Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. Пловдив, 07 февруари 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и
участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 3193 по описа
на съда за 2022г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К.Б.В., ЕГН **********,
чрез адв.Е.А.- пълномощник, против Решение № 2063/03.11.2022г. на Пловдивския
районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по АНД № 3795/2022г., с което е
потвърдено наказателно постановление № 21-1030-008851/13.09.2021г. издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора
на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175,ал.3,пр.1 от Закона за движението по
пътищата(ЗДвП) е наложено административно наказание: „ГЛОБА” в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6(шест) месеца за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни
точки.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено и с това отменено изцяло
и наказателното постановление. Поддържа се теза, че деянието покрива състава на
маловажен случай, поради липса на умисъл. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба- сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Пловдив,
редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Пловдив по съществото на спора изразява становище за
неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на
въззивния съд.
Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като
провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Решението на ПРС е правилно и законосъобразно. Районният съд, въз основа на събрани по
предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния
извод, че касаторът на 21.04.2021г. в 06.54 ч. по път отворен за обществено
ползване № II-86, км 19+240 посока от Пловдив към Асеновград К.В. управлявал
л.а. марка Сеат, модел Толедо негова собственост с рег.№ ********. В хода на
извършената проверка било установено, че МПС не било регистрирано по надлежния
ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По данни от
информационната система на пътна полиция управляваното от водача МПС негова собственост
към процесната дата било дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на
20.01.2021г. По случая е образувана пр.пр. № 8118/2021г. по описа на Районна
прокуратура-Пловдив за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено с постановление на прокурор при РП-Пловдив от 26.08.2021
г. поради субективна несъставомерност на деянието.
Въз основа на материалите съдържащи се по преписката по цитираното
наказателно производство е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност
на В. като на същия е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
шест месеца.
Настоящата съдебна инстанция
счита, че становището на районния съд, че наложеното наказание следва да бъде
потвърдено е подкрепено от фактическата обстановка по делото и след задълбочен
анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната отговорност
на наказаното лице. Касационната инстанция счита, че не са налице смекчаващи
вината обстоятелства, като по делото са налични данни, че лицето е управлявало
посоченото МПС без регистрация от органите на Пътна полиция. Текстът на чл.
140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места
въвежда императивно правило за поведение на водачите на моторни превозни
средства и тяхното неизпълнение винаги е въздигнато в административно нарушение
без значение от формата на вината. Правилно в мотивната част на обжалваното
решение районният съд е счел, че при определяне размера на наложеното наказание
трябва да са в минимално предвидения им размер – съответно 200 лева и 6
месеца.
Легална дефиниция за регистрация се съдържа в
§ 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява
задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл.
4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Анализът и тълкуването на
цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят на извода,
че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство
и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на
превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство"
е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Администрацията няма задължение за уведомяване на собственика, че
регистрацията на пътно превозно средство е прекратена, видно от разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като
прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка следва
да се посочи, че в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, е регламентирано, че прекратяването на
регистрацията по чл. 18, т. 2 (служебно), се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата
разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът,
като т. 10 не е посочена, с оглед на което възражението за неуведомяване на
касатора за прекратената регистрация, се явява неоснователно.
Касационната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния
съд по отношение на законосъобразността на наказателното постановление както от
фактическа, така и от правна страна. Въззивната инстанция е изградила
вътрешното си убеждение въз основа на събрани доказателства по предвидения за
това процесуален ред. Следва да се отбележи, че Районен съд- Пловдив е изследвал
всички релевантни за спора обстоятелства и по този начин е изпълнил
задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на
своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването
на обективната истина по делото. Във връзка с направените констатации и
разсъждения, настоящият съдебен състав
намира, че извършването на административното нарушение по чл.140, ал.1 от Закон
за движение по пътищата от К.В. е доказано по категоричен и безспорен начин.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление и при свеждането им до знанието на наказания не са
допуснати пороци, касаещи административно-производствените правила при
издаването им и които да засягат тяхната законосъобразност.
По отношение и на последния довод за незаконосъобразност на НП, изтъкнат
в жалбата, а именно, че процесното деяние съставлявало маловажен случай, поради
липсата на умисъл у дееца съдът, взема предвид следното.
Във връзка с горното следва да се посочи, че
съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност, като небрежността се нарича още "несъзнавана
непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като в конкретния случай, касаторът К.В. е управлявал собствения
си лек автомобил, който не е регистрирал в законоустановения срок. По силата на
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия
текст предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от
субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, не е необходимо същият
да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на
вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното,
правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора, при
форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност.
И не на последно място критериите за отграничаването на маловажните
случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на този институт
в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11 от ЗАНН,
предвид липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния
административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява
маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по- ниската
му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата.
По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила,
а касационната жалба без уважение.
Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2063/03.11.2022г. на Пловдивския районен съд, ХХ наказателен състав,
постановено по АНД № 3795/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: