на
08.04.2021г.(л.47).
Със
заповеди № 2951/29.10.2014г., № 2952/29.10.2015г. и № 3123/28.10.2016г. кметът
на Община Бургас, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил районите
включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през
2015г., респ. 2016г. и 2017г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване
и обезвреждане в депо на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване (л.91-93).
В
тези заповеди Промишлена зона „Север“ е посочена в т.А „гр.Бургас, квартали и
населени места“, подточка „гр.Бургас и квартали“.
От
представените по делото доказателства се установява още, че Промишлена зона „Север“
попада в обхвата на Териториална дирекция „Освобождение“, видно от приложение
към чл.33, ал.2 от Устройствен правилник на общинската администрация на Община
Бургас (л.94 - 96). Представени са доказателства за извършената работа от
консорциум „Титан – Бургас“ по сметоизвозване, сметосъбиране, тесане на улици и
тротоари, оборка на разделителни и тангиращи зелени ивици, метене с автометачка
и ръчно и др. за кметство „Освобождение“ за 2015г. (л.97- 172), за 2016г.
(л.173 - 244) и за 2017г. (л.245 – 280).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от Филка Петрова - главен експерт в Дирекция „МПДТР” при Община
Бургас, съобразно правомощията предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на
кмета на Община Бургас (л.36). По делото са представени доказателства за
длъжността, която авторът на акта заема в структурата на Дирекция „МПДТР” при
Община Бургас, както и за наличието на служебното правоотношение между Филка
Петрова в качеството на главен експерт в Дирекция „МПДТР” и Община Бургас към
датата на издаване на процесния АУЗД (л.35 и л.82).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като мотивите му се съдържат и в решение № 70-00-4877/5/05.04.2021г.
(л.48-50) на директора на Дирекция „МПДТР” към Община Бургас. В преписката има
доказателства, от които се установява размера на основата, върху който се
начислява ставката за дължимата ТБО – това е размера на отчетната стойност на имота,
а в решението на решаващият орган е описан механизма на изчисляване на
задължението за ТБО, като изрично е посочено, че задължението за ТБО е
установено само за услугата по поддържане на чистота в териториите за
обществено ползване в населените места и е описан размера на ставката за този
компонент на ТБО. В решението на решаващият орган е описан размера на ставката,
както и основата върху която е изчислен дължимия ДНИ.
АУЗД
е издаден въз основа на декларация с вх. № ДК14001766 от 20.02.2014г., на
основание чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо
за недвижим имот партиден № 1176736960001 без да е посочено, че обхваща
единствено услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено
ползване в населените места.
Това
процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който
е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка, където е
посочено за кой компонент от ТБО се отнася дължимата сума, основата, послужила за
определяне на ТБО, размерът на ставката за всяка една година съобразно вида
услуга. След като механизмът на образуване на определената с АУЗД ТБО се
съдържа в административната преписка, обстоятелството, че той не е изложен
надлежно и в самия акт, не обосновава неговата порочност поради допуснато
съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото на защита
на лицето, на което се вменява задължението да плати съответното ТБО. В този
смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.
Съдът
намира, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
АУЗД
е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите
служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване
на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В
случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е
налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил задължението за такса
битови отпадъци за 2015г., 2016г. и 2017г. и ДНИ за същите периоди, за
притежаваното от него право на собственост върху идеални части от недвижим имот
на територията на Община Бургас.
На
дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци, за предоставяне
на услугата поддържане чистотата в териториите за обществено ползване.
Според
разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени
в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези
услуги да не се предоставят от общината.
Предвид
посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка от услугите е
необходимо ответникът да докаже наличието на три кумулативно предвидени
предпоставки – принадлежност на имота към територията на съответното населено
място; обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател
на този имот и реалното предоставяне на услугите.
По
делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на имота, предмет на
декларация с вх. № ДК14001766 от 20.02.2014г., както няма спор и по отношение
на предпоставката – принадлежност към съответното населено място - процесния
имот се намират в гр.Бургас. Т.е. налице са първата и втората кумулативни
предпоставки - принадлежността на имота към територията на съответното населено
място и обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател
на този имот.
От
събраните по делото доказателства се установява, че е налице и третата
предпоставка - реалното предоставяне на услугите. Представените
протоколи за извършена работа от консорциум „Титан – Бургас“ в кметство
„Освобождение“ за 2015г., 2016г. и 2017г. (л.97 – 280), в обхвата на което
влиза процесният имот (видно от приложение към чл.33, ал.2 от Устройствен
правилник на Общинската администрация на Община Бургас – л.96), сочат, че
услугата - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места е реално осъществявана и за нея се дължи такса. В протоколите изрично
е посочено кметството, за което се отнасят, както и дейностите, които са
извършвани – метене с автометачка и ръчно, тесане на улици и тротоари, оборка
на разделителни и тангиращи зелени ивици, почистване ръчно на шахти, миене и
други.
Съгласно
чл.13, ал.3, т.2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Бургас (в приложимата редакция изм. с протокол
№ 45/16.12.2014 г. и с протокол №6/17.12.2015 г.) и чл.17, ал.3, т.2 от същата
наредба (в приложимата редакция изм. с протокол № 21/ 20.12.2016 г.) Общински
съвет – Бургас е приел размерът на таксата за нежилищни имоти за услугата по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване да се определя пропорционално
(в промил) върху отчетната стойност на активите – сгради, земя (за
предприятия).
Съгласно
т.7.2.1 от приложение № 6 на Наредба за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (в приложимата редакция
изм. с протокол № 45/16.12.2014 г. и с протокол №6/17.12.2015 г.) и т.7.2.3 от
приложение № 1 на същата наредба (в приложимата редакция изм. с протокол № 21/
20.12.2016 г.) размер на годишната такса за услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е 3,5 промила.
В
конкретния случай отчетната стойност на имота е 1 440 102 лв., според
подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ, част ІІІ (л.25), което
не е спорно между страните. След изчисление на таксата за ТБО за услугата по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по описания
по-горе механизъм се установява, че административният орган правилно е определил
дължимите задължения за трите процесни периода.
Същото се отнася и до определения ДНИ
за 2015г., 2016г. и 2017г. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми
с данък недвижими имоти – чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти – чл.19, ал.1 от ЗМДТ. В чл.21, ал.1 от ЗМДТ е регламентирано обаче, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2. Според чл.22 от ЗМДТ (в приложимата редакция)
Общинският съвет определя с наредбата по чл.1,
ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот. В чл.18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Бургас (в
приложимата редакция изм. с протокол № 31, т.4 от 17.12.2013 г., съответно протокол
№ 6, т.2 от 17.12.2015 г. и протокол № 21, т.1 от 20.12.2016 г.) данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,45 на хиляда
за 2015г. и в размер 1,75 на хиляда за 2016г. и 2017г.
В конкретния случай, отчетната стойност на имота е 1 440 102
лв., а данъчната оценка на имота е 75 277,60 лв. Предвид разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗМДТ правилно органът е изчислил ДНИ върху отчетната стойност на
имота, която като по-висока стойност измежду отчетната стойност и данъчната оценка, доколкото се
касае за имот собственост на предприятие. Правилно от органът са приложени и
съответните ставки за всяка една от годините.
Горният анализ на механизма, по който е
определено всяко от задълженията в процесния АУЗД се съдържа и в мотивите на
решаващият орган.
Неоснователно
е възражението на жалбодателят за посочен грешен адрес за кореспонденция в
оспорения АУЗД. Същият е издаден на 20.07.2018г., към която дата седалището и
адреса на управление на дружеството е в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 83,
офис 8, който адрес е посочен и в АУЗД. От историческа справка в Търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ (https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********)
се установява, че промяната на адреса на управление е вписана на 10.02.2020г. Предвид
така установените факти, правилно органът е предприел връчване на АУЗД на този
адрес. Писмото се върнало на 25.07.2018г. с отбелязване „преместен“. Към дата,
на която е поискано съдействие от Столична община за връчване на АУЗД по реда
на чл.32 от ДОПК (31.05.2019г.), седалището и адреса на управление на
дружеството все още е бил в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 83, офис 8. Едва
на 10.02.2020г. седалището и адреса на управление на дружеството в преместен в
гр. София, ул. „Бисер“ № 2, ет.2, ап.5, на който адрес е и връчен АУЗД на
15.03.2021г. чрез Столична община (л.69). Предвид изложеното не може да бъде
споделено възражението на жалбоподателя, че преди преминаване към връчване по
чл.32 от ДОПК е следвало да се направи опит за връчване на новия адрес, тъй
като същият е сменен едва на 10.02.2020г., осем месеца след предприемане на
действията по връчване по реда на чл.32 от ДОПК.
Жалбоподателят
твърди, че определените задължения за ТБО са в противоречие с чл.15 от
Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г.
Директива
2008/98/ЕО определя мерките за защита на околната среда и човешкото здраве
посредством предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от
образуването и управлението на отпадъците (чл.1). В нея е възприет принципът „замърсителят
плаща“, като ръководен принцип на европейско и международно равнище, а в чл.14 са
възложени, в съответствие с този принцип, разходите за управление на отпадъците
на първоначалния им причинител. Закона за управление на отпадъците, в предмета
на който изрично са включени битовите отпадъци - чл.2, ал.1, т.1, също
установява принципа „замърсителят плаща“ като чл.54 сочи, че разходите по
събирането, предварителното съхраняване, третиране и транспониране на
отпадъците е за сметка на първоначалния причинител. Законът за управление на
отпадъците изрично определя и задълженията на общинския съвет и на кмета на
общината по управление на битовите отпадъци. Т.е. както европейското, и
националното законодателство изискват разходите по управление на битовите
отпадъци да се поемат от замърсителя. Твърдението на жалбоподателят за
нарушение на директивата в тази част означава, че той не се счита за замърсител
на териториите за обществено ползване.
Съвместното
съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря
на определени стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено,
т.е. достъпно за всички, ползване. Съгласно чл.61 от ЗУТ в територията на
общините се устройват озеленени площи (зелена система) като средство, за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко
обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности като паркове, градини, улично озеленяване. Транспортната техническа
инфраструктура и съоръженията към нея, по смисъла на чл.64 от ЗУТ, са отворени
за обществено ползване по смисъла на чл.9 от Закона за пътищата и са публична
общинска собственост, съгласно чл.8, ал.3 от същия. А предназначението на
публичната общинска собственост е да задоволява трайно обществени потребности
от местно значение, определени от общинския съвет - чл.3 от Закона за
общинската собственост.
Следователно
не личните, частни потребности, а потребностите на общността (всички живеещи в
населеното място) се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии
за обществено ползване по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Тази
общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на
отговорността за поддържането на тези територии, в т.ч. и за поддържането на
определен стандарт на чистота. Изхождайки от горното законодателят е приел, че
общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага
обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота и е
обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна
от общината, за която се дължи такса, при условията на регламентирани в закона.
С
оглед на този характер на услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване неоснователно е твърдението на жалбоподателят, че
определеното му задължение е в нарушение на принципа „замърсителят плаща“. В
този смисъл решение № 10323/08.07.2013г. по адм.д. № 2673/2013г. на ВАС.
Цитираните
в жалбата решения на съда на ЕС са неотносими в настоящият случай, тъй като се
отнасят до таксите заплащани за обезвреждане на битовите отпадъци, а не за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно
претендирани в хода на устните състезания от ответника. Жалбоподателят дължи на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1324 лв., определен по реда
на чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2014г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на „Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД с ЕИК ********* от гр.София, ул. „Бисер“,
№2, ет.2, ап.5 против акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№ ФП63524-1/20.07.2018г. на гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас,
потвърден с решение № 70-00-4877/5/05.04.2021г. на директора на същата дирекция.
ОСЪЖДА
„Ес Пи Дивелопментс“ ЕООД с ЕИК ********* от гр.София, ул. „Бисер“, №2, ет.2,
ап.5 да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 1324
(хиляда триста двадесет и четири) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: