М О Т И В И
към присъда № 143 от 23.10.2018 година, по
н.о.х.дело № 418/2018 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С
обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият М.П.И. – роден на *** ***, понастоящем
в Затвора град Стара Загора, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода”,
българин, български гражданин, разведен, с основно образование, безработен,
осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че през периода от 16 до 18 юли 2015 година в град Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - различни златни накити и
очила на обща стойност 2 963.60 /две хиляди деветстотин шестдесет и три
лева и шестдесет стотинки/ лева от владението на Т.М.В., както следва: - на 16.07.2015 година отнел 1 брой пръстен тип
халка, отгоре с две плочки от 14 каратово злато с тегло 3 грама на стойност 90 лева
и 1 брой пръстен тип халка с две малки и две големи топчета едно срещу друго от
бяло и жълто 14 каратово злато с тегло 8.15 грама на стойност
244,50 лева, всичко на стойност 334,50 лева; - на 17.07.2015 година отнел 1
брой пръстен „Булгари“ с емблема отгоре, от бяло и жълто 14 каратово злато с
тегло 8, 8 грама
на стойност 264 лева, 1 брой синджир „Италианска плетка“ от бяло и жълто 14
каратово злато с тегло 34.77
грама на стойност 1043,10 лева и 1 брой кръгъл медальон
„Булгари“ с емблема отпред от 14 каратово злато с тегло 20 грама на стойност 600
лева; чифт квадратни обици от 14 каратово злато с тегло 3 грама на стойност 90
лева, всичко на стойност 1997,10 лева; - на 18.07.2015 година отнел 1 чифт
слънчеви очила “Валентино” с черна рамка на стойност 320 лева, 1 чифт слънчеви
очила с бяла рамка марка “Булгари” с камъни “Сваровски” отстрани на рамката на
стойност 280 лева и слънчеви очила обикновени с метална жълто - златиста рамка,
но стойност 32 лева, на обща стойност 632 лева, или всички изброени вещи на обща
стойност 2 963,60 /две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и шестдесет
стотинки/ лева, собственост на Т.М.В., без нейното съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка
с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, буква „а”от НК.
Производството по делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК от глава 27 от НПК, по
искане на подсъдимия и неговия защитник.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа
обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като предлага на подсъдимия И. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 3 години, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 на 2
години „Лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим с
оглед съдебното минало на подсъдимия.
Защитата на
подсъдимия И. – адвокат Г., не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, с оглед на поисканото съкратено следствие, като пледира на подзащитния
му да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум.
Подсъдимият М.П.И.
се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М.П.И.
е роден в *** ***, понастоящем изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в
Затвора – Стара Загора, наложено му с влезли в сила присъди по други
н.о.х.дела.
Подсъдимият И.
*** началото на месец юли 2015 година той се запознал със свидетелката Т.М.В. ***.
Постепенно двамата се сближили и отношенията им станали интимни. Въпреки че В.
живеела на квартира, тя приела подсъдимия в дома си и му предоставила ключовете
за външната врата, но с изричната уговорка да не ползва и да не си служи с
нейните лични вещи – златни накити и слънчеви очила. Също така предоставила
възможност на И. да управлява собствения й лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. №
СТ8796 АТ.
На 16.07.2015
година през деня, след като В. заминала на работа, подсъдимият И. отворил
вратата с предоставените му ключове и проникнал в жилището й. Въпреки даденото
обещание да не докосва чуждите вещи, подсъдимият И. влязъл в спалнята, разровил
скрина и в едно от чекмеджетата намерил и взел със себе си 1 брой пръстен тип
халка, отгоре с две плочки от 14-каратово злато с тегло 3 грама и 1 брой пръстен
тип халка с две малки и две големи топчета едно срещу друго от бяло и жълто
14-каратово злато с тегло 8.15
грама. Още същия ден заложил вещите в заложна къща
„Млад” – Стара Загора и задържал за себе си получените пари. Вечерта замълчал
пред В. за извършеното.
На 17.07.2015
година по същия начин, след като В. тръгнала за работа, подсъдимият И. влязъл в
жилището й. От друго чекмедже на скрина в спалнята харесал и взел със себе си 1
брой пръстен „Булгари” с емблема отгоре, от бяло и жълто 14-каратово злато с
тегло 8,8 грама,
1 брой синджир „Италианска плетка” от бяло и жълто 14-каратово злато с тегло 34.77 грама и 1 брой
кръгъл медальон „Булгари” с емблема отпред от 14-каратово злато с тегло 20 грама и 1 чифт
квадратни обици от 14-каратово злато с тегло 3 грама.
Същия ден
подсъдимият на два пъти ходил до заложна къща „Млад” – Стара Загора /веднъж
сутринта, а втория път – следобед/ и заложил вещите. Получените пари задържал
за себе си, като пред пострадалата нищо не споделил.
На 18.07.2015
година рано сутринта, подсъдимият за трети път влязъл в спалнята на В. и оттам
харесал и взел със себе си 1 чифт слънчеви очила „Валентино” с черна рамка, 1
чифт слънчеви очила с бяла рамка марка „Булгари” с камъни „Сваровски” отстрани
и 1 чифт слънчеви очила, обикновени с метална жълто-златиста рамка. Когато
опитал да заложи вещите в заложна къща „Млад” – Стара Загора продавач-консултантът
му отказал, тъй като било видно, че очилата били ползвани.
Същият ден подсъдимият
и свидетелката В. ***, но, тъй като имало много хора, решили да отпочинат,
макар и за един ден, на морския бряг, като посетят Гърция. При преминаването
през ГКПП „Златоград”, служителите на реда задържали подсъдимия за проверка, но
освободили свидетелката В..*** и, докато пътувала, мислила над случилото се и
предположила, че задържането на нейния съжител се дължало на някаква обективна
причина и не било случайно.
На 19.07.2015
година подсъдимият бил освободен от граничните власти и привечер пристигнал в
дома на приятелката си. Разказал на В. предварително намислено лъжливо
обяснение за задържането си и се опитал да спечели наново доверието й.
На 20.07.2015
година през деня В. отишла на работа, но дълго обмисляла отношенията си с подсъдимия.
Вечерта не се прибрала в квартирата, а нощувала при свой познат.
На 21.07.2015
година подсъдимият И. посетил В. на работното й място. Този път тя му заявила,
че прекратявала интимните си отношенията си с него и той следвало да напусне
квартирата й. Отхвърлила доводите му, че нямало къде да отиде и се нуждаел от
няколко дни, за да си намери подслон.
В последствие,
двамата прекарали нощта заедно в жилището на свидетелката, но, докато вечеряли,
още веднъж се договорили, че на следващия ден подсъдимият си тръгвал.
На 22.07.2015
година, докато В. работела, подсъдимият й позвънил и наново поискал двудневен
срок, за да си намери жилище, но свидетелката му отказала. Все пак приела
предложението му за среща пред нейната квартира след приключването на работния
ден.
Когато
уговорения час настъпил, В. потърсила с поглед подсъдимия около блока, но не го
видяла. Тогава се качила в жилището и отворила входната врата с резервния
комплект ключове, а предоставените на подсъдимия висели от вътрешната страна.
Личните вещи и багажната чанта на подсъдимия И. липсвали. Свидетелката се
засуетила и се притеснила, когато не могла да открие ключа за лекия автомобил,
въпреки старателното търсене, затова веднага след това проверила ювелирните си
накити и другите подаръци, но и те липсвали от местата си.
Свързала се по
телефона с И. и го попитала защо е взел автомобила й, ювелирните й подаръци и
слънчевите очила. Подсъдимият И. обещал да върне превозното средство, но за
златните изделия заявил, че нищо не знаел.
От дома на В.
липсвали следните вещи: 1 брой пръстен, представляващ „халка” отгоре с две
плочки изработка от 14-каратово злато с тегло 3 грама; 1 брой пръстен,
представляващ „халка” с две малки и две големи топчета едно срещу друго
изработен от бяло и жълто 14-каратово злато с тегло 8.15 грама; 1 брой
пръстен „Булгари” с емблемата отгоре, изработен от бяло и жълто 14-каратово
злато с тегло 8.8 грама;
1 брой синджир „Италианска плетка” от бяло и жълто 14-каратово злато с тегло 34.77 грама и към него
1 брой кръгъл медальон „Булгари” с емблемата отпред от 14-каратово злато; 1
чифт квадратни обици от 14-каратово злато с тегло 3 грама; 1 чифт слънчеви
очила „Валентино” с черна рамка, 1 чифт слънчеви очила с бяла рамка марка „Булгари”
с камъни „Сваровски” отстрани на рамката и 1 чифт слънчеви очила обикновени с
метална жълто - златиста рамка.
За случилото
се свидетелката В. подала жалба в полицията и било образувано досъдебно
производство. Разследването установило, че през периода 16-18.07.2015 година,
докато свидетелката В. била на работа, а подсъдимият пребивавал в жилището й /тъй
като разполагал с ключове/, имал възможност подробно да разгледа, избере и
вземе със себе си всички онези ценни вещи, които хареса. На 16.07.2015 година и
17.07.2015 година подсъдимият И. намерил златните изделия на В., взел ги и ги
заложил в заложна къща, а на 18.07.2015 година открил трите чифта слънчеви
очила. Не успял да ги заложи поради това, че продавач-консултантът не харесал
външният им вид.
Свидетелят М.П.Р.
– продавач-консултант в Заложна къща „Млад” – Стара Загора твърди, че на
16.07.2015 година бил посетен на работното си място от подсъдимия И., който
след представяне на лична карта оставил в залог два броя дамски златни
пръстени, за което получил сумата от 355 лева и му бил издаден заложен билет №
9864. Следващата сутрин /17.07.2015 година/, подсъдимият заложил още един
златен пръстен с надпис „Булгари”, за което му бил издаден билет № 9877 и
получил сумата от 260 лева, а следобед заложил 1 брой златен ланец „италианска
плетка” със златен медальон „Булгари” и 1 чифт обеци, за което бил издаден
заложен билет № 9882 и два разходни касови ордера: единия – за сумата от 1000 лева,
а другия – за 450 лева.
На 20.07.2015
г. подсъдимият И. отново посетил заложната къща и поискал още пари за оставените
от него в залог ювелирни изделия и свидетелят Р. се съгласил и му броил
допълнително сумата от 280 лева, за което издал разходен касов ордер № 5538.
На 21.07.2015
година подсъдимият И. също посетил заложната къща и поискал да остави в залог
дамски очила марка „Валентино”. Свидетелят Р. ги огледал, но тъй като не били в
добро състояние отказал да ги вземе. По искане на подсъдимия се съгласил
допълнително да му даде още пари за оставените от по-рано ювелирни изделия,
като издал нов заложен билет с № 9882 и му броил допълнително сумата от 120 лева.
Около две седмици по-късно заложените от подсъдимия ювелирни изделия били
предадени за претопяване.
С протокол за
доброволно предаване от 08.10.2015 година всички издадени заложни билети и
разходни касови ордери от заложна къща „Млад” – Стара Загора на името на
подсъдимия били приложени към делото.
Видно от
заключението на съдебно-оценъчната експертиза, предметът на престъплението
били: 1 брой пръстен тип халка отгоре с две плочки от 14-каратово злато с тегло
3 грама
на стойност 90 лева; 1 брой пръстен тип халка с две малки и две големи топчета
едно срещу друго, изработен от бяло и жълто 14-каратово злато с тегло 8.15 грама на стойност
244,50 лева, 1 брой пръстен „Булгари” с емблемата отгоре, изработен от бяло и
жълто 14-каратово злато с тегло 8.8 грама на стойност 264 лева; 1 брой синджир
„италианска плетка” от бяло и жълто 14-каратово злато, с тегло 34.77 грама на стойност
1043,10 лева и 1 брой кръгъл медальон „Булгари” с емблемата отпред от 14-каратово
злато с тегло 20 грама
на стойност 600 лева; 1 чифт квадратни обици от 14-каратово злато с тегло 3 грама на стойност 90 лева,
1 чифт слънчеви очила „Валентино” с черна рамка на стойност 320 лева, 1 чифт
слънчеви очила с бяла рамка марка “Булгари” с камъни “Сваровски” отстрани на
рамката на стойност 280 лв. и 1 чифт слънчеви очила обикновени с метална
жълто-златиста рамка на стойност 32 лева, всички вещи на обща стойност 2963,60
лева, ползвали, но годни за употреба по предназначение, собственост на свидетелката
Т.М.В..
До приключване
на съдебното следствие вещите – предмет на престъплението, не са върнати на
собственика им и не са възстановени.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия, свидетелските
показания, както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им
обсъждане. В тази насока следва да се има предвид и това че производството по
делото протече по реда на глава 27 от НПК, с изцяло признаване на фактите по
делото от страна на подсъдимия. Тези негово признаване се подкрепя и от всички
събрани в хода на делото доказателства в неговата досъдебна фаза.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания
начин, с деянието си, подсъдимият М.П.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка
с чл.29, ал.1, буква „а”от НК, като през периода от
16 до 18 юли 2015 година в град Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи - различни златни накити и очила на обща
стойност 2 963.60 /две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и шестдесет
стотинки/ лева от владението на Т.М.В., както следва: - на 16.07.2015 година отнел 1 брой пръстен тип
халка, отгоре с две плочки от 14 каратово злато с тегло 3 грама на стойност 90 лева
и 1 брой пръстен тип халка с две малки и две големи топчета едно срещу друго от
бяло и жълто 14 каратово злато с тегло 8.15 грама на стойност
244,50 лева, всичко на стойност 334,50 лева; - на 17.07.2015 година отнел 1
брой пръстен „Булгари“ с емблема отгоре, от бяло и жълто 14 каратово злато с
тегло 8, 8 грама
на стойност 264 лева, 1 брой синджир „Италианска плетка“ от бяло и жълто 14
каратово злато с тегло 34.77
грама на стойност 1043,10 лева и 1 брой кръгъл медальон
„Булгари“ с емблема отпред от 14 каратово злато с тегло 20 грама на стойност 600
лева; чифт квадратни обици от 14 каратово злато с тегло 3 грама на стойност 90
лева, всичко на стойност 1997,10 лева; - на 18.07.2015 година отнел 1 чифт
слънчеви очила “Валентино” с черна рамка на стойност 320 лева, 1 чифт слънчеви
очила с бяла рамка марка “Булгари” с камъни “Сваровски” отстрани на рамката на
стойност 280 лева и слънчеви очила обикновени с метална жълто - златиста рамка,
но стойност 32 лева, на обща стойност 632 лева, или всички изброени вещи на
обща стойност 2 963,60 /две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и шестдесет
стотинки/ лева, собственост на Т.М.В., без нейното съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК.
Правната
квалификация се обуславя от предходните осъждания на подсъдимия, който е
осъждан както следва: със споразумение по н.о.х.д. № 546/2011 година по описа
на Районен съд – Харманли от 19.04.2012 година, влязло в сила на същата дата,
подсъдимият бил признат за виновен, че през периода 01.09.2011 година –
09.09.2011 година извършил престъпление по чл. 343в, ал.1 във връзка с чл.26 и
чл.54 от НК, за което бил осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.
С влязла в
сила присъда на 05.10.2012 година по н.о.х.д. № 161/2012 година по описа на
Районен съд – Харманли за извършено престъпление през месец септември 2011
година по чл.206 от НК, подсъдимият бил осъден на „Лишаване от свобода” за срок
от една година и 10 месеца при първоначален строг режим.
Със
споразумение, влязло в сила на 23.10.2012 година, по н.о.х.д. № 389/2012 година
по описа на Районен съд – Харманли, И. бил осъден за извършено на 02.02.2012
година престъпление по чл.196, ал.1, т. 2 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.29 от НК, на „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален строг
режим.
С Определение
по ч.н.д. № 19/21.01.2013 година по описа на Районен съд – Харманли, на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, съдът определил общо
наказание в размер на две години „Лишаване от свобода” при първоначален строг
режим.
Подсъдимият
бил освободен по изтърпяване на 16.02.2013 година.
Настоящото
деяние е извършено от подсъдимия И. в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, буква „а” от НК, тъй като към момента на извършването му,
извършителят бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК. Именно за това осъждане не са изминали пет години от изтърпяване на
наказанието, съгласно разпоредбите на чл.30 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – И. е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
За
престъплението което подсъдимия е предаден на съд, законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до десет години.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства направените
самопризнания. Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са
предходните осъждания на подсъдимия, предимно за престъпления против
собствеността и трайно изградените престъпни навици. Подсъдимият е осъждан
двадесет пъти все за тежки умишлени престъпления, голяма част от тях за
престъпления против собствеността, грабеж и престъпления против половата
неприкосновеност – чл.150 и чл.152. Тази негова упорита престъпна дейност го
изгражда като личност с висока обществена опасност трайно изградила в себе си
престъпни навици, явно незачитаща установените законови порядки на страната.
Въпреки наложените наказания, подсъдимия не се е поправил и отново е извършил
тежко умишлено престъпление за което е предаден на съд но настоящото дело.
Налага се извода че изтърпените до този момент наказания, не са изиграли
законова си роля да превъзпитат подсъдимия, за да може той да не върши нови
престъпления. Предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай
наказанието следва да се приложи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Както бе
посочено по-горе за това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от две до десет години. В конкретния случай и като взе предвид
гореизложеното съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” към средния, предвиден в закона размер, а именно за срок
от шест години, което, предвид реда и начина на приключване на наказателното
производство, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да бъде
намалено с 1/3 при приложението на чл.58а, ал.1 от НК, а именно на „Лишаване от
свобода” за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. Настоящия съдебен състав намира, че именно това наказание в размер на
четири години „Лишаване от свобода” би реализирало целите на закона да превъзпита
и поправи дееца и да го възпре занапред да извършва престъпления. Последното
осъждане на дееца е по н.о.х.дело № 1034/2016 година по описа на Старозагорския
районен съд и е в размер на три години и шест месеца „Лишаване от свобода”,
като впоследствие по ч.н.дело № 1749/2017 година по описа на Старозагорския
районен съд, спрямо това наказание и предишни други е приложена нормата на чл.24
от НК и същото е завишено с още шест месеца.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и
деловодни разноски, както следва – 77.28 лева в полза на Държавата по
бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора, и 60 лева в полза на
Държавата по бюджета на Съдебната власт.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниската обща и правна
култура на подсъдимия, утвърдените престъпни наклонности, стремежът за
облагодетелстване по нетрудов начин.
Воден от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: