№ 265
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203110110204 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.Б." ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу С.И. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: 1./ сумата от 34, 77 лв., претендирана
като незаплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с
предпочитан № 0894 240 990 за периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; 2./ сумата от 27,48 лв., претендирана като
неустойка поради неизпълнение на задължение за заплащане на абонаментни такси по
договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с предпочитан № 0894 240 990 в размер на 3
месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 3./
сумата от 235, 43 лв., претендирана като незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey",
от която 45, 76 лв. за периода от 10.06.2018г. до 09.11.2018г. и 189, 67 лв. сбор от 13 броя
лизингови вноски по чл. 12, ал. 1 от ОУ и чл. 1, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; 4./ сумата от 23, 93 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с
предпочитан № 0894 240 990 в размер на разликата между цената на устройство марка
„NUAWEI Y 6 2017 Grey" по договор за лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено
устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey" без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 5./ сумата от 94,77 лв.,
претендирана като незаплатени абонаментни такси по допълнително споразумение от
27.11.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочитан № 0894 485 896 за периода от
10.06.2018г. до 09.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 6./
сумата от 77,43 лв., претендирана като неустойка поради неизпълнение на задължение за
1
заплащане на абонаментни такси по допълнително споразумение от 27.11.2017г. към
договор за мобилни услуги с предпочитан № 0894 485 896 в размер на 3 месечни
абонаментни такси, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 7./ сумата от 101, 83
лв., претендирана като незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.11.2017г.,
с който е предоставено устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey", от която 23,96 лв. за
периода от 10.06.2018г. до 09.11.2018г. и 77, 87 лв. сбор от 13 броя лизингови вноски по чл.
12 от ОУ и чл. 1, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 8./
сумата от 123, 39 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
по допълнително споразумение от 27.11.2017г. към договор за мобилни услуги с
предпочитан № 0894 485 896 в размер на разликата между цената на устройство марка
„NUAWEI Y 6 2017 Grey" по договор за лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено
устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey" без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд - Варна.
Първият от съединените искове е основан на твърдения за валидно възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги от 27.11.2017г., по силата
на което „Т.Б.” ЕАД е предоставило на С.И. услуги с предпочитан № 0894 240 990 за срок от
24 месеца с месечна абонамента цена в размер на 10, 99 лв.
Поддържа се, че за периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г. абонатът не е изпълнил
основното си задължение по договор и не е заплатил абонаментните такси в претендирания
размер.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на таксите, мобилният оператор
е начислил неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси.
На същата дата, по силата на сключен договор за лизинг, ищецът е предал на
лизингополучателя С.И. устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey” срещу заплащане на
лизингова цена в размер на 335, 57 лв., платима на равни месечни 23 броя вноски.
Лизингополучателят не е заплатил 16 броя лизингови вноски, всички с настъпил
падеж. Освен тях, ответникът дължи и неустойка за неизпълнение на договорно задължение
по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с предпочитан № 0894 240 990 в размер на
разликата между цената на устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey” по договор за лизинг
от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey” без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена.
Отново на 27.11.2017г. между страните по делото е сключено допълнително
споразумение по договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочитан № 0894
485 896, по силата на което „Т.Б.” ЕАД е предоставило на С.И. услуги за срок от 24 месеца с
месечна абонамента цена в размер на 30, 99 лв.
За периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г. абонатът не е изпълнил основното си
задължение по договор и не е заплатил абонаментните такси в претендирания размер.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на таксите, мобилният оператор
е начислил неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси.
На същата дата, по силата на сключен договор за лизинг, ищецът е предал на
2
лизингополучателя С.И. устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey” срещу заплащане на
лизингова цена в размер на 137, 77 лв., платима на равни месечни 23 броя вноски.
Лизингополучателят не е заплатил 17 броя лизингови вноски, всички с настъпил
падеж. Освен тях, ответникът дължи и неустойка за неизпълнение на договорно задължение
по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с предпочитан № 0894 240 990 в размер на
разликата между цената на устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey” по договор за лизинг
от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey” без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 415 ГПК
се обосновава с редовното връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.И., чрез особения си представител, е
депозирал писмен отговор, в който са релевирани възражения за нищожност на лизинговите
договори от 27.11.2017г., поради противоречие със закона, а именно неспазване изискването
на чл. 68 в и чл. 68е ЗЗП и чл. 10, ал. 1 ЗПК, в частта, с която изисква размера на шрифта
при изписване на текстовете им. Нищожността на сключените договори обосновава извод,
че процесните устройства не са предадени на лизингополучателя.
Разпоредбата на чл. 12 от Общите условия също се твърди да е нищожна, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като представлява неустоечна
клауза.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 2466/08.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
5697/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 34, 77 лв.
Ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че
между страните по делото е сключен на 27.11.2017г. договор, по силата на който операторът
е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги за период
от 24 месеца, чрез предпочитан № 359 ********* при стандартен месечен абонамент в
размер на 10, 99 лв. с ДДС.
За периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г., „Т.Б." ЕАД е издал следните фактури, в
чиито приложения начислените суми по повод избрания абонаментен план са, както следва:
1./ № **********/10.07.2018г. за отчетен период от 10.06.2018г. до 09.07.2018г. в
размер на 9, 16 лв. без ДДС или 10, 99 лв. с ДДС /л. 8 гръб от ч.гр.д. № 5697/2020г. на
ВРС/;
2./ № **********/10.08.2018г. за отчетен период от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. в
размер на 9, 16 лв. без ДДС или 10, 99 лв. с ДДС /л. 10 гръб /;
3./ № **********/10.09.2018г. за отчетен период от 10.08.2018г. до 09.09.2018г. в
размер на 9, 16 лв. без ДДС или 10, 99 лв. с ДДС /л. 12 гръб от ч.гр.д. № 5697/2020г. на
ВРС/;
3
Следователно, С.И. дължи на мобилния оператор сумата от 32, 97 лв. и доколкото
липсват твърдения и доказателства същата да е заплатена от абоната, то предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен до
посочения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над посочената сума до претендираната от 34, 77 лв., предявеният иск,
следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 27, 48 лв.
В сключения на 27.11.2017г. договор, страните са уговорили, че при прекратяването
му през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му, поети с него и приложимите Общите условия, последният дължи за
всяка СИМ карта неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план до края на уговорения срок.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на
посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя-
ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл.
71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли еднократно
неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението
на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.
Неформалният израз на воля за едностранно прекратяване на договора е достигнало
до насрещната страна по правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е
уведомен при сключването на договора.
Характерът на неустоечната клауза е гаранционно- обезпечителен и има за цел да
покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в
случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани.
Тъй като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително страните
са уговорили неустоечна клауза и размер на неустойката. От представените по делото
писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните
фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора.
Размерът на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от
остатъчния период на договора следващ неговото едностранно прекратяване. Ответникът
притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1
от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност
тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3
4
ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка, следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Явно е, че клаузата на неустойката за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е в размер несъразмерно
висок и не следва да обвързва валидно потребителя. Така, мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за
потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните
отношения. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика. В случая изцяло без значение е служебно известния на
съда факт, че е постигнато споразумение с КЗК на 11.01.2018г. по гр.д. № 15539/2014г. на
СГС, по силата на което ищецът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка
спрямо своите клиенти и в изпълнение, на който ангажимент очевидно понастоящем
неустойката се претендира в трикратния размер на абонаментните такси. Настоящия
договор за мобилни услуги е сключен 15.12.2017г. и противоречието на клаузата за
неустойка с добрите нрави е било налично още при сключването му. Следователно, в
конкретния случай изначално не е било налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по него. Волята на страните при договарянето не може да бъде
едностранно изменена от една от тях, признавайки нищожния характер на уговорената
първоначално неустойка. Императивният режим на закрила на потребителите изключва
изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на
насрещните страни. Напротив, законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не
намаляване на прекомерната неустойка по общия ред, именно за да осигури и превенция,
като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да
получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Затова, въпреки заявяването на
неустойката в размер достигащ трикратния сбор на абонаментните такси, настоящият състав
следва да отрече изцяло последиците на неустоечната клауза като неравноправно наложена
при договаряне на потребителски договор. В заключение, съдът намира, че претенцията за
неустойка по договора от 27.11.2017г. в размер на 27, 48 лв. следва да се отхвърли.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 235, 43 лв.
На 27.11.2017г. е сключен договор за лизинг, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение
да предостави за временно и възмездно ползване на С.И. устройство „NUAWEI Y 6 2017
Grey" с телефонен № 359 *********, а лизингополучателят да плати обща лизингова цена в
размер на 335, 57 лв., разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 14, 59
лв. с ДДС.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие
собствеността, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на
срока след като заплати допълнителна сума от 14, 59 лв. /чл. 1, ал. 2/.
В чл. 1, ал. 3 от сключения договор, страните са уговорили, че ако
лизингополучателят не упражни правото да изкупи вещта, то следва да върне получения
5
апарат. Ако устройството не бъде върнато или не е върнато в добър външен вид
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 14, 59 лв.
В чл. 12, ал. 1 от ОУ, неразделна част от договора за лизинг, които потребителят е
приел с полагането на подпис, е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Вноските стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащанията по договора за лизинг.
Корелативно на задължението на лизингодателя е това на лизингополучателя да
плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово-кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови
вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от
пороци водещи до неговата недействителност.
Договорът е действителен и валидно е обвързал страните. Същият не попада в
приложното поло на Закона за потребителския кредит, поради което възражението за
нищожност поради неспазен шрифт, е неоснователно.
Спорен е въпросът дали лизингодателят е изпълнил задължението да предаде вещта,
предмет на договора за лизинг - устройство „NUAWEI Y 6 2017 Grey".
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в договора за лизинг, С.И., е декларирала, че
лизингодателят й е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно
и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе си факт,
а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е изпълнил основното
си задължение по лизинговия договор.
Не се твърди и не се доказва, че С.И. е заплатила дължимите лизингови вноски,
обективирани във следните фактури:
1./ № **********/10.07.2018г. за отчетен период от 10.06.2018г. до 09.07.2018г. в
размер на 14, 99 лв. с ДДС /л. 8 гръб от ч.гр.д. № 5697/2020г. на ВРС/;
2./ № **********/10.08.2018г. за отчетен период от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. в
размер на 14, 59 лв. с ДДС /л. 10 гръб /;
3./ № **********/10.09.2018г. за отчетен период от 10.08.2018г. до 09.09.2018г. в
размер на 14, 59 лв. с ДДС /л. 12 гръб от ч.гр.д. № 5697/2020г. на ВРС/;
4./ № **********/10.10.2018г. за отчетен период от 10.09.2018г. до 09.10.2018г. в
размер на 14, 59 лв. с ДДС, от която операторът претендира 1, 99 лв. с ДДС, представляващ
остатък, поради което същата дължи техния размер от 45, 76 лв. с ДДС.
По отношение на предсрочно изискуемите лизингови вноски се установява, че
начисляването им е общо, сторено от оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на
задължение по плащане на задълженията на ответника по договорите е упражнено правото
по чл. 12, ал.1 от ОУ. Реално, тази клауза има характер на неустоечна такава. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание
чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
6
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка би
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в случая вредата на
лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и предвид
липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се
приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна функция, поради
което и тази клауза от ОУ е действителна. Претенцията се явява доказана по основание и
размер. В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена в целия й размер от 189,
67 лв., ведно със сумата от 45, 76 лв., ведно със законната лихва.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 23, 93 лв.
В сключения на 27.11.2017г. договор, страните са уговорили, че при прекратяването
му през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му, поети с него и приложимите Общите условия, последният дължи в
случаите, в които е предоставено устройство и разликата между цената на предоставеното
устройство без абонамент съгласно последната ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или
общата лизингова цена по договора за лизинг.
Както вече беше посочено процесният договор е едностранно прекратен от оператора
в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ. При сключването му на потребителя е предоставено
устройство „NUAWEI Y 6 2017 Grey"
В случая, въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства относно
платената от потребителя цена на това устройство при сключване на договора, нито такива
относно цената на устройството съгл. ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и
претенцията за сумата от 23, 93 лв. следва да се отхвърли само на това основание като
недоказана.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 94, 77 лв.
На 27.11.2017г. между страните по делото е сключено допълнително споразумение за
мобилни/фиксирани услуги, с което е уговорено, че мобилен № +359********* ще бъде
използван при месечен абонаментен план „Тотал 30.99 Коледа 2017” в размер на 30, 99 лв.
Не се твърди и не се поддържа, че за периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г., С.И. е
заплаща стойността на избрания абонаментен план, поради което същата, в качеството й на
потребител дължи на мобилния оператор следните суми по издадени фактури, както следва:
1./ № **********/10.07.2018г. за отчетен период от 10.06.2018г. до 09.07.2018г. в
размер на 25, 82 лв. без ДДС или 30, 99 лв. с ДДС;
2./ № **********/10.08.2018г. за отчетен период от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. в
размер на 25, 82 лв. без ДДС или 30, 99 лв. с ДДС;
3./ № **********/10.09.2018г. за отчетен период от 10.08.2018г. до 09.09.2018г. 25, 82
лв. без ДДС или 30, 99 лв. с ДДС или общо сумата от 92, 97 лв., поради което предявеният
иск следва да бъде уважен до посочения размер и отхвърлен за разликата до претендирания
от 94, 77 лв., ведно със законната лихва.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 77, 43 лв.
Мобилният оператор претендира неустойка, произтичаща от допълнително
7
споразумение за мобилни/фиксирани услуги от 27.11.2017г. поради неизпълнение на
задължение за заплащане на абонаментни такси в 3 месечния им размер.
В чл. 4 от допълнителното споразумение е уговорено, че при прекратяването му през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му, поети с него и приложимите Общите условия, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
до края на уговорения срок.
По вече изложените съображения неустоечната клауза е нищожна, поради което
потребителят не дължи такава, а предявеният иск, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 101, 83 лв.
На 27.11.2017г. е сключен още един договор за лизинг, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел
задължение да предостави за временно и възмездно ползване на С.И. устройство „NUAWEI
Y 6 2017 Grey" с телефонен № 359 *********, а лизингополучателят да плати обща
лизингова цена в размер на 137, 77 лв., разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 5, 99 лв. с ДДС с падеж десето число на съответния месец.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие
собствеността, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на
срока след като заплати допълнителна сума от 5, 99 лв. /чл. 1, ал. 2/.
Вещта по договора за лизинг е получена от лизингополучателя, видно от изявлението
в чл. 4 от съглашението. С него ответникът признава неизгоден за себе си факт, а именно, че
е получил вещта от лизингодателя „Т.Б.“ ЕАД.
В чл. 1, ал. 3 от сключения договор, страните са уговорили, че ако
лизингополучателят не упражни правото да изкупи вещта, то следва да върне получения
апарат. Ако устройството не бъде върнато или не е върнато в добър външен вид
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 5, 99 лв.
В чл. 12, ал. 1 от ОУ, неразделна част от договора за лизинг, които потребителят е
приел с полагането на подпис, е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Вноските стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащанията по договора за лизинг.
Посочените клаузи не са нищожни по вече изложените съображения. Договорът е
действителен и валидно е обвързал страните.
Не се твърди и не се доказва, че С.И. е заплатила дължимите лизингови вноски,
обективирани във следните фактури:
1./ № **********/10.07.2018г. за отчетен период от 10.06.2018г. до 09.07.2018г. в
размер на 5, 99 лв. с ДДС;
2./ № **********/10.08.2018г. за отчетен период от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. в
размер на в размер на 5, 99 лв. с ДДС;
3./ № **********/10.09.2018г. за отчетен период от 10.08.2018г. до 09.09.2018г. в
размер на в размер на 5, 99 лв. с ДДС;
8
4./ № **********/10.10.2018г. за отчетен период от 10.09.2018г. до 09.10.2018г. в
размер на в размер на 5, 99 лв. с ДДС, поради което същата дължи техния размер от 23, 96
лв. с ДДС.
Ответникът дължи и предсрочно изискуемите лизингови вноски по чл. 12, ал. 1 ОУ,
въз основа на действителна клауза за неустойка.
Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважено в претендирания размер ,
ведно със законната лихва.
По претенцията по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 123, 39 лв.
Ищецът претендира неустойка в размер на 123, 39 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по допълнително споразумение от 27.11.2017г. към
договор за мобилни услуги с предпочитан № 0894 485 896 в размер на разликата между
цената на устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey" по договор за лизинг от 27.11.2017г.,
с който е предоставено устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey" без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена.
Неустойка в посочения размер е уговорена в допълнителното споразумение от
27.11.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочитан № 0894 485 896.
В случая, претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, тъй като размерът й
остава недоказан. Липсват данни относно платената от потребителя цена на това устройство
при сключване на договора, нито такива относно цената на устройството съгласно ценовата
листа на оператора без абонамент. Затова и претенцията за сумата от 123, 39 лв. следва да се
отхвърли само на това основание като недоказана.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито
размер възлиза на 586, 09 лв. за настоящото производство и 247, 95 лв. за производството по
ч.гр.д. № 5697/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и заплатен в размер
на 360 лв., е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с минимално установения в
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 360 лв. с ДДС.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Р. И., ЕГН
**********, ******** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 32, 97
лв. /тридесет и два лева и деветдесет и седем ст./, представляваща незаплатени
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с предпочитан № 0894 240
990 за периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г., обективирани в следните фактури: 1./ №
**********/10.07.2018г. за отчетен период от 10.06.2018г. до 09.07.2018г. в размер на 10, 99
лв. с ДДС; 2./ № **********/10.08.2018г. за отчетен период от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. в
размер на 10, 99 лв. с ДДС /; 3./ № **********/10.09.2018г. за отчетен период от
10.08.2018г. до 09.09.2018г. в размер на 10, 99 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от
9
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 2466/08.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу С. Р. И., ЕГН **********, ******** иск по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до претендираната от 34, 77 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 2466/08.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. Р. И.,
ЕГН **********, ******** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 27, 48 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и
осем ст./, представляваща неустойка поради неизпълнение на задължение за заплащане на
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с предпочитан № 0894 240
990 в размер на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 2466/08.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на
Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Р. И., ЕГН
**********, ******** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 235,
43 лв. /двеста тридесет и пет лева и четиридесет и три ст./, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство
марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey", от която 45, 76 лв. за периода от 10.06.2018г. до
09.11.2018г. и 189, 67 лв. сбор от 13 броя лизингови вноски по чл. 12 от ОУ и чл. 1, ал. 3 от
договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
- 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед № 2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. Р. И., ЕГН **********, ******** искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. Р. И.,
ЕГН **********, ******** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 23, 93 лв. /двадесет
и три лева и деветдесет и три ст./, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с предпочитан № 0894
240 990 в размер на разликата между цената на устройство марка „NUAWEI Y 6 2017 Grey"
по договор за лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство марка „NUAWEI Y
6 2017 Grey" без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Р. И., ЕГН
**********, ******** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 92, 97
лв. /деветдесет и два лева и деветдесет и седем ст./, представляваща незаплатени
абонаментни такси по допълнително споразумение от 27.11.2017г. към договор за мобилни
10
услуги с предпочитан № 0894 485 896 за периода от 10.06.2018г. до 09.09.2018г., както
следва: 1./ № **********/10.07.2018г. за отчетен период от 10.06.2018г. до 09.07.2018г. в
размер на 25, 82 лв. без ДДС или 30, 99 лв. с ДДС; 2./ № **********/10.08.2018г. за отчетен
период от 10.07.2018г. до 09.08.2018г. в размер на 25, 82 лв. без ДДС или 30, 99 лв. с ДДС;
3./ № **********/10.09.2018г. за отчетен период от 10.08.2018г. до 09.09.2018г. 25, 82 лв.
без ДДС или 30, 99 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед № 2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. Р. И., ЕГН **********,
******** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до претендираната от 94, 77 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. Р. И.,
ЕГН **********, ******** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 77, 43 лв. /седемдесет и седем лева и четиридесет
и три ст./, представляваща неустойка поради неизпълнение на задължение за заплащане на
абонаментни такси по допълнително споразумение от 27.11.2017г. към договор за мобилни
услуги с предпочитан № 0894 485 896 в размер на 3 месечни абонаментни такси, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Р. И., ЕГН
**********, ******** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 101,
83 лв. /сто и един лев и осемдесет и три ст./, представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство марка
„NUAWEI Y 6 2017 Grey", от която 23, 96 лв. за периода от 10.06.2018г. до 09.11.2018г. и
77, 87 лв. сбор от 13 броя лизингови вноски по чл. 12 от ОУ и чл. 1, ал. 3 от договора, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу С. Р. И., ЕГН **********, ******** искове по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. Р. И.,
ЕГН **********, ******** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 123, 39 лв. /сто двадесет и три лева и тридесет и
девет ст./, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по
допълнително споразумение от 27.11.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочитан
№ 0894 485 896 в размер на разликата между цената на устройство марка „NUAWEI Y 6
2017 Grey" по договор за лизинг от 27.11.2017г., с който е предоставено устройство марка
„NUAWEI Y 6 2017 Grey" без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, за която
сума е издадена заповед № 2466/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, ******** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
11
**********, гр. София сумата от 834, 04 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и четири
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 586, 09 лв.
за настоящото производство и 247, 95 лв. за производството по ч.гр.д. № 5697/2020г. на
Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12