№ 5172
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110143179 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
[фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от Й. В.,против Т. Т. Р.,ЕГН **********,с адрес
[адрес],с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 591,30 лева цена за
доставена топлинна енергия за периода 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.,86,18
лева мораторна лихва за периода 03.04.2018 г. до 07.12.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че страните се намират в договорно правоотношение и
ответникът като собственик на топлоснабдения имот ап.8 в сградата на
[адрес] е задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия. Сочи
се,че за процесния период незаплатената главница е на стойност 591,30 лева.
Предвид обстоятелството,че цената на топлинна енергия не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 86,18 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозираното възражение е налице
правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да
уважи исковата претенция.
Ответникът Т. Т. Р. не е подал писмен отговор,но в депозираното
възражение по чл.414 от ГПК заявява,че имотът не е топлоснабден и е
съсобствен на основание наследяване между няколко лица. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
1
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [фирма] претендира издаването
на заповед за изпълнение против Т. Т. Р. за сумите от 591,30 лева цена за
топлинна енергия и 86,18 лева лихва за забава за периода 03.04.2018 г. до
07.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 4886/2021 г.
по описа на СРС,42 състав.
Прието е препис извлечение от сметка на [фирма] за задълженията за
потребител с абонатен № 4768 в общ размер от 677,48 лева,от които 591,30
лева главница и 86,18 лева мораторна лихва.
Представени са общи условия на [фирма] за продажба на топлинна
енергия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо дали съществува
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение по договор за доставка и продажба на топлинна енергия,да
установи вземането си по размер,а в тежест на ответника е възложено да
установи точното изпълнение на своите договорни задължения. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок от
уведомяване за указанията за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен
на 14.12.2020 г.,на която дата заявлението е подадено пред РС П..
Анализирайки събраните в хода на производството доказателства,съдът
счита,че исковата претенция за главницата подлежи на отхвърляне като
недоказана,защото не може да бъде възприето,че страните се намират в
договорно правоотношение поради недоказаност притежаване от ответника Р.
на право на собственост или на вещно право на ползване върху недвижимия
имот. Следва да бъде отчетено,че съдът изрично е дал указания на ищеца,че
по делото не са ангажирани доказателства за правото на собственост или
вещното право на ползване на ответника Р.,но ищецът не е проявил активност
относно събиране на доказателства,поради което и при съобразяване,че
ищецът носи доказателствената тежест да установи материалноправните
предпоставки за уважаване на иска,искът подлежи на отхвърляне.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване. За да възникне
договорно правоотношение,необходимо е да бъде доказано,че лицето
притежава право на собственост или вещно право на ползване. Възлагането на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК на ищеца налага извода,че
2
доказването трябва да е пълно,т.е. от събраните доказателства да може да
бъде направен категоричен и несъмнен извод,че съответната
материалноправна предпоставка за уважаване на иска е налице. Въпреки
дадените указания до ищеца,че не сочи доказателства относно притежаваното
от ответника Р. право на собственост или вещно право на ползване,ищецът не
е формулирал доказателствени искания,насочени към доказване на
подлежащите на доказване факти,поради което недоказано е,че ответникът Р.
е собственик на имота или носител на вещно право на ползване ( респективно
на каква идеална част ),а това обосновава извода,че искът подлежи на
отхвърляне. Правото на собственост или вещното право на ползване се
придобиват съгласно предвидените в Закона за собствеността способи и с
оглед необходимостта от спазване на форма за разпоредителните сделки с
недвижими имоти същите се обективират в нотариален акт или в писмен
договор,ако правото на собственост е придобито от държавата или общината.
Не може да бъде споделен доводът на ищеца,че дори да съществува
документ,удостоверяващ право на собственост,вероятно такъв е съставен за
наследодател на ответника,а не е възможно да бъде ангажиран
документ,установяващ право на собственост,съставен в полза на ответника,в
която насока следва да бъде отчетено,че ако бъде представен документ за
собственост на името на лице,различно от ответника Р.,правото,което
ответникът би могъл да притежава,може да бъде доказвано от гледна точка
доказване настъпването на наследствено правоприемство. Доколкото
обаче,ищецът не е представил доказателства за правото на собственост нито в
полза на ответника,нито в полза на лица,за които твърди,че се явяват
праводатели на ответника,искът като недоказан по основание подлежи на
отхвърляне. Следва да бъде отчетено,че представянето на данъчна
декларация,каквото доказателствено искане ищецът формулира,няма
доказателствено значение относно изясняване въпроса за принадлежността
правото на собственост или вещно право на ползване,поради което и съдът е
отхвърлил това доказателствено искане. Липсата на проведено доказване,че
между страните съществува договорно правоотношение представлява
достатъчно основание за отхвърляне на иска,защото предявеният иск е за
изпълнение на договорно задължение.
Изводът на съда,че е недоказан искът за главницата,обосновава
разбирането,че е недоказан и искът за мораторна лихва предвид акцесорния
характер на този иск. Недоказаността на иска за паричното вземане
обуславя,че е недоказан и искът за мораторна лихва върху това вземане.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че в полза на
ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
200 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявен от [фирма], ЕИК [ЕИК],със
3
седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от Й. В.,против Т. Т.
Р.,ЕГН **********,с адрес [адрес],за признаване за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 591,30 лева цена за доставена топлинна енергия
за периода 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.,86,18 лева мораторна лихва за
периода 03.04.2018 г. до 07.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
4886/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от Й. В. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Т. Т. Р.,ЕГН **********,с адрес [адрес], сумата
от 200 ( двеста ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4