№ 178
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220102592 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Г.
твърди, че на 02.07.2018 г. е сключил с ответника И. А. А. договор за мобилни
услуги с избран абонаментен план Тотал 24,99 със срок на действие 24 месеца
и договор за лизинг, по силата на който му е предоставено за ползване
мобилно устройство Nokia модел 3 Blue за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5.89 лв. Твърди, че
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 369.90
лв., а общата лизингова цена е 178.26 лв. Отстъпката, която ответникът е
получил, е в размер на 191.04 лв. За отчетния период на потребление от
15.06.2018 г. до 14.09.2018 г. абонатът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите месечни абонаменти, което е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната като
прекрати едностранно индивидуалния договор за ползвания абонамент и
начисли неустойка в размер на 201.16 лв. Неустойката е формирана от
стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС в размер на 62.47 лв. (3 х
20.82 лв.) и неустойка за ползване на устройство в размер на 138.69 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
1
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора. За стойността на дължимата
неустойка ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1235/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По тези съображения
моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на
вземане за неустойка в размер на 201.16 лв. за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги от дата 02.07.2018 г. Претендира присъждане
на разноските в исковото производство. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. А. А. чрез назначения от
съда особен представител адвокат К. намира иска за допустим, но
неоснователен. Посочва, че не е ясно кога е прекратен договорът,
респективно какъв следва да е размерът на неустойката. Оспорва началната
дата на посочения в исковата молба отчетен период от 15.06.2018г. до
19.09.2018 г., тъй като договорът е сключен на 02.07.2018 г. Посочва, че не
става ясно как е формирана сумата от 201.16 лв., кой период обхваща сумата
от 62.47 лв., как е формирана сумата от 138,69 лв., как и за кой период от
време е начислена неустойката, имайки предвид сключения договор от
02.07.2018 г. Формулира доказателствени искания.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 02.07.2018 г. между „Теленор България“ ЕАД и И. А. А. е сключен
договор за мобилни услуги, по силата на който операторът се е задължил да
предостави на потребителя мобилни услуги с избран абонаментен план Тотал
24,99, включващ неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС със
стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лв. Срокът на действие на
договора е 24 месеца. На същата дата между страните е сключен и договор за
лизинг, по силата на който „Теленор България“ ЕАД (лизингодател) е
предоставил на потребителя И. А. А. (лизингополучател) ползването на
мобилно устройство Nokia модел 3 Blue за период от 23 месеца срещу
заплащане на обща лизингова цена в размер на 172.97 лв. с ДДС, от която
първоначална лизингова вноска в размер на 37.50 лв. с ДДС, платима към
2
датата на договора, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 5.89 лв. с ДДС.
За предоставените на потребителя мобилни услуги „Теленор България“
ЕАД е издал фактура № **********/15.07.2018 г. на стойност 41.37 лв. с ДДС
за отчетен период от 02.07.2018 г. до 14.07.2018 г., фактура №
**********/15.08.2018 г. на стойност 73.37 лв. с ДДС за отчетен период от
15.07.2018 г. до 14.08.2018 г., фактура № **********/15.09.2018 г. за отчетен
период от 15.08.2018 г. до 14.09.20218 г. на стойност 104.24 лв. и фактура №
**********/15.11.2018 г. на стойност 420.76 лв. с ДДС, от които: неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 201.16 лв.,
лизингови вноски в размер на 117.80 лв. и задължения от предходен период в
размер на 101.80 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на иска предполага между страните да е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги,
включващ валидно уговорена клауза за неустойка в случай на едностранно
прекратяване на договора и настъпване на основание за начисляването й.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за предоставяне на мобилни услуги се установява по
несъмнен начин от ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото.
Договорът е съставен в писмена форма, подписан е от двете страни в
3
правоотношението и съдържа валидно направени от страните изявления,
насочени към настъпване на правните му последици. Поради това съдът
приема, че страните са надлежно обвързвани от сключения помежду им
договор за мобилни услуги.
От представените по делото фактури и справки за общото потребление
на мобилния номер се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника мобилни услуги, което е породило насрещното
задължение на ответника да заплати уговорената цена. Ответникът не твърди,
нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните мобилни услуги,
поради което в полза на ищеца е възникнало правото по чл. 75 във връзка с
чл. 19б, б. „в“ от Общите условия да прекрати едностранно договора за
мобилни услуги.
Съгласно раздел 11 „Условия“ от договора за мобилни услуги в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в същия
раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му последният дължи за всяка СИМ карата, по отношение на
която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и
заплатената от потребителя цена при предоставяне на мобилно устройство,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Следователно неустойката ще е дължима само, ако договорът е бил
предсрочно прекратен преди изтичане на уговорения срок и са настъпили
предвидените в договора условия за това.
Едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги по
правната си същност представлява разваляне на договора по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД. С правото да развали договора разполага единствено
изправната страна по един двустранен договор. То се упражнява с отправяне
на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и
недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора.
4
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, доколкото
нито в договора за мобилни услуги, нито в общите условия е предвиден друг
ред за разваляне на договора. Нещо повече – според чл. 19б и чл. 75 от
Общите условия едностранното прекратяване на сключен индивидуален
договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а
само дава право на оператора да прекрати договора. В исковата молба се
твърди, че не било необходимо абонатът да бъде уведомяван за намерението
на оператора да развали договора предвид неколкократните напомняния чрез
смс-известяване за налична незаплатена месечна фактура. Този довод не може
да бъде възприет, тъй като от една страна ищецът не е ангажирал
доказателства да е уведомявал ответника чрез смс-известяване за дължимите
от него суми, а от друга страна не се твърди тези съобщения да съдържат
изрично изявление за разваляне на договора, а единствено напомняне за
размера на дължимите суми.
По делото не са ангажирани доказателства за достигане до ответника на
писмено изявление на кредитора за разваляне на договора, каквото е
необходимо съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД щом договорът е сключен в писмена
форма. Неспазването на това изискване опорочава твърдяното от ищеца
разваляне на договора по вина на абоната, което би имало за последица
задължение за заплащане на неустойка. Разбира се съдебната практика
приема, че е допустимо развалянето на двустранен договор с исковата молба,
в която волята на ищеца за разваляне на възникналото между страните
договорно правоотношение е точно и ясно изразена – в този смисъл е
Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В случая
препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника чрез
особения му представител на 21.12.2020 г., т.е. след изтичане на срока на
договора – 02.07.2020 г., поради което не може да има за последица
възникване на задължение за неустойка. Основанието за заплащане на
неустойка е „прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в
настоящия раздел“, т.е. преди изтичане на първоначалния срок на договора, в
случая преди 02.07.2020 г. По делото липсват доказателства за разваляне на
договора преди тази дата, поради което следва да се отрече дължимостта на
неустойката. Не би могло да се приеме, че абонатът е уведомен за
развалянето на договора за мобилни услуги още в хода на заповедното
производство, тъй като заповедта за изпълнение не съдържа изявление на
5
кредитора в този смисъл, а самото заявление за издаване на заповед за
изпълнение не се връчва на длъжника, още повече, че в случая заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на практика не е
достигнала до знанието на длъжника. За дължимостта на неустойката е без
значение и обстоятелството, че между страните е уговорено след изтичане на
първоначалния срок на договора същият да се превърне в безсрочен, тъй като
щом е изтекъл срокът на договора, то очевидно същият не е бил прекратен
предсрочно, респективно не се е осъществил фактическият състав, пораждащ
задължението за неустойка.
При тези данни съдът приема, че сключеният между страните договор за
мобилни услуги не е бил прекратен (развален по смисъла на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок. Липсата на твърдяното от ищеца
едностранно предсрочно прекратяване (разваляне) на договора за мобилни
услуги води до извод за недължимост на претендираната неустойка, поради
което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, но
искане за присъждането им не е направено, а и няма данни да е направил
такива.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор
Джейсън Кристос Кинг, заедно с члена на Съвета на директорите Марек
Слачик, против И. А. А., ЕГН ********** от с. М***, общ. П*** ул. „О***“
№ *** иск за съществуване на вземане в размер на 201.16 лв., представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
02.07.2018 г., за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1235/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
6
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7