Р Е Ш
Е Н И
Е № 1879
гр. Пловдив,16.10..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в със
тав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 3831/2019г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Обжалван е издаден Електронен фиш на ОДМВР
Пловдив, серия К № 2543341, с който е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 150 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.3, т.3 от ЗДвП на И.Д.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 16.12.2018г. в 10:45 часа в гр. Пловдив на бул. „Марица” № 160, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M № 648, за превишаване
на разрешената скорост с 27 км/ч. при управление на МПС - автобус „ИСУЗУ
НОВОСИТИ“ с рег.№ ** **** **.
По съображения изложени в жалбата си И.Д.А.
моли съда да отмени атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен и
неправилен. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява,
а се представлява от ***. П., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /лице, което е било
санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 16.12.2018г.
в 10:45 часа в гр. Пловдив на бул.
„Марица” до № 160, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1 – M № 648, за превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч. при управление
на МПС - автобус „ИСУЗУ НОВОСИТИ“ с рег.№ ** **** **. Скоростта от 77 км/ч била
с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 80
км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилна система за
видеоконтрол TFR1 – M № 648, монтирана в
служебен патрулен автомобил с рег. № РВ 5357 ВС. Същата е преминала последваща
проверка, за което е бил издаден Протокол от проверка № 8-32-18/26.10.2018г. За
мобилната система за видеоконтрол TFR1 –
M № 648 е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. В този смисъл е приложеното
по делото копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835.
Фактите се установяват от всички
приложени по делото писмени доказателства.
Обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за
доброволното й заплащане.
Нарушението е заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство TFR1-M № 648, за което е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната
проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната
преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, както и Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система „TFR-1M“ № 648 от 17.12.2018г. От последния се установява
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта, автомобилът, на който е поставено мобилното АТСС, режима на
измерване, начало и край на работа и броят на свалените статични изображения.
В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на МПС - автобус
„ИСУЗУ НОВОСИТИ“ с рег.№ ** **** **. В Протокол от проверка №
8-32-18/26.10.2018г. на Български институт по метрология изрично е отбелязано,
че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч
до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост - 80 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което
наказуемата скорост е 77 км/ч, която
скорост е указаната в електронния фиш.
С оглед преодоляване констатираната с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния
закон, следва да се отбележи, че с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни
технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на
правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш
за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165,
ал.3 от ЗДвП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Нарушението е било установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М №
648. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство,
то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен
орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното
нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да бъде издадено
наказателно постановление /НП/.
В случая не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, свързани с липсата на
дата на издаването му, автор или наименование на издаващия орган, липса на
подпис и печат, липсата на отразяване в електронния фиш на срока за неговото
обжалване, както и органът, пред когото се обжалва. В нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите на електронния фиш, като такива
реквизити на фиша не са посочени и не се изискват. Наред с това в §1 от ДР на
ЗАНН пък е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения
от автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш
представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано
такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено
лице, но на база административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото,
отразени в електронния фиш, описаният в него автобус е извършвал движение с
превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето,
като правилно е и отразяването, че така е била нарушена именно нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въпреки така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се доказва по
един безспорен начин, че точно И.Д.А. е извършил установеното нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съображенията за това са следните:
На първо място изрично в разпоредбата
на чл.188, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съобразно нормата чл.189, ал.5, изр.2
от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото е налице
декларация по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП, но от нея не се установи, че на
процесната дата и място именно И.Д.А. е управлявал процесното МПС. Това така, защото във
въпросната декларация е посочено, че жалбоподателят е управлявал автобус „ИСУЗУ НОВОСИТИ“ с рег.№ **
**** **, но на дата 13.01.2019г., а не на 16.12.2018г. и е извършил нарушение в
11:33 часа, а не както е посочено в процесния фиш в 10:45 часа. Тоест така
посочените дата и час в декларацията, които са с ключово значение за индивидуализиране
на конкретното нарушение, нямат нищо общо с датата и часа посочени в процесния
фиш.
Предвид изложеното съдът намира, че
вмененото нарушение се явява недоказано. Самото отричане законосъобразността на електронния фиш
изисква от административнонаказващия орган да ангажира убедителни и безспорни
доказателства в подкрепа на своите констатации за извършено от жалбоподателят
нарушение, тъй като именно в негова тежест е доказването на последните по
несъмнен начин. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин, както законосъобразността на
издадения от него електронен фиш, така и неговата доказаност. Това в случая не
е сторено. А след като от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните и субективните
признаци на административното нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за които е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, то съдът намира, че
неоснователно е бил санкциониран. По този начин е било допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правилата за издаване на електронен фиш -анулиране
на такъв, като правото на защита на уличеното лице е било ограничено до степен,
в което последното е било лишено въобще от възможността му дадена с чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
С оглед всичко изложено съдът намира,
че обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да
бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К № 2543341, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
150 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.3, т.3 от ЗДвП на И.Д.А.,
ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 16.12.2018г. в
10:45 часа в гр. Пловдив на бул. „Марица” № 160, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1 – M № 648, за превишаване на
разрешената скорост с 27 км/ч. при управление на МПС - автобус „ИСУЗУ НОВОСИТИ“
с рег.№ ** **** **.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК