РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Златоград, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20235420100230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Р. Г., уточнена с молба от 10.10.2023
г. и допълнена с молба от 09.02.2024 г., срещу О. Н.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е
собственик по силата на давностно владение на реална част от поземлен имот с
идентификатор 51319.503.339 в Землището на гр. Н., с площ от около 364 кв.м. при
граници на имота: на юг - поземлен имот собственост на Р.К., на север - поземлен имот
собственост на З. С.; на изток - дере „К. д.", на запад - ул."И.". Ищцата твърди, че
ползва имота го и владее повече от 40 години, считано от 1983 г. /и преди това/ до
настоящия момент. Фактическата власт осъществява, като засажда земеделски култури
- лук, картофи и други. Ищцата няколко месеца се опитвала да се снабди с документи
/скица, данъчна оценка и други/ за да се снабди с нотариален акт за собственост по
давностно владение. За целта изготвила и молба с вх.№ 93-00-1946/07.04.2023 г. до
кмета на О. Н., но с писмо изх. № 93-00-1946 от 24.04.2023 г. кмета на О. Н., получила
отговор, че имотът е урегулиран за дере „К. д.". В исковата молба се излагат
съображения, че О. Н.никога не е владяла и ползвала имота, а до речното корито на
изток е изградена масивна подпорна стена, която не позволява до ден днешен и при
най-обилни дъждове водата от дерето да навлезе във въпросния имот ползван от
доверителката ми. С тези си действия О. Н. оспорвала правото и на собственост.
По изложените съображения, моли съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника О. Н.о, че ищецът Р. Р. Г. е
собственик на реална част с площ от 364 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор
51319.503.339 по КККР на гр. Н. и обозначена с т. 1-5 по геодезическо заснемане,
приложено към исковата молба (на л. 6 от делото), придобита въз основа на давностно
владение, с начало от 1983 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Ответникът О. Н. сочи, че
процесният имот представлява отклонение от речно корито на дере “К. д.”, предвид
плана на гр. Н. от 1987 г., като съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона за
водите, водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна
собственост. Сочи, че в параграф 1, т. 27 от ДР на Закона за водите е дадено легално
определение на понятието "принадлежащи земи на реките" и това са земите от леглата
на реките, които се заливат при ниво на средните води, а в т. 81 от същия параграф,
понятието "речно легло" е определено като "елемент от релефа, по който временно или
постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и
крайбрежните заливаеми ивици.
Ответникът счита, че в настоящия случай отклонението от речното корито и
самото речно корито на дерето представляват публична държавна собственост, и
собственик е държавата - МОСВ. В тази връзка следва да се приложи разпоредбата на
чл. 11 т. 1- 5 от Закона за водите относно водите и водните обекти - публична
държавна собственост, както и чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, според
който не могат да бъдат обект на разпореждане и не могат да се възстановяват и
придобиват по давност имоти, представляващи публична държавна собственост.
Излагат се съображения, че когато водите на реки в резултат на естествени процеси,
включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото,
новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното място остава държавна
собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ.
По тези съображения, ответникът счита, че искът е изцяло неоснователен, тъй
като имотът представлява отклонение от речно корито, което е публична държавна
собственост и прави уточнение, че деретата се ползват със статут, както и реките в
Р.Б.. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, като неосноватилен и
недоказан. Претендира разноски за производството.
По допустимостта:
Ищцата е насочила исковата си претенция срещу О.Н., въпреки че от
обстоятелствената част на исковата молба се сочат твърдения, обуславящи правен
интерес от насочване на иска срещу Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 31, ал.2 от ГПК. Посоченото
е констатирано и от съдия В. Д.а, предходен съдия-докладчик по същото дело, в
Определение № 21/12.02.2024г., изцяло възприето като правилно от настоящия
докладчик по делото.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка
за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при
проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен
ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази
нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а
при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено - ТР №1 от
30.03.2012г. по т.д. №1/2010г. на ОСГК на ВКС.
С оглед постъпилия отговор по чл.131 от ГПК, от страна на О. Н., която оспорва
иска като неоснователен и недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен, като заявява
и претенция за разноски, Съдът намира, че макар и формално, поведението и
становището на сочения за ответник, от страна на ищеца, формират в последния
правен интерес да поддържа искова претенция спрямо О. Н. Оспорване правото на
собственост на едно лице, дори на основание, че трето лице е собственик, а не самият
2
оспорващ, формират правен интерес в претендиращия собственост да установи със
сила на пресъдено нещо, че той е носител на спорното материално право.
Субективните предели на съдебния акт обаче са обвързващи само ищеца и конкретния
ответник, в случая О.Н., която заявява оспорване на претенцията от собствено име, а
не в качеството си на процесуален представител на друго трето неучастващо по делото
лице.
Съобразявайки горното, Съдът намира, че исковата претенция е допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
В осз ищцата се явява лично и процесуален представител, като поддържа иска.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване правото на собственост на ищцата, по силата на давностно
владение, на реална част от поземлен имот с идентификатор 51319.503.339 в
землището на гр. Н., с площ от около 364 кв.м. при граници на имота: на юг - поземлен
имот собственост на Р. К., на север - поземлен имот собственост на Здравко Сантов; на
изток - дере „К. д.", на запад - ул."И.". Ищцата твърди, че ползва имота го и владее
повече от 40 години, считано от 1983 г. /и преди това/ до настоящия момент.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищцата е да
установи по делото пълно и главно правото си на собственост върху описания имот,
придобито на въведеното основание – придобивна давност, т.е. упражнявана в
продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху
имота, с намерение за своене.
По делото е приета, без възражения, съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира изцяло, като компетентно изготвена, задълбочена и отговаряща в пълнота
на възложената задача. Експертът е изготвила 1 брой комбинирана скица, на която в
цвят е повдигната реалната част от имота, за която се претендира. Вещото лице е
установила, при оглед на място, видими реални граници, описани в заключението на
СТЕ. На следващо място, не са установени данни за отчуждаване на имота, записване
в разписната книга на името на друго лице, както и да е съставян акт за общинска
собственост. Същевременно, на място са установени овощни дръвчета и картофени
насаждения.
Ответникът О. Н. /единствено спрямо него е водено делото, като ищецът не се е
възползвал от предоставената му от Съда възможност да насочи иска си и срещу
Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, съгласно Определение
№21/12.02.2024г. по гр. дело № 230/2023г., съдия-докладчик В. Д./ сочи, че
процесният имот представлява отклонение от речно корито на дере “К. д.”, предвид
плана на гр. Н. от 1987 г., като съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона за
водите, водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна
собственост.
Съгласно § 1, т. 27 от Закона за водите "прилежащи земи на реки" са земите от
леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води. В т. 81 от същия
параграф, понятието "речно легло" е определено като "елемент от релефа, по който
временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно
корито и крайбрежните заливаеми ивици, а съгл т. 21 от същия текст, "ниво на средни
води" е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно
водно количество, протичащо по речното легло. За всяка река, във всеки неин участък
3
определянето на прилежащата земя е конкретно, според тези показатели и изисква
специални знания, поради което с Определение № 84/18.04.2024г., Съдът, служебно е
назначил хидро-техническа експертиза на която е поставил следния въпрос /в ОСЗ на
20.09.2024г. е допусната поправка на ОФГ по отношение процесния имот/:
„Процесната площ от 364 кв.м., реална част от поземлен имот с идентификатор
51319.503.339 в землището на гр. Н., представлява ли „прилежащи земи на реки“ по
смисъла на §1, т.27 от Закона за водите, като съобрази дефинициите по т.81 и т.21 от
същия параграф“. Указано е, в заключението си, вещото лице да съобрази всички
налични данни за изменение на речното корито в резултат на естествени процеси,
включително и природни бедствия, които образуват ново корито и изоставят старото
и/или проведени мероприятия, довели до връщане на реката в старото й корито в
случай, че има такива.
По делото е прието, без възражения, заключение на Х. В констативно
съобразителната част на заключението, вещото лице сочи, че от хидротехническа
гледна точка, процесната площ не представлява „прилежащи земи на реки“ по
смисъла на §1, т. 27 от Закона за водите и не попада в дефинициите на §1, т. 21 и 81 от
Закона за водите.
Съобразно заключението на Х., което съдът кредитира, като задълбочено и
компетентно изготвено, съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно,
поради което процесната площ не представлява публична държавна собственост
/касвото възражение се поддържа от О. Н./, респ. може да бъде придобита по давност в
случай, че са налице законовите предпоставки за това.
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение,
което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната
разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен
признак на владението е упражняването на фактическа власт.
По делото са разпитани свидетелите В.М.Л. и М. И. К. От показанията на същите
се установява, че от преди повече от 30 години – още от 70-те години на миналия век,
ищцата обработва и стопанисва процесната площ - градина засадена с картофи,
тютюн, зеленчуци, овощни дръвчета. Същото се установява и от констативно-
съобразителната част на СТЕ, в която в.л., при огледа на имота на място е
констатирала, че същия се използва за сеитба на селскостопански култури. Предвид
това съдът намира, за установено, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху
поцесната площ за период значително надхвърлящ 10 години.
Субективният признак на владението е намерението на владелецът – той държи
вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата счита имота за своя
собственост. При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно
предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на
придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от
повече от 10 години.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният е иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква
4
единствено от ищцата. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80
ГПК и доказват в общ размер на сумата от 1460,97 лв., от които: 900 лв. – адвокатско
възнаграждение; 50 лв. – платена д.т.; 500 лв. – депозит за възнаграждение за СТЕ; 5
лв. – д.т. за издаване на СУ; 5.97 лв.- банкови комисионни за извършен превод, поради
което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Предвид изхода на делото, отново в тежест на ответника, следва да бъде
възложена и сумата от 1238.65 лв. – възнаграждение за вещо лице по Х., заплатено от
бюджета на съда, което следва да бъде присъдено в полза на РС-З.
Воден от горното, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗС, по отношение на ответника О. Н., БУЛСТА ****, с адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № *,
че Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „И.“ № *, е собственик на реална част
от поземлен имот с идентификатор 51319.503.339 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Н., с площ от 364 кв.м., при граници: на североизток и
югоизток – имот с идентификатор 51319.503.339, на северозапад – улица – имот с
идентификатор 51319.503.272, на югозапад – имот с идентификатор 51319.503.338,
която реална част е повдигната в жълт цвят на комбинирана скица /приложение към
СТЕ/, изготвена от в. л. инж. Д. С., приобщена на л.73 от гр. дело № 230/2023г. по
описа на РС-З., преподписана от съда, която представлява неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, О. Н., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. Н., ул.
„А. С.“ № *, да заплати на Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „И.“ № *,
сумата в общ размер от 1460,97 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, О. Н., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Н., ул.
„А.С.“ №*, да заплати в полза на РС-З. сумата от 1238.65 лв. – възнаграждение за
вещо лице по Хидр.ТЕ, заплатено от бюджета на съда
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________А.Ч._____________
5