Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159/23.10.2018г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 26.09.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Петя Симеонова., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 670 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК
от К., ЕИК ***, против С.К.С., ЕГН **********, за заплащане на сумите 932, 90
лв – отпусната заемна главница, 171,95 лв - договорна възнаградителна лихва от ***до
19.10.2016г., 1068 лв – компесаторна неустойка за периода от 23.11.2015г. до
19.10.2016г. , 148, 40 лв – законна лихва за забава върху компесаторната неустойка
за периода 23.11.2015 – 03.04.2017г., 22, 54 лв лихва за забава върху целият
общ размер на възнаградителната лихва от
20.12.2015г. до 03.04.2017г. и 122,30 лв
лихва за забава върху отпуснатата главница по кредита от 20.12.2015г. до 03.04.2017г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът подал срещу ответника заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 357/2017г. по
описа на ДРС и издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът възразил
срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземанията, като същите произтичали от следното:
На
***ответника е кандидатствал за паричен заем
от К., след което същия е сключил индивидуален договор за заем от
разстояние №***/***с ищцовото дружество. Индивидуалният код / обикновен
електронен подпис / е изпратен от К. и получени на емейл, ползван от ответника,
същия е подписал искането за кредит със същия електронен подпис, а договора за
кредит е подписан чрез използване на електронен подпис, получен под формата на
СМС на телефон, който само ответника ползва. Ищцовото дружество в качеството на
заемател предоставило на ответника паричен заем в размер на 511,30 евро, като
заемната сума била предадена на ответника чрез паричен превод на левовата й
равностойност от 1000 лв по банкова сметка ***. Договорената между страните
възнаградителна лихва била в размер на 216,05 лв за периода от ***до
19.10.2016г. Заемателят се задължил да върне получената главница от 1000 лв
ведно с договорената възнаградителна лихва
на 11 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
110,55 лв. Размерът и падежите на вноските били посочени в погасителен план,
приложение №1 и неразделна част от сключения договор за заем. Всяка една от
погасителните вноски представлява част от дължимата главница, и част от
договорената възнаградителна лихва, като съотношението между тях се променя с
номера на всяка следваща вноска съгласно изискванията на ЗПК и начина на
определяне и пресмятане на дължимите лихви
и годишен процент на разходите. На основание чл. 6 от договора заемателят се задължава в срок от 3 дни от
сключването му да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо в поемане на солидарно задължение в полза на
заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки. В случай на неизпълнение на това задължение заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер, уговорен между страните -1174, 80 лв, която е
начислена предвид неизпълнението от страна на ответника на задължението му да
предостави поръчитeл за обезпечение на кредита си. От момента
на сключване на договора ответника е заплатил
сума в размер на 218 лв., като същия освен заплащането на всички
погасителни вноски по договора, които към датата на исковата молба са с вече
настъпил падеж, дължи и лихви за забава в размерите и за периодите посочени по
– нагоре .
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове и претендира сторените по делото
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като в срока,
определен от съда, ответника лично уведомен, не е потвърдил така извършените
проц. действия.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушана е и приета по делото ССчЕ.
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок, но
неоснователни по следните съображения :
В
представеният в заповедното производство договор е предвидено кандидатстването
на потребителя за предлаганите от ищеца финансови услуги да се извършва чрез
средства за комуникация от разстояние, т.е налице е договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние. Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл.18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване
на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП в действащата редакция към м. 11.2015г., като към
настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Съгласно чл.2 от ЗЕДЕП в редакция към
м.11.2015г., електронното изявление представлява
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Съгласно
чл.3 от ЗЕДЕП в редакция към м.11.2015г.
преди изменението, обнародвано в ДВ,
бр. 85 от 2017 г., електронен
документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Когато е
съставен електронен документ, писмената форма се счита спазена. Съгласно чл.5
от ЗЕДЕП адресат на електронното изявление може да бъде лице по силата на закон,
длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран. Съгласно чл.
13 ЗЕДЕП в редакция към м.11.2015г. , подписан
документ е този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, освен ако страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Доказателственото
му значение е като на подписан частен
документ в частта относно
авторството на
изявлението, а ако то бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на
документа се разпределя по чл. 193 ГПК.
Ищецът
твърди, че за да извърши регистрация в електронната система на кредитора, кредитополучателят
регистрира свой индивидуален акаунт. За тази цел попълва електронна форма за
регистрация, посочвайки име, ЕГН, мобилен номер и парола, избрани от него. След
това системата генерира и изпраща емейл
с индивидуален код за клиента, с който той ще се легитимира и линк за
активиране на акаунта. След това клиентът попълва заявление за заем, в което отново
посочва лични данни, както и лична банкова сметка ***. Натискайки „ бутон „
продължи „ и въвеждайки получения на
емейла си индивидуален код клиента подписва искането за кредит. В исковата
молба се сочи, че последващото след одобрение на Кредитния отдел предложение -
проект за сключване на договор се подписва от клиента чрез натискане на бутон „
подписвам „ и въвеждане на получен като СМС еднократен индивидуален код, с
което съставя електронен документ. По
делото обаче няма доказателства, че ответникът посредством електронната
страница на заемодателя е регистрирал акаунт и подал искане за получаване на
паричен заем или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази
посока по горния начин. Не е представена справка от тези действия на
кредитополучателя, макар ищецът да е могъл да извърши запис на заявлението,
направен от ответника по електронен път и да докаже извършването му със самия
запис съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР - преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. По делото не са представени и извлечения от електронна
поща, изходящи от ответника, които да обективират волята му, да получи в заем
претендираната сума. Тъй като ответникът е оспорил така предявените искове с
подаденото възражение по чл. 414 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи факта на постигнато между страните съгласие за сключване на договора,
респ. за установяване на авторството на приложения по делото електронен
документ. Представено е с допълнителна молба и в материалите по заповедното
производство извлечение от банкова сметка, ***, кой е титуляр на посочената
банкова сметка, ***,38 лв. Съгласно установеното от съдебния експерт с остатъка
от 213,62 лв е погасено задължение по предходен договор за заем между страните.
По делото обаче липсват доказателства за такова изявление за рефинансиране на
предходен заем, изходящо от ответника във
връзка с отправянето на предложението за заем. Представеното извлечение от
банковата сметка представлява частен документ, обективиращ изгодни за издателя
му обстоятелства, поради което не може да се противопостави на другата страна. Няма
представени доказателства и да е спазен и чл. 305 ТЗ, предвиждащ при плащане,
извършвано чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за
завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. Не може да се установи също така и дали
ответника или друго лице е извършило единствената вноска на каса по договора от
05.02.2016г., за да бъдат преценявани тези действия като потвърждение на
ответника за наличието на облигационно отношение между страните.
С
оглед изложеното съдът намира, че при събраните по делото доказателства
ищецът не доказа пълно и главно твърдяното
облигационно отношение по процесния договор, поради което предявените искове за
установяване на процесните вземания на основание договора следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Допълнително
доколкото при сключения договор за заем, чрез онлайн платформа длъжникът има
качеството на „потребител” и предвид
действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа
неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.
Нормата на чл.24 от ЗПК препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Както вече бе посочено
по твърдения на ищеца процедурата по
отпускане на кредита започва с активирането на акаунта, като първо клиента се
съгласява с начина, по който ще се легитимира, след което попълва заявление за
паричен заем. Но след попълване на заявлението клиентът не попълва съдържанието
на договора, отбелязано е в исковата молба, че само натиска бутон „продължи”.
Впоследствие Кредитния отдел разглежда искането и подадената от клиента
информация, започва обработката и при положително становище се „ генерира „ от
системата проекто-договор с погасителен план, стандартен европейски формуляр,
запис на заповед и еднократен индивидуален код за подпис на документите. Т.е
предвид начинът на попълване на полетата от проектодоговора не се установява,
че предварително клиента е информиран и не може да се приеме, че потребителят е
изразил някаква воля относно техните параметри. Следователно така сключен
договорът не води до извода, че се касае за индивидуално договаряне и са налице
предпоставки за преценка неравноправността на клаузи от договора. По отношение на уговорената в чл.6,ал.1 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Размерът на същата от 1068 лева е малко
над размера на заетата сума съгласно договора от 551,30 евро, поради което се
явява прекомерна и в противоречие на обезщетителната и функция. Начинът, по
който е уговорена относно изискванията за допълнителното обезпечение и относно
срока за представянето му създава значителни затруднения при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Нарушено е
изискването за добросъвестност от страна на търговеца, при сключването на
договора и е налице значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по него, което предполага неравноправност на тази клауза, която на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП се явява нищожна и като такава не поражда права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Следователно исковете
относно претендираните суми за 1068 лв – компесаторна неустойка за периода от
23.11.2015г. до 19.10.2016г. , и акцесорното вземане от 148, 40 лв – законна
лихва за забава върху компесаторната неустойка за периода 23.11.2015 –
03.04.2017г., се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне на допълнително
самостоятелно основание.
Мотивиран
от така изложените съображения, Девненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К. , ЕИК ***, против С.К.С., ЕГН **********, искове за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми, за която е издадена заповед за изпълнение №
233/25.04.2017г. по ч.гр.д. № 357/2017г. по описа на ДРС, за заплащане на
сумите 932, 90 лв / деветстотин тридесет и два лева и 90 стотинки /– отпусната
заемна главница по договор за паричен заем №***/19.11.2015г., 171,95 лв / сто
седемдесет и един лева и 95 стотинки /- договорна възнаградителна лихва от ***до
19.10.2016г., 1068 лв / хиляда шестдесет и осем лева / – компесаторна неустойка
за периода от 23.11.2015г. до 19.10.2016г. , 122,30 лв /сто двадесет и два лева
и 30 стотинки/ - лихва за забава върху
отпуснатата главница от 20.12.2015г. до 03.04.2017г., 148, 04 лв / сто
четиридесет и осем лева и 04 стотинки / – законна лихва за забава върху
компесаторната неустойка за периода 23.11.2015 – 03.04.2017г., 22, 54 лв /
двадесет и два лева и 54 стотинки / лихва за забава върху целият общ размер на
възнаградителната лихва от 20.12.2015г. до 03.04.2017г., като неоснователни и
недоказани.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: