РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Кюстендил, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200540 по описа за 2021 година
Делото е образувано по жалба от “НЕНО ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, представлявано от Г. М.
против наказателно постановление № 42-0000910/02.04.2021г., издадено от директор на РД
„АА“ София, с което на жалбоподателя на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/ е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се
навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
установяване и санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно
изложени в депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП.
Наказващият орган не е изразил становище по жалбата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 10.03.2021г. служители на РД”АА” София – свидетелите Г. и Б., при извършена
проверка приели за установено нарушение, че на 05.05.2020г. около 17:50 часа в района на
гр. М., кралство ***, “НЕНО ЛОГИСТИК” ЕООД притежаващо лиценз за извършване на
международен превоз на товари с № 1854/12.12.2017г. е извършило следното нарушение:
1
Превозвачът е извършил обществен превоз на товари с влекач „ДАФ ФТ“ с рег. № ***, с
водач Д. А., който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
На 10.03.2021г. бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който са отразени
посочените обстоятелства. Прието било, че е нарушен чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТИТС. Съставеният АУАН № 288303/10.03.2021г. бил връчен на Н. Т., за
който е счетено, че е надлежно упълномощен.
На 02.04.2021г. е издадено обжалваното НП и е връчено на 13.04.2021г. на Г.М..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
показанията на свидетели Г. и Б..
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този са следните:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП, а
именно:
АУАН № 288303/10.03.2021г. връчен на лицето Н. Т.. От приложеното по делото
пълномощно е видно, че управителя на дружеството е упълномощил Н. Т. в точка 17 от
пълномощното да представляват “НЕНО ЛОГИСТИК” ЕООД пред „Автомобилна
администрация“ към Министерство на Транспорта, но представителната власт в този пункт
е без изрично отбелязване, че има право да получава актове за установено административно
нарушение.
Това обстоятелство допълнително се аргументира, че изричната воля на
упълномощителя, пред които институции е имал право пълномощника да получава актове е
от обективирана в т.1 на същото пълномощно, където изчерпателно са посочени
институциите, пред който упълномощеното лице има права да получава актове и НП, но без
упълномощаване по отношение на РД“АА“, ДАИ или Министерство на Транспорта.
Пълномощникът в настоящия случай не е бил упълномощен да представлява “НЕНО
ЛОГИСТИК” ЕООД по отношение получаване на акта за установено административно
нарушение и впоследствие при издаване на наказателното постановление от РД“АА“, ДАИ
или Министерство на Транспорта. За осъществяване на представителството в тази хипотеза
е необходими изрично упълномощаване, тъй като съставянето на АУАН и НП не е обичайна
търговска дейност, общото упълномощаване не е достатъчно и е необходими изрично
такова. Предявяването на АУАН и НП, връчването на препис от тях на лице без
представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл.43 ал.1 и ал.5 от
ЗАНН и се явява съществено процесуално нарушение /изцяло в смисъл е трайната практика
на Административен съд – Кюстендил, пример е Решение № 171 от 07.06.2017г. по
касационно НАХД № 119/2017г. по описа на Административен съд – гр. Кюстендил/.
2
Воден от горното наказателното постановление, следва да бъде отменено, поради
допуснато и неотстранимо съществено процесуалното нарушение.
Отделно от гореизложеното следва да бъде отбелязано, че нарушението остана
недоказано, защото в хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха
разпитани свидетелите Г. и Б., които в показанията си посочиха, че не си спомня за
конкретния случай и след предявяване на акта заявяват само, че поддържат написаното, като
свид. Г. единствено посочва, че нарушението касае водач без удостоверение за
психологическа годност. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност, като
възприема същите единствено като доказателство относно авторството на АУАН.
Преценяйки наличието на вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че същото
не са доказано по несъмнен и категоричен начин. Не е изяснен по един безспорен и
коректен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателят и дали е било налице негово виновно
поведение. Изложеното в АУАН и НП като фактическа обстановка, не се потвърждава в
пълна степен от приложените писмени доказателства. Декларативното потвърждение от
страна на актосъставителя и свидетеля по акта на отразените в АУАН фактически
обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по извършване на нарушението, в
допълнение с твърденията, че не си спомнят нищо, има само формален характер и не
представлява гласно доказателство, подкрепящо акта. Нарушението не беше конкретизирано
и констатациите в акта и НП не бяха потвърдени и от показанията на свидетелите или по-
скоро липсата на такива показания, дори и след предявяване на съставения АУАН. Съдът
намира за необходимо да посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103,
ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали
да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството
по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена
сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. В случая не е и
налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира,
че в хода на съдебното следствие не се събраха каквито и да било доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установят извършването от страна на жалбоподателя на
вмененото му нарушение.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН дружеството жалбоподател
има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 400 /четиристотин/
лева представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за правна
защита и съдействие.
3
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000910/02.04.2021г., издадено от
директор на РД „АА“ София, с което на “НЕНО ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, представлявано от Г. М., за
нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС е наложена “имуществена
санкция” в размер на 3000 /три хиляда/ лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес гр.
София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на “НЕНО ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „****“ № ***, представлявано от Г. М.,
сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща сторени разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4