Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 931

гр. Пловдив, 15.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1670/2019г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19 – 1030 - 000929 от 15.02.2019г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на К.Г.И., ЕГН:**********, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА  в размер на 10 /десет/ лева.

 Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в жалбата съображения и иска неговата отмяна.  Редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, като поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.02.2019г. в с. Марково в зала за еврофутбол залози, жалбоподателят К.Г.И., ЕГН:**********, в компания с още трима-четирима момчета, сред които и свид. С.Д.,  играели карти и се почерпали с алкохол. В 3 часа на жалбоподателя му се наложило да тръгне, като подвел под управление лек автомобил „БМВ 318” рег. № ***и заедно със свид. Д., се отправили в посока гр. Пловдив. Около 03.55 часа в гр. Пловдив, на ул. „Д-р. И. Кесяков” №23 посоченият автомобил, управляван от жалбоподателя, бил забелязан от полицейски служители от I РУ Пловдив и спрян за проверка. Тъй като на място били установени нарушения по ЗДвП, а контролните органи нямали компетентност за съставяне на актове за установяване на нарушения, извикали за съдействие на място свои колеги, сред които свид. И.С.Г. и свид. П.М.П.. Жалбоподателят И. бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №ARВВ - 0013 за установяване употребата на алкохол в дъха, но същият отказал. Поради това и му бил издаден талон за медицинско изследване №0015787, който отказал да му бъде връчен. В хода на проверката било установено и че не носи контролния талон към СУМПС. 

За констатираните  нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №170306/07.02.2019г. Актосъставителят Г. квалифицирал нарушенията по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въпреки отправената към жалбподателя покана да се запознае със съдържанието на АУАН, същият се отказал от това си право, а актът  бил съставен при отказ да бъде подписан от нарушителя, който отказ бил удостоверен с подписа на свид. П., името и точният адрес, на който били отбелязани в акта. Със съставения АУАН било иззето СУМПС.

Жалбоподателят не изпълнил предписанието да даде кръвна проба    в посоченото в медицинския талон време.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на К.Г.И., ЕГН:**********, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба  в размер на 10  лева.

Изложената  фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – изцяло от показанията на свид. И.Г. /актосъставител/ и свид. П.П., частично от показанията на свид. С.Д. /за част от обстоятелствата по проверката и за част от обстоятелствата, предхождащи проверката/. Не следва да се обсъждат показанията на свид. М.И.и тези на свид. С.Д., в частта, относно причината, която е накарала жалбоподателя да управлява МПС под влияние на алкохол в процесното време и място, доколкото това обстоятелство е неотносимо към предмета на делото. Съдът оцени критично показанията на свид. Д. в частта, в която заявява за проявено арогантно поведение от страна на полицейските служители по време на проверката, включително и отнетата възможност на жалбоподателя да се запознае и подпише АУАН, тъй като същите се явяват изолирани и противоречиви на останалия кредитиран доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Установява се от доказателствата по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на посочената в АУАН и в НП дата е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARВВ - 0013 за установяване употребата на алкохол в дъха. В тази връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. Същият не е изпълни и предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като това се дължи единствено и само на неговото поведение.  

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за водачите на МПС да носят контролния талон към свидетелството за управление на МПС от съответната категория. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без да носи в себе си контролния талон към СУМПС.

В тази връзка, констатациите в АУАН и в НП, и заявеното в съдебно заседание от актосъставителя в качеството му на свидетел и от свидетеля при отказ да се подпише акта, са категорични, за да се обуслови извод за авторството на нарушенията от страна на жалбоподателя, тъй като изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото. Административните органи твърдят, че деянията са осъществени от И., който на процесната дата и час като водач на конкретния лек автомобил е отказал да бъде проверен с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510, с фабр. №ARВВ - 0013, същият не е носил и контролния талон към СУМПС. Нещо повече в показанията си свид. Г. заявява, че си обяснява поведението на жалбоподателя с факта, че силно е лъхал на алкохол с оглед употребеното количество, като при една дадена проба, е щяло да има по-тежки последици за него. Фактът на употребения алкохол в процесното време се потвърждава и от кредитираните в тази част показания на свид. Д., относно събитията предхождащи проверката – а именно, че действително е имало сбирка, в която заедно със жалбоподателя са се почерпали с алкохол, както и че непосредствено след това, последният, въпреки че е бил под влияение на алкохол, е подвел под управление МПС и са се отправили към гр. Пловдив. Отделно от това самият жалбоподател признава в жалбата си, че е употребил алкохол зад волана, което обяснява и отказа му да даде проба с техническо средство по установяване на алкохол във вдишания въздух.

Свидетелите Г. и П. са категорични и в показанията си за правомерно поведение от тяхна страна при извършване на проверката по установяване на нарушенията. В тази посока са и показанията им, че на жалбоподателя му е била дадена възможност да се запознае с АУАН и да го подпише, но въпреки това сам се е отказал от това си право, поради което актът бил съставен при отказ, удостоверен с подписа на свид. П.. Същите заявяват за строгия ред, по който работят  - оборудвани с 12-часов микрофон и камери в автопатрула, заради които не биха си позволили подобно твърдяно от жалбоподателя и свид. Д. своеволно поведение при изпълнение на служебните им функции, още повече да лишават нарушителя от законовите му права. Ето защо Съдът не кредитира показанията на свид. Д. в тази част, тък като същите се явяват изолирани и противоречиви на останалия кредитиран доказателствен материал по делото. Предвид изложеното, освен безспорно установените извършени нарушения от страна на жалбподателя, Съдът категорично установи и спазване на процедурата по съставяне на АУАН.

Установените от тези показания на свидетелите горни обстоятелства изцяло съответстват на писмените доказателства по делото.

Отделно от това съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя И., следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.

Не следва да се обсъждат показанията на свид. М.И.и тези на свид. С.Д., в частта, относно причината, която е накарала жалбоподателя да управлява МПС под влияние на алкохол в процесното време и място, доколкото това обстоятелство  е неотносимо към предмета на делото. Нещо повече, Съдът намира за недопустимо поведение с цел  спасяване  интересите на едно лице, но същевременно, с което се поставя в опасност живота на неопределен кръг лица по пътищата. Ето защо, не се споделя възражението на жалбоподателя, че нарушенията били извършени при условията на крайна необходимост, поради което и се отхвърля от Съда като неоснователно.

С оглед извършените нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, правилно е ангажирана административнонказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени  кумулативно административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца по отношение на първото нарушение и глоба в размер на 10 лева, относно второто нарушение. Административните наказания са във фиксиран от закона размер, поради което и не подлежат на корекция от Съда.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяния с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. В тази връзка Съдът отчете, че се касае за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения, относно безопасността на движението по пътищата, както и установените от справката за нарушител/водач многократно налагани административни санкции за нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя. Това допълнително обосновава извода за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство.

Само за пълнота следва да се посочи, че с атакуваното наказателно постановление към момента на издаването му правилно административно наказващият орган е постановил и отнемане на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В чл.6, ал.1, т.3 от посочената наредба е предвидено, че за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му /чл.174, ал.3 от ЗДвП/ се отнемат 12 контролни точки.  

При  извършената служебна проверка Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени  нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №19 – 1030 - 000929 от 15.02.2019г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на К.Г.И., ЕГН:**********, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

                                             

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ