Решение по дело №370/2025 на Административен съд - Плевен

Административното дело е образувано по жалба на И. И. Д. от гр. Плевен, чрез адв. Ф. от АК - Ловеч срещу Заповед № ЧР-СП-203/28.03.2025г. на Председателя на УС на АПИ – София, с която на осн. чл. 107 ал.1 т.5 вр. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжност Директор на Областно пътно управление – Плевен поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103 ал.1 т.3 ЗДСл, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността, базирани на професионалния му опит в АПИ, считано от 31.03.2025г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради липса на мотиви, съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и целта му. Счита, че заповедта е немотивирана, не е налице соченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като не се сочат конкретни факти и обстоятелства от обективен характер по смисъла на чл. 107 ал.1 т.5 ЗДСл. Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – Председателят на УС на АПИ - София, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 124 от Закона за държавния служител.

Заповедта е връчена на 31.03.2025г. Жалбата е подадена на 10.04.2025г., в законния 14-дневен срок от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1887/27.05.2024г. на АдмС – Плевен, постановено по адм.д. № 273/2024г. е отменена Заповед № РД-11-169/14.02.2024г. на Председателя на УС на АПИ – София, с която на осн. чл. 107 ал.1 т.3 вр. чл. 108 ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И. И. Д. от гр. Плевен, заемащ длъжност Директор на Областно пътно управление – Плевен, поради дисциплинарно уволнение за нарушение на чл. 89 ал.2 т.1 вр. чл. 90 ал.1 т.5 ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения. Решението е оставено в сила с Решение № 2661/17.03.2025г. на ВАС по адм.д. № 7057/2024г.

В двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение със Заявление № Вх. № 94-00-213/25.03.2025г. И. Д. е поискал на осн. чл. 122 ал.1 от ЗДСл да бъде възстановен на предишната длъжност.

Със Заповед № ЧР-СП-202/28.03.2025г. на Председателя на АПИ служителят е възстановен на длъжност Директор на Областно пътно управление – Плевен, считано от 31.03.2025г.

С Доклад на инж. С. Н. – член на УС на АПИ до Председателя на УС на АПИ с Вх. № 93-01-2295/28.03.2025г. е предложено освобождаването на директора на ОПУ – Плевен с цел оптимизация на работния процес в ОПУ – Плевен и възникнала необходимост от персонална промяна. В доклада се сочи, че във връзка с изпълнението на служебните задължения на И. И. Д. - Директор на ОПУ – Плевен е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103 ал.1 т.3 ЗДСл, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ – Плевен. Твърди се, че на служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. Сочи се, че служителят не изпълнява в необходимия обем и качество работата, която му е възложена. На служителя липсват професионални качества и самоинициативност, за да участва с изискваната прецизност при изпълнение на текущи задачи. Създава конфликти между колегите си в ОПУ и това нарушава нормалния работен процес. Показва тенденциозно отношение към някои служители в ОПУ и създава предпоставки за демотивация и накърнява личното достойнство на колегите си. В тази връзка предлага да бъде прекратено служебното правоотношение с И. Д. на осн. чл. 107 ал.1 т.5 вр. чл. 108 ЗДСл.

На същата дата въз основа на доклада е издадена и процесната Заповед № ЧР-СП-203/28.03.2025г. на Председателя на УС на АПИ – София, с която на осн. чл. 107 ал.1 т.5 вр. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И. И. Д., заемащ длъжност Директор на Областно пътно управление – Плевен поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103 ал.1 т.3 ЗДСл, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността, базирани на професионалния му опит в АПИ, считано от 31.03.2025г.

Двете заповеди – Заповед № ЧР-СП-202/28.03.2025г. за възстановяване на предишната длъжност и Заповед № ЧР-СП-203/28.03.2025г. за прекратяване на служебното правоотношение са с поредни номера, издадени са на една и съща дата – 28.03.2025г., връчени са едновременно на 31.03.2025г. и произвеждат действие от същата дата.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика заеманата от И. Д. длъжност „Директор на ОПУ“ е пряко подчинена на УС на АПИ. Съгласно чл. 21г т.2 от Закона за пътищата Председателят на управителния съвет на агенцията назначава и освобождава служителите на агенцията и като орган по назначението е овластен да прекрати служебното правоотношение на подчинените служители на АПИ на основанията по ЗДСл.

Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е чл. 107 ал.1 т.5 ЗДСл, според който органът по назначаване прекратява служебното правоотношение едностранно без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103 ал.1 т.3 ЗДСл – поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Прекратяването на осн. чл. 107 ал.1 т.5 ЗДСл касае всяка друга обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън посочените в чл. 103 ал.1 т.3 ЗДСл здравословни причини.

Чл. 108 ал.1 ЗДСл изрично предвижда, че в случаите на прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 107 ал.1 т.5 ЗДСл заповедта следва да съдържа и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Това означава невъзможността за изпълнение на служебните задължения да е от обективен характер т.е. да не зависи от волята на страните и да не предполага субективна преценка на органа, както и да е ясно и конкретно посочена.

В оспорената заповед като фактическо основание е посочено, че е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ, базирани на професионалния му опит в АПИ. В допълнение е пояснено, че на служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/ бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на агенцията. Заповедта се основава на постъпилия Доклад № 93-01-2295/28.03.2025г. от инж. С. Н. – член на УС на АПИ.

Изложените в заповедта фактически основания не съдържат конкретни факти и обстоятелства, а са бланкетни и изразяват субективна оценка за работата на държавния служител, с което не изпълват законовото съдържание на посочената разпоредба за прекратяване на служебното правоотношение на безвиновно основание, поради обективна невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения. На практика липсват мотиви за прекратяването на правоотношението, тъй като изложената обосновка е лишена от ясно и конкретно съдържание. Изложеното представлява субективна и обща оценка за работата на служителя въобще, като не е ясно за какъв период се отнася и дали е свързана само с изпълнението на служебните задължения като Директор на ОПУ – Плевен или и като член на УС на АПИ и председател на АПИ. По начина на формулиране по-скоро навежда на мисълта за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавния служител на някое от основанията по чл. 89 ал.2 ЗДСл поради виновно неизпълнение, забавено или лошо изпълнение на служебните задължения, неспазване кръга на служебните правомощия или неспазване на етичния кодекс, според соченото в доклада, обосноваващ издаването на заповедта.

Освен това изложената в заповедта обща оценка за работата на служителя не намира опора в приложените по делото материали от служебното му досие.

От тях се установява, че служителят е бил дисциплинарно уволнен със Заповед № РД-11-169/14.02.2024г., която е отменена с влязло в сила съдебно решение на 17.03.2025г. т.е. повече от една година след незаконното уволнение служителят не е изпълнявал длъжността. Възстановен е на 28.03.2025г. на заеманата преди уволнението длъжност Директор на ОПУ – Плевен и от същата дата служебното му правоотношение е било отново прекратено. Повече от година преди издаването на оспорената заповед служителят не е заемал длъжността Директор на ОПУ – Плевен и затова няма как изложеното в нея да се отнася за този период.

И. Д. е строителен инженер със специалност „пътно строителство“. От 1999г. до 2000г. е работил като специалист в ОПУ – Плевен. В периода 2000г. –2006г. е бил началник отдел в ОПУ – Плевен. От 2009г. заема длъжността Директор на ОПУ – Плевен. Неколкократно е избиран за член на АПИ, назначаван е също и за председател на АПИ. Последно правоотношението му като член на УС на АПИ е прекратено на 27.01.2022г. и отново е назначен за Директор на ОПУ – Плевен, а за определен период от 09.06.2023г. за срок от 6 месеца по съвместителство е бил и Директор на ОПУ – Ловеч. Професионалната му биография свидетелства за признание на притежаваните професионални качества.

По време на изпълнението на длъжността Директор на ОПУ – Плевен е получавал високи атестационни оценки за работата си, включително и най-високата – „изпълнението надвишава изискванията“. Не е бил дисциплинарно наказван, с изключение на цитираната по-горе заповед, която е отменена по съдебен ред като незаконосъобразна и изложените в нея факти и събраните в хода на дисциплинарното производство не могат да служат за издаването на нова заповед или за мотивиране на прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание.

А видно от последната годишна атестационна оценка от 2021г. работата на служителя на длъжност Директор ОПУ – Плевен е високо оценена от УС на АПИ. В мотивите за оценката е посочено, че целите в индивидуалния работен план на Директора на ОПУ – Плевен за периода на оценяване са изпълнени на високо ниво и в срок. Д. показва в работата си компетентно и професионално ниво. Притежава умения за определяне на приоритетите и ефективно разпределение на наличните ресурси. Умее ефективно да делегира отговорности и да поема лична отговорност, както и да работи по няколко задачи едновременно. Осъщественият контрол е на добро ниво. Проявена е оперативност при решаването на всички възникнали проблеми, свързани с дейността на ОПУ. Предвижда, определя и оценява вероятните рискове за постигане на целите, за изпълнението на които отговаря. Притежава умения да мотивира и поощрява подчинените си служители. Притежава добри умения за ясна словесна комуникация по служебни въпроси. Умее да изгражда добри отношения в рамките на АПИ и извън нея. Проявява инициативност и показва възможности за справяне с по-сложни задачи. Изпълнението на целите и показаните компетентности надвишават изискванията. Тази оценка влиза в пряко противоречие с оценката за работата на служителя, дадена в мотивите на процесната заповед. Следва да се отбележи, че в чл. 107 ал.2 ЗДСл е предвидена възможност за прекратяване на служебното правоотношение, само когато държавният служител е получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността. Но в случая не се касае за подобна хипотеза.

Заповедта с посочено правно основание по чл. 107 ал.1 т.5 ЗДСл е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма поради липсата на мотиви в разрез с изричната специална разпоредба на чл. 108 ал.1 ЗДСл, тъй като е бланкетна и не съдържа фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение, обосноваващи обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Не се съдържат такива фактически основания и в изготвения доклад на член на УС на АПИ, цитиран в заповедта.

Поради което съдът счита, че не е налице такава обективна невъзможност, респективно не е налице соченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител и заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона за стабилитет на държавната служба, предвидимост и законност при упражняване правомощията на органа. Ползваното правно основание е само формална причина за прекратяване на служебното правоотношение, без реално фактическо основание и затова представлява превратно упражняване на властнически функции от органа по назначението.

По тези съображения заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото, предвид липсата на направено възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят изцяло направените деловодни разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-СП-203/28.03.2025г. на Председателя на УС на АПИ – София, с която на осн. чл. 107 ал.1 т.5 вр. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И. И. Д. от гр. Плевен, заемащ длъжност Директор на Областно пътно управление – Плевен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на И. И. Д. от гр. Плевен разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред В. А. съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.