№ 1
гр. Варна, 06.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора и П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600336 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Жалбоподател-подсъдим Д. И. Р., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. И. К. Т. от АК – Шумен, редовно упълномощен от
преди.
Жалбоподател-подсъдим А. М. А., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Б. Б. от АК – Варна, редовно упълномощен от хода
на въззивното производство.
Жалбоподатели граждански ищци и частни обвинители: С. В. М., М.
С.НОВА Р. със съгласието на С. Р. М. като родител и законен представител,
М. Д. Д., Д. М. Д., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. С. Г. П. от АК – Шумен, редовно упълномощен.
Не се явява адв. С. Б. от АК – Шумен.
АДВ. П. – Разговарял съм с моите довереници, наясно са с датата на
съдебно заседание, извън страната са и няма да се явяват. Колежката адв. Б.
също няма да се яви в днешното съдебно заседание.
За граждански ищец ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, редовно призовани,
представител не се явява.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
1
Нямам искания за отводи.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Т. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС. Р. – Да се даде ход на делото.
ПОДС. А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, имайки предвид, че
първоинстанционното производство е преминало по реда на Глава 27 от НПК
считам, че не може да има спор относно авторството на деянието и съответно
обстоятелствата около неговото извършване така, както са описани в
присъдата на Окръжния съд.
Тъй като пред настоящата инстанция стои за решаване единствено
въпроса за размера на наказанието, с оглед постъпилите жалби, моето
становище е, че следва да оставите въззивните жалби на подсъдимите за
намаляване наложените наказания без уважение, като неоснователни,
съответно считам за неоснователни и жалбите на гражданските ищци и частни
обвинители за увеличаване на наложените наказания.
По-конкретно по отношение на подс. А. считам, че правилно ОС е отчел
наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи вината обстоятелства, с
които е съобразил размера и вида на наказанието, което е наложил. Съдът е
посочил от една страна наличието на влошено здравословно състояние за този
подсъдим, за което в том 2 на НОХД има приложени достатъчно медицински
документи. Също така е отчел съда доброто му процесуалното поведение –
признаването на вината, изказаното съжаление, даването на обяснения по
случая, съответно отегчаващите отговорността обстоятелства също са взети
предвид, а именно предходните осъждания за извършени тежки умишлени
престъпления, макар и към момента на осъждането този подсъдим да е бил
реабилитиран.
По отношение на подс. Р., също съдът е отчел наличие на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, с които е съобразил своята присъда, а
2
именно доброто процесуално поведение, признание, изказаното съжаление,
също така наличие на заболяване, както е при другия подсъдим. При него
също са налице предходни осъждания, наложени наказания, с които очевидно
не е бил постигнат възпитателния ефект, който се очаква.
За извършеното от двамата подсъдими престъпление са нанесени
значителни вреди и законодателят е предвидил наказание от 3 до 12 години
лишаване от свобода, като наложените от съда наказания считам за
справедливи като размер и отговарящи на характера, и тежестта на
извършеното престъпление. Считам, че тези наказания са съобразени с
данните за личността на подсъдимите и тяхната обществена опасност,
съответно с целите на чл. 36 от НК и за това считам, че присъдата следва да
бъде потвърдена изцяло. Благодаря Ви.
АДВ. П. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбите както като
частен обвинител, така и като граждански ищец.
Изложил съм в жалбите защо моите доверители не са доволни от
наложените наказания и желаят налагане на по-тежки такива, както й не са
доволни от обстоятелството, че първоначалния режим е общ, а не строг. Касае
се за много тежко престъпление. Такива престъпления рядко се извършват на
територията на Р. България, особено в нашия регион именно поради тези
обстоятелства аз считам, че следва да уважите подадените жалби, както
относно налагане на по-тежки наказания и по-тежък режим, така и да
увеличите размера на присъдените неимуществени вреди. Завърших.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата на моя
подзащитен. Всъщност тя обхваща само един от пороците, от които страда
според нас присъдата на ШОС, а именно, че е постановил присъда, която е
явно несправедлива с оглед на събраните по делото доказателства и
преценката съобразно разпоредбата на чл.54, относно наличието на
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
Придържам се към казаното от представителя на обвинението, че с оглед
на това, че цялото производство е протекло по реда на чл.371 няма как да се
коментират доказателства по делото независимо, че в мотивите си ОС е
упоменал, макар и до някъде попреписал обвинителния акт, който е бил
представен за разглеждане от съда, но там има едно много важно
обстоятелство, което според мен след това при преценка, която е следвало да
направи съобразно разпоредбата на чл. 54, а именно да види какви са
причините, мотивите, условията, реалните действия, които всеки един от
извършителите е извършил, макар че моят подзащитен е действал като
подбудител, е пропуснал факта, че всъщност поведението на А. е било
продиктувано реално от страна на пострадалите лица, това са пострадалия Д. и
неговата дъщеря Д..
Според мен когато обсъждаме и преценяваме какъв е бил мотива за
3
извършване на едно престъпление много е важно да разберем какъв е бил той
и доколко, макар че той не може да даде в никакъв случай оправдателен
диспозитив, но все пак има значение за това кое е подбудило и кое е
подтикнало един български гражданин да извърши определени действия. В
нашия случай това е поведението реално на Д., неговата дъщеря и останалите
близки, които са щателно изброени 5-6 човека, които всъщност са използвали
обстоятелството за това, че прибирайки се от Германия решават да вземат
детето, което А. А. отглежда сам в продължение на повече от три години сам,
без майката. Майката, въпросната Д., си хваща шапката, казано така на по-
разговорен език, оставя невръстното си дете и мисля, че Вие ще можете да
прецените какво е това поведение и какъв е този човек, който може да остави
невръстното си дете да бъде отглеждано от бащата. Заминава за Германия и
там живее в продължение на повече от три години, не само живее, но въобще
не се интересува от детето, не завежда никакви искове. Ако теоретично
приемем, че бащата не е давал детето, каквито показания има в страниците на
делото, което показва, че тя не е имала желанието да се реши въпроса както с
бащинството, така и кой да отглежда и възпитава детето по законоустановения
ред. Вместо това идва на 29 юли, прави едни скандали, прави едни
оплаквания в полицията защото очевидно е била посъветвана, че това е реда,
по който може да бъде принуден А. да даде поне за няколко дни детето на
неговата майка, независимо от нейното поведение, тя обаче взема детето и
повече не го връща, не само не го връща, но и заминава за Германия с него без
позволението на бащата и т.н., неща които убеден съм, че са известни на Вас.
Казвам тези неща защото според мен подбудата за извършване на едно
престъпление е изключително важна когато определяме каква е неговата вина,
кои са били причините, мотивите да извърши това престъпление. Няма спор и
аз не оспорвам този факт, че това не е начин за разрешаване на каквито и да
било домашни проблеми, както по отношение на родителски права, така и по
отношение на незаконосъобразно поведение от страна на така наречената
пострадала Д. – майка на съвместното им дете. Това нещо според мен е
убягнало на първо време от анализа, който е трябвало подробно да направи
съобразно разпоредбата на чл. 54 ШОС и за това е стигнал до едно
заключение, както каза представителя на обвинението, че виждате ли в
кориците на делото имало както смекчаващи, така и отегчаващи вината
обстоятелства. Честно казано от категорията, която сме свикнали да приемаме
кои са отегчаващи вината обстоятелства аз такива в кориците на делото не
видях. Това, че е осъждан преди петнадесет години и реабилитиран в никакъв
случай не може да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство и това да
води до определяне на наказание в размер на средния размер за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение чл. 330, ал.5 от НК.
Налице са само смекчаващи вината обстоятелства като започнете от това, че
съдът е следвало да приеме, че той е неосъждан, да приеме поведението му по
време на процеса, признанието на иска, мотивите за извършване на деянието,
както и всички други смекчаващи вината обстоятелства, включително
4
здравословното му състояние, за което и ние в този процес, в предходно
съдебно заседание по отношение на неговата мярка установихме, че той не е в
добро здравословно състояние.
При това положение аз считам, че ОС неправилно е преценил, че трябва
да бъде наложено наказание около средния размер, което съответно да
редуцира с оглед на разпоредбите на чл.371 от НПК. Още нещо има, вредите
са значителни, спор няма за това нещо, но все пак трябва да се има предвид
каква е идеята на А., идеята е била да бъде наказано това самооправно
поведение на Д., като е искал да увреди нейно имущество, а именно
въпросния джип. Това, че пожарът е обхванал и други части на въпросния дом
според мен не може да му бъде вменено във вреда или поне не може да бъде
третирано като деяние или като желан ефект върху имуществото на
семейството на Д., тъй като няма спор относно това, че той не е искал
настъпването на тези вреди, така че тук за пряк умисъл не можем да говорим.
Можем да говорим само за евентуалния умисъл, че би могъл да предположи,
че огънят не би могъл да се разпространи и т.н., и т.н.
Отделно от това считам, че с така наложеното наказание ОС не се
съобрази и в края на краищата кои са целите на наказателния процес. Ако сте
забелязали как е подредена схемата в разпоредбата на чл.36 от НК, Вие ще
видите, че на първо място е сложено като мотив това, с което съдът на първо
място трябва да се съобрази, това е, че целта на наказанието е да се поправи и
превъзпита извършителят на каквото и да било деяние. Аз считам, и не само
аз, има и практика на ВКС, има социологически изследвания, назначавани са
по различни дела СПЕ, по които сме установявали, че прекаленото дълго
откъсване на една личност от неговия дом и семейство, от реалния живот в
държавата и затварянето му в този криминалистичен контингент, който
пребивава в местата за лишаване от свобода, безспорно не водят до неговото
превъзпитание, което очевидно дава насока на съда да помисли, че това
наказание трябва да е такова хем да го превъзпита, хем да го поправи, но то не
трябва да го прави осакатен за цял живот и за това рецидивните престъпления
за съжаление в България не са рядкост. Именно защото отивайки в заведенията
за лишаване от свобода за съжаление там хора, които за първи път попадат,
както ще попадне евентуално моят подзащитен, се научават на повече
простотии, на повече вредни навици за обществото, на престъпен начин на
живот и т.н., отколкото да бъдат превъзпитани за да може като излязат да се
реализират в обществото в план, в който да кажем, че тази присъда е
изпълнила целите и задачите, за които е била постановена. За това и аз твърдя
днес пред Вас, че така наложената присъда освен, че е прието, че са налице
отегчаващи вината обстоятелства, каквито няма, твърдя, че всъщност тя е
незаконосъобразна с оглед приложението на чл.54 и целите и задачите на чл.36
от НК, и считам че се явява явно несправедливо.
В жалбата е посочено, че се иска евентуално присъда, която да даде
възможност за приложението на чл.66 от НК, като колегата и аз бих могъл
хипотетично да приема този факт, че дори една такава присъда, с един много
5
дълъг изпитателен срок също би могла да послужи за превъзпитанието на А.
без да е необходимо той да влиза в местата за лишаване от свобода. Но дори и
да приемете, че такава възможност с оглед вредите, пак казвам една част от
тях не са умишлено направени от страна на А., той никога не е искал да
настъпят вреди, което също следва да се има предвид когато се поставя на
кантара на Темида, какво е искал и какво се е получило. Отново казвам, че би
могло да се мисли за евентуален умисъл, но в никакъв случай не може да се
говори за пряк умисъл такъв, какъвто е приел ШОС. Един от големите мотиви
на ОС е, че виждате ли, че вредите са много, престъплението е тежко и понеже
един от компонентите за преценка относно това какво да бъде наказанието и
обществената опасност на извършеното деяние и за това той счита, че трябва
да бъде завишена присъдата, а не да се прецени на базата на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Това принципно разсъждение би могло да
бъде прието само при положение, че не беше налице разпоредбата на чл.56 от
НК, където изрично е казано, че не е отегчаващо вината обстоятелства тези
обстоятелства, които са вземати при формулиране на определения текст от
НК, тоест факти и обстоятелства, какъвто е нашият случай, че когато щетите
са значителни, какъвто е случаят тук е приел съдът, защото има критерии
обективни за това, той за това е направил лишаването от свобода от 3 до 12
години, а не както в предходните алинеи на същия текст, където наказанието е
значително занижено.
С оглед на това, което аз намирам като неправилност и явна
несправедливост първо считам, че са нарушени тези норми, които цитирах при
преценка на мотивите, на самите действия, които е извършил, на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, на прекия умисъл относно
част от деянието и т.н., аз Ви моля да прецените два факта:
Първо ще Ви помоля на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК да приемете,
че са налице основания за намаляване на присъдата. Ако приемете и едно
такова твърдение, че една условна присъда с пет годишен изпитателен срок би
допринесла за реализиране на целите и задачите визирани в чл. 336 от НК ще
Ви моля да приемете, че нашето искане е свързано и с т. 3 на същия този
текст. При всички положения считам, че така наложеното наказание следва да
бъде намалено. Няма да говоря кой е извършител, кой е подбудител, кой какво
е правил и така нататък защото пак казвам, че той е признал всички факти и
обстоятелства, но за мен основополагащият факт да се стигне до това
престъпление са неправомерните действия от страна на фамилията, която
твърди, че е била ощетена от действията. Ако те бяха използвали законните
начини за решаване на спора относно детето, то днес това дело нямаше да го
има пред Вас за решаване, от което бащата на едно дете, който го е гледал
откакто се е родило до месец юли 2023 г. нямаше да остане без този си
родител. Никой не знае в Германия кой го гледа, как го гледа, майката знаем с
какво се занимава там, то не е за казване пред съда защото ще бъде обидно,
така че моля Ви да прецените всички тези обстоятелства и да наложите на
подзащитния ми една справедлива присъда.
6
В този смисъл ще Ви помоля за Вашия съдебен акт.
АДВ. Т. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата депозирана
по настоящия казус, като считаме присъдата по отношение на моя подзащитен
за неправилна и явно несправедлива.
Изслушах представителя на обвинението, с когото съм съгласен по
отношение единствено деятелността, която няма две мнения, че моят
подзащитен е участвал в престъплението, за което му е повдигнато обвинение
и за което е предаден на съд.
Считам присъдата за явно завишена, тъй като дори представителят на
ШОП съобразявайки смекчаващите вината обстоятелства изразяващи се в
пълното процесуално съдействие на моя подзащитен от ден едно, от
задържането му, без да се опита за нито един момент да шиканира процеса в
своя полза, да затаи истина, и да не каже неистина, и фактът, че той допринесе
доста и облекчи разследващите органи по отношение на другия подсъдим по
делото, който в един малко по-късен етап направи самопризнания. Считам, че
по този начин съдът не кредитира неговото съдействие и наложи присъда,
която е несправедлива и завишена.
По отношение на мотивите на съда за да наложи това наказание съм
съгласен с колегата Б., който каза, че чл.56 ни задължава да не се съобразяваме
с тези постъпки и тези размери на щетата, която са нанесли тъй като техния
мотив и по-скоро мотива на моя подзащитен е бил да запали единия
автомобил и не е предвиждал последиците, които са настъпили впоследствие
по отношение на сградата и другите имуществени вреди. Аз смятам, че
съобразявайки всичките по делото доказателства, както и смекчаващите
вината обстоятелства считам, на моя подзащитен може да се наложи едно
наказание в рамките на минимума предвидено от закона по настоящия казус
за този вид престъпления и след редукцията да остане в размер, в който би бил
най-справедлив за подсъдимия какъвто размер беше поискан и от
представителя на обвинението в Шумен, който пак казвам от първо лице беше
запознат и следеше изцяло как се развива процеса по отношение на ДП и
поведението на моя подзащитен, който с изразено съжаление и бих казал
разкаяние за действията си мотивирани поради липса на средства поради
негово заболяване и предстоящи оперативни интервенции, за което аз разбира
се не го оправдавам, но това е единственият мотив на лицето да извърши
престъплението, за което е предаден на съд. Все пак предвид неговото
процесуално поведение, смекчаващите вината обстоятелства и самото
изразено желание за протичане на делото по съкратеното производство аз
считам, че това следва да бъде отчетено и съответно да му бъде наложено
наказание към абсолютния минимум и при редукцията да остане на
половината от присъдата, която му бе дадена от ШОС. Приключих.
ПОДС. А. – Няма какво да добавя.
7
ПОДС. Р. – Придържам се към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А. – Най-голямата условна да ми се даде.
ПОДС. Р. – Желая да ми бъде намалена присъдата. Съжалявам много за
това, което направих.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8