Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр.Несебър,
28.04.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Районен
съдия: Петър Петров
при секретаря Д.Г., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
158 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на предявен
иск с правно основание чл.150 от СК – изменение размера на присъдена
издръжка поради промяна на обстоятелствата. В исковата молба законният
представител на ищеца и негова майка Я.В.Е. с ЕГН **********, твърди, че с
Решение № 112 от 23.07.2012г., постановено по гр.д.№ 533/2012г. по описа на
Несебърския районен съд, е бил прекратен
гражданския брак между нея и ответника Я.Н.М., като със същото решение
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно
дете са били предоставени на майката, а ответникът е бил осъден да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 75 лева, считано от влизане в сила на решението
до настъпването на законни причини за изменяването
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска. Твърди, че от постановяване на решението са изминали близо
две години, през което време са се променили икономическите условия на живот и
минималната работна заплата за страната. Детето вече било на четири години и
посещава детско заведение в град Свети Влас, за което заплаща такса. Сама се
грижи за детето, като при отглеждането му й помагат нейните родители. С
увеличаването на неговата възраст са се увеличили и разходите, необходими за
задоволяване на нуждите му, свързани не само със закупуването на храна и
облекло, но и за обучение. Възможността на бащата да заплаща по-голяма част от
издръжката била свързана с обстоятелството, че живее сам, както и че е
регистриран като едноличен търговец и предположенията й, че той осъществява
търговска дейност. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде изменена
издръжката, която ответникът е длъжен да заплаща на малолетното си дете, като
бъде увеличен нейния размер от 75 лева на 130 лева, считано от датата на
предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил оспорвания и
възражения.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от законния си представител, както и от процесуален представител, който
заявява, че поддържа предявения иск, като счита същия за основателен и доказан
по размер, предвид нуждите и потребностите на детето и възможностите на
ответника като негов баща да заплаща издръжката в претендирания размер.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Я.В.Е. и ответникът Я.Н.М. са
родители на малолетното дете, родено по време на брака им – ищеца В.Я.М., роден
на ***г., и който брак е бил прекратен с развод по силата на влязло в сила
Решение № 112 / 23.07.2012г., постановено по гражданско дело № 533/2012г. по
описа на Несебърския районен съд. По силата на това решение, съдът е одобрил
постигнатото между двамата споразумение, с което упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете В.Я.М., е предоставено на майката Я.В.Е.,
а на бащата Я.Н.М. е определен подходящ режим на лични отношения с детето,
който се е задължил да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 75 лева,
дължима от 15-о до 20-о число всеки месец, за който се дължи, считано от влизане
в сила решението за прекратяване на брака до настъпване на основание за
изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане. С това
споразумение бившите вече съпрузи са уредили и личните и имуществените си отношения,
като на Я.В.Е. е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес гр.Свети Влас, ул.Байкал № 6.
От представената по делото
служебна бележка е видно, че детето В.Я. М. посещава редовно ОДЗ „Делфинче” в град Свети Влас, за което се заплаща месечна
такса в размер на 31.50 лева.
Майката на детето не представя
доказателства за получавани от нея доходи от трудова дейност. Не ангажира
такива и за ответника с оглед твърденията й, че същият работи и получава доходи.
Искът за изменение на издръжката
е предявен на 12.02.2014г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Исковата претенция е
допустима. Разгледана по същество се приема за доказана по основание и частично
по размер до сумата 95 лева, до който размер следва да се уважи, а в останалата
част до пълния претендиран размер – да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Безспорно по делото се
установи, че малолетното дете се нуждае от средства за покриване на ежедневните
разходи за храна, дрехи, за заплащане на таксата за посещаваното от него детско
заведение. По делото липсват доказателства, от които да е видно дали майката,
полагаща непосредствените грижи за детето си, реализира трудови доходи, и с каква
част от тях е в състояние до някаква степен да посреща тези нужди на детето –
дали изцяло или отчасти. Ангажираните от ищцовата
страна доказателства относно нуждите и потребностите на детето са единствено в
насока, свързани с посещаването на детско заведение, въпреки дадените указания
с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Законът е
гарантирал минимален размер на издръжка на едно дете, предвиден в чл.142, ал.2
от Семейния кодекс, като за доказване на претенциите над този размер съдът
следва да вземе нуждите на лицата, имащи право на издръжка и възможностите на
лицата, които я дължат, които обстоятелства подлежат на доказване по общия ред,
което е задължение на страната, която ги твърди по смисъла на чл.154,
ал.1 от ГПК. От събраните по делото доказателства, относно нуждите на детето В.,
се установи единствено неговата възраст –
4 години, както и че посещава детски дом. С възрастта на детето съдът
действително следва да съобрази нарасналите му нужди. Това обаче съвсем не е
достатъчно да се приеме за доказан искът по размер, тъй като за уважаването на
претенцията изцяло, тя задължително следва да бъде подкрепена и обоснована не
от общите нужди на едно дете, а да бъде обвързана с неговите специфични и
конкретни потребности. Доказателства за такива особени (не и изключителни)
нужди за детето не бяха ангажирани от ищцовата страна
с оглед доказване иска по размер.
От ищцовата
страна не бяха ангажирани и доказателства относно твърденията за нарасналите
възможности на ответника, който като баща на детето, да поеме по-голямата част
от издръжката, от която детето се нуждае, а след като тези факти не попадат в
хипотезите на чл.154, ал.2 от ГПК, те подлежат на доказване с всички
доказателствени средства, още повече, че не са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване. Затова и присъждането от съда на размера на
издръжката над определения по-рано е съобразено предимно с възрастта на детето,
с обстоятелството, че то е започнало да посещава детско заведение и
гарантираният със закона минимален размер на издръжката.
След като ищцата не представи
доказателства за това дали получава доходи от трудова дейност и какъв е техния
размер, съдът е лишен от възможността за преценка дали тези средства се явяват
недостатъчни за посрещане дори и на собствените й нужди, като същевременно
трябва да заделя и средства за издръжка и на детето, за което полага
непосредствени грижи. Неангажирането на доказателства за доходите на ответника
също не дава основание на съда да приеме, че са налице съществени изменения на
обстоятелствата, налагащи промяна на издръжката. Регистрацията му като
едноличен търговец и факта, че той живее сам не представляват дори нови
обстоятелства, защото тези факти са били налице и към момента на постановяване
на съдебното решение, според което му е определен размер на дължима от него
издръжка в размер на 75 лева. Въпреки това съдът отчита липсата на възражение
от негова страна по твърдението, че той няма задължения към трети лица, макар
че само по себе си то не обоснована извод за съществена промяна на
обстоятелствата и от гледна точка на увеличени доходи и намалени разходи за
ответника, който дължи издръжката.
Въз основа на неустановените
материални възможности на родителите и установените нужди на детето, преценени,
съобразно пола и възрастта му, и предвид настъпилите обстоятелства през
изтеклите две години от присъждането на издръжката, налагащи промяна в нейния
размер, съдът счита, че ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 95 лева за детето В.Я.М., чрез неговата майка и законен представител Я.В.Е.,
считано от завеждане на исковата молба – 12.02.2014г., до навършване пълнолетие
на детето или настъпване на други законоустановени причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Останалите средства, необходими за пълната месечна издръжка на малолетното
дете, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се
поемат, респективно полагат и занапред, от неговата майка.
Съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, чрез законния му представител, направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, а именно сумата в
размер на 72,73 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса върху увеличения размер на издръжката в
размер на 50 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определената
с Решение № 112/23.07.2012г., постановено по гражданско дело № 533/2012г. по описа
на Несебърския районен съд, ежемесечна издръжка, която Я.Н.М. с ЕГН **********,***,
заплаща на Я.В.Е. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете В.Я.М. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА
от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева) на 95.00
лв. (деветдесет и пет лева), считано от 12.02.2014г., до навършване пълнолетие
на детето или настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, като искът за разликата над 95 лева до пълния претендиран
размер от 130 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Я.Н.М. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.Е. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете В.Я.М. с ЕГН **********,***, сумата в размер
на 72,73 лв. (седемдесет и два лева и 73
ст.), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я.Н.М. с ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Несебърския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 50
лв. (петдесет лева).
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно
издръжката.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :