Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
.....................….. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКАКОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Татяна Шуманова и в
присъствието на прокурора Нина Янева,
като се запозна с докладваното от съдия Костадинова
ВНОХД № 4486 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. XXI НПК.
С Присъда от 31.01.2019г. по НОХД
№14850/2017г. по описа на СРС, НО, 136 състав подс. Е.Д.Б. е
признат за невиновен в извършване на пр.
по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК , поради което и на основание чл. 304 НПК, вр. чл.
9, ал.2 от НК е оправдан по обвинението
по чл.206, ал.1, пр.1 от НК.
С присъдата на осн. чл. 45 от ЗЗД подс. Б. е осъден да заплати на ГИ С.Г.
сумата от 51,99 лева, представляваща имуществени вреди вследствие на пр. по чл.
206, ал.1, пр.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на уреждането
до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, до пълния предявен
размер, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
С присъдата в
тежест на подс. Б. са възложени разноските по делото.
Срещу присъдата
в гражданско осъдителната й част е
депозирана въззивна жалба и допълнение от
адв. С.Г.Д. –защитник на подс. Е.Д.Б.. Излагат се доводи за неправилност
и незаконосъобразност на присъдата в
атакуваната й част. Излагат се съображения за липса на законен повод за
започване на наказателното производство, както и подробно се аргументира тезата
за наличие на противоречия в
свидетелските показания, касаещи престъпната деятелност на подс. Б.. На следващо място твърди, че правилното
основание за оправдаването на подзащитния й е „…когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия…“, а не предложение четвърто
на чл.304: „ … когато деянието не съставлява престъпление.“Моли се за отмяна на
присъдата в тази част и за отмяната на МН „подписка“, поради пропуск на СРС да
стори това, въпреки постановената оправдателна присъда. Не се правят искания по
доказателства.
Срещу присъдата е депозиран и протест от
прокурор при СРП, в който се сочи, че
обвинението повдигнато срещу Б. е доказано
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин, поради което
липсват основания за оправдаването му. Предлага съдът да отмени
протестираната присъда и да постанови
нова осъдителна. Не се правят искания по доказателствата.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба
от адв. Б.Р. – повереник на ЧО и ГИ – С.Г.. В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изразява се несъгласие с
изводите на съда за приложението на чл. 9, ал.2 от НК. Моли се за отмяна
на атакуваната присъда и постановяване
на нова осъдителна такава, уважаване на предявения ГИ в пълен размер. Не се
правят искания по доказателствата.
В закрито
заседание на 14.11.2019г. въззивният съд по реда
на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че присъдата е обжалвана в срок, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и вещи лица, както и събирането на нови
доказателства.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на СГП счита, че в рамките на наказателното производство са събрани достатъчно
доказателства, въз основа на които подс. Б. да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Релевира, че ниската стойност на отнетото имущество
и чистото съдебно минало не са достатъчни, за да обусловят приложението на
чл.9, ал.2 от НК. Намира постановената присъда за неправилна и
незаконосъобразна, с оглед на което моли същата да бъде отменена, а на нейно
място въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен. Посочва, че дори да се касае за маловажен случай на чл.206 от НК, на
подс. Б. следва да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв.
Защитата на
подсъдимия – адв. Д. – оспорва протеста, като счита, че липсва съвкупност от
доказателства, доказващи обвинението. Посочва, че СРС не е обсъдил наличните
доказателства, а е посочил единствено, че с оглед еднопосочността на
доказателствената съвкупност, не следва да се излагат подробни съображения. С
оглед гореизложеното намира, че подзащитният й следва да бъде оправдан не
поради малозначителност, а поради липсата на извършено престъпление. Намира
решението на съда да не приеме разглеждането на гражданския иск за
неимуществени вреди за правилно с оглед липсата на доказателства в какво точно
се изразяват те, както и дали имат пряка причинно-следствена връзка с
поведението на подсъдимия. Твърди, че искът за имуществени вреди не е обоснован
и не е доказан. В заключение намира, че подзащитният й не е извършил деянието,
за което е подведен под наказателна отговорност и моли съдът да отмени
присъдата на СРС в частта, с която подс. Б. е осъден за заплати направените
разноски.
В правото си на
последна дума подс. Б. твърди, че е имал връзка в ЧО и ГИ - Г., която обаче не се е развила в благоприятна
посока, като самата ЧО и ГИ Г. му се е заканила, че ще му влоши живота. По отношение
на подадената жалба от сестрата на ЧО и ГИ – намира същата за документ с
невярно съдържание, а сестрата на ЧО и ГИ – св.Тодорова изобщо не е имала право
да подава жалби поради липсата на пълномощно. В заключение се надява съдът да
вземе правилно решение, като го признае за невинен, като същевременно иска
взетата спрямо него МНО да бъде отменена и да не бъде третиран като престъпник
– посочва, че има 51 години трудов стаж и нито един ден не е бил безработен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в подадените въззивни жалби
и протест, допълненията към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Атакуваният
съдебен акт страда от съществен процесуален порок по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, който не може
да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е отстраним при ново разглеждане
на делото. Този порок се състои в липса на мотиви, което обуславя отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда. Същественото процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.
1 от НПК е налице тогава, когато обективно мотиви към постановения акт не са
изготвени, когато съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както
и когато същите са до такава степен алогични, че не може да бъде изведен извод,
въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е формирано
вътрешното убеждение на съда, за да бъде постановен съответният акт.
Въззивният съд
констатира, че липсва изложен подробен и цялостен анализ на доказателствата по
делото, а единствено и само схематично маркиране на отделни фрагменти от
цялостната картина. Липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ
на доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото при това положение е налице липса на мотиви.
Последната, ведно с неясно изразената преценка на съда кои гласни доказателствени
средства и в кои техни части следва да бъдат кредитирани, представлява пречка
въззивната инстанция да осъществи своя контрол, доколкото не е възможно да се
провери правилността на доказателствения анализ. Изложеното в мотивите без
съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по такъв
начин, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят
правата си. В тази връзка практиката на върховната съдебна инстанция е
константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на процесуалното
право на страните за пълноценно участие в процеса. Това тяхно право е сериозно
засегнато, тъй като те не могат да разберат ясно и точно какво се приема от решаващия
съд и от там - да изградят адекватна процесуална позиция. В същата невъзможност
е поставена и въззивната инстанция, тъй като така изготвените мотиви не
позволяват да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може да се установи автентичната
воля на първия съд.
В процесния
случай първостепенният съд в мотивите към постановената присъда не е подложил на анализ нито едно от събраните
по делото доказателства, за които обаче е посочил, че са послужили за
изясняване на фактическата обстановка. Съдът се е задоволил единствено да
посочи бланкетно, че фактическите му, а оттам – и правни изводи „се установяват
от събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства“,
като „не са налице каквито и да е било противоречия между събраните
доказателства, които да налагат отделното им обсъждане.“ Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да уточни някои принципни постановки, свързани с
разследването. Разследването е първият стадии от досъдебното производство, в
който освен, че се извършват процесуално-следствени действия (действия по
събиране и проверка на доказателства), се извършват и други действия по
разследването (привличане на обвиняем; предявяване се разследването и др.). В съдебната
фаза стадият, в който се събират и проверяват доказателства, се нарича „съдебно
следствие“, а не „разследване“. Тази непрецизност в изказа само по себе си не
води до нарушен принцип на непосредственост, съгласно който: „Съдът, прокурорът
и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали,
които те събират и проверяват лично.“, тъй като видно от водените протоколи
контролираният съд е провел съдебно следствие, в хода на което е събрал и
проверил доказателства (разпитвани са свидетели; приемани са заключения от
изготвени експертизи). С оглед придържане към установената
наказателно-процесуална терминология при изписване на мотивите е по-прецизно
съдът да посочи, че се е позовал на доказателства, събрани и проверени в хода
на наказателното производство (съдебна фаза и надлежно приобщените от
досъдебната фаза доказателства), а не както първата инстанция е посочила в
собствените си мотиви.
На следващо
място не са анализирани обясненията, изложени от подс. Б. в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. Същите притежават двояка правна природа
на основно гласно доказателствено средство, но също така и на такова, чрез
което подсъдимият упражнява в пълен обем правото си на лична защита. В тази
насока, не/достоверността на заявеното от него е следвало да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при
съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата, което обаче не
е било сторено от контролирания съд.
Въззивният съд
констатира липса на мотиви и при анализа на приетите експертни заключения от
изготвените съдебно оценителна експертиза и допълнителната такава. Според заключението на първоначалната
експертиза стойността на отнетата вещ възлиза на 130 лв., а съгласно
заключението на назначената от съда допълнителна СОЕ – на 51.99 лв. В мотивите
съдът е посочил и двете експертни заключения, като накрая бланкетно е посочил, че
„кредитира експертното заключение, като го намери за обективно, професионално и
безпристрастно изготвено.“ За настоящата инстанция не става ясно кое от двете
заключения е било надлежно кредитирано от съда и въз основа на какви
съображения, което е от съществено значение, тъй като разликата в оценката е
малко над двойна. По този начин е допуснато противоречие между диспозитив и
мотиви, което е недопустимо. В диспозитива на присъдата е посочено, че подс. Б.
е признат за невиновен за отнети вещи, собственост на св. С.Г., на обща
стойност 130лв. Тоест съдът явно се е позовал на заключението от назначената в
хода на досъдебното производство експертиза. При цялостната проверка на
атакувания съдебен акт, доколкото последният представлява единство от
диспозитив и мотиви към него, въззивният съд констатира, че в частта относно
гражданския иск последният е бил уважен за сумата от 51.99 лв., а за остатъка
от предявения размер от 130 лв. - отхвърлен като неоснователен. Тоест
първостепенният съд при обосноваване на деликтната отговорност и размера на
причинената вреда се е позовал на заключението от допълнителната съдебно
оценителна експертиза. Настоящият съдебен състав е изправен в обективна
невъзможност да проследи пътя на формиране на вътрешно убеждение и в тази част
от постановения акт поради диаметрално противоположни решения от страна на
контролирания съд и липсата на каквато и
да е била аргументация.
Съставът на СРС
в своите мотиви, аргументирайки приложението на чл.9, ал.2 от НК, е стигнал до
извода за липса на обществена опасност на така извършеното от подс. Б. деяние,
вследствие на което е и извел липсата на противоправност на същото-л.106, гръб от нохд . Същевременно обаче, без да излага
мотиви, контролираният съд е осъдил подс. Б. да заплати на ГИ сумата от
51.99 лв., представляващи претърпени вреди в резултат от престъплението по
чл.206, ал.1, пр.1 от НК- л.107 от нохд.
Първостепенният
съд в мотивите, свързани с гражданския иск, единствено е преписал диспозитива
от присъдата без обаче да е изложил каквито и да е било съображения касателно
изускуемия се фактически състав на деликтната отговорност. Фактическият
състав на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД включва противоправно
деяние, реално настъпили и претърпени вреди, причинно-следствена връзка между
двете и вина. При липсата на който и да е елементите съставът остава
незавършен, поради което не може да се реализира и гражданската отговорност. В
процесния случай изводът на СРС за липса на един от елементите, какъвто е противоправността
на деянието, би следвало да води до невъзможност за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимото лице. С оглед гореизложеното и в тази част от
мотивите е налице съществено вътрешно противоречие, което е недопустимо с оглед
изискването за ясни, аргументирани и разбираеми както за страните, така и за
горната инстанция съдебни актове.
В заключение проверката на атакувания съдебен
акт показва, че при изготвяне на мотивите са нарушени изискванията на чл. 107,
ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК досежно обсъждането и оценката на доказателствените
материали. Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение
действително е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа дейност,
която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на
всички обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична оценка на
доказателствения материал и от излагане на изрични съображения по въпросите,
посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка
за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността
по решаване на делото.
С оглед гореизложените съображения се явява безпредметно изследването на
въпросите, предмет на въззивната проверка, касаещи по същество обвинението.
Поради тази причина съдебният състав не обсъжда наведените във въззивните жалби
и протест доводи, които биха могли да бъдат разгледани в случай, че въззивният
съд се занимае с въпросите по съществото на делото, което на настоящия етап от
развитието на процеса, с оглед процесуалното основание за отмяната на
осъдителната първоинстанционна присъда, е невъзможно. Релевираните от страните
доводи, изтъкнати във въззивните жалби и протест, следва да бъдат взети предвид
при новото разглеждане на делото от нов състав на първоинстанционния съд. Констатираната
липса на мотиви представлява съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, чието констатиране задължава проверяващия съд да върне делото за
ново разглеждане. Освен това е налице и
подаден протест от страна на СРП с искане за осъждане на подс. Б. по така
повдиганото му обвинение, както и въззивна жалба от страна на повереника на ГИ
и ЧИ – св. Г..
Воден от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 пр.2 от НПК Софийски градски съд, НО, VIII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 31.01.2019г. по
НОХД №14850/2017г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия
на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.