М О Т И В И

 

КЪМ ПРИСЪДА № 5/14.01.2013 Г. ПО НОХД № 4234/2012

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс. И.А.Е. за това, че за времето от 18.05.2012 г. до 19.05.2012 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 2 000 лева от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, както следва:

1. На 18.05.2012 г., около 11.50 часа, в гр. С., на ул. „Е.Й.“, пред номер 12, отнел чужди движими вещи - златно синджирче - 14 карата, с тегло три грама, с цена за грам 50 лв., на обща стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева; златно кръстче, 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 лева /петдесет лева/; златна висулка с формата на слонче - 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 /петдесет/ лева - всичко на обща стойност 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, от владението на М.В.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - бутнал пострадалата М.Р. и с ръка издърпал рязко златното синджирче с кръстчето и и висулката с форма на слонче от шията й;

2. На 19.05.2012 г., около 14,30 часа, в гр. С., на бул. „С.“, на ъгъла с ул. „К.Б. I“, е отнел чужди движими вещи – златен синджир с тегло 30 /тридесет/ грама, 14 карата, с цена за грам от 50 лева, или на обща стойност 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева и златна висулка с форма на пеперуда с тегло 5 /пет/ грама, 14 карата, с цена за грам от 50 лева, или на обща стойност 250,00 /двеста и петдесет/ лева, всичко на обща стойност 1750,00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, от владението на В.Г.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – изблъскал пострадалата А. в гърдите и при залитането й назад издърпал синджира с висулката от шията й, като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив – след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както следва:

- с присъда по НОХД № 263/2006 г. по описа на PC - Перник, в законна сила от 31.10.2006 г., за престъпление по чл. 198, ал.1 oт НК е осъден на 4 години лишаване от свобода и за престъпление по чл.150 от НК на 2 години лишаване от свобода, с определено на осн. чл. 23 НК общо наказание 4 /четири/ години лишаване от свобода, което да се търпи ефективно при първоначален общ режим;

- с присъда по НОХД 319/2007 г. по описа на PC - Перник, в законна сила от 18.07.2008 г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Беше приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата М.В.Р. срещу подсъдимия И.А.Е. граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинени с процесното престъпление имуществени вреди в размер на 250,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 18.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

Пострадалата М.В.Р. беше конституирана като граждански ищец в съдебното производство.

Беше приет за съвместно разглеждане и предявеният от пострадалата В.Г.А. срещу подсъдимия И.А.Е. граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинени с престъплението имуществени вреди в размер на 1750,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 19.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

Пострадалата В.Г.А. беше конституирана като граждански ищец и частен обвинител в производството.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, е доказана от събраните по делото доказателства. Поддържа, че разпознаванията на подсъдимия са извършени законосъобразно. Акцентира върху съдебното минало на подсъдимия. Изразява становище, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите, осигуряващи алиби на подсъдимия, тъй като между тях и обясненията на самия подсъдим имало противоречия.  Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет години.    

Защитникът на подсъдимия - адв. Т. намира обвинението за недоказано. Поддържа, че извършените разпознавания са опорочени. Налице било разминаване между даденото описание на външността на извършителя и външността на самия подсъдим. Твърди, че е доказано, че през процесния период подсъдимият не е бил в град С.. Нямало намерени и приложени веществени доказателства. Подсъдимият бил направил искане да се приложат записи от охранителни камери. По тези съображения адв. Т. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият Е. се възползва от правото си да даде обяснения, в които отрича участието си в извършването на грабежа. Твърди пред съда, че на инкриминираните дати изобщо не е бил в град С.. Датите 18 и 19 май били точно покрай абитуриентските празници и тогава Е. се намирал в Благоевград или на морето. Не уточнява къде е бил точно. Посочва, че за отнетите вещи липсвали документи.

В дадената му от съда последна дума подс. Е. поддържа, че е невинен и не е извършил вменените му деяния. На посочените в обвинението дати не бил в град С.. Липсвали  веществени доказателства и документи за отнетото злато. Оспорва годността на извършените разпознавания. Едно и също поемно лице било ползвано и при извършване на разпознаване по друго дело. Подсъдимият счита, че бил съден и се намирал в затвора единствено заради обремененото си съдебно минало.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 СЪСТАВ, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като обсъди доводите на страните и при стриктно спазване на чл. 13 и 14 от НПК, прие за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И.А.Е. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен осъждан, ЕГН **********.

Видно от приложената справка за съдимост, подс. Е. е осъждан многократно – общо девет пъти, включително и:

- с присъда по НОХД № 263/2006 г. по описа на PC - Перник, в законна сила от 31.10.2006 г., за престъпление по чл. 198, ал.1 oт НК е осъден на 4 години лишаване от свобода и за престъпление по чл.150 от НК на 2 години лишаване от свобода, с определено на осн. чл. 23 НК общо наказание 4 /четири/ години лишаване от свобода, което да се търпи ефективно при първоначален общ режим;

- с присъда по НОХД 319/2007 г. по описа на PC-Перник, в законна сила от 18.07.2008 г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Отделно от тези посочени в обвинителния акт дела, имащи значение за квалификацията на деянието като престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, подс. Е. е осъждан и за извършени други престъпления – по чл. 199, ал. 1, т. 1 от НК, по чл. 198, ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 3 от НК, по чл. 150 от НК. 

На 18.05.2012г., около 11.50 часа, в гр. С., пострадалата М.В.Р. *** - до Софийската синагога. В едната си ръга държала чадър. Била облечена с яке с вдигната ръка. На врата си носела златен синджир с кръстче и висулка - слонче. В същия момент срещу нея вървял подс. Е.. Р. го забелязала отдалеч и имала възможност да го огледа добре, като й направило впечатление, че Е. има особена походка. Когато приближил Р.,  подс. Е. се затичал към Р., бутнал я и с ръка издърпал рязко златното синджирче с кръстче и висулка с формата на слонче от шията и. От силното и рязко дърпане синджирчето се скъсало, като заедно с окачените на него кръстче и висулка - слонче, било отнето от подсъдимия, който незабавно побягнал в посока към ул. „П.“. Пострадалата М.Р. тръгнала след обвиняемия, но скоро го загубила от поглед. Малко по-късно тя подала заявление в 03 РУП - СДВР за извършеното спрямо нея престъпление. В полицията тя дала подробно описание на лицето, което я ограбило.

При извършеното на 31.07.2012 г. процесуално-следствено действие - разпознаване на лица, свидетелката и пострадала М.В.Р. разпознала без съмнение подс. И.А.Е. като извършител на грабежа.

Отнетите от св. Р. вещи били следните:  златно синджирче, 14 карата, с тегло три грама, с цена за грам 50 лв., на обща стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева; златно кръстче, 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 лева /петдесет лева/; златна висулка с формата на слонче, 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 /петдесет/ лева - всичко на обща стойност 250.00 лева /двеста и петдесет лева/. Вредите не са възстановени и към днешна дата.

На 19.05.2012 г., около 14.30 часа, в гр. С., пострадалата В.Г.А. ***. Намирала се на ъгъла с ул. „К.Б. I“, в посока към „Женски пазар“. Малко преди да пресече улица „К.Б. I“, тя се разминала с подс. Е.. Направило й впечатление, че е облечен с пуловер, въпреки че времето навън било топло. Подсъдимият първоначално подминал А., след което я заобиколил и застанал срещу нея и я блъснал. А. паднала на земята, като междувременно подс. Е. успял да издърпа от врата й и да скъса златния й синджир – масивен /около 30-35 грама/, с ефирна плетка, с висулка пеперуда. Веднага след това подсъдимият избягал в посока „Женския пазар".

Отнетите от подсъдимия с това деяние вещи били следните: златен синджир с тегло 30 /тридесет/ грама, 14 карата, с цена за грам 50 лв., или на обща стойност 1500 лева и златна висулка с формата на пеперуда с тегло 5 /пет/ грама, 14 карата, с цена за грам 50 /петдесет/ лв., или на обща стойност 250 /двеста и петдесет/ лева, всичко на обща стойност 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева. Вредите не са възстановени и към днешна дата.

Пострадалата А. своевременно, още на същия ден, подала заявление в 03 РУП - СДВР за извършеното спрямо нея престъпление. Тя успяла добре да види и запомни нападателя си. В полицията като свидетел тя дала подробно описание на лицето, което я ограбило.

При извършеното на 31.07.2012 г. процесуално-следствено действие - разпознаване на лица, свидетелката и пострадала В.Г.А. разпознала без съмнение обвиняемия И.А.Е. като извършител на грабежа.

От приетите две заключения на СОЕ се установява, че стойността на отнетите  вещи от св. А. е - златен синджир с тегло 30 /тридесет/ грама, 14 карата, с цена за грам 50 лв. или на обща стойност 1500 лева и златна висулка с формата на пеперуда с тегло 5 /пет/ грама, 14 карата. с цена за грам 50 лв. или на обща стойност 250 лева, всичко на обща стойност 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, а стойността на отнетите от св. Р. вещи е - златно синджирче, 14 карата, с тегло три грама, с цена за грам 50 лв., на обща стойност 150.00 /сто и петдесет/лева; златно кръстче, 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 лева /петдесет/; златна висулка с формата на слонче, 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 /петдесет/ лева - всичко на обща стойност 250.00 лева /двеста и петдесет лева/.

Общата стойност на вещите, отнети от подсъдимия Е. при двата грабежа, е 2 000 /две хиляди/ лева.

От получените в съда писма от НИП, ГД „Охрана“ към МП, „Б. и. О. и с.“ ЕООД, се установи, че не са съхранени записи от охранителни камери от процесния период.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: обяснения на подс. Е., показанията на свидетелите М.Р., В.А., В.Р., Г.Л., Б.Б., С.А., писма от НИП, ГД „Охрана“ към МП, „Б. И.с о. и с.“ ЕООД, сертификати за качество на златна и сребърна бижутерия – 2 бр., протокол за разпознаване на лица от 31.07.2012 и албум към него /л. 14 ДП/, протокол за разпознаване на лица и албум /л. 62 ДП/, справка за съдимост на подсъдимия, заключение на СОЕ /л. 37 ДП/, заключение на СОЕ /л. 41 ДП/.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелките М.Р. и В.А., явяващи се пострадали от инкриминираните действия на подс. Е.. Показанията и на двете са безпротиворечиви, убедителни и логични. Изцяло се подкрепят от извършените на досъдебното производство разпознавания. Ето защо, тези показания бяха поставени в основата на постановената осъдителна присъда.

Пред съда и двете свидетелки са категорични, че именно подсъдимият И.Е. е лицето, автор на осъществените спрямо тях грабежи. Св. Р. посочва пред съда, че е имала възможност добре да наблюдава подсъдимия за няколко минути. Запомнила го е, включително и заради особената му походка. При разпознаването, а и пред съда, е категорична, че именно подс. Е. е автор на извършения спрямо нея грабеж.

Св. А. също с твърда убеденост свидетелства, че тъкмо подсъдимият по настоящото дело е лицето, извършило грабеж спрямо нея. Посочва, че е имала възможност да види добре и да запомни Е.. Същият й направил впечатление, тъй като времето било топло, а той бил облечен с пуловер и това й се сторило странно. Така дадените показания според настоящия съдебен състав са напълно логични, житейски правдиви и изключително убедителни.

Следва да се посочи също, че непосредственото впечатление на съдебния състав от поведението на двете пострадали по време на техния разпит категорично затвърди изводите, че няма основания заявеното от тях за бъде подлагано под съмнение. Двете свидетелки по един пределно достоверен и непредубеден начин изложиха пред съда възприятията си за случилото се между тях и подс. Е..

Не беше дадена вяра на обясненията на подс. Е., депозирани в хода на съдебното следствие. В тях съдът съзира единствено защитна версия, която обаче се явява неподкрепена от останалите доказателства по делото. Нещо повече, влиза в остро противоречие с по-голямата част от тях, а именно - показанията на св. Р. и А. и съдържанието на  двата протокола за разпознаване на лица.

Отделно от това, обясненията на подс. Е. са неправдиви и нелогични. Самият той в хода на разпита в съдебно заседание не беше в състояние да посочи къде точно се е намирал по време на извършване на грабежите. Неопределено посочва, че е бил „в Благоевград или на морето“. Учудващо след това сочи и води пред съда свидетели – негови близки, които твърдят, че се е намирал на яз. Лобош. Според съда, това е убедителна индиция, че показанията на свидетелите са били нагласени с цел да създадат алиби за подсъдимия. Подобно поведение на свидетелите е лесно обяснимо, с оглед близките им отношения с подсъдимия.

Съдът кредитира приложените на досъдебното производство два протокола за разпознаване на лица. При извършването на процесуално-следствените действия съдът счита, че са спазени изискванията на НПК, поради което съставените протоколи се явяват годни доказателствени средства. Съдържанието на протоколите категорично се подкрепи от показанията на двете пострадали – св. Р. и А., както и от показанията на св. А., които съдът кредитира изцяло.

Показанията на другото поемно лице Р., че не е наблюдавал разпознаването на подс. Е. се обориха както от показанията на самите разпознаващи, така и от показанията на св. А.. В проведената очна ставка  се констатира, че все пак свидетелят Р. е присъствал на разпознаването. Показанията на този свидетел съдът цени като опит да се помогне на подсъдимия Е., с когото свидетелят очевидно се познава, доколкото пребивават заедно в местата за лишаване от свобода и са конвоирани заедно до сградата на съда за насроченото съдебно заседание.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че извършените разпознавания са били повлияни от показани преди това на пострадалите снимки. Добре известно е, че подобен подход се ползва от полицията при извършване на оперативно-издирвателните мероприятия, с цел установяване на извършителя. Не се касае за същинско разпознаване по снимки, а за оперативен способ, който не е нужно да се развива по правилата на НПК. Няма как обаче в случая предходно показаните снимки да са повлияли на св. Р. и А.. Такова повлияване може да се твърди и възприеме, че е налице само в случай, че на пострадалите е била показана една-единствена снимка с твърдение, че точно това лице е извършител на престъплението. Подобно нещо не се установява от техните показания. Напротив, доказва се, че на двете свидетелки са показвани множество снимки на различни лица, а не само на едно.

В крайна сметка, пред съда двете пострадали свидетелки са категорични, че автор на извършените срещу тях престъпни посегателства  е именно подс. Е. и че са го разпознали, тъй като са го запомнили добре по време на извършване на престъплението, а не по-късно – при показване на снимки на криминално проявени лица. Отделно от това, нужно е да се подчертае, че според св. Р. и св. А., те дори не са виждали подсъдимия Е. на първоначално показаните им снимки. Тоест, тезата на защитата е изцяло несъстоятелна.  

Няма как извършеното разпознаване да се приеме за опорочено и поради факта на участие в него на поемно лице, което според подсъдимия е участвало като поемно лице и в друго разпознаване на Е.. Дори и твърденията на подсъдимия да се приемат за верни, законът не поставя ограничение в подобна насока. Няма пречка да се ползва едно и също поемно лице.

Съдът не констатира и съществени противоречия в описанието на пострадалия, дадено от пострадалите, и неговият действителен външен вид. Напротив, настоящата инстанция приема, че е налице почти пълно сходство. Разбира се, известни различия, на които акцентират защитата и подсъдимия, са напълно обясними с различията и субективизма в човешките възприятия. Те обаче не са от такова естество, че да опровергаят категоричните показания на двете пострадали, дадени пред този съд. От същите не остава каквото и да било съмнение относно съпричастността на подс. Е. с двата извършени грабежа.

Дори и да бъдат възприети за основателни обаче възраженията на защитата във връзка с извършените разпознавания, отново не биха били налице предпоставки за оправдаване на подсъдимия Е., каквото е лично неговото и на неговия защитник искане към съда. Съгласно НПК, не съществува предопределена доказателствена стойност на дадена категория доказателства и доказателствени средства. За установяване на определен факт са допустими всички доказателства и доказателствени средства, включително и свидетелски показания. По делото са събрани достатъчно и убедителни гласни доказателства /показанията на двете пострадали свидетелки Р. и А./, които по несъмнен за съда начин установяват както извършването, така и авторството на двете противоправни отнемания, инкриминирани с обвинителния акт. Тези показания според настоящата инстанция са напълно достатъчни срещу Е. да бъде постановена осъдителна присъда, независимо от кредитирането или не на съставените протоколи за разпознаване.  

Съдът не даде вяра на показанията на св. Г.Л.. Същата живее на съпружески начала с подсъдимия, поради което е очевидно заинтересована от неговото оправдаване. Отделно от това, налице са противоречия в нейните свидетелски показания и обясненията на самия подсъдим. Така, св. Л. твърди, че е била заедно с подсъдимия на язовир Лобош, който е близо до гр. Перник, докато Е. заяви в обясненията си, че се е намирал в Благоевград или на морето. Идентични съображения важат и по отношение на показанията на св. Б., на които съдът също не се довери. Не на последно по значение място, показанията на Л. и Б. се опровергават и от заявеното от пострадалите А. и Р., както и от съдържанието на двата протокола за разпознаване, от които по категоричен за съда начин се установи присъствието на подсъдимия Е. на мястото на извършване на двата грабежа.   

Съдът кредитира изготвените по делото две оценителни експертизи. Същите са компетентно, обективно и безпристрастно изготвени. От тях се установява стойността на инкриминираните вещи, отнети от подсъдимия.

            Фактическата обстановка се установи и от приетите по делото писмени доказателства, между които и справка за съдимост. От последната по несъмнен начин се установиха предходните осъждания на подсъдимия, вкл. и тези, обуславящи правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив.

            Извън обясненият на подс. Е. и показанията на свидетелите Г.Л., Б.Б., които бяха разгледани вече по-горе, между събраните по делото доказателства не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат подробно обсъдени от съда.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за времето от 18.05.2012 г. до 19.05.2012 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 2 000,00 /две хиляди/ лева от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, както следва:

1. На 18.05.2012 г., около 11.50 часа, в гр. С., на ул. „Е.Й.“, пред номер 12, отнел чужди движими вещи - златно синджирче - 14 карата, с тегло три грама, с цена за грам 50 лв., на обща стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева; златно кръстче, 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 лева /петдесет лева/; златна висулка с формата на слонче - 14 карата, с тегло един грам, на стойност 50.00 /петдесет/ лева - всичко на обща стойност 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, от владението на М.В.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - бутнал пострадалата М.Р. и с ръка издърпал рязко златното синджирче с кръстчето и и висулката с форма на слонче от шията й;

2. На 19.05.2012 г., около 14,30 часа, в гр. С., на бул. „С.“, на ъгъла с ул. „К.Б. I“, е отнел чужди движими вещи – златен синджир с тегло 30 /тридесет/ грама, 14 карата, с цена за грам от 50 лева, или на обща стойност 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева и златна висулка с форма на пеперуда с тегло 5 /пет/ грама, 14 карата, с цена за грам от 50 лева, или на обща стойност 250,00 /двеста и петдесет/ лева, всичко на обща стойност 1750,00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, от владението на В.Г.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – изблъскал пострадалата А. в гърдите и при залитането й назад издърпал синджира с висулката от шията й, като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив – след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както следва:

- с присъда по НОХД № 263/2006 г. по описа на PC - Перник, в законна сила от 31.10.2006 г., за престъпление по чл. 198, ал.1 oт НК е осъден на 4 години лишаване от свобода и за престъпление по чл.150 от НК на 2 години лишаване от свобода, с определено на осн. чл. 23 НК общо наказание 4 /четири/ години лишаване от свобода, което да се търпи ефективно при първоначален общ режим;

- с присъда по НОХД 319/2007 г. по описа на PC-Перник, в законна сила от 18.07.2008 г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Установи се, че на посочените в обвинителния акт дати подсъдимият Е. е отнел от владението на св. А. и св. Р. инкриминираните вещи – носените от тях златни синджири с висулки. Деянието е извършено посредством употребата на физическа сила – издърпване на накитите от вратовете на жертвите. Целта е била извършителят да установи свое владение върху предмета на престъпленията.

Подсъдимият Е. е действал като извършител, доколкото е взел участие в осъществяване на самите изпълнителни деяния на двата грабежа.

Неоснователни са доводите на защитата и подсъдимия, че не е установено авторството на извършените грабежи. Съпричастността на Е. с извършеното престъпление е безспорно установена от показанията на св. А. и Р., които са категорични, че именно подсъдимият Е. е отнел носените от тях накити, като за тази цел е употребил сила. Показанията на пострадалите изцяло се подкрепят от извършените разпознавания.

До извод за невиновност на подсъдимия не може да доведе изтъкнатия от него факт, че липсват документи за отнетите вещи. Действително, това твърдение е вярно по отношение на ланеца, отнет от св. А.. Подобни документи по делото не са приложени. Такива обаче не са и нужни. На първо място, защото не е ясно дали изобщо някога са били създадени и съществували. На второ място, притежанието, външният вид и отнемането на двата синджира и намиращите се на тях висулки са еднозначно установени от събраните свидетелски показания на пострадалите Р. и А.. Налице е и сертификат за отнетия от св. Р. златен синджир.

Свидетелката А. посочва в показанията си, че след извършване на престъплението е имала наранявания по врата си. Това изцяло кореспондира с твърденията й за вида и тежестта на отнетия и златен синджир. Видно от показанията й, плетката е била ефирна, независимо от значителната тежест на накита. Очевидно това е направило възможно и неговото откъсване от врата й.  Възраженията в противен смисъл от страна на подсъдимия този съд намира за лишени от основание.

По-нататък, в процесните два случая съдът приема, че е налице функционална връзка между двата акта на съставното престъпление грабеж. Употребената от подсъдимия и неговия съучастник сила е имала за цел именно да мотивира пострадалите да се лишат от владението върху намиращите се у тях вещи, което в крайна сметка е и станало.

Основателна е тезата на държавното обвинение, че се касае за едно-единствено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Подс. Е. е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Деянията са извършени през непродължителен периоди от време, при сходна обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Не са налице пречките по чл. 26, ал. 6 НК за приложимост на института на продължаваното престъпление. Според разбирането на  този съд, грабежът е престъпление срещу собствеността уреден в глава пета, раздел втори на особената част на НК и непосредствен обект на защита тук е собствеността, или това е основния състав на престъплението. Обстоятелството, че състава на престъплението се усложнява и с престъпление срещу личността на различни лица, което е средство за осъществяване на основния състав, не е основание за разделяне на продължаваното престъпление. При съставните престъпления, когато част от деянията са престъпления против личността, а останалите засягат непосредствен обект на защита, продължаваното престъпление се определя от основния състав - ТР № 3/1971 г. ОСНК. В изложения смисъл е и Решение № 291 от 29.06.2009 г. по н. д. № 291/2009 г., Н. К., І н. о. на ВКС, с което настоящата инстанция се солидаризира изцяло.

Налице е и квалифициращо обстоятелство по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” НК – грабежите са извършени от подс. Е. при условията на опасен рецидив. Съгласно внесения в съда обвинителен акт тази квалификация се обуславя от две от общо деветте осъжданията на подсъдимия Е.. Съдът споделя становището на държавното обвинение, като приема, че за наличието на квалифициращия деянието признак е достатъчен фактът, че Е. е осъждан  по посочените в обвинителния акт дела - по НОХД № 263/06 на РС-Перник и по НОХД № 319/07 на РС-Перник, за престъпления от общ характер, като и в двата случая определеното наказание е “лишаване от свобода”. И двете осъждания са за престъпления, извършени от подсъдимия като пълнолетен. Спазено е и изискването на чл. 30 НК от изтърпяване на наказанията да не са изтекли 5 години. И по двете присъди определените наказания „лишаване от свобода“ са изтърпени ефективно. Същевременно, наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 263/06 г. надвишава една година. Налице са следователно предпоставките на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б” от НК.

От субективна страна и в двата случая Е. е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че вещите, които отнема се намират във владението на други лица /св. А. и Р./ и са чужди. Осъзнавал е, че пострадалите не са съгласни намиращите се у тях вещи да им бъдат отнети и че с употребата на сила ще преодолее това несъгласие. Налице е било и намерение за своене на вещите.

            По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Е. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

            ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Е. съдът отчете на първо място границите на предвиденото в разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК основно наказание – „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години. Беше взето предвид също, че се касае за продължавано престъпление, включващо две отделни деяния, чийто общ престъпен резултат е значително по-тежък от този при обикновен случай на грабеж.

По отношение на подсъдимия Е. съдът не констатира наличие на смекчаващи обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени дръзкият начин на извършване на деянията, многобройните осъждания на Е. /извън тези обуславящи квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив/, сравнително високата стойност на отнетите вещи, това, че продължаваното престъпление е осъществено посредством две отделни деяния, насочени срещу различни пострадали. При определяне справедливия размер на наказанието, съдът съобрази изключително високата степен на обществена опасност на процесното престъпление и на включените в него две деяния. Много висока е и степента на обществена опасност на самия подсъдим, доколкото същият е извършил престъпните деяния при условията на опасен рецидив. От друга страна, очевидно е, че престоят до момента в местата за лишаване от свобода по никакъв начин не е изиграл своята функция върху Е.. Целите по чл. 36 НК очевидно не са изпълнени от предходните му осъждания на лишаване от свобода, независимо от значително продължителния срок на наложените наказания.

С оглед отсъствието на смекчаващи обстоятелства и наличните отегчаващи обстоятелства, предвиденото в закона най-леко наказание – „лишаване от свобода“ за срок от пет години, в никакъв случай не е несъразмерно тежко, предвид тежестта на извършените две деяния и личността на дееца. Ето защо, не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и наказанието бе определено при условията на чл. 54 от НК.

Съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в средния предвиден от закона размер, а именно 10 /десет/ години. Подобно наказание е съобразено с наличните отегчаващи обстоятелства, както и с високата обществена опасност на деянията и самия деец. Чрез изпълнение на това наказание ще се направи пореден опит за изпълнение на целите по чл. 36 НК и без излишна наказателна репресия ще се въздейства предупредително и възпитателно върху подсъдимия.

Следва да се посочи, че проявеното от този съд снизхождение при определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия, е мотивирано единствено и само от стремежа той да не бъде изолиран прекалено продължително от обществото. Съдебният състав се надява, че все още е възможно Е. да бъде поправен и превъзпитан. В този смисъл, изолирането му от обществото, чрез което ще се осигури и генералната превенция, не трябва да бъде основна цел на наказанието в настоящия случай.

            Подсъдимият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС. Ето защо и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален “строг” режим за изтърпяване на наложеното му наказание, което следва да се търпи в затвор.

Съдът прецени, че не следва да налага на подсъдимия факултативно предвиденото в чл. 199, ал. 1 от НК наказание “конфискация”. Подс. Е. е безработен и няма данни да притежава имущество.

 

            ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

            Извършените от подс. Е. два грабежа безспорно представляват и деликт – деянията са противоправни, осъществени са виновно от подсъдимия. В резултат на тях за гражданските ищци А. и Р. са настъпили подлежащи на репариране имуществени вреди. Видно от заключението на СОЕ, стойността на отнетите от тяхно владение вещи възлиза съответно на 250,00 и 1750,00 лева. Предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД са изцяло основателни и следва да се уважат в пълния им размер. Подсъдимият дължи на двете граждански ищци и заплащане на законна мораторна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на извършване на престъпленията – 18.05.2012 и 19.05.2012 г. до окончателното им изплащане.

 

            ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото , на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Е. беше осъден да заплати на СГС:

- направените разноски по делото в размер на 130.00 лв.;

- държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 80,00 лв.;

- държавна такса от 5.00 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

            Така мотивиран, Софийският градски съд постанови присъдата си по делото.

     

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: