ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41886
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110165097 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца Е. Г. В. – Г. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на
ответника В. Г. П. да заплати на ищеца следните суми: 9 555,99 лв.,
представляваща припадаща се част от заплатени разходи за ремонт на
съсобствена двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С. съразмерно с
частта на ответника в съсобствеността – ½ ид.ч., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата и 4 106,94 лв., представляваща разходи за ремонтни
дейности на дворното място в съсобствена двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр.С., съразмерно с частта на ответника в съсобствеността – ½
ид.ч., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
01.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. След изпълнение на
процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от
ответника, с който оспорва основателността на исковите претенции.В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът предявява насрещни искове с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ищеца да премахне последиците от извършените от
него СМР, които пречат на ответника да упражнява правото си на
собственост, подробно описани в отговора. Исковете следва да бъдат
допуснати за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като са
налице изискванията на чл. 211 ГПК. Съдът констатира, че ищецът по
насрещния иск не е внесъл държавна такса, поради което на основание чл. 129,
ал. 2 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение и на ищеца да
бъдат дадени указания да внесе държавна такса в двуседмичен срок. Тъй като
негаторният иск е предявен като осъдителен за извършване от ответника на
заместими действия, цената на иска следва да бъде паричната оценка на
разходите за материали и труд за осъществяване на действията, върху който
размер се определя и държавната такса съгласно Тълкувателно решение № 4
от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. ВКС, ОСГК, т. 1. В настоящия случай
1
поради липсата на доказателства за конкретен размер на цената на иска,
следва да се приложи редът на чл. 70, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че подходящ
ориентир за цената на премахването на изградените от ответника по
насрещния иск съоръжения и изграждането на нови на мястото на тези, които
са били премахнати от него, е претендираната от последния цена на СМР. По
тази причина съдът определя цената на насрещния иск на 13 662,93 лв. и
съответно дължимата държавната такса – на 546,52 лв.
От името на ответника е инициирано искане производството по делото
да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Смята, че въпреки
водения процес и отношенията между страните, значителна част от
проблемите по повод ползването на общите им вещи е в резултат на липса на
достатъчна комуникация и конкретни градивни и разумни предложения за
разрешаването им. Счита, че не е късно да се постигне спогодба между
страните по предмета на настоящото дело, което би спестило продължаването
по настоящия процес и последващи производства за назначаване на управител
на общите вещи, както и още по – тежки съдебни делби.
Делото е насрочено с определение от 12.06.2025 г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 15.10.2025 г., като отговорът на отвеника е
изпратен за становище на ищеца по искането за спиране.
По делото е постъпила молба от ищеца, посредством процесуалния й
представител, с което е изразено съгласие за спиране на делото.
На базата на изложеното, съдът намира, че искането за спиране на
производството по делото по съгласие на страните е основателно.
Направеното изявление от страните за спиране производството по
делото на основание взаимно съгласие на страните съгласно хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 1 ГПК, води до задължение за съда, като го констатира, да спре
производството по делото. Ето защо следва да се приеме, че е налице
фактическия състав на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва
производството по посоченото дело, да бъде спряно.
По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 65097/2024 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в 1-седмичен срок от получаването му от страните.
Препис от разпореждането да се изпрати на страните.
Делото да се докладва след изтичане на 6-месеца от влизане в сила
на определението в случай, че не бъде поискано междувременно
възобновяването му от страните
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3