№ 266
Гр. П.****, 22.11.2021
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.****, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Силвия Димитрова
при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Силвия
Димитрова административно дело № 474 по описа за 2021 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 268 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П.****, ул. „****“ № ***, представлявано
от управителя Д. З.Н., чрез адвокат Д.Ж. *** против Решение № ПО-92 от 24.09.2021
година, издадено от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите ****, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 53-06-7316 от
17.09.2021 година срещу Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438
от 01.09.2021 година на главен публичен изпълнител при Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите ****,
дирекция „****“, отдел „****“, в частта с наложена обезпечителна мярка – запор
върху банковите сметки на дружеството, находящи се в ТБ „****“ АД. Жалбоподателят
твърди, че наложения банков запор е несъответен на публичното вземане, тьй като
наред с него е наложена възбрана на недвижим имот, който 20 пъти надхвърля
вземането от една страна, а от друга страна води до сериозно възпрепятстване
дейността на дружеството. Моли съда да отмени Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438 от 01.09.2021 година, в частта, с която е наложен
банков запор на сметки на дружеството, находящи се в
ТБ „****“ АД за сумата от 107 681.68 лева.
В проведеното съдебно заседание на 18.11.2021 година
жалбоподателя редовно призован, се представлява от адвокат Д.Ж. ***, който моли
съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен, за което развива
подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 18.11.2021 година ответникът
по жалбата – директора на ТД на НАП **** редовно призован не се явява, представлява
от главен юрисконсулт М. К.***, която моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна по подробно изложени съображения. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд – П.****, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок, срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, след
проведено административно обжалване – задължителна процесуална предпоставка за
обжалване по съдебен ред, което обосновава извода за процесуалната й
допустимост.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438 от
01.09.2021 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП ****, дирекция „****“,
отдел „****“ и във връзка със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001420007832-020-002 от 31.03.2021 година, с оглед ****то на публично
вземане в предполагаем размер на 107 861.68 лева, от които главница в
размер на 85 681.91 лева и лихва в размер на 22 179.77 лева към
25.08.2021 година е наложена възбрана върху недвижим имот – собственост на
дружеството жалбоподател /подробно описан/ с данъчна оценка в размер на
58 824.30 лева и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и влогове открити в доставчика на платежни услуги – ТБ „****“
АД за сумата от 107 861.68 лева.
По делото е приложена
застрахователна полица №
08070213150000002 от „****“ ЗАД, от която се установява, че застрахователната
стойност на възбранения недвижим имот е в размер на 2 057 200 лева.
Настоящият
жалбоподател е подал жалба срещу посоченото по – горе постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438 от 01.09.2021
година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП ****, дирекция „****“, отдел
„****“, в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, както и влогове открити в доставчика на платежни
услуги – ТБ „****“ АД за сумата от 107 861.68 лева.
В законоустановения
срок директора Териториална дирекция на Национална агенция за приходите **** с Решение
№ ПО-92 от 24.09.2021 година, е оставил без уважение жалба вх. № 53-06-7316 от
17.09.2021 година срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 , ал. 1 от ДОПК изх.
№
С210022-023-0002438 от 01.09.2021 година на главен публичен изпълнител при ТД
на НАП ****, дирекция „****“, отдел „****“, в частта с която е наложена
обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на дружеството, находящи се
в ТБ „****“ АД за сумата от 107 681.68 лева.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – П.**** като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.
197, ал. 1 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да
бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната
териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен
срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7-дневен срок, от получаването на
жалбата. В настоящия случай е налице постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. №
С210022-023-0002438 от 01.09.2021 година на главен публичен изпълнител при ТД
на НАП ****, дирекция „****“, отдел „****“, издадено на основание чл. 121, ал.
1 от ДОПК, съгласно която норма в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които ****то
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Предварителните обезпечителни мерки се налагат
по реда на чл. 195 с
постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК.
Съгласно чл. 121, ал.
3 от ДОПК условие за налагане на предварителните обезпечителни мерки върху
активи е обезпечаването да не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Настоящият съдебен
състав намира, че в издаденото ПНПОМ не е мотивиран посочения предполагаем
размер на задълженията, който да обоснове размера на наложените обезпечителните
мерки. Тези факти позволяват извършването на проверка за спазване на
изискването на чл.
195, ал. 7 ДОПК за съответствие между обезпечението на
държавното вземане с подлежащите на установяване данъци, по реда на ал. 5 на
същата разпоредба, към която препраща нормата на чл.
121, ал. 2 ДОПК. На следващо място, в противоречие с нормата
на чл. 121, ал. 3 от ДОПК директора на ТД на НАП **** не е изложил мотиви доколко
обезпечителните мерки са наложени върху активи, обезпечаването върху които води
до сериозно възпрепятстване дейността на задълженото лице, тьй като са налице
представени по административната преписка писмени доказателствата ангажирани от
жалбоподателя и неоспорени от ответника. В противен случай е налице
административен произвол, който напълно обезсмисля съдебния контрол върху
актовете на администрацията. От събраните по делото доказателства се
установява, че е нарушена нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, тьй като в случая
наложените предварителни обезпечителни мерки не съответстват на вземанията на
държавата, респективно наложения запор върху банковите сметки на дружеството в
ТБ „****“ АД за сумата от 107 681.68 лева е незаконосъобразно.
В допълнение на
изложеното следва да се поясни, че за обезпечаване ****то на тези публични
задължения – в предполагаем размер на 107 861.68 лева органът е пристъпил
към налагането на възбрана на недвижим имот, като за него не е посочен неговата
стойност, за да се прецени дали тази стойност покрива размера на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 6 от ДОПК, обезпеченията следва да се извършват по
балансовата стойност на активите, а когато такава няма – в последователността –
по данъчната оценка; по застрахователната стойност; по придобивна стойност на
вещи – собственост на физически лица, по арг. от ал. 7 на същата норма
обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините,
установени или установяеми по реда на ал. 5. Само доводът, че съществува
възможност ****то на публичните задължения да бъде невъзможно или значително
трудно, не е достатъчен за налагане на обезпечението, като административният
орган следва да установи както обезпечителната нужда, така и стойността на
възбранения имот, за да се прецени дали е покрита обезпечителната нужда в
достатъчна степен. Във всички случаи, в постановлението е следвало да се
определи стойността на активите, за да бъде възможно извършване на преценката
по чл. 195, ал. 7 ДОПК – съответствие на обезпеченията с
вземанията, съответно адекватността на обезпечението спрямо обезпечителната
нужда, което не е сторено.
Изводът на публичния
изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни,
така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на
закона /чл.
169 от АПК/ и спазен ли е принципа на съразмерност по чл. 6
от АПК. Налагането на мерките следва да е обоснована от
органа съобразно преследваната от закона цел. Общо изискване към всеки
административен акт е спазване на принципа за съразмерност на административните
актове и изпълнението спрямо засягането на правата и законните интереси на
адресатите им, прогласен в субсидиарно приложимия АПК – чл.
6, още повече при специалното изискване на чл.
195, ал. 2 от ДОПК за мотивиране на обезпечителната нужда.
Ето защо преценка на обезпечителната нужда и съответна на нея мярка, постигаща
целта на изпълнението и по възможност по – благоприятната за длъжника, е
дължима и при налагането на обезпечителни мерки по реда на Глава
24 от ДОПК.
Ето защо настоящия съдебен състав намира подадената жалба
против Решение № ПО-92 от 24.09.2021 година, издадено от директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите ****, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 53-06-7316 от 17.09.2021 година срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438 от
01.09.2021 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП ****, дирекция „****“,
отдел „****“, в частта с наложена обезпечителна мярка – запор върху банковите
сметки на дружеството, находящи се в ТБ „****“ АД за сумата от 107 681.68
лева за основателна, поради което оспорения административен акт следва
да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено, като ответника му заплати сумата в размер
на 3 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В тази връзка е неоснователно възражението за
прекомерност на процесуалния представител на ответника по жалбата.
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 268, ал.
1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен
съд – П.****
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № ПО-92 от 24.09.2021 година,
издадено от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите ****, с което е оставена без уважение жалба вх. № 53-06-7316 от
17.09.2021 година срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438
от 01.09.2021 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП ****, дирекция
„****“, отдел „****“, в частта с наложена обезпечителна мярка – запор върху
банковите сметки на дружеството, находящи се в ТБ „****“ АД за сумата от
107 681.68 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С210022-023-0002438 от 01.09.2021
година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП ****, дирекция „****“, отдел
„****“, в частта с наложена обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки
на дружеството, находящи се в ТБ „****“ АД за сумата от 107 681.68 лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите **** да
заплати на „****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
П.****, ул. „****а“ № 1, представлявано от управителя Д. З. Н. съдебни разноски
в размер на 3 480 лева /три хиляди четиристотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Съдия:/П/