РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Кюстендил, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Еос Матрикс“ ЕООД
против В. Л. В..
В исковата молба се сочи, че на **.**.**** г. бил сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство между „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ и ответника, като кредитополучател, за
сума в размер на 15000,00 лв., с краен срок на издължаване – 120 месеца,
считано от датата на усвояването му, т.е. с краен падеж – 05.03.2018г.
Главницата се олихвявала с годишна лихва, равна на сбора от банковия
лихвен процент за кредити в национана валута на банката плюс надбавка в
размер на 6,35 %. Към датата на сключване на договора банковият лихвен
процент за кредити в национална валута бил в размер на 4,90 %. Годишният
процент на разходите се равнявал на 12,68 %
Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения, поради
което останал задължен към банката за суми, както следва: 11 993, 19 лв.
главница и 2 241, 50 лв. – лихва.
С настоящата искова молба се претендирала само част от дължимата
главница, а именно – сума в размер на 4 326, 36 лв.
Твърди се, че на 27.02.2013г. процесното вземане срещу ответника било
прехвърлено на ищцовото дружество на осн. сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия).Последната била надлежно съобщена на
ответника на 26.03.2013 г. съгласно изискванията на действащото
1
законодателство. Второ уведомително писмо било изпратено до длъжника, но
същото останало непотърсено.
Ищецът сочи, че пристъпил към принудително събиране на вземанията
си като в тази връзка било образувано ч. гр. д. №2106/2021 г. от описа на КРС.
Издадената в последното заповед за изпълнение обаче не влязла в законна
сила поради депозирано от длъжника възражение. Това обусловило и
интереса на дружеството от водене на настоящото производство. И към
настоящия момент процесното вземане не било погасено.
Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че В. Л. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.
“Д.“ *, ет. *, дължи и следва да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“,
ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 сумата от 4 136, 60 лв. (четири
хиляди сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки), като е допуснато
изменение на иска по размер в с.з. от 15.11.2022 г., дължима и изискуема
главница за периода 05.12.2016 г. – 05.09.2018 г., част от главница в общ
размер на 11 993,19 лв. по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 05.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в
заповедното производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Сочи се, че не ставало ясно кога банката е обявила процесния кредит
за предсрочно изискуем и дали изобщо е упражнила това свое право.
Спори се досежно надлежното уведомяване на В. за станалата цесия, в
т.ч., че е получил уведомлението на 26.03.2013г., каквито доказателства по
делoто липсвали.
Твърди, че към датата на сключване на процесната цесия – 27.02.2013г.,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като от представеното копие на
процесния договор, не могло да се направят изводи за реално осъществено
прехвърляне на вземането.
Както било посочено и в депозираното от длъжника възражение в
заповедното производство, ответникът не дължал изпълнение на посочените
суми поради изтекла в негова полза 3-годишна погасителна давност на осн.
чл. 111 от ЗЗД, а и общата 5-годишна такава (в случай, че съдът приеме, че
именно последната е приложима).
Последно извършеното от В. плащане по процесния договор е от м.
01.2010 г., т. е. давността спрямо него е започнала да тече от 01.02.2010 г.
Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена претенцията в цялост.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа
исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а
2
ответната страна оспорва претенциите на ищцовото дружество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от материалите по приетото ч. гр. д. № 2106/2021 г. на КРС,
ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 25.10.2021 г. година
против ответната страна за дължимите суми, предмет и на настоящото дело.
Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 571/26.10.2021 година, срещу което длъжникът възразил при
условията на чл. 414 от ГПК. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове. Изложеното обуславя положителния извод, че ищецът
има процесуална легитимация да води настоящите искове.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит,
сключен на 05.09.2008 г. е, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения, по силата на които „Стопанска и инвестиционна банка“ АД
/“Сибанк“/ предоставила на ответника сумата от 15 000 лв. със срок за
издължаване 120 месеца. Уговорен бил ГПР в размер на 12, 68 %.
Вземането на първоначалния кредитор е цедирано с Договор за
прехвърляне на парични вземания от 27.02.2013 г. на настоящия ищец „ЕОС
Матрикс“ ООД, като видно от Приложение 1 към договора е включено и
вземането на банката към ответника. Налице е и потвърждение за
извършената цесия, съгласно чл. 99 от ЗЗД, с което цедента потвърждава
прехвърлянето на всички вземания, присъстващи в Приложение 1 към
Договора за цесия към цесионера, който ищец в настоящото производство.
Относно извършената цесия на задължнието му, ответникът е уведомен с
нарочно писмо, видно от което /л.72 от делото/ е връчено на съпругата му –
Н.В.а, на 26.03.2013 г. което е допустим начин за уведомяване.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от в. л. М. В.. Съгласно заключението непогасената част от
задължението по главницата за процесния договор и претендиран период е в
размер на 4 136, 60 лв. (четири хиляди сто тридесет и шест лева и шестдесет
стотинки). И след запознаване с изводите на вещото лице ищецът е направил
искане за допускане изменение на иска от първоначално претендираната сума
от 4 326, 36 лв. в 4 136, 60 лв. Съдът с протоколно определение от 15.11.2022
г. е допуснал изменение на размера на иска.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
3
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №2106/2021 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК, а в законоустановения едномесечен срок е
предявен иск, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на
установителния иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.
415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая
възражението срещу заповедта препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, срещу която е депозирано
възражение.
В това исково производство задължение на ищеца бе да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
При така разпределената доказателствена тежест и ангажираните
доказателства по делото остава безспорно, че между ответника и „ЕОС
Матрикс“ ООД е възникнало облигационно отношение по силата на договор
за потребителски кредит, сключен на **.**.**** г., като вземането е цедирано
на настоящия ищец, за което ответникът е уведомен, както е посочено по-горе
– на 26.03.2013 г. Неоснователно е възражението на ответника, че не му е
обявена предсрочна изскуемост на цялото вземане, тъй като подобен довод от
4
страна на ищеца няма, а претенцията е на база падежирали вземания.
Неоснователно, на следващо място е доводът, че вземането на ищцовото
дружество е погасено по давност. Това е така доколкото вземанията за
главница се погасяват с общата пет годишна давност, съгласно чл. 110 от
ЗЗД, а кратката тригодишна давност е относима към претенцията за лихви –
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Претенция за лихви в настоящия случай отсъства, като
искането е единствено спрямо главницата по договора за потребителски
кредит и то частично. Относно съображенията, че давността е изтекла, това
не е така, доколкото претенцията е падежирала и се отнася за периода
05.12.2016 г. – 05.09.2018г., а видно от датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 22.10.2021 г., то за процесния период 5-годишния срок не е изтекъл. За
обстоятелствата, че сумата по кредита е усвоена сочи заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда, като същата установява и
размера на непогасената част от главницата, съотнесена към претендирания
период. Отделен е въпросът, че с оглед направеното изменение на иска към
по-малък размер, то за разликата между уважената част от иска с настоящото
решение и размерът, за който е издадена заповедта за изпълнение в
заповедното производство, съдът следва да обезсили заповедта.
Безпредметно е да се изследва дали договорът е недействителен,
доколкото претенцията касае единствено главницата по договора за кредит, а
съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следва също така да се държи
сметка, че Закона за потребителския кредит е специален по отношение на
Закона за задълженията и договорите и при колизия в нормите в двата закона
с предимство са тези от първия. Така в мотивите на Решение № 50174 от
26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, а също и в Решение
№ 3384 от 23.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 14928/2021 г.
С оглед на горните съображения съдът ще признае за установени
вземанията срещу ответника в размера след изменение на иска, като за
разликата над уважената част до пълната стойност в заповедта за изпълнение,
издадена в заповедното производство, съдът ще обезсили заповедта.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78 от ГПК, доколкото
разходите на ищеца са претендирани своевременно, то ответникът ще бъде
осъден да му плати сума в общ размер на 423,05 лв. /четиристотин двадесет и
три лева и 5 ст./ - разноски в заповедното и исковото производство.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6,
ЕИК: *********, чрез пълномощника – адв. К., че В. Л. В., ЕГН:**********, с
адрес: гр. К., кв. „З.“ **, вх. „*“, ет. *, ап. * или гр. К., ул. „Д.“ *, ет. *, има
парични задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, в размер
на 4 136, 60 лв. (четири хиляди сто тридесет и шест лева и шестдесет
стотинки) – главница, за периода 05.12.2016 г. - 05.09.2018 г., част от
главница в общ размер на 11 993, 19 лв. по Договор за потребителски кредит
от 05.09.2008 г., сключен между В. Л. В., ЕГН:**********, и „Стопанска
инвестиционна банка“ АД / „Сибанк“/, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.10.2021 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, за които суми в хода
на заповедното производство по ч. гр. д. № 2106/2021 г. на КРС е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №571/26.10.2021 г., издадена по ч. гр. д.
№2106/2021 г. по описа на КРС за сумата над уважената част от 4 136, 60
лв. до 4 326, 36 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от
05.09.2008 г., за която е издадена заповедта.
ОСЪЖДА В. Л. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. К., кв. „З.“ **, вх. „*“,
ет. * ап. * или гр. Кюстендил, ул. „Д.“ *, ет. *, да плати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, ЕИК: *********,
сума в размер на 423, 05 лв. /четиристотин двадесет и три лева и 5 ст./ -
разноски в заповедното и исковото производство.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ
ИЗПРАТИ на заповедния съд за сведение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6
7