Р Е Ш Е Н И Е № 260086
гр. Н., 14.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1104 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД и по чл. 60, ал. 1, от ЗН, и чл. 86 от ЗЗД.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от Т.Я.С. с ЕГН ********** ***,
действаща чрез адв. Г.К. от *АК, срещу В.С.Р. с ЕГН ********** ***. В исковата
молба се твърди, че ищцата и ответницата са наследници на С.Р.С., б.ж. на гр. Н.,
починал на ***г. И двете го приели с конклудентни действия, тъй като водели
помежду си дело за делба). Ищцата била втора съпруга на наследодателя, с когото
обаче към датата на смъртта му били във фактическа раздяла, а ответницата била
негова дъщеря от първия му брак. В исковата молба се твърди, че след смъртта му
потърсили дъщеря му за уреждане на погребението, но тя отказала да участва,
поради което всички средства по погребението били поети от ищцата, а разходите
възлизали на 1595 лв. направените разходи били неотложни за извършване, поради
което ищцата се снабдила с разходни документи след извършване на погребението.
Същите били направени за закупуване на дрехи, заплатени такси и обредни услуги
във връзка с погребението, от които 480 лв. били заплатени на търговеца ЕТ „***“
за траурни аксесоари, включително ковчег, дървен с драперия, покров, кандило,
хранителни изделия, опаковани като „подавки“, погача, бутилка вино, жалейки,
шалчета, свещи, тамян и кръстче, венец, дървен кръст обикновен, фенер обикновен.
Признава, че липсва изрично правило, което да урежда тези отношения, но
на основание чл. 46, ал. 2, изр. 2-ро от ЗНА отношенията между страните следва
да се уредят съобразно основните начала на правото на принципа за възлагане на
тежестите на този, за когото за и ползите. Освен това се оказало, че С.Р.С.
имал задължения – към банки, към държавни институции и към доставчици на ток и
вода. Ищцата заплатила и тях като общата сума възлизала на 2263,47 лв. Тези
суми не можели да бъдат претендирани в производството по делба, тъй като нямали
нищо общо с наследствения имот. Ищцата твърди, че макар да няма изричен закон,
който да предвижда задължение за наследниците да поемат средствата за
погребението, то този дълг е морален и ако един от тях е сторил такива разходи,
то останалите са задължени да му възстановят част от средствата, съразмерно на
дела от наследството си, тъй като в противен случай се стига до неоснователно
обедняване на ищцата и спестяване на средства от страна на ответницата. Освен
това твърди, че ответницата й дължи част от платените тежести на наследството,
съразмерно на наследствения си дял. По тази причина моли съда да осъди
ответницата да й заплати половината от разходите за погребението и половината
от платените тежести на наследството. Претендира и лихва за забава върху
сумите от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
В
предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. С отговора е
направено възражение относно основателността на исковете. По отношение на иска
за заплащане на разходите за погребението е изложено възражение, че никога не е
отказвала да поеме тези разходи и даже е дала съгласие, когато са й се обадили
от РУ Н., но после е научила, че ищцата е поела разноските. Твърди, че няма
никакво законно основание, което да поражда задължение за нея да участва в
разноските по погребението. При условията на евентуалност моли съда да уважи
иска само частично относно платените такси на общината, тъй като за останалите
разходи документите, които са представени, са с дата много след извършване на
самото погребение и няма как да докажат, че са издадени във връзка с дейностите
по погребението на баща й. Възразява още, че в нито един момент ищцата не я е
потърсила за консултация какви разходи и за какво да поеме, а е взела решенията
еднолично. По отношение на втория иск – за платените задължения на
наследството, счита, че същият е основателен само частично. Твърди, че самата
тя – при това един ден преди ищцата – е платила задължението от 100 лв. към
„Банка ДСК“ ЕАД. По отношение на таксите за спиране на МПС оспорва, че дължи
половината, тъй като твърди, че МПС са придобити през време на брака на ищцата
с наследодателя и следователно са СИО, поради което счита, че самата тя е
придобила едва ¼ ид.ч. от тези МПС и би следвало да дължи само ¼
от разноските за спирането им, а не ½. Оспорва задължението за платени
данъци и такси като твърди, че това е само дължимата от самата ищца сума като
съсобственик на имота. Оспорва и таксата за възстановяване на
електрозахранването, тъй като е платена след смъртта на наследодателя, което е
било ненужно, а самата ищца като съсобственик не е искала възстановяване на
електрозахранването. Оспорва частично и сумата за платена вода, тъй като
писмените доказателства показват по-ниска сума. Твърди, че ищцата й дължи
½ част от платеното задължение към ДСК в размер на 100 лв., както и
дължимите от баща й данъци за недвижимия имот и такса смет в размер на 413,39
лв., дължими за предходни години. Моли съда да прихване дължимите от нея суми с
насрещното й вземане срещу ищцата за тези задължения. По тази причина моли съда
да отхвърли изцяло иска по чл. 59 от ЗЗД, като при условията на евентуалност да
го уважи само до размера от 68 лв., а искът с правно основание чл. 60, ал. 1 от ЗН счита, че следва да бъде уважен частично като се съобразят направените
оспорвания и възражението за прихващане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата направи искане с правно основание чл. 214 от ГПК за намаляване на претенцията като бяха признати насрещните вземания на ответницата за платените данъци и такси за имота, както и платената сума по задължение на наследодателя към „Банка ДСК“ ЕАД. Освен това се признато, че МПС, които ищцата е спряла от движение са били придобити по време на брака на ищцата с наследодателя, поради което са били СИО и след смъртта му ищцата е станала собственик на ¾ ид.ч. от тях, а ответницата само на ¼ ид.ч. С оглед всичко това намали искът по чл. 60, ал. 1 от ЗН до размера от 709,66 лв. Намалението на иска бе допуснато от съда.
По същество
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи исковете с направеното
изменение. Твърди, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е неприложима в
случая, тъй като тя засяга единствено хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а не
тази на чл. 59 от ЗЗД. Счита, че са събрани достатъчно доказателства за
сторените разходи като обръща внимание на това, че фактурата е частен документ,
доказващ наличието на договор, освен това счита, че са налице и други
доказателства, че тези разходи са направени. Посочва, че изцяло доказани се явяват
и претенциите за поемане на част от тежестите на наследството – платените от
нея задължения на наследодателя. Моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата
от 797,50 лв., представляващи ½ част от сторените за погребението
разноски, както и 709,66 лв., представляващи половината от тежестите на
наследството. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответницата поддържа изложеното в отговора. Твърди, че поемането на разноските за погребението на бащата на ответницата може да бъде само морален, нравствен дълг и няма правило в закона, което да я задължава да поеме част от тези разноски. Твърди, че наследодателя е оставил ответницата когато тя е била едва 6-годишна и не е полагал грижи за нея, независимо от законовите му задължения като родител. Счита, че поемайки разноските за погребението, ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг и следователно не може да иска репариране на част от сторените разноски. Обръща внимание, че са останали недоказани твърденията, че е отказала да поеме разноските за погребението на баща си. Тя е приела, Община Н. да се погрижи за погребението, а тя да заплати всички разноски, свързани с това. После обаче узнала, че ищцата вече е поела разноските и организацията на погребението. Освен това обръща внимание, че независимо от честите им срещи по повод воденото дело за делба ищцата нито веднъж не поискала извънсъдебно уреждане на отношенията, свързани с тези разходи. Оспорва доказателствата за извършените разходи като посочва, че дори и фактурите да са издадени по-късно, няма как касовите бонове да са издадени по-късно, тъй като това противоречи на разпоредбите на ЗДДС и наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Обръща внимание, че във фактурата няма уточняване на вида стоки, които са закупени, издадена е на лице с различна фамилия от тази на ищцата и има голяма разлика между датата на погребението и датата на документите за покупките като всичко това правело невъзможно установяването, че тези вещи са купени от ищцата именно във връзка с погребението на наследодателя. Оспорва таксата за възстановяване на електрозахранването, тъй като е платена след смъртта на наследодателя, което е било ненужно, а самата ищца като съсобственик не е искала възстановяване на електрозахранването. Оспорва частично и сумата за платена вода, тъй като писмените доказателства показват по-ниска сума. Предвид горното моли съда да отхвърли иска по чл. 59 от ЗЗД изцяло и да уважи иска по чл. 61 от ЗН частично.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата Т.Я.С.
е била съпруга на С.Р.С., починал на ***г. Това бил втори брак за С.. Към
датата на смъртта му двамата живеели разделени от години. Ответницата В.С.Р.
била негова дъщеря от първия му брак и не поддържала отношения с баща си.
Последните години С. живеел сам, излизал само да седне пред входа и да говори
със съседите си. Когато здравето му се влошило, той спрял да излиза и да
контактува с хората. Занемарил външния си вид, почти нямал дрехи, не режел
ноктите си. Храна получавал от социалния патронаж. Именно тяхна служителка го
намерила мъртъв в апартамента му. Тези факти се установяват от разпита на св. Т.И.–
същата не е роднина на страните и показанията й са обективни и непротиворечиви.
След
установяването на смъртта на С. С. и тъй като не били известни най-близките му
роднини, бил повдигнат въпросът дали се налага да се извърши социално
погребение от Община Н.. За изясняване на този въпрос мерки предприели от РУ Н.,
които били повикани по повод настъпилата смърт. Началника на РУ Н. установил,
че починалия има дъщеря – ответницата В.С.Р. ***. Поискал съдействие от
Началника на РУ Г., със чието съдействие се свързали с ответницата, уведомили я
за смъртта на баща й и снели сведението й, че отказва да се ангажира с
погребението на баща си, тъй като няма физическата възможност да стори това, но
е съгласна да заплати сторените по погребението разноски. Тези факти се
установиха от показанията на св. В.Р. ***.
Междувременно обаче от РУ Н. се свързали с ищцата Т.Я.С.. Въпреки че в него момент пътувала от С., където била на друго погребение и й предстояло да стигне от границата до гр. Н., тя се съгласила да поеме ангажимента по погребването на починалия С. С.. Пристигнала в 20 ч. вечерта и се заела с помощта на дъщеря си и нейния съпруг да организира погребението. Тези данни съдът установи от показанията на св. Я.С..
Свързали
се с траурна агенция, ангажирали хора, които да измият тялото, да го облекат и
подготвят за погребението, което им струвало 70 лв. Наложило се да купят пълен
комплект дрехи – риза, мъжки костюм, обувки. За целта позвънили на
собственичката на един магазин, която независимо от късния час отворила и им
дала тези дрехи. Стойността на същите възлизала на 80 лв. за ризата и обувките
и 120 лв. за мъжкия костюм. Друг магазинер им отворил, за да купят одеяло,
възглавница, чаршаф и калъфка – всичко на стойност 49 лв. От траурната агенция
закупили траурни аксесоари на стойност 480 лв., а именно ковчег, дървен с
драперия, покров, кандило, хранителни изделия, опаковани като „подавки“,
погача, бутилка вино, жалейки, шалчета, свещи, тамян и кръстче, венец, дървен
кръст обикновен, фенер обикновен. По делото са представени и писмени
доказателства за закупени от ищцата чехли за 10 лв., бельо за 20 лв. по фактура
и касов бон от 13.10.2020 г., както и манто за 50 лв. по фактура и касов бон от
14.10.2020 г. Последните съдът счита, че не могат да докажат сторени разходи
във връзка с погребението на С.Р.С.. Напълно разбираемо е, че след като
ищцата е накарала магазинери да отворят, за да й дадат необходимото за
погребението, няма как същия ден да са издадени фактурата и касовия бон.
Независимо от задължението по данъчния закон касовия бон да се издава в момента
на покупко-продажбата, ако самото предаване на закупените вещи е станало след
края на работното време, то касовия апарат за деня е бил приключен и е
оправдано – от гледна точка доказване на извършения разход – касов бон да се
издаде по-късно, но говорим за няколко дена по-късно. Издаването на
разходно-оправдателни документи една година след едно събитие, определено не
може докаже, че разходите са направени във връзка с това точно събитие. А и
няма косвени доказателства, които да подкрепят писмените доказателства – св. Я.С.
не спомена за посещение на трети магазин, а само за два магазина. Освен това
няма причина да се купуват чехли, ако вече за починалия са купени обувки. По
тази причина съдът не счита, че тези разходи са направени във връзка с
погребението на С.Р.С..
Наложило
се да платят още и 100 лв. такса за ползване на гробното място и 36 лв. траурна
услуга към Община Н.. Липсват доказателства за платени 40 лв. за подравняване
на гробно място.
Ищцата поръчала и надгробен паметник на стойност 540 лв., от които в момента на сключване на договора за изработка заплатила като депозит (капаро) 200 лв., а през месец юли 2020 г. и остатъка до пълния размер – което се установява от издадения касов бон.
Междувременно
се установило, че наследодателя имал няколко задължения към „Банка ДСК“ ЕАД. По
тази причина на 05.11.2019 г.
ответницата В.С.Р. платила част от задълженията на баща си като внесла сумата от 100
лв. по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД за погасяване на един от кредитите му. Същевременно
на 06.11.2019 г. ищцата Т.Я.С. също платила 100 лв. за погасяване на
задълженията на наследодателя. Видно от изпратената от банката писмена
документация по делото става дума за заплащане на различно задължение –
извършеното от ответницата плащане e извършено в клона на банката в гр. Н. на 05.11.2019 г. и при всички случаи
било обработено до края на деня, тъй като става дума за вътрешнобанкова
операция, а не за междубанково плащане. Затова, когато на 06.11.2019 г. ищцата
отива в същия клон в гр. Н. и плаща 100 лв., сумата постъпва по същата
разплащателна сметка, но с нея е погасено друго задължение на наследодателя към
банката. На 07.11.2019 г. и на 08.11.2019 г. ищцата платила сумите от съответно
861,02 лв. и 401,94 лв., с което погасила изцяло задълженията на наследодателя
към банката.
На
05.11.2019 г. ответницата В.С.Р. е платила данъците за имота на наследодателя и
такса битови отпадъци за годините 2013 г. – 2019 г., ведно с лихвите за забава,
в общ размер на 413,39 лв.
На
06.11.2019 г. ищцата Т.Я.С. е платила
задълженията на наследодателя за ползвана и неплатена електроенергия за
месеците юли – септември 2019 г. в размер на 61,33 лв., лихви за забава в
размер на 0,72 лв., както и две такси за възстановяване на електрозахранване по
фактури от 04.09.2019 г. и 06.11.2019 г. – всяко по 19 лв. На същата дата
платила и задълженията на наследодателя за ползвана и неплатена вода и ВИК
услуги за месеците август и септември 2019 г в общ размер на 18,08 лв.
На
07.11.2019 г. ищцата платила и сумата от 37,13 лв. дължима от наследодателя за
предоставяната му храна от домашния патронаж.
На
18.11.2019 г. ищцата платила и сумата от 543,89 лв. дължими от наследодателя
данъци за годините 2013 – 2019 г. за три броя леки автомобили – ***с рег. № ***,
*** с рег. № ***и ***с рег. № ***, както и лихвите за забава.
На
06.12.2019 г. отново тя предприела стъпки за спиране на тези МПС от движение,
за което платила общо 43,50 лв. такси.
На 09.01.2020
г. ищцата платила по сметка на НАП сумата от 110 лв. за дължими от
наследодателя задължения към държавата.
На
31.01.2020 г. ищцата Т.Я.С. *** 37,06 лв., представляващи дължими от нея за
2020 г. година местни данъци и такси за недвижимия имот, който наследила от
съпруга си.
На 17.02.2020 г. В.С.Р. *** пазар 37,06 лв., представляващи дължими от нея за 2020 г. година местни данъци и такси за недвижимия имот, който наследила от баща си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Съгласно алинея две на цитираната разпоредба това
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. По
този иск в тежест на ищцата е да докаже, че е имало неоснователно разместване
на блага в резултат на което ответницата като наследник на С.Р.С. се е
обогатила за нейна сметка.
По този иск ищцата твърди, че след смъртта на наследодателя тя е поела цялата тежест по организацията и заплащането на всички дейности, свързани с погребението, включително изработването на надгробен паметник на стойност, които средства ответницата като сънаследници на починалия си е спестила.
По делото безспорно се установява, че Т.Я.С. е поела всички ангажименти по организацията и заплащането на погребението на наследодателя, включително изработването на надгробен паметник за С.Р.С. на стойност 540 лв.
Въпросът тук е дали ответницата дължи заплащане на тези суми. За да се даде отговор на този въпрос се налага да се отговори на въпроса кой има задължението да поеме разходите по погребението на починалия.
В правната уредба няма норма, която да урежда този въпрос. Тези въпроси се уреждат от българските традиции и обичаи. Според българските традиции погребението се организира и заплаща от най-близките лица или роднини на починалия. Затова всяка община отделя бюджет за погребения на лица, които са починали без близки и роднини или чиито близки и роднини нямат средствата, необходими за погребението им – т. нар. социални погребения. Това означава, че организацията и заплащането на погребението и свързаните с него дейности попадат в категорията морален дълг. Тук обаче правилото на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не се прилага, тъй като с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, което все още не е загубило сила, изрично е посочено, че тази разпоредба се прилага единствено и само относно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, но не и спрямо останалите състави на неоснователното обогатяване, т.е. определено не се прилага в случаите по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Така по аргумент от противното от чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, то в случаите на изпълнение на нравствен дълг може да се иска възстановяване на направените разходи по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Това означава, че задължение на близките и роднините е да заплатят разходите по погребението на починалия. В случая обаче и двете страни по делото попадат в категорията на близки и роднини на починалия С.Р.С. – съпругата му от едната страна и дъщеря му от другата. Тъй като няма изрична правна норма, която да урежда директно въпроса кой има задължението да поеме разходите за погребението, то тогава съдът трябва да приложи някой правен принцип, от който да се изведе правило на поведение. Най-подходящ в случая е правния принцип „За когото ползите, за него и тежестите“, т.е. разходите следва да се поемат от този, който получава някаква полза от факта на смъртта на починалия, а това са именно неговите наследници, които по закон наследяват неговото имущество.
Предвид това трябва да се приеме, че разходите по погребението на едно лице, включително и относно изготвянето на надгробен паметник, тъй като това също е част от установените в страната традиции, следва да се поемат от наследниците на починалия. Когато някой извън кръга на наследниците е поел тези разходи, се стига до неоснователно обогатяване като наследниците си спестяват разходи, които иначе биха направили. Аналогично – ако някой от наследниците поеме целия разход, може да търси от останалите това, което е платил съразмерно на дела от наследството.
Предвид горното съдът намира, че в случая В.С.Р. си е спестила разходите по погребението и изработка на надгробен паметник за баща си и следва да възстановят тези направени от съпругата на починалия до размер от ½ част от разходите, тъй като и двете са наследници на наследодателя и получават ½ ид.ч от наследството му. Тъй като по делото доказани са разходи само в размер на 1475 лв., от които 120 лв. за мъжки костюм, 35 лв. за риза, 45 лв. за обувки, 49 лв. за възглавница, одеяло, чаршаф и калъфка. 480 лв. за траурни аксесоари, 70 лв. за измиване и обличане на покойник, както и 136 лв. такси към Община Н. (за траурни услуги и за ползване на гробно място) и 540 лв. за изработване на надгробен паметник, съдът намира, че ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 737,50 лв. по този иск, ведно с лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба на 22.10.2020 г. до окончателното плащане
Предвид това съдът намира предявения иск по чл. 59 от ЗЗД за основателен в размера относно 737,50 лв., а до пълният предявен размер от 797,50 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По иска
с правно основание чл. 60 от ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Следователно ако някой от наследниците поеме всички задължения на наследодателя, има право да търси от останалите наследници това, което е дал съобразно дела им от наследството. По този иск ищцата трябва да докаже, че е платила задължения на наследодателя. Основен момент тук е, че задължението трябва да е възникнало преди смъртта на наследодателя. В противен случай няма тежест на наследството, а задължението възниква директно в патримониума на неговите наследници.
Съдът намира за доказани следните разходи, които ищцата Т.Я.С. е направила за погасяване на задължения на наследодателя:
- 1362,96 лв. за погасяване на задълженията на наследодателя към „Банка ДСК“ ЕАД;
- 18,08 лв. за ползвана и неплатена вода и ВИК услуги за месеците август и септември 2019 г.;
- 61,33 лв. за ползвана и неплатена електроенергия за месеците юли – септември 2019 г., лихви за забава в размер на 0,72 лв., както и една такса за възстановяване на електрозахранване по фактура от 04.09.2019 г. за сумата от 19 лв.;
- 37,13 лв. дължима от наследодателя за предоставяната му храна от домашния патронаж;
- 543,89 лв. дължими от наследодателя данъци за годините 2013 – 2019 г. за три броя леки автомобили – ***с рег. № ***, *** с рег. № ***и ***с рег. № ***, както и лихвите за забава;
- 43,50 лв. такси за спиране на тези МПС от движение;
- 110 лв. за дължими от наследодателя задължения към НАП.
Сумата от 19 лв. за платена такса за възстановяване на електрозахранването по издадената фактура от 06.11.2019 г. не е задължение на наследството, тъй като задължението е възникнало след смъртта на наследодателя и по тази причина не може да се претендира на основание чл. 60 от ЗН. Липсват доказателства и за платена сума за вода и ВИК услуги над 18,08 лв. до претендираните 28,88 лв. Съдът счита, че не попадат в категорията тежест на наследството и задълженията за местни данъци за имот и такса битови отпадъци, дължимите суми за 2020 г. – те възникват като задължение след смъртта на наследодателя и следователно възникват директно в патримониума на наследниците – те са техни лични задължения, а не задължения на наследодателя.
Така платените от ищцата Т.Я.С. е платила общо 2196,61 лв., от които от 1609,22 лв. ответницата следва да поеме ½ от разходите, съобразно дела си от наследството. По отношение на разхода в размер на 543,89 лв. дължими от наследодателя данъци за годините 2013 – 2019 г. за три броя леки автомобили и на 43,50 лв. за спиране от движение на тези МПС ответницата следва да поеме само ¼ от разхода, тъй като тези МПС са придобити през време на брака на ищцата с наследодателя и следователно само ½ ид.ч. е била част от наследството и ответницата наследява само ¼ ид.ч. от тези МПС – след смъртта на наследодателя СИО се прекратява и ищцата става собственик на ½ ид.ч. като част от прекратената СИО и придобива още ¼ ид.ч. по наследство. Така ответницата В.С.Р. е следвало да поеме 951,46 лв. от тези разходи.
Същевременно обаче тя самата е направила разходи за плащане на дължими от наследодателя данъци и задължение към „Банка ДСК“ ЕАД в общ размер на 513,39 лв. С отговора е направено възражение за прихващане на дължимите по този иск от ответницата суми с дължимото от ищцата насрещно задължение за поемане на ½ част от тези разходи. По тази причина от дължимите от ответницата сума в размер на 951,46 лв. следва да се приспадне насрещното задължение на ищцата към нея в размер на 256,70 лв. и ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 694,76 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 22.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид това предявения иск с правно основание чл. 60 от ЗН се явява основателен до размера на тази сума, а до пълния предявен размер от 709,66 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По
разноските:
При този изход на процеса и с оглед направеното искане от страна на всяка от страните да й бъдат заплатени направените по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, всяка от страните има право на част от направените разноски, съразмерно на уважената част от претенциите, но следва да поеме и част от сторените от другата страна разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на уважената част от насрещните претенции.
Предвид това и с оглед представените списъци на разноските, съдът намира следното:
Ответницата В.С.Р. следва да заплати на ищцата Т.Я.С. думата от 574,15 лв. от сторените от последната разноски в производството.
Същевременно Т.Я.С. следва да поеме част от сторените от ответницата разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата в размер на 29,82 лв. Тук не са включени средствата внесени за депозит за разпит на свидетел, тъй като същите не са ползвани и ако поиска ответницата, съдът ще й ги възстанови.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Я.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 737,50 лв. (седемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи направени от ищцата разходи за погребението на наследодателя С.Р.С., ведно със законната лихва от 22.10.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Я.С. с ЕГН ********** *** срещу В.С.Р. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на направените разходи по погребението на наследодателя С.Р.С. за сумата над 737,50 до пълния предявен размер от 797,50 лв.
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Я.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 694,76 лв. (шестстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи платени от ищцата тежести на наследството, оставено от наследодателя С.Р.С., ведно със законната лихва от 22.10.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Я.С. с ЕГН ********** *** срещу В.С.Р. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на платени от нея тежести на наследството на наследодателя С.Р.С. за сумата над 694,76 до пълния предявен размер от 709,66 лв.
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Я.С. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 574,15 лв. (петстотин седемдесет и четири лева и петнадесет стотинки), представляващи направени от ищцата разноски в производството, съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Т.Я.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Р. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 29,82 лв. (двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки), представляващи направени от ответницата разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от насрещните претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Петина Николова /