Р Е Ш Е Н И Е № 603
Гр. Пловдив, 11.04.2012 г.
Пловдивски
Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – Х състав, в закрито заседание на 11.04.2012
г., в състав:
Председател:Елена Арнаучкова
Членове : Величка Белева
Пламен Чакалов
при
секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 550/2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 435 и следв. от ГПК.
Обжалва
се от адвокат П.Н.К. като особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на
длъжника В.С.С. по изпълн.д. № 115/2011 г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823
Постановление на ЧСИ по чл. 78 ал. 5 от ГПК от 10.11.2011 г. в частта, с която
е намалено първоначално определеното на адвоката възнаграждение от 1 705
лв. на 300 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на постановлението и
искане за неговата отмяна, евентуално в случай че Съдът намери жалбата за
неоснователна, съответно постановлението за правилно и законосъобразно се
заявява искане Съдът да освободи адвокат К. от задълженията й на особен
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника С. и да определи друг адвокат
за такъв представител.
Въззиваемата
страна – взискател по изпълнението „ УниКредит Булбанк „ АД – гр. София взема
становище за неоснователност на жалбата.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ Кирова по чл. 436 ал. 3 изречение последно от ГПК.
Съдът
установи следното:
Жалбата
е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен
изпълнител, ДТ не се дължи, тъй като жалбоподател е особения представител на
длъжника, изпълнена е процедурата по чл.436 ал. ал. 2 и 3 от ГПК. Следователно
е допустима и ще се разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Изпълн.
дело № 115/2011 г. е образувано по издадени по ч. гр.д. № 3643/2011 г. на РС -
Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 14.03.2011 г., удостоверяващи парични вземания на
взискателя „ УниКредит „ Булбанк „ АД – гр. София против солидарни длъжници В.С.С.
и М.А.С., произтичащи от договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
собствен на длъжниците недвижим имот.
Длъжниците
не са открити на посочените по делото адреси, както и на регистрираните им
постоянни и настоящи такива, на адресите са залепени уведомления по чл. 47 ал.
ал. 1 и 2 от ГПК, в двуседмичен срок от които не са явили в канцеларията на ЧСИ
Кирова за получаване на книжата по делото, като данните за тях са че са извън
страната. На основание чл. 47 ал. ал. 5 и 6 от ГПК съдебният изпълнител е приел
редовност на връчването и изискал от Адв. колегия Пловдив посочване на адвокати
за назначаване на особени представители. Съответно такива са предложени – адв. П.К. за длъжника В.С. и адв. Д.Б. за
длъжницата М.А.С. / В./, с предложени възнаграждения в размери съответно
1 705 лв. и 1 710 лв. Назначени са от ЧСИ тези адвокати за особени
представители на длъжниците, определени са и възнагражденията им съгласно
горепосочените предложени от адв. съвет размери – разпореждане от 10.08.2011 г.
на лист 160 от изпълн. дело.
От
взискателя „ УниКредит Булбанк „ АД – гр. София във вр. с изпратено му от ЧСИ
съобщение да внесе тези възнаграждения, е постъпило искане за намаляването им
по размер. Поддържа се че неправилно размерите им са определени съгласно чл. 10
т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за миним. размери на
адв. възнаграждения, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 10 т. 4 от
същата наредба, според която възнаграждението е 100 лева.
Искането е уважено от ЧСИ. С обжалваното
постановление по чл. 78 ал. 5 от ГПК е прието че приложимата правна норма е чл.
10 т. 4 от наредбата, според която дължимото възнаграждение е 100 лв., като
определеното такова от 1 705 лв. е намалено до 300 лв. – трикратния размер
на минимума 100 лв. по аргумент на § 2 от ДР на Наредбата.
Жалбоподателката
поддържа че неправилно е прието от ЧСИ че дължимото за процесното изпълнение
възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 10 т. 4 от наредбата. То се
дължи в размерите на чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 от същата – в зависимост
от интереса,
който е съизмерим с размерите на паричното вземане на взискателя, предмет на
изпълнението и като така е в размера определен и предложен от адв. колегия и
първоначално определен и от самия съдебен изпълнител, който е минималния такъв
по чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т.4 от Наредбата. Поддържа се също така че ЧСИ е длъжна да се
съобрази с определеното от адвокатурата
възнаграждение на адвоката по основание и размер.
Оплакванията
са неоснователни. Съдът, респ. съдебния изпълнител в случая е органа, в чиито
правомощия е назначаването на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК и
определянето на неговото възнаграждение, като е длъжен да го определи по
основание и в размер не по нисък от минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения. Предложението на адв. съвет за
размера на адв. възнаграждение във вр. с посоченото основание по наредбата за
определения такъв размер не е задължително за съдебния изпълнител, при
положение че в това предложение е погрешно определена правната норма, въз
основа на която следва да се определи размера. Точно такъв е и настоящия случай Съгласно чл. 10 от наредбата нормативно
определените минимуми на адв. възнагр. в изпълнителното производство са както
следва: т. 1 – за образуване на изпълн. дело – 100 лв.; т. 2 – за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания – ½ от възнагр. определени в чл. 7 ал. 2 – според интереса,
съобразно размера на дължимите суми; т.
3 – за защита по изпълн. дела, които имат за предмет въвод или опразване на
недвижим имот – ½ от възнагр. по чл. 7 ал. 2 на база стойността на имота
и т. 4 – за извършване на действия по изпълнението извън посочените по горе
случаи – 100 лева. В случая не е налице поддържаната от жалбоподателката
хипотеза на чл. 10 т. 2. Тя е особен представител на длъжника, който няма
подлежащи на изпълнение права и притезания в изпълн. производство, а само
задължението да плати и да удовлетвори взискателя за присъдените му вземания. Като
така длъжникът, респ. неговия адвокат, не води изпълн. дело и не извършва по
него действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10
т.2. Не е налице хипотезата и на чл. 10 т. 3, тъй като тя има предвид
изпълнение по чл. 522 от ГПК, когато длъжникът се отстранява от имот на
основание че този имот е присъден на взискателя със съдебния акт, съответно с
издадения въз основа на него изпълн. лист, но не и в случаи когато до въвод във владение на имот би могло
да се стигне в резултат на публична продан на този имот за удовлетворяване
паричните вземания на взискателя. Като така и след като не са налице хипотезите
на чл. 10 точки 1, 2 и З от Наредба № 1/2004 г. за миним. размери на адв.
възнаграждения, то правилно е прието от ЧСИ че се касае за изпълнителни
действия, визирани в т. 4 на чл. 10, при които миним. дължимия адвокатски
хонорар е в размер на 100 лв., а от съдебния изпълнител определен на 300 лв. на
основание § 2 от ДР на Наредбата.
Заявеното
от жалбоподателката искане за освобождаването й от Съда като особен представител
на длъжника С. в случай на неуважаване на жалбата й против така определеното й
възнаграждение от 300 лв. не е от компетентността на настоящия Съд в настоящото
производство по чл. 435 от ГПК против постановлението за разноски – адв.
хонорар. Отказа си като такъв представител тя следва да заяви по изпълн. дело
пред съдебния изпълнител, който е компетентен да се произнесе по него и
съответно да определи друг такъв представител на страната.
И
Съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат П.Н.К. в качеството й на
особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника В.С.С. по изпълн. дело №
115/2011 г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823 против Постановление на съдебния
изпълнител по чл. 78 ал. 5 от ГПК от 10.11.2011 г. в частта му, с която е
намалено възнаграждението на адвокат К. от 1 705 лева на 300 лева, както и
искането й Съдът да я освободи като особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК
на длъжника В.С.С. по изпълнителното дело и
назначи на С. друг особен представител на това основание.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.