Р Е Ш Е Н И Е № 1239
гр.
Пловдив, 18.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Данаила
Станкова, като разгледа адм. дело № 390
по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ /този въпрос е разрешен с необжалваемото Определение №
3/ 10.02.2021 г. по гр.дело № 36/2020 г. на смесен петчленен състав от ВКС и
ВАС/, предявен от „Индустриал сървиз груп“ ЕООД – Пловдив срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с който се претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в размер на 525 лв., изразяващи се в наложената от МВР с
ЕФ и заплатена глоба за превишена скорост. В исковата молба се твърди, че на
базата на един нищожен общ административен акт - Заповед РД-11-1330/19.12.2018
г. на АПИ, ответникът без да е публикувал същия, без да реализира и дори да планира ремонт на
конкретен пътен участък, незаконосъобразно е възложил на органите на КАТ в този
пътен участък ограничение на скоростта на базата на посочения нищожен по своя
правен характер административен акт. Това незаконосъобразно поведение на
Агенция "Пътна инфраструктура" водело и до незаконосъобразно налагане
на глобата. Съобразно посоченото в
цитираното определение се претендира обезщетение за вреди от нищожен
административен акт, като тези вреди са следствие на действията на
администрацията и един неин незаконосъобразен административен акт. В СЗ ищецът не се представлява и не
взема становище по иска.
Ответникът в писмено становище
оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за неоснователност на иска.
Искът е неоснователен. Заповед № РД-11-1330/
19.12.2018 г. /л.36 от делото/ е със
срок на действие 31.03.2019 г., а ЕФ
за налагане на глоба /л.4 от адм.д. № 2394/ 2020 г. по описа на АдмС – Пловдив/
е за нарушение, извършено на 24.07.2020
г. Очевидно е, че между заповедта,
която се твърди да е нищожна и наложената глоба, чийто размер се претендира
като обезщетение за причинени имуществени вреди няма абсолютна никаква връзка,
поради което събирането на каквито и да е доказателства в този смисъл и
обсъждането им, както и обсъждането на твърденията на ищеца в този смисъл по
исковата молба е безпредметно, тъй като няма как логически да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между твърдяната като нищожна заповед и
настъпилата вреда, при което липсва тази предпоставка за търсене отговорността
на държавата. Съвсем отделен въпрос е, че твърдените за настъпили имуществени
вреди са вследствие и резултат на издадения ЕФ, следователно пряка връзка няма
как да е налице и в този аспект.
На следващо място - заповедта
не е и нищожна, тъй като същата е издадена в предвидената в закона форма и от
компетентния за това орган, а евентуално твърдените за допуснати нарушения биха
довели единствено до незаконосъобразност, а не до нищожност на издадената
заповед, която е съобразена и с останалите изисквания за законосъобразност по
чл.146 от АПК, при което липсва и другата предпоставка за търсене отговорността
на държавата.
Отделно и независимо от изложеното
съдът намира необходимо да отбележи, че ищецът е разполагал с правната възможност, която му
предоставя чл.59 ЗАНН, а именно да обжалва пред съответния районен съд
издадения му ЕФ, като в това производство изложи всичките си възражения във
връзка с незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната му
отговорност, в т.ч. и че въведеното ограничение е евентуално незаконосъобразно.
Вместо това, а именно да организира адекватно своята защита в хода на
административнонаказателното производство и да докаже твърденията си, че
незаконосъобразно е бил санкциониран,
сега ищецът претендира заплатената от него глоба, наложена му с влязъл в
законна сила ЕФ, да му бъде репарирана от ответника в настоящото производство.
При това положение, съдът приема, че ищецът търпи вреди от собствените си
действия, респ. бездействия, т.е. дори да се приеме, че ищецът евентуално е
претърпял вреди в размер на 525 лева, те се дължат изключително на поведението
на последния, а съгласно чл.5 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено, поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Последното е изцяло
валидно и по отношения твърдените бездействия на служители на АПИ, тъй като не
в резултат на евентуални такива бездействия, а действията/бездействията на
самия ищец са станали причина за санкционирането му.
Поради изложеното искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в
полза на АПИ, на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за
правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иск
с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, предявен от „Индустриал сървиз груп“ ЕООД –
Пловдив срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 525 лв.
ОСЪЖДА „Индустриал
сървиз груп“ ЕООД – Пловдив, ЕИК
*********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София разноски в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: