РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1764/17.9.2019г.
17.09.2019 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД
№ 1133 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по
постъпила жалба от Т.Н.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Х.К. против РЕШЕНИЕ №2153-15-79 от 27.03.2019 г. на
директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/Протокол
№ N01005/04.01.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
гр. Пловдив за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ),
считано от 01.12.2017 г. пожизнено на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО във
връзка с Регламента на съвета (ЕО) №883/2004 г. на Т.Н.В..
В жалбата се посочва, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. С
уточняваща молба с вх. № 10736 от 03.06.2019 г. във връзка с указания на Съда, петитума на жалбата е изменен, като се иска от съда да се
отмени Решение №2153-15-79 от 27.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив,
с което е потвърдено разпореждане № **********/ Протокол № N01005/04.01.2019 г.
на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - гр. Пловдив, както и да се постанови от
Съда Решение, с което ТП на НОИ, гр. Пловдив, в изпълнение на нормата на чл. 40,
ал.5 от НПОС да издаде удостоверение за осигурителен доход въз основа на
данните от трудовата книжка на Т.В..
Ответникът – Директорът
на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема
становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното
решение. Относно направеното искане за издаване на удостоверение за
осигурителен доход, счита същото за недопустимо и моли да бъде оставено без
разглеждане.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
тя е основателна.
Със заявление вх. №
2113-15-6036/01.12.2017 г. жалбоподателят е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От лицето е декларирано, че избира
пенсията да бъде определена от осигурителния доход за следните 3 последователни
години: от 05.04.1994 г. до 04.04.1991 г. По
отношение на осигурителния доход със заявлението за пенсиониране не са
представени документи.
Изпратено е писмо №
2113-15-6036#1/02.02.2018 г. до В., за представяне
на удостоверение УП-2 за осигурителен
доход за три последователни години от последните 15 години стаж до 31.12.1996
г., придружен с декларация за избран тригодишен базисен период, тъй като
записаният в УП-1 е грешен.
В отговор от В. е
представена декларация от 16.08.2018 г., в която от лицето е декларирано, че
избира за тригодишен базисен период-периода от 01.01.1991
г. до 31.12.1993г. С писмо с вх. №
2113-15-6036#4/08.02.2018 г., от жалбоподателя са представени удостоверения с
изх. № 09-98/01.12.2017 г. и изх. № 09-9/23.01.2018 г., издадени от
„ТРАКИЯ-РМ" ЕООД – Пловдив, в които е посочено, че за искания период „ТРАКИЯ-РМ" ЕООД не разполага с данни за
лицето Т.В., както и е удостоверено, че лицето Т.В. не се открива в
разплащателните ведомости, съхранявани от дружеството.
С разпореждане № **********/
Протокол № N01005/04.01.2019 г. на Т.В. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.
69б, ал. 1 от КСО, във връзка с Регламента на съвета (ЕО) №883/2004 г., като
индивидуалният коефициент за изчисляване размера на пенсията -0.532 е определен
по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО от осигурителния доход за следните периоди:
от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. - 30 114.00 лв. -
минималната работна заплата, установена за страната за периода, на основание
чл. 40, ал. 7 от НПОС, и от 01.01.1997 г. до
10.04.2007 г.-6622,00 лв.
Съгласно цитираното
разпореждане, при определяне на осигурителния доход за изчисляване размера на
пенсията на основание чл.40, ал.7 от НПОС е включена минимална работна заплата
за страната за периода: 01.01.1991 г.-31.12.1993 г.
Основното възражение на
лицето е обосновано с искането при определяне размера на пенсията, за
посочените по-горе периоди да се ползват данните за заплата, записани в графа 4
страница 13 и 14 от трудова книжка №1470 от 24.11.1980г., които според
жалбоподателя са в по-висок размер от използвания и водят до по-висок размер на
пенсията.
Съгласно чл. 347 от КТ,
трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според
чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни
книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по
чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно
оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги
правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки
между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения
за достоверността на направеното вписване.
Както всеки писмен
документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така
и една редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. За установяване
на нейната неистинност обаче следва да бъде проведено регламентирано от закона
редовно производство - установителен иск по чл. 124,
ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл.
193 и чл. 194 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от
тези две производства не е било проведено. Видно от данните по делото,
цитираното доказателство- трудова книжка, не е било оспорено от процесуалния
представител на ТП на НОИ - гр. Пловдив, като е било прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Като не е обсъдена
трудовата книжка на заявителя, ведно със записванията за трудово възнаграждения
в нея, органите по пенсионното осигуряване са постановили незаконосъобразни
административни актове. Неизлагането на конкретни мотиви поради неизследване на
действителните факти от значение за случая съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е
детерминирало и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. В случая
записванията в трудовата книжка досежно възнаграждението, не са обсъждани от
административния орган, а в решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив се
прави анализ на разпоредбите от чл. 40 от НПОС, с които настоящият състав не е
съгласен в конкретния случай.В тази
насока е и Решение №8747 от 28.06.2018 г. по АХД № 11525/2017 г. на ВАС.
Съгласно писма с изх. №
09-98/01.12.2017 г. и изх. № 09-9/23.01.2018 г., издадени от „ТРАКИЯ-РМ"
ЕООД – Пловдив, дружеството не разполага с данни за лицето Т.В. и лицето Т.В.
не се открива в разплащателните ведомости, съхранявани от дружеството „ТРАКИЯ-РМ"
ЕООД – Пловдив.
Жалбоподателят обаче разполага
с трудова книжка, в която се съдържа отбелязване, че е работил в ДСО „Редки
метали“, РУ „Октомври“, р-к „Тракия“, с. Моминци,
чийто правоприемник е дружеството „ТРАКИЯ-РМ" ЕООД – Пловдив, където е бил
преназначаван на различни длъжности в различни периоди от време, съдържа се
записване и на заплатата. В този случай приложение следва да намери хипотезата
на чл. 40, ал.5 от НПОС, съгласно който в случаите, когато документите по чл.
40, ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат
да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за
осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат
достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Документите за
осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в
досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и 3 НПОС въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд/Решение № 6458/23.05.2017 г. по адм. дело № 2776/2016 г. на ВАС, Решение №
13958/ 21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/2015 г., Решение № 10491/ 12.10.2015
г. по адм. д. № 1609/2015 г., Решение № 11387/22.08.2013 г. по адм. д. № 5238/
2013 г., решение № 2686/10.03.2016 г. по адм. дело № 6395/2015 г. /.
В разглеждания случай
обаче, няма данни дали разплащателните ведомости или други автентични документи
на „Тракия РМ“ ЕООД“ АД са предадени в Архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив,
за да бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал.5 от НПОС, нито са ангажирани
доказателства от ответника в тази посока.
Доказването в
административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха
допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на
чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за
постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно
задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и
възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в
пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо
продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в
разпоредбата на чл.7 АПК.
Не на последно място,
значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има
определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай
и хипотеза, поради което Решение №2153-15-79 от 27.03.2019 г. на директора на
ТП на НОИ-Пловдив, и разпореждане № **********/Протокол № N01005/04.01.2019 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Пловдив за
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2017г.
на Т.Н.В. следва да бъдат отменени и делото върнато като преписка за ново
произнасяне от административния орган.
Във връзка с искането на
жалбоподателя да се постанови Решение с което да се задължи ТП на НОИ да издаде
осигурителен доход, следва да се посочи следното:
На основание чл. 6 от отменения Правилник за
прилагане на Дял ІІІ от КТ от 1951 г. на лицата, наети по трудови
правоотношения в частните предприятия, стопанства и домакинства, се издават
осигурителни книжки до 31.12.1998 г. На лицата наети по трудови правоотношения
при еднолични търговци, осигурителните книжки се издават до 31.12.1999 г. В
случаите, в които осигурителни книжки за посочения период не са издадени, а
осигурителите са предали разплащателните си ведомости в ТП на НОИ, на лицата се
издава образец за пенсиониране УП-15. Периодът, от който ще се изчислява
размерът на пенсията и осигурителния доход, се вписват в удостоверението въз
основа на данните от разплащателните ведомости.
Образецът за пенсиониране УП-15 се издава и когато
осигурителните книжки са издадени, но не са заверени от ТП на НОИ преди
прекратяването на осигурителя. Утвърденият образец, издаван от ТП на НОИ за
осигурителен доход е обр. УП-15, като съгласно нормата на чл. 40, ал.2 от НПОС
осигурителният доход се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с
осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Следващата алинея
3 на чл. 40 сочи, че документите по ал. 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
Съгласно чл. 5, ал.7 от КСО осигурителят е длъжен
в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и
осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с
тях, по искане на:1. осигуреното лице или негов представител – за периоди преди
1 януари 2000 г.; 2. длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл.
98, ал. 1.
В случая няма данни от жалбоподателя да е подавано
искане за издаване на Удостоверение обр УП-15 от ТП на НОИ, с оглед на което
направеното от него искане да се постанови Решение от съда, с което ответния
административен орган да издаде Удостоверение обр УП-15, е недопустимо и като
такова следва да бъде оставено без разглеждане, а производство да бъде
прекратено в тази му част.
От жалбоподателя не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да
се присъждат.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №2153-15-79 от 27.03.2019 г. на директора на ТП
на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/ Протокол №
N01005/04.01.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
гр. Пловдив за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на Т.Н.В.,
считано от 01.12.2017г. пожизнено на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка
с Регламента на съвета (ЕО) №883/2004 г.
ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ –Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията
на съда, дадени в мотивите на решението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т.Н.В. за постановяване на Решение, с
което ТП на НОИ Пловдив да издаде удостоверение за осигурителен доход на
основание чл. 40, ал.5 НПОС и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
Решението в частта, в
която производството е прекратено, има характер на определение и подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВАС.
В останалата част решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред ВАС.
СЪДИЯ: