№ 232
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Частно търговско
дело № 20225300900636 по описа за 2022 година
На 14.11.2022г. е постъпила от НАП молба, с която се желае отмяна на
решението взето на събрание на кредиторите на ХЮМАНИТА АД /Н/
проведено на 07.11.06.2022г., с което е определено окончателно
възнаграждение на синдика в размер на 1.45% от стойността, на която са или
бъдат осребрени активите от масата на несъстоятелността.
В молбата се сочат мотиви за отмяната на решението свързани с
обстоятелството, че се ощетяват съществено кредиторите с приети вземания с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1, 4, 6, 8 от ТЗ.
Кредиторът ПЛОВДИВ ИНДЪСТРИЪЛ БИЛДИНГ АД е депозирал
становище за неоснователност на молбата.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като разгледа постъпилите искания
намери за установено следното:
Молбата е своевременно депозирана, поради което и е допустима.
Събранието на кредиторите е проведено на 07.11.2022г., а съдът е сезиран с
исканията на 14.11.2022г. Разгледана по същество съдът я намира за
основателна.
При направено искане за отмяна на решение на събранието на
кредиторите съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от
ищеца основания за отмяна, които съгласно чл. 679, ал. 1 ТЗ могат да са два
вид – или да се сочат основания за материална или процесуална
1
незаконосъобразност на приетото решение, или да се твърди, че то ощетява
част от кредиторите на несъстоятелността. Освен това при произнасяне по
такова искане съдът проверява единствено дали решението е
законосъобразно, т. е. дали при вземането му са нарушени конкретни
законови разпоредби, съответно дали в резултат от приемането му се стига до
ощетяване на част от кредиторите на несъстоятелното дружество, но няма
право да извършва контрол за неговата целесъобразност, тъй като тази
преценка съгласно разпоредбите в ТЗ е предоставена в правомощие
единствено на събранието на кредиторите тогава, когато приемането на
конкретното решение е в компетентността на този орган на
несъстоятелността.
Основното оплакване на НАП е във връзка с ощетяване на част от
кредиторите, като не се въвеждат основания за незаконосъобразност във
връзка с приложението на чл.661 от ТЗ.
Принципно е налице ощетяване, когато с решението някой от
кредиторите, или част от тях са поставени в неравностойни с другите
кредитори условия (в този смисъл се възприема хипотезата на "ощетен
кредитор", както се пояснява в решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 940/2012 г., I т. о., ТК). Възнаграждението на синдика, независимо дали е
текущо или окончателно подлежи на изплащане като разноски от масата ( чл.
723 ТЗ), и по естеството си обслужва интересите на всички кредитори, а не
само на някои от тях. Напротив, каквито и колкото и да са кредиторите на
несъстоятелния длъжник (с приети като безспорни, приети, но оспорени или
неприети и предявени за установяване пред съд вземания) тяхното
удовлетворяване се засяга еднакво от увеличаването на разноските, тъй като
те се изплащат от масата, формирана като краен резултат от осребряване на
всички активи. Дейността на синдика ползва всички кредитори, съответно
масата, която се формира е предназначена за удовлетворяването им, но само
след съответно възмездяване на синдика за извършеното от него. Законът
допуска наред с текущото възнаграждение (което се определя за покриване на
обичайно развитие на производството) кредиторите да определят и
допълнително възнаграждение за положени допълнителни усилия или
постигнати по-благоприятни от очакваните резултати.
2
В хипотезата на съществено ощетяване на някои от кредиторите
определеното възнаграждение би следвало да няма за цел да изпълни
основната си функция да възмезди синдика за положения от него труд, а
представлява единствено средство за необосновано облагодетелстване на това
лице. Това облагодетелстване е за сметка на част от кредиторите на
несъстоятелността, които търпят щети, защото се намалява възможността им
да получат удовлетворяване на своите вземания към несъстоятелния
търговец. Това би било така, тъй като при вземане на решение от събранието
на кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на синдика,
той става кредитор на несъстоятелността с това свое вземане, което се
удовлетворява с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и когато това
възнаграждение е в многократно завишен размер, облагодетелстването на
синдика би било за сметка на останалите кредитори, чиито вземания са с
поредност на удовлетворяване след неговото, т. е. с ред по чл. 722, ал. 1 от т.
4 до т. 12 ТЗ, за които след изплащане на вземането за възнаграждение ще
останат или много по-малко парични средства, или никакви парични средства
за удовлетворяване. Следователно в тази хипотеза посочените групи
кредитори биха били съществено ощетени в резултат от приетото решение на
събранието на кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на
синдика.
Принципно преценката, която следва да се направи от съда при
процедурата по чл.679 от ТЗ е винаги конкретна и е не база на конкретните
действия и бездействия на синдика в производството по несъстоятелността.
По делото от страна на молителя не са представени доказателства, от които да
може да се установи какви конкретни действия е извършвал синдикът в
производството по несъстоятелност на ХЮМАНИТА АД /Н/. След служебна
справка съдът установи, че по принцип фактите, така както са посочени от
молителя в молбата станала повод за образуване на настоящото
производство, са се осъществили. Т.е. налице са две продажби, като с оглед
взетото решение на СК за определяне на окончателното възнаграждение,
последното би било към момента сумата от 89 465 лева. При така изложените
обстоятелства съдът намира, че приетото решение на СК съществено ощетява
хирографарните кредитори, с оглед размера на определеното възнаграждение
и оставащите неудовлетворени вземания. В случая съдът счита, че размерът
на сумата определя извод, че възнаграждението излиза извън принципа за
3
справедливо овъзмездяване труда на синдика. Следва да се държи сметка, че
полаганият труд от синдика е адекватно заплащан, чрез определеното текущо
възнаграждение, което естествено не води на извод, че не би могло, за добре и
бързо свършена работа да се предвиди и окончателно възнаграждение.
Неговият размер обаче следва да е в такива рамки, които не ощетява
съществено хирографарните кредитори, което в случая не е налице.
Ето защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.679 от ТЗ решението взето на събрание на кредиторите
на ХЮМАНИТА АД /Н/ проведено на 07.11.06.2022г., с което е определено
окончателно възнаграждение на синдика в размер на 1.45% от стойността, на
която са или бъдат осребрени активите от масата на несъстоятелността.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4