Решение по дело №16778/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 04.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16778 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК, във фазата по допускане.

Предмет на разглеждане са предявени от В.К.П., ЕГН**********, срещу отв. Т.А.Д., ЕГН**********; Г.А.Д., ЕГН**********; Д.А.Д., ЕГН**********; В.К.Е., ЕГН********** и Н.Т.Е., ЕГН**********, искове с правно основание чл.34 ЗС за съдебна делба на следния недвижим имот:

- Апартамент №*, разположен на трети етаж в източната страна на сграда на ЖСК „Р.-*“, в ***, със засторена площ 94.17кв.м., състоящ се от две спални, хол-дневна с кът за хранене, кухня и сервизни помещения, съставляващ обект с идентификатор №* по КК и КР на гр.В., одобрени със Заповед №*г. на ИД на АГКК – В., при граници по КК и КР: на същия етаж обект с идентификатор *, под обекта имот с идентификатор *, а над обекта имот с идентификатор *, ведно с прилежащите му изба с площ 9.45кв.м., при граници: от изток - вход за двора/ тунел/, от запад изба на сем Я., както и таванска стая с площ от 20,96 кв.метра, при граници: на изток- кооперация, на запад таванско помещение на сем. К. на север - таванско помещение на В.Д., както и прилежащите 15.1794% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което същата е построена,

при претендирани квоти: 1/16 ид.ч. за ищцата; 1/16 ид.ч. за Т. Д., Г. Д. и Д. Д. (общ дял по коляно) и 14/16 ид.ч. за отв. Е., от които 1/16 и.д.ч. лична собственост на В. Е. и останалите – в СИО.

Ищцата твърди, че всички страни по делото, без Н. Е., са единствени наследници по закон на техните праводатели К. А. Е. /поч. на 23.07.1988 г./ и Г.П.Е. /поч. на 19.04.1992 г./, като В.П. и В.Е. са техни деца, а Г.Д., Д.Д. и Т.Д. са техни внуци -низходящи наследници на починалата сестра на П. и Е. — Л. К. З. и нейния съпруг, починал след нея. Н.Е. е съпруга на В.Е..  

Твърди още, че приживе К. и Г. Е. се легитимирали като собственици на описания по — горе апартамент, въз основа на участие в ЖСК и след издаване на НА №*г., том *, н.д. №*г. на н-с при ВНС.

Впоследствие, по силата на договор, обективиран в НА №*г., том *, нот.дело № * г. К. и Г. Е. прехвърлили на В.Е., по време на брака му с Н.Е., 1/2  ид.част от процесния апартамент, срещу задължение на В. Е., за издръжката и гледането им.

След смъртта на К. Е., В.П., В.Е. и Л. З. наследили по 1/16 ид.част от апартамента, а преживялата съпруга Г.Е. получила в дял 5/16 ид.части от имота по наследствено правоприемство (1/16 ид. част) и поради прекратена СИО (4/16 ид.части).

По силата на договор, обективиран в НА №*г., том *, нот.дело № *г., Г.Е. прехвърлила на В.Е., по време на брака му с Н.Е., изцяло своите 5/16 ид. части от имота.

Така след откриване на наследството на Л. З., починала през 2003г. нейният дял от 1/16 ид.част бил наследен от децата и съпруга й. А след смъртта на последния през 2014г., децата  – Г.Д., Д.Д. и Т.Д. – наследили при равни части този дял, като понастоящем притежават по 1/48 ид.част от процесния апартамент.

Твърди се още, че след смъртта на общите наследодатели, останалите наследници, включително ищцата, се съгласили семейството на ответниците Е. да ползва целия имот, като го поддържат, а отношенията им по повод откритото наследство и възникналата съсобственост да бъдат уредени в бъдеще, когато Е. са готови да изкупят дяловете от имота им. Твърди се, че ползването на апартамента от Е. през всички тези години е ставало със знанието и непротивопоставянето от другите наследници, за техните идеални части. Твърди се, че ищцата В.П. *** и Областна управа В., чрез които узнала за първи път, че ответниците Е. отскоро били променили отношението си към идеалните части на останалите наследници и заявявали, че са ги завладели за себе си, като претендирали установяване на този факт по законоустановения ред. Започналото производство по обстоятелствена проверка от Е. се поддържа, че мотивира интереса от установяване на твърдяната съсобственост и прекратяването й.

По отношение на придобитото от ищцата дворно място в м.А., което било бивша собственост на наследодателите К. и Г. Е., се сочи еднолично придобиване от ищцата с нейни лични средства, което поради това не може да има отношение към процесния апартамент.

Моли се за уважаване на иска за делба и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който не оспорват твърдяните наследствени и разпоредителни правоприемства, както и резултата от тях, досежно съответно сочените наследници на наследодателите.

Исковете обаче оспорват, като всички ответници, в отделни отговори, са единодушни, че собствеността върху делбеното жилище е еднолична и е на сем. Е., които ползват апартамента със съзнанието (тяхно и на наследодателите) за еднолична собственост у Е..

В допълнение към общата позиция конкретно отв. Е. поддържат, че са изключителни собственици на процесния апартамент, собствеността върху който са придобили чрез правни сделки и на основание придобивна давност, при следните твърдяни факти:

В. и Н. Е. сключили граждански брак през 1975г. От този момент те заживяли заедно с родителите на В.Е. — К. и Г. Е. в процесния апартамент, който никога не са напускали и в който живеят и понастоящем. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт № *, том *, дело № * г., К. А. Е. и съпругата му Г.П.Е. прехвърлили на В.К.Е., по време на брака му с Н.Т.Е., собствеността върху 1/2  ид.част от процесния апартамент. На 23.07.1988г. К. Е. починал, а неговите съпруга и деца наследили собствеността върху неговата част от процесния апартамент: Г.Е. - 1/16 ид. части; В.Е. - 1/16 ид.част; В.П. - 1/16 ид.част; Л. З. - 1/16 ид.част. След смъртта на К. А. Е., с договор от 20.06.1991г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен като нот.акт № *, том *, дело № * г., Г.П.Е. прехвърлила на В.К.Е., по време на брака му с Н.Т.Е., собствените си 5/16 ид. част от процесния апартамент придобити по наследствено правоприемство от съпруга й (1/16 ид. част) и поради прекратената СИО (4/16 ид.части). Така към 20.06.1991г. В. и Н. Е. се легитимирали като собственици на 13/16 ид. части от процесния апартамент в СИО, а В.Е. като индивидуален собственик на 1/16 ид.ч., т.е. двамата общо притежавали 7/8 ид.части от апартамента. 

След смъртта на Г.Е. на 19.04.1992г., В. и Н. Е., бидейки към онзи момент собственици на 7/8 ид. ч. от апартамента, започнали да осъществяват съвместно владение върху останалата 1/8 ид.ч. Волята на общите наследодатели, изразена многократно преди тяхната смърт пред всички техни деца, била семейните имоти да бъдат разпределени между децата им, като В.Е. придобие изцяло заедно със съпругата си собствеността върху процесния апартамент. Волята на наследодателите била ищцата В.П. да придобие собствеността върху друг фамилен поземлен имот, което тя сторила след смъртта на баща си и преди смъртта на майка си, включително посредством правни актове на своите брат и сестра, които по този начин от своя страна изпълнявали волята на родителите си. Така другите съсобственици също били наясно с намерението на наследодателите и на сем. Е. за своене. И още през 1992г. В. и Н. Е. започнали да владеят идеалните части на останалите съсобственици и извършили действия по отношение на тях, с които явно и недвусмислено обективирали своителното си намерение. До настоящия момент само те упражнявали правомощията, включени в правото на собственост по отношение на този имот. Те извършили съществени изменения и подобрения в апартамента, като вложили в него значителни парични средства. Те заплащали и разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата, в която се намира апартаментът, както и консумативните разходи. Ищцата или останалите ответници, а и покойната вече Л. З., не са заявявали или предявявали претенции спрямо Е. за наследствените им дялове от процесния имот, не са проявявали желание да го ползват съобразно квотата си в собствеността и не се противопоставили на извършваните в имота подобрения и реконструкции. Така владеейки явно, необезпокоявано и непрекъснато идеалните части на останалите наследници от процесния имот от 1992г., още през 2002г. сем. Е. станали изключителни собственици на целия апартамент. Затова го и декларирали като тяхна собственост и заплащали всички данъци за същия.

По изложените причини считат липса на съсобственост и молят да бъде отхвърлен искът, с присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а е видно и от представеното удостоверение за наследници от община В., че всички страни по делото, без Н.Е., са единствени наследници по закон на техните праводатели К. А. Е. /поч. на 23.07.1988г./ и Г.П.Е. /поч. на 19.04.1992 г./, като В.П. и В.Е. са техни деца, а Г.Д., Д.Д. и Т.Д. са техни внуци -низходящи наследници на починалата сестра на П. и Е. - Л. К. З. и нейния съпруг, починал след нея. А Н.Е. е съпруга на В.Е. от 1975г. (л.38). 

Не се спори, а е видно и от представения на л.10 документ, че К. и Г. Е. са се легитимирали като собственици на процесния Апартамент №* в гр.В., ул.„М. К.“ *, въз основа на участие в ЖСК и след издаване на НА №*г., том *, н.д. №*г. на н-с при ВНС.

Не се спори, а е видно и от представения на л.11 документ, че по силата на договор, обективиран в НА №*г., том *, нот.дело № * г. К. и Г. Е. прехвърлили на В.Е., по време на брака му с Н.Е., 1/2  ид.част от процесния апартамент, срещу задължение на В. Е., за издръжката и гледането им.

Не се спори, а е видно и от представения на л.12 документ, че по силата на договор, обективиран в НА №*г., том *, нот.дело № *г., Г.Е. прехвърлила на В.Е., по време на брака му с Н.Е., изцяло своите (получени след смъртта на К. Е. - от СИО и по наследяване) общо 5/16 ид. части от имота.

Не се спори, а е видно и от представеното удостоверение за наследници от община В., че дъщерята на К. и Г. Е. – Л. З. – е починала през 2003г., като е оставила за наследници съпруг (починал 2003г.) и три деца – отв. Г.Д., Д.Д. и Т.Д..

Не се спори, а е видно и от представените на л.39-44 документи, че с КНА №*г., рег. №* по н.д. №*г. В. и Н. Е. са признати за собственици на 2/16 ид.ч. от процесния Апартамент №* в гр.В., ул.„М. К.“ *, по придобивна давност.

Видно от приетия на л.45-46 документ, на 13.07.2018г. В. и Н. ***, р-н О., молба за издаване на скица и на удостоверение за целия сочен за техен процесен апартамент.

Видно от материалите на л.47-48, за собственик на процесния апартамент в регистрите на „Е. п. – п.“ АД е вписан отв. В.Е., като за последните три години е документирано, че няма непогасени задължения за обекта, за ползване на ел. енергия.

Видно от материалите на л.49-51, за собственик на процесния апартамент в регистрите на „В. В.“ АД е вписан отв. В.Е., а за последните петнадесет години е документирано, че няма непогасени задължения за обекта, за ползване на вода и канал.

Видно от материалите на л.78-80, производството по гр.д. №1879/1989г. на ВРС е било образувано по молба на В.П. за делба на право на ползване на съсобствения към този момент с Г.Е., Л. З. и В.Е. поземлен имот от 1дка. Делото е приключило със съдебна спогодба, като правото е предоставено изцяло на В.П., за което  Г.Е., Л. З. и В.Е. са заявили, че отношенията по повод на дяловете им са уредени с В.П..

Видно от документа на л.81-82, с КНА №*г. по н.д. №* за *г., В.П. е призната за едноличен собственик на поземлен имот от 600кв.м. в м. А., по давност.

Видно от материалите на л.84-97, на 09.08.2017г. В.К.Е. *** декларация образец №14 за собствеността си върху процесния Апартамент №* в гр.В., ул.„М. К.“ *, съсобствен с Н.Е., общо двамата собственици на 100% ид.ч.

Удостоверено е от Община В. на 17.01.2019г. че В.К.Е. няма неплатени данъчни задължения за собствеността си с Н.Е. върху процесния Апартамент №* в гр.В., ул.„М. К.“ *.

В потвърждение на последното са и документите на л.100-103 за плащани местни данъци и такси за процесния Апартамент №* в гр.В., ул.„М. К.“ *, за 2000г. и 2001г.

Показанията на св. Р. Р. съдът кредитира изцяло, като обективни и непосредствени. От тях се изяснява, че свидетелката дългогодишен съсед и ползвател на жилището, находящо се над процесния Апартамент №* на ул.„М. К.“ *, а баща й е бил дългогодишен приятел на родителите на В. и В. Е. – К. и Г. Е.. От показанията се установява и че приживе лично пред бащата на свидетелката и негов приятел К. Е. е обяснявал, че възнамерява да предостави на сина му В. и съпругата му апартамента, а на дъщеря му В. да предостави лозе по пътя за В.Същото се дава показания, че К. Е. е разказал и пред самата свидетелка: „аз бях там, при тях бях тогава“. И тъй като от този момент, както и след смъртта първо на К., а после и на Г. Е., само и единствено В. и Н. Е. са живяли и стопанисвали имота, без да има спорове или несъгласие от който и да било от другите наследници, свидетелката счита, че волята на общия наследодател е била изпълнена. През годините В.Е. е плащал всички данъци и сметки за жилището, включително тези за етажната собственост; той е правил, организирал и финансирал всички ремонти на жилището. В.Е. не е живяла и свидетелката не знае да е имала претенции за права в жилището.Тя е получила, според свидетелката, по волята на баща си, поземлен имот (лозе). Но свидетелката признава, че не е виждала документи за собствеността на имотите.

Показанията на св. М. К. съдът кредитира изцяло, като обективни и донякъде непосредствени. От тях се изяснява, че свидетелката дългогодишен съсед и ползвател на жилището, находящо се под процесния Апартамент №* на ул. „М. К.“ *, а родителите й били дългогодишен приятел на родителите на В. и В. Е. – К. и Г. Е.. От показанията се установява и че приживе пред родителите на свидетелката К. Е. е обяснявал, че възнамерява да предостави на сина му В. и съпругата му апартамента, а на дъщеря му В. да предостави лозе, находящо се някъде „във В.“, както и може би някакви парични компенсации. И тъй като от този момент, както и след смъртта първо на К., а после и на Г. Е., само и единствено В. и Н. Е. са живяли и стопанисвали имота, без да има спорове или несъгласие от който и да било от другите наследници, свидетелката счита, че волята на общия наследодател е била изпълнена: „това е била тяхната воля; за мен тя е изпълнена“. През годините В.Е. е плащал всички данъци и сметки за жилището, включително тези за етажната собственост; той е правил, организирал и финансирал всички ремонти на жилището; известно време той е бил и домоуправител и е събирал сметките в целия блок. В.Е. не е живяла и свидетелката не знае да е имала претенции за права в жилището. Тя е получила, според свидетелката, по волята на баща си, лозе. Но свидетелката признава, че не е виждала документи за собствеността на имотите.

Показанията на св. В. А. съдът кредитира, като обективни, но и донякъде като опосредствени. Защото свидетелката не е посещавала изобщо процесния апартамент, а „всичко разказано от В. го знам“. При това условие от показанията се изяснява, че по споделеното от В.П. тя е придобила по наследяване малка част от процесния Апартамент №* на ул. „М. К.“ *, но тъй като частта била малка и не искала спорове тя се съгласила нейният брат В.Е. и съпругата му Н. да живеят в имота, а някой ден да уредят отношенията си, като получи някаква парична сума. За придобитото от П. лозе твърди, че то е изцяло изплатено от нея. Според свидетелката, по думите на В.П., тя е плащала данъците за частта си от жилището в годините.

Показанията на св. Е. П. съдът кредитира, като обективни, но като опосредствени. Защото свидетелката не е посещавала изобщо процесния апартамент, „всичко разказано от В. го знам“, а родителите на В.  П. „не се сещам как се казват; не съм разговаряла с тях по повод на имотите, които имат, никога“. При това условие от показанията се изяснява, че по споделеното от В.П. тя е придобила по наследяване част от процесния Апартамент №* на ул. „М. К.“ *, но тъй като частта била малка и не искала спорове тя се съгласила нейният брат В.Е. и съпругата му Н. да живеят в имота, а някой ден да уредят отношенията си, без да се посочва как.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по съдебна делба всяка от страните следва да докаже правото си на собственост върху делбения имот, на твърдяното придобивно основание, при претендираната квота.При възражения за липса на съсобственост възразяващата страна следва да докаже пълно и главно позитивните твърдения, на които основава възраженията си.

В настоящия случай, както вече се посочи, са напълно безспорни следните обстоятелства:  В. и Н. Е. сключили граждански брак през 1975г., като от този момент те заживяли заедно с родителите на В.Е. и на В.П. – К. и Г. Е. в процесния апартамент, който не са напускали и в който живеят и понастоящем. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт № *, том *, дело № * г., К. А. Е. и съпругата му Г.П.Е. прехвърлили на В.К.Е., по време на брака му с Н.Т.Е., собствеността върху 1/2  ид.част от процесния апартамент. На 23.07.1988г. К. Е. починал, а неговите съпруга и деца наследили собствеността върху неговата част от процесния апартамент: Г.Е. - 1/16 ид. части; В.Е. - 1/16 ид.част; В.П. - 1/16 ид.част; Л. З. - 1/16 ид.част. След смъртта на К. А. Е., с договор от 20.06.1991г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен като нот.акт № *, том *, дело № * г., Г.П.Е. прехвърлила на В.К.Е., по време на брака му с Н.Т.Е., собствените си 5/16 ид. част от процесния апартамент придобити по наследствено правоприемство от съпруга й (1/16 ид. част) и прекратена СИО (4/16 ид.части). Така към 20.06.1991г. В. и Н. Е. се легитимирали като собственици на 13/16 ид. части от процесния апартамент в СИО, а В.Е. като индивидуален собственик на 1/16 ид.ч., т.е. двамата общо притежавали 7/8 ид.части от апартамента. За тези безспорни обстоятелства свидетелстват и обсъдените по-горе приети документи, поради което съдът приема данните за установени.

Спорът по делото е всъщност относно правния статут на останалата 1/8ид. част от правото на собственост – дали е съсобствена при квоти 1/16 ид.ч. за ищцата и 1/16 ид.ч. (общ дял по коляно)за Т. Д., Г. Д. и Д. Д., въз основа на наследствено правоприемство по правилата на ЗН или същата част е собствена само на ответниците по давност след 1992г. по волята на общите наследодатели К. и Г. Е.. По този единствен спорен по делото въпрос съдът приема следното:

Придобивната давност представлява първичен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо упражняване на съдържанието им в определен от закона срок, с намерение за присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица. Тя се състои от обективен елемент (фактическо упражняване на правото) и субективен елемент (съзнание и намерение правото да се упражнява, като собствено). Чрез нормата на чл.69 ЗС е предвидена презумпция за наличие на своителен анимус, която според концептуалните разяснения, дадени с ТР №1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС, намира приложение тогава, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическата власт върху вещта при обстоятелства и на основание, които изключват своителното владение у другите потенциални съсобственици. В останалите случаи позоваващият се на давност съсобственик дължи доказване, че е променил намерението си – от държане на своене, демонстрирано спрямо третоте лица и другите съсобственици (Решение №1173/5.12.2008г. по гр.д. №4577/2007г., I г.о; Решение №123/15.06.2010г. на ВКС по гр.д. №431/2009г., II г.о. на ВКС и други). Следователно от съществено и решаващо значение за приложение на презумпцията на чл.69 ЗС са конкретните обстоятелства при и непосредствено след отпочване на ползването.

В настоящия случай няма спор и че отв. В. и Н. Е. ползват еднолично целия процесен имот, след смъртта на техните родители през 1988г. и особено на втория от тях след 1992г., което се доказва и от свидетелите, тоест се явява доказан изискуемият обективен елемент.

Относно субективния такъв съдът на първо място намира за нужно да се отбележи, че искът за делба е предявен от един наследник срещу четири други такива (и съпругата на един от тях). От тези             пет наследници четирима изразяват общото и категорично становище, че процесният апартамент се притежава само и единствено от В.Е. и съпругата му, защото това е било желането и волята на наследодателите и първи в семейството собственици, което положение било добре известно на ищцата по делото (л.52, л.53 и л.54). Тъй като в случая се цели да се установи общото самосъзнание на К. и Г. Е., както и на всички техни наследници (страните по делото) по повод собствеността, тази категорична процесуална позиция е показателна. Оказва се дотук, че единствено ищцата твърди нещо различно от всички останали сънаследници, което води и до логичното обосновано съмнение във верността на соченото от ищцата.

Нещо повече – позицията на четиримата от общо пет сънаследници може да се приеме за доказана и от ангажираните гласни доказателства. Тук следва да се посочи отново, че измежду двете групи насрещни свидетели, се кредитират в приемуществено тези на отв. Е. (св. Р. Р. и св. М. К.), тъй като показанията им са обективни и непосредствени. Свидетелите са дългогодишните съседи на процесния имот (над и под него); родителите им са участвали в преки разговори с К. и Г. Е. по повод собствеността и плановете им за процесния имот; а св. Р. лично е присъствала, когато К. Е. е потвърдил пред бащата на свидетелката (тоест пред две трети лица) намерение за предоставяне жилището на В.Е., а „на В. – лозето“. Обратно – показанията на св. В. А. и св. Ел. П., макар обективни, са опосредствени, защото и двете свидетелки не са посещавали изобщо процесния апартамент; всичко, разказано пред съда, го знаят „от В.“; не са присъствали и не са разговаряли с родителите на страните за собствеността на имотите. Така от съвкупния анализ на гласните доказателства и кредитирайки показанията според изложените мотиви, съдът приема за доказано, че приживе К. Е. е възнамерявал да предостави на сина му В. и съпругата му апартамента, а на дъщеря му В. да предостави друго семейно лозе. Което намерение е било възпроизвеждано и пред децата на наследодателя, и пред трети лица. И която воля, по непосредствените впечатления на съседите, е била проведена реално. В този смисъл е налице пълно съответствие на доказателствата с позицията на четири от петте сънаследници по делото, което подчертава достоверността й.

Така приетите данни са съществено важни за производството. Оформената по този начин воля на общите наследодатели е несъмнено правнорелевантна за наличие на презумпционната предпоставка по чл.69 от ЗС, в изяснения по-горе смисъл. Косвен аргумент за това може да се извлече дори и от чл.77 ЗН, който, макар да изисква формалност на обективираното, ясно подчертава валидността на волята на наследодателя, по повод на наследимите вещи. Ето защо следва да се приеме за обосновано, че още при отпочването на едноличното ползване на жилището от отв. Е. след смъртта на наследодателите К. и Г. Е., е било налице съзнание за владение по смисъла на ЗС. Както с оглед на приложимата презумпция на чл.69 ЗС, така и с оглед на доказателствата.

Съвсем отделен е въпросът, че и останалите данни по делото продкрепят формирания извод:  в полза на Е. е налице КНА, който съгласно ТР на ВКС променя тежестта на доказване, а насрещно такова не се проведе;  гражданско дело №1879/1989г. на ВРС е било образувано по молба на В.П. за делба на право на ползване на съсобствения към този момент с Г.Е., Л. З. и В.Е. поземлен имот от 1дка, като делото е приключило със съдебна спогодба, с която правото е предоставено изцяло на В.П., за което Г.Е., Л. З. и В.Е. са заявили, че отношенията по повод на дяловете им са уредени с В.П. (индикация за вярност на волята на общите наследодатели лозето да се предостави на ищцата); още данните за плащани данъци и сметки и за ремонти и поддръжка на имота; и в крайна сметка изглежда донякъде житейски нелогично в продължение на цели 26 години да не се постави за разрешаване, изобщо и по какъвто и да било начин, въпроса за собствеността върху част от имота, ако такава действително се е считала за собствена на ищцата и с неуреден с отв. Е. статут.

В заключение по изложените съображения съдът намира за установено пред съда, въз основа на материалите по делото и позициите на страните, че към деня на устните състезания пред съда липсва съсобственост между страните по делото, поради притежанието й само у две от тях, които от своя страна не желят подялба помежду им. Ето защо и искът за делба следва да бъде отхвърлен.

            По разноските: Предвид изхода по спора, на осн. чл.9, предложение второ от ТДТ по ГПК, ищецът следва да плати на ВРС такса за делото от 100.00лв.

            С оглед фазата на производството искания за разноски от страните няма.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на В.К.П., ЕГН**********, срещу отв. Т.А.Д., ЕГН**********; Г.А.Д., ЕГН**********; Д.А.Д., ЕГН**********; В.К.Е., ЕГН********** и Н.Т.Е., ЕГН**********, за съдебна делба на следния недвижим имот:

- Апартамент №*, разположен на трети етаж в източната страна на сграда на ЖСК „Р.-*“, в ***, със засторена площ 94.17кв.м., състоящ се от две спални, хол-дневна с кът за хранене, кухня и сервизни помещения, съставляващ обект с идентификатор №* по КК и КР на гр.В., одобрени със Заповед №*г. на ИД на АГКК – В., при граници по КК и КР: на същия етаж обект с идентификатор *, под обекта имот с идентификатор *, а над обекта имот с идентификатор *, ведно с прилежащите му изба с площ 9.45кв.м., при граници: от изток - вход за двора/ тунел/, от запад изба на сем Я., както и таванска стая с площ от 20,96 кв.метра, при граници: на изток- кооперация, на запад таванско помещение на сем. К. на север - таванско помещение на В.Д., както и прилежащите 15.1794% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което същата е построена,

на правно основание чл.34 от ЗС.

ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ, по сметка на ВРС, сумата 100.00лв. – разноски пред ВРС за производството, на осн. чл.9 от ТДТ по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………