Р Е Ш
Е Н И
Е №…..
Гр. София, 13.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 17007 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 356543/08.03.2018 г. на СРС, 142 с - в, по гр. д. №
17660/2016 г. е признато за
установено, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Л.А.С., с ЕГН: ********** срещу И.П.В., с ЕГН: **********, че ищецът е
собственик на движими вещ - дърводелски машини и инструменти, както следва
: Щрайхмус - 62 см., Банциг модел Д 800/8052, Абрихт 42 см. Модел Родопи
400/0031, Оверфреза модел Родопи 101, Лентов шлайф 1200 мм., Лентов шлайф 3200
мм, Разкрояващ циркуляр, Верижна дълбачка модел М1/АИР 80В6У3, като искът е
отхвърлен в частта, в която се иска осъждане на ответника да предаде фактическата
власт върху посочените движими вещи и на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД И.П.В., е
ЕГН: ********** е осъден да заплати на Л.А.С., с ЕГН: ********** сумата
от 12 000 лв. - представляваща стойността на гореописаните движими вещи, както
и разноски в
производството.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени,
е подадена въззивна жалба от ответника И.П.В., чрез представителя му. В жалбата
се излагат съображения, че решението е необосновано, незаконосъобразно, като
съдът е интерпретирал неправилно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което е допуснал нарушения на материалния закон.
Неоснователно СРС е приел, че ищецът е доказал, че е собственик на
претендираните в производството движими вещи, без да са ангажирани безспорни
доказателства за това. За установяване на факта на придобиване на машините са
представени два договора за покупко – продажба от 03.10.2009 г., които са
частни документи и нямат достоверна дата. Въз основа на тях не може да се
направи извод, че ищецът е придобил собствеността върху движимите вещи. Във
връзка с иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД се поддържа, че за да бъде уважен следва да
се установи, че движимите вещи са погинали или са били отчуждени от ответника,
след покана да бъдат върнати на ищеца. Излага оплаквания, че неправилно СРС не е
кредитирал показанията на свидетеля Филипов, според който ищецът е прибрал
вещите, които твърди да са били във владение на ответника. От показанията на
свидетелите И.и В. не се установява, че именно процесните движими вещи са били
във фактическа власт на ответника. В показанията си нито един от свидетелите не
е индивидуализирал вещите с конкретен модел и номер. По делото е безспорно
установено, че движимите вещи не са в държане на ответника, като не е
установено и основанието, на което е следвало те да се намират при него. Моли
да се отмени решението в оспорената част исковете да се отхвърлят изцяло.
Претендира разноски за държавна такса пред СГС. Прави възражение за прекомерност
на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ищецът Л.А.С., чрез представителя си, оспорва въззивната жалба като неоснователна, в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно,
обосновано и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички събрани по
делото доказателства в цялост. Съдът обосновано е приел, че ищецът е собственик
на машините, описани в исковата молба, както и че ответникът не е оспорвал, че
вещите са били в негова фактическа власт до м. 10.2010 г., като той ги е държал
на правно основание. Поддържа, че основателно съдът е заключил, че ответникът
не е върнал вещите на ищеца. Възразява се срещу доводите на ответника за
доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи, като се
поддържа, че тяхната стойност се преценява от съда съвкупно с останалите
доказателства по делото. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира
разноски, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните
материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
При постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми.
Пред СРС са предявени и той се е произнесъл
по иск с правно основание чл. 108 ЗС - за установяване собствеността и предаване
владението на движими вещи – машини и евентуално предявен иск за заплащане на
тяхната равностойност. С оспореното решение СРС е уважил иска по чл. 108 ЗС
само по отношение установителната му част, като го е отхвърлил по отношение
предаване владението на вещите, поради което е разгледал и уважил евентуалния
иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД - за заплащане на равностойността на процесните вещи. В
настоящото производство решението е
обжалвано от ответника и само в уважителните части. В частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 108 ЗС - за предаване владението на вещите, решението не
е оспорено от ищеца и е влязло в сила.
По иска за установяване
собствеността на движимите вещите по чл. 108 ЗС и във връзка с оплакванията във
въззивната жалба, настоящият състав намира следното :
Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ
(движими или недвижима) от всяко лице, което я владее или държи без основание
за това. За да се уважи иска се изисква кумулативното доказване на следните предпоставки
: ищецът да е собственик на вещта и вещта да се владее или държи от ответника без
правно основание. Първото условие подлежи на доказване от ищеца, докато в
тежест на ответника е да установи, че е налице основание да държи вещите.
За доказване правото на собственост върху процесните
вещи пред СРС са представените два писмени договора за покупко - продажба,
сключени на 03.10.2009 г. и двустранно подписани протокол. От тях се
установява, че Л.А.С. е придобил в собственост от Едуард Николов, следните
движими вещи : щраймус, банциг, абрихт, овефреза, два броя лентов шлайф,
разкрояващ циркуляри и верижна дълбачка. Собствеността по договора за продажба
преминава върху купувача от момента на сключване на договора, предвид
консенсуалния характер на сделката. За
да настъпи прехвърлителния ефект на договора не е необходимо владението върху
продадените вещи да бъде реално предадено на купувача.
Установява се, че впоследствие - с договор от
04.10.2010 г. ищецът Л.С. е продал на третото за спора лице Иво Иванов,
следните дърводелски машини : Щрайхмус - 62 см., Абрихт 42 см. Модел Родопи
400/0031, Банциг модел Д 800/8052, Фреза модел Родопи 101, Бор апарат – ръчна
сглобка, Лентов шлайф 1200 мм., Лентов шлайф 3200 мм, Верижна дълбачка модел
М1/АИР 80В6У3, Разкрояващ циркуляр и комплект фрезери 10 бр. В договора за
продажба е вписано, че машините се намират в гаражно помещение в гр. Банкя, на
ул. „Варна“ № 180 (на адреса на
ответника).
От нотариална покана от 28.12.2010 г., връчена на
ответника на 04.01.2011 г. се установява, че приобретателят на движимите вещи И.И.е
поканил ответника И.В. да му предаде доброволно описаните в договора за покупки
- продажба 8 броя дърводелски машини, като му осигури достъп до помещенията, в
които се съхраняват машините.
От протокол от 04.02.2011 г. подписан между Л.С. и
купувача на машините И.И.се установява,
че договорът за покупко - продажба от 04.10.2010 г. се прекратява, като купувачът
връща на продавача платената сума по договора за продажба в размер на
8 000 лв., заедно с неустойка по него от 4 000 лв. Като последица от
прекратяването на договора, собствеността върху вещите се връща в патримониума
на продавача – ищец.
При така установените обстоятелства, настоящият състав
споделя извода на СРС, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест в
процеса, е установил, че е собственик на описаните в исковата молба движими вещи, поради което в установителната
част искът по чл. 108 ЗС е основателен.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че СРС е
направил изводи без да съобрази представените по делото доказателства в
съвкупност. Следва да се отбележи, че за договора за покупка на процесните
движими вещи (машини) не се изисква специална форма. Въпреки това, от писмените
договори и протоколи, съобразени в съвкупност с гласните доказателства се
обосновава извод, че ищецът е станал собственик на процесните движими вещи.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че договорите съставляват частни
свидетелстващи документи, които нямат доказателствена стойност. Тези
доказателства следва да се преценят в съвкупност с всички други събрани по
делото, като тяхната доказателствена стойност не е опровергана от ответника.
На следващо място, като е приел, че не са ангажрани категорични доказателства, че вещите се намират във фактическата
власт на ответника и към
момента на приключване на устните състезания по делото, СРС е отхвърлил
искането за предаване на владението им - т. е. осъдителната част на иска по чл.
108 ЗС. Доколкото ищецът не е оспорил отхвърлителната част на решението и то е
влязло в сила в тази част, настоящият състав намира, че не може да преразглежда
спора в тази част.
Отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната част е довело до сбъдване на
процесуалното условие за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност иск за заплащане
на сумата от 12 000 лв.,
представляваща равностойността на процесните движими вещи, която се претендира
в случай, че същите не се намират в държане на ответника.
По иска за
заплащане на равностойността на вещите - по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и във връзка с
доводите във въззивното производство, съдът намира следното :
Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД се намира в частта неоснователно обогатяване. Хипотезата предвижда, че ако
вещта погине след покана за
връщането й или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я
държи без основание, той дължи действителната й стойност, която се определя към момента на
получаване на вещта. (Решение № 478/20.06.2013 г. по гр. д. № 1714/11 г., ГК, ІV г. о. на ВКС)
Хипотезата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД е
изведена самостоятелно в закона при уредбата на института за неоснователно
обогатяване и е предпоставена
от разпореждане с имущество на ищеца, което подлежи на връщане, като равностойността му се дължи в случаите, в които се установи, че е
невъзможно реалното
връщане на вещта. За да се приложи нормата се изисква да не е налице друго
основание вещта да се намира у ответника.
Ответникът не е оспорвал в процеса, че поне до края на
2010 г. процесните машини са се намирали в негова фактическа власт. Този факт
се подкрепя както от нотариалната
покана, получена на 07.10.2010 г., отправена от ответника И.В. до ищеца Л.С.,
така и от изслушаните пред СРС свидетели.
Настоящият състав намира, че поканата отправена от
ответника до ищеца от 07.10.2010 г. съдържа признание на неблагоприятния за
ответника факт, че дървообработващите машини, посочени в нея, са монтирани и се
намират в държане на ответника (в неговия двор) към този момент, с цел
осъществяване на съвместна дейност с ищеца по изграждане на подвижно цирково
съоръжение. По същество поканата съставлява писмен, частен, свидетелстващ
документ, който служи за установяване на неизгодните за страната факти,
съдържащи се в нея.
Фактът, че машините са били в държане на ответника
преди и след 2010 г. се потвърждава и от показанията на разпитаните пред СРС свидетели
И.И.И.и В.Ф.В.. Свидетелят И.И.заявява, че е закупил дърводелските машини от
ищеца Л.С., които са се намирали в двор в гр. Банкя. Свидетелят е дал
показания, че това са именно машините закупени от него, защото е сравнил
серийните им номера. Показанията на този свидетел се подкрепят и от тези на
свидетеля В., който също е виждал машините в двора на ответника 5 - 6 години
преди разпита му в с. з. на 18.05.2017 г. Машините са били в гараж под навес,
покрит с брезент.
Основателно СРС не е кредитирал показанията на
свидетеля Г.С.Ф.в частта, в която твърди, че ищецът С. е прибрал „някакви големи
машини“ от двора на ответника през месец октомври 2010 г. От една страна тези
показания са изолирани и не кореспондират с останалия доказателствен материал,
включително с посочената по - горе нотариална покана, изходяща от самия
ответник. Освен това свидетелят не знае с категоричност дали машините, за които
твърди да е видял, че се товарят от Л.С. от двора на И.В., са точно машините,
предмет на спора. В показанията си той е заявил, че машините са дърводелски, но
не знае точно какви, защото не разбира от машини. Тези показания противоречат
на показанията на двамата свидетели И.и В., от които се установява, че
процесните движими вещи са били във фактическата власт на ответника и след 2010
г.
При постановяване на решението СРС е съобразил
твърденията на ищеца в исковата молба, данните по делото, както и отправената
от ответника до ищеца нотариална покана от 07.10.2010 г. и е приел, че е налице
основание ответникът да държи процесните вещи - получени във връзка с
извършване на съвместна стопанска дейност с ищеца, уредена по правилата на
договора за гражданско дружество по ЗЗД – чл. 357 и сл. ЗЗД, свързана с
изработването на подвижно цирково съоръжение за цирк „Клутски“.
Като се вземат предвид твърденията и на двете страни в
производството, както и писмените доказателства в тяхната съвкупност, следва да
се сподели извода на СРС, че към 2010 г. ответникът е имал правно основание да
държи процесните движими вещи (машини) – във връзка с постигната между страните
договореност за съвместно изработване на цирково съоръжение. Не се установява
обаче ответникът да е имал такова правно основание към момента на завеждане на исковата
молба - 02.04.2013 г.
Съдът намира, че договорни отношения между ищеца и
ответника, във връзка с които са използвани машините, собствени на ищеца са прекратени
към момента на завеждане на делото, най - малко поради постигане целта на съвместната
дейност по договора за гражданско дружество. С нотариална покана с peг. № 7563/28.12.2010 г.,
връчена на 04.01.2011 г. на ответника, както и с предявената искова молба на
02.04.2013 г., от която е получен препис на 27.06.2016 г., ответникът е уведомен,
че следва да върне процесните движими вещи, поради което е отпаднало
основанието, на което ги е държал.
От друга страна и доколкото в производството не е установено, че към момента
на приключване на спора пред СРС и понастоящем
спорните вещи съществуват и са във фактическата власт на ответника, но се установява, че са били в
негово държане (поне до 2011 г.), в полза на ищеца е възникнало право да търси
заплащане на паричният им еквивалент, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Съдът намира, че за уважаване на иска е достатъчно да е налице невъзможност за връщане на вещта в патримониума на неоснователно
обеднелия се, независимо от разпореждането с нея, което представлява неоснователно
имуществено разместване по смисъла на законовата разпоредба.
Според
приетата пред СРС без възражение от страните съдебно -техническа експертиза,
общата средна пазарна стойност на всички машини е 25 749, 98 лв. При спазване
на диспозитивното начало в процеса, искът основателно е уважен до предявения
размер от 12 000 лв.
Доколкото решаващите изводи на настоящата инстанция
съвпадат като цяло с тези на СРС, макар и по допълнителни съображения, решението в частите, в които са
уважени исковете за установяване собствеността на машините по чл. 108 ЗС и за
заплащане на равностойността им, е съобразено с материалния и процесуален закон
и следва да се потвърди. Този извод се отнася и за частта по разноските
присъдени на ищеца, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално
направени разноски.
По разноските пред СГС : Предвид изхода на спора, право на разноски пред СГС
има ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Пред СГС са представите
доказателства за реално заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1 580
лв., но ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Като съобрази извършените
процесуални действия от представителя на ищеца и нормите на НМРАВ въззивният
съд приема, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1 580 лв. за
въззивната инстанция е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да се
намали на 1 000 лв. за тази инстанция.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 356543/08.03.2018 г. на СРС, 142
с - в, по гр. д. № 17660/2016 г. в частта, в която е признато за установено, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Л.А.С., с ЕГН: ********** срещу И.П.В., с ЕГН: **********, че ищецът е
собственик на движими вещи - дърводелски машини и инструменти, както следва
: Щрайхмус - 62 см., Банциг модел Д 800/8052, Абрихт 42 см. Модел Родопи
400/0031, Оверфреза модел Родопи 101, Лентов шлайф 1200 мм., Лентов шлайф 3200
мм, Разкрояващ циркуляр, Верижна дълбачка модел М1/АИР 80В6У3, а на основание
чл. 57, ал. 2 ЗЗД, И.П.В., е ЕГН: ********** е осъден да заплати на
Л.А.С., с ЕГН: ********** сума от 12 000 лв., представляваща стойността на
гореописаните движими вещи, както и разноски в производството.
ОСЪЖДА И.П.В.,
с ЕГН: ********** със съдебен адрес: ***, ар. 13, чрез адв. Д.К. за заплати на Л.А.С., с ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез адв. Г. Ф., сумата в
размер на 1 000 лв.- адвокатско възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.