№ 1483
гр. Велико Търново, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101281 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Б. Б. ЕООД - град
*** срещу С. М. Д.. Процесуалният представител на дружеството развива
съображения, че между "***" ЕАД и ответникът е сключен Договор за потребителски
кредит № *** от 15.12.2017 година по електронен път, съгласно който, дружеството е
отпуснало кредит в размер на 2 521.44 лева. Твърди, че с подписване на договора за
кредит кредитополучателят се е задължил да върне горепосочената сума, ведно с
уговорената лихва в срок 20.12.2019 година на 24 броя вноски, всяка в размер на
155.97 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Уговорения
между страните фиксиран лихвен процент е в размер на 41.24 %, а ГПР е в размер на
50 %. Навежда доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 година „***“, като цедент е прехвърлил на ищеца своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит, които вземания са
индивидуализирани в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 година, като за
прехвърлянето на вземането ответникът е уведомен на посочената от него електронна
поща, като същият следва да се счита за уведомен за цесията и с връчването на
исковата молба, ведно с приложенията към нея. Твърди, че ответникът не е извършвал
плащания по договора за потребителски кредит, като е настъпил падежа на цялото
задължение по него. Навежда доводи, че за вземанията си се е снабдител със заповед
за изпълнение по Ч.гр.д. № 525/2024г. на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на С.
1
М. Д., че дължи на "А. Б. Б." ЕООД - град *** сумата в размер на 2 521.44 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2017 година; сумата в
размер на 1 221.84 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2017 година до
20.12.2019 година; сумата в размер на 1 583.99 лева – законна лихва за периода от
20.19.2019 година до 17.04.2024 година, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по Ч.гр.д. № 525/2024 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото, но
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба, вх. № 18068 от 11.09.2024 година на ВТРС, процесуалният
представител на ищцовото дружество изрично е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради
което с протоколно определение от 23.10.2024 година е постановил, че ще се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
Налице са всички, предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване по реда на чл. 44,
ал. 1, изр. последно ГПК, без същият да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, като последният е предупреден за последиците от неспазване на
сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като
предявената искова претенция е вероятно основателна, с оглед на изложените в
исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на 207.75 лева, от които 107.75 лева -
внесена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, респективно
- за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на
156.47 лева - за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Д. от град ***, ул. ***, с
ЕГН **********, че дължи на А. Б. Б. ЕООД , със седалище и адрес на управление
град ***, район ***, с ЕИК *** СУМАТА в размер на 2 521.44 лева /две хиляди
петстотин двадесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ – главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2017 година, сключен с "***" ЕАД;
СУМАТА в размер на 1 221.84 лева /хиляда двеста двадесет и един лева и осемдесет
и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 15.12.2017 година до 20.12.2019
година и СУМАТА в размер на 1 583.99 лева /хиляда петстотин осемдесет и три лева
и деветдесет и девет стотинки/ – законна лихва за периода от 20.19.2019 година до
17.04.2024 година, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2024 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 184 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № 525/2024 година на ВТРС.
ОСЪЖДА С. М. Д. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** да заплати на А. Б.
Б. ЕООД, със седалище и адрес на управление град ***, район ***, с ЕИК *** сумата
в размер на 207.75 лева /двеста и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, както и сумата в размер на 156.47 лева /сто петдесет и шест лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 525 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2024 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3