Определение по дело №14177/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ..........

гр. Варна, 20.12.2019г.

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14177 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството по делото е образувано по искове на „Р.п.“ ЕООД и „К.“ ООД срещу „И.к.“ АД, със следните искания:

1/ за установяване съществуването на вземане, за което е издаден изп. лист по гр.д. №7179/2017г. на СГС, в размер на 2030.00лв. (разноски по делото),който изп. лист е издаден в полза на първия ищец срещу ответника;като вземането след това е цедирано от „Р.п.“ ЕООД, с няколко цесии и „обратни цесии“, но в крайна сметка с последна цесия от 02.02.2018г. е прехвърлено на „К.“ ООД;

2/ за установяване в отношенията между всички страни, действителността на последния договор за цесия от 02.02.2018г., в полза на втория от ищците.

На 11.09.2019г. са дадени пълни и подробни указания за отстраняването на множеството нередовности по исковата молба. На 17.10.2019г. е постъпила в съда уточняваща молба, с която голяма част от пороците не са отстранени.

На 31.10.2019г. и предвид горното са дадени от съда нови нови и още по – подробни указания към ищците за отстраняването на множеството нередовности по исковата молба (което по принцип съдът не е бил длъжен да прави, щом като не са били изпълнени още първия път всички указания). Тези втори указания са връчени на двамата ищци на 05.12.2019г. Съответно указаният срок е изтекъл на 12.12.2019г. До тази дата е подадена само една уточняваща молба – от „К.“ ООД. Такава от „Р.п.“ ЕООД няма. И тъй като се касае за самостоятелни правни субекти се следва извода, че в предоставения на първия ищец срок не са изпълнени указанията на съда и на осн. чл.129, ал.3 ГПК делото следва да бъде прекратено в частта по предявените от него искове.

Отделно последното следва и на осн. чл.130 ГПК поради недопустимостта на установителен иск за вземане, което се твърди цедирано на друго лице, тоест което се твърди, че към деня на исковата молба е „продадено“ на втория ищец и следователно не е на първия ищец.

Отделно горният извод следва и поради недопустимостта на иск да бъде установена, между началните три страни, действителността на цесия, сключена само между първите двама, още повече че тя не се сочи оспорена от ответника.

Отделно изводът следва и от изявленията в УМ от 12.12.2019г. – косвено.

По всички тези причини в заключение производството по делото следва да се прекрати изрично по всички искове, предявени от „Р.п.“ ЕООД, както и по иска на „Кибис“ за установяване валидност на цесията – всичките на правно основание чл.129, ал.3 ГПК и на правно основание чл.130 ГПК.

Производството по останалия за разглеждане иск на „К.“ ООД срещу „И.к.“ АД, за установяване съществуването на вземане, за което е издаден изп. лист по гр.д. №7179/2017г. на СГС, в размер на 2030.00лв. (разноски по делото), който изпълнителен лист е издаден в полза на първия от ищците срещу ответника и след това с последна цесия от 02.02.2018г. продадено на „К.“ ООД, би могло да се приеме за възможно за допустимо. Но заедно с това, по него изрично, ясно и двукратно са дадени указания за плащане на пълна държавна такса от 4% от цената, но не по-малко от 50.00лв. С оглед размера на иска и паричния му характер, 4% връху 2030.00лв. резултират в 81.20лв., които са и дължимата държавна такса по делото. Но въпреки изричните, двукратни и ясни указания в тази насока, по делото са налице доказателства само за 50.00лв. внесени за такса. Следователно в тази част указанията не са изпълнени, поради което и на осн. чл.129, т.3 ГПК делото следва да се прекрати в тази част.

В края на молба от 12.12.2019г. е отправено от ищеца „К.“ ООД, чрез управителя му Росен Живков Борисов, обвинение към настоящия докладчик, че „нарушава принципа на състезателно начало по делото“, поради оформянето на едно от указанията по редовността с разпореждане от 31.10.2019г. Поради това е отправено и искане за отвод на съдията по делото.

За да се произнесе по искането съдът намира същото за тотално и изцяло неоснователно. За съдебния състав категорично не е налице което и да било от конкретните основания по чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК. А основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, сочено за налично, поради начина на оформяне на едно от указанията по редовността с разпореждане от 31.10.2019г., само по себе си е абсурдно. Защото се касае за упражняване на законово право и задължение на съда, уредено с ГПК – да дава на страните указания за отстраняване на пороците по исковата молба. В конкретното указание съдът само е дал възможност за обосновка допустимост на исковата молба, с оглед на съдебно известно му обстоятелство. Нищо на никого не е „предлагал“.Всъщност да се твърди последното и изобщо да се прави искане за отвод, не с реална причина по чл.22 ГПК, а с формулировка при произнасяне от съда по повод делегирано му от закона действие, съставлява недобросъвестно упражняване на процесуални права, тъй като цели да „отстрани“ от разглеждане на делото докладчик, избран на случаен принцип, само заради произнасянето му по процесуални въпроси. Което е абсолютно недопустимо. Съответно искането за отвод е неоснователно и подлежащо на отхвърляне.

Въз основа на всичко гореизложено съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 14177 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в, в следните части: 1/ по всички предявени от „Р.п.“ ЕООД срещу „И.к.“ АД, искове по делото; 2/ по иска на „К.“ ООД срещу „И.к.“ АД за съдебно установяване действителност на последния договор за цесия от 02.02.2018г., в полза на втория от ищците – на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 14177 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в, и в останалата част - по иск на „К.“ ООД срещу „И.к.“ АД, за установяване съществуването на вземане, за което е издаден изп. лист по гр.д. №7179/2017г. на СГС, в размер на 2030.00лв. (разноски по делото), който изпълнителен лист е издаден на „Р.п.“ ЕООД и след това с последна цесия от 02.02.2018г. вземането е продадено на „К.“ ООД – на осн. чл.129, ал.3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 12.12.2019г. на ищеца „К.“ ООД, чрез управителя му Росен Живков Борисов, за отвод на съдебния сътав, с оглед липсата на предпоставките по чл.22 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, само в прекратителните му части, от ищеца пред ВОС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалите му части не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………