№ 230
гр. Дупница, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Частно наказателно
дело № 20241510200524 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А. В. Р. с постоянен адрес: гр.Д, ул."Ж.в."
№**, ет. **, с ЕГН ********** действащ чрез пълномощник и процесуален представител
адвокат Х. Р. от САК с адрес на дейност: гр. София, ул. ,,Искър“ № 8, ет. 5, срещу Заповед за
задържане на лице № 348зз-99/11.06.2024 г., издадена от В. Д. М. на длъжност ,,разузнавач“
в сектор ,,КП“ при РУ - Дупница.
В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че в хода на
административното производство по задържането на Р. е допуснато съществено
процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което ограничава
правото му на защита и препятства възможността адекватно да я организира. Посоченото в
обжалваната заповед фактическо основание за издаването й, практически лишава както
жалбоподателя, така и всеки друг да разбере фактическата рамка на евентуалното
престъпление, липсва минималното количество факти за време, място и начин на
извършване на твърдяното престъпление. От обжалваната заповед не става ясно дали и по
какъв начин административният орган е имал данни за извършено от жалбоподателя
престъпление. Отделно от това счита, че е налице и нарушение на материалноправните
разпоредби, доколкото от събраните доказателства не се установяват данни за извършено от
страна на Р. престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложението
на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от което следва, че е налице
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява с упълномощен процесуален
представител – адв. Р., който поддържа аргументите, изложени в жалбата и излага
1
допълнителни такива. В последното съдебно заседание взема становище по доказателствата
и по същество за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът полицейски орган, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, се
явява лично като оспорва жалбата. Излага доводи, че не познава жалбоподателя, въпросния
ден не го е виждал, не знае за какво е бил задържан, изготвил е документите по време на
дежурство. В хода на делото по същество, не излага допълнителни аргументи в подкрепа на
заявеното оспорване.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
На 09.06.2024 г. е образувано досъдебно производство № 306/2024 г. по описа на РУ –
Дупница за това, че за времето от 18:30 ч. на 07.06.2024 г. до 09:30 ч. на 09.06.2024 г. в гр.
Дупница се е заканвал на М. Р., италианец, италиански гражданин със статут на
продължително пребиваващ в Р България, живущ в гр. Дупница, ж.к. ,,Бистрица“ бл. № 48,
ет. 4, ап. 13 с престъпление против неговата личност – с убийство (оставил е бележка с текст
,,италианец“ и кръст, както и два броя патрони на личния автомобил на лицето) и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването: оглед
на местопроизшествие, протокол за разпит на свидетел – пострадал. На 09.06.2024 г. е
извършен оглед на лек автомобил марка ,,Ауди“ модел ,,А3“ с рег. № ******, паркиран на
паркинг в близост до бл. № 49, при който на решетка (пластмаса) между предното стъкло на
автомобила и предния капак е намерен 1 бр. бял пощенски плик с изписан кръст и текст
,,Италианец“, до плика се намират 2 бр. патрони с надпис на дъното на гилзите ,,HORNADY
– SPRG 30-06“. Намерения пощенски плик е означен като обект № 1, а намерените патрони
са означени като обект № 2 и обектите са иззети. При огледа са направени фото снимки.
Като свидетели са разпитани М. Р., Е. Х. и А. Р.. От показанията на същия се установява, че
се чувства заплашен и изпитва страх за живота си след като св. Х. му казала какво е било
написано на плика и поставен знак кръст на плика. От показанията на Х. се установява, че
има съмнения относно самоличността на лицето, което може да е оставило плика на
автомобила на Р. и това е лицето А. Р., с когото е имала връзка преди 2 години, който
първоначално упражнявал тормоз спрямо нея, а след това решил да осъществява такъв и
спрямо приятеля й Р.. От показанията на Р. се установява, че на 04.06.24 г. се срещнал с М. и
поговорил с него за случай, при който синът на Р. - К. бил преследван от М. Р., който
направил опит да го изблъска от пътя с личния си автомобил. След тази среща и повода за
нея бил подал жалба в РУ – Дупница. С определение № 168 от 11.06.2024 г. по ЧНД №
454/24 г. по описа на РС – Дупница е дадено разрешение по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК за
извършване на претърсване и изземване в жилище и прилежащи постройки на адрес гр.Д,
ул."Ж.в." №**, ет. **, обитавани от А. В. Р.. При направеното претърсване и изземване в
мазето на обитаваната от Р. къща е намерено законно притежавано от него оръжие и
боеприпаси, надлежно описани в съставения протокол за претърсване и изземване с
2
разрешение на съдия. От протокол за извършена експертиза № 24/ДКТ-149 от 17.06.2024 г.
от Николай Атанасов – вещо лице, специалист в областта на дактилоскопията в ЦЕКИ към
НИК-МВР се установява, че върху обектите на експертизата: бял хартиен плик с изписан
кръст и текст ,,италианец“ не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи,
както и върху 2 бр. патрона с изписан текст на дъното на гилзите ,,HORNADY – SPRG 30-
06“. От изготвената съдебно-почеркова експертиза № 86/07.08.2024 г. от вещото лице Р.Ч. се
установява, че при така предоставения сравнителен материал, експертизата не може да даде
заключение относно авторството на ръкописен текст-обект, а именно: ръкописен текст със
съдържание ,,италианец“ и символ пред него /кръст/ изписани с черен цвят пишещо
вещество върху вътрешната страна на хартиен плик с размери 12,5 см x 17,5 см, разлепен по
периферията /по височина/ поради това, че установените и описани по-горе едновременно
съвпадения и различия в почеркови признаци между обект и ср. образци не образуват
преобладаваща и/или достатъчна идентификационна съвкупност.
Полицейският орган В. М. – разузнавач в група „ПТП“, сектор ,,КП“ при РУ Дупница
издал в 16:00 часа и връчил на жалбоподателя срещу подпис Заповед за задържане на лице
№ 348зз99/11.06.2024 г., ведно с декларация относно правата на задържаното лице, като му
бил извършен преди това и личен обиск в 16:10 ч. По-късно същия ден, в 20:25 часа,
жалбоподателят бил освободен.
От правна страна, съдът намира следното:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като
производството се разглежда по правилата на АПК за оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон. За да е
законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с
установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на
правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона. В ЗМВР е предвидена възможност за
осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон. От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и
законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на
този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите,
посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по
отношение на въпроса, че от текста на заповедта за задържане трябва да се установява
недвусмислено, ясно и конкретно какво е основанието, като съвкупност от фактически
обстоятелства и правна квалификация, заради което лицето е задържано.
Относно компетентността на издателя на заповедта.
Съдът приема, че по делото се доказа, че заповедта е издадена от лице с необходимата
компетентност по закон, доколкото по делото са представени писмени доказателства за
компетентността на съставителя на заповедта.
3
По въпроса относно основанието за задържане и има ли в заповедта посочени данни
за извършено престъпление. Следващата предпоставка, която съдът следва да провери при
осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед е дали по делото са
налице данни за извършено престъпление от жалбоподателя и по-конкретно дали такива
основания за задържането му са посочени в текста на самата заповед.
При задържане, поради данни за извършено престъпление или някакво
противообществено и опасно поведение, в заповедта за задържане изрично следва да бъде
записано престъплението, за което се твърди, че има данни да е извършено от задържаното
лице и да се цитира съответната материалноправна норма от Наказателния кодекс.
Алтернативно, следва да е описано конкретно установено от полицейския орган
противообществено поведение. В заповедта е необходимо да се посочат ясно и фактическите
обстоятелства, въз основа на които е достигнато до предположение за авторство на
престъплението или за поведението на лицето, като се посочат конкретни действия,
бездействия или реплики на същия, възприети или установени от полицейския орган преди
задържането. При липсата на някои от тези съществени елементи ще е налице допуснато
нарушение на ЕКЗПЧОС и основание за отмяна на процесната заповед. Виж Решение №
4928 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 18/2020 г. на ВАС и Решението на ЕСПЧ Дидов срещу
България. Тук следва да се държи сметка за това, че ЕСПЧ е приел в решението си по делото
Дидов срещу България, че е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти
или информация, сочещи за съществуването на обосновано подозрение за извършване на
престъпления от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и
липсват посочени конкретни факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това
престъпление. Европейският съд е приел, че е необходимо да е налице повече от „данни“ за
извършено престъпление, което понятие е значително по-широко от понятието „обосновано
подозрение“. Ето защо, българските полицейски органи са длъжни да съблюдават
практиката на ЕСПЧ и да спазват въведените по посоченото решение минимални стандарти
относно текстовото съдържание на издаваните заповеди за задържане на лица.
С оглед на изложеното следва да се отбележи, че от съдържанието на заповедта
връчена на жалбоподателя се установява, че изобщо не е посочено като конкретно
индивидуализирани факти и обстоятелства основанието за задържането му с оглед
установяване поне на пръв поглед авторството на деянието, квалифицирано формално като
закана с престъпление против личността – убийство на М. Р. на 09.06.2024 г. в гр. Дупница и
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му“ и посочено като
основание за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Ето защо, съдът счита, че в случая
арестът е незаконен поради липса на посочване на основание за задържането и на
фактическите обстоятелства, на които се основава то, защото на задържания няма откъде да
му стане ясно какви са те, тъй като в заповедта, която му е връчена те не фигурират и не
могат да се извличат от други документи и писмени доказателства, които дори не са му били
и представени към момента на задържането му. От обжалваната заповед не става ясно дали
4
и по какъв начин административният орган е имал данни за извършено от жалбоподателя
престъпление, което води до извод, че осъщественото на 11.06.2024 г. задържане на Р. е
извършено в нарушение на закона.
Липсата на посочено конкретно и изрично основание за задържане е винаги
достатъчна заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като ограничаването на
свободното придвижване на което и да е било лице се допуска само в посочените от закона
случаи, при спазване на процесуалните правила при задържането и при стриктно
съблюдаване на личните права на обекта на задържането – виж решенията на ЕСПЧ по
делата Fox, Campbell and Hartley vs United Kingdom (1990 г.) и Лева срещу Молдова (2009).
Съдът намира за необходимо да напомни утвърденото в правоприлагането
положение, че ограничаването на основно прогласено в Конституцията и в редица
международни актове право – правото на свободно придвижване, не може да почива на
предполагаеми, непосочени причини, останали недоказани и в рамките на настоящото
производство. По този начин грубо се ограничава и правото на защита на задържаното лице,
което е поставено в ситуация да не е наясно с повода за задържането си.
Независимо от горното, съдът констатира нарушение на материалноправните
разпоредби, доколкото и събраните по делото доказателства не установяват данни за
извършено от страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките
за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От
събраните в хода на проверката сведения – гласни, писмени доказателства и доказателствени
средства, както и заключения по изготвени експертизи, не се установяват достатъчно данни,
от които да се направи предположение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.
1 от НК.
Отделно от това, съдът установи и несъобразяване с целта на закона – отменително
основание по чл. 146, т. 5 АПК.
Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР с ПАМ, която в зависимост
от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, буква
„с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е
приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция
при обосновано подозрение за извършване на престъпление или укриване след извършване
на престъпление. В конкретния случай, приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези
цели. По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление. Самоличността на лицето е установена. На
следващ място, ответникът не сочи данни, от които е можело да се направи извод, че Р. ще се
укрие. Със задържането, правата и интересите на жалбоподателя са засегнати в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административния акт.
По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
5
Съобразно изхода на делото и отмяната на обжалваната заповед за задържане, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лв. съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, който има характера на
разписка за извършеното плащане в брой. С оглед на това ОДМВР гр. Кюстендил,
представлявано от директора следва да бъде осъдено да заплати в полза на А. В. Р., сумата
от 500.00 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 348зз-99/11.06.2024 г., издадена от В. Д.
М. – разузнавач в група „ПТП“, Сектор ,,КП“ при РУ-Дупница, с която А. В. Р., с ЕГН
********** е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати на А. В.
Р., с ЕГН ********** с адрес: гр.Д, ул."Ж.в." №**, ет. **, сумата от 500.00 (петстотин) лв. –
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването на съобщението
от страните, пред Административен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6