№ 131
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Станислав П. Георгиев
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500383 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 260836/28.01.2021 г. от „Б. - М.“ ЕООД (в
несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** и втора въззивна жалба
вх. № 260897/29.01.2021 г. от АС. Р. М., с адрес на кантора: гр. П., ул. К. № **, в качеството
на синдик на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) и двете против решение №
260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. № 824/2020 г. по описа на ОС – Хасково в частите,
с които дружеството е осъдено да заплати парични суми, както следва:
на В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „Д. - **-
ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет.
*, ап. * сумата от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените на
ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с идентификатор ***********, с
площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв.
***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и
*********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със
Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014
г. до 28.01.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба (29.03.2018 г.) до окончателното изплащане;
на В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „Д. - **-
1
ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет.
*, ап. * сумата от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствената
½ идеална част на ищеца от навес-сенник от общо 139 кв. м. подобрение към сграда с
идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м., находяща се в поземлен имот
с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-общ. дейности, при съседи ***********,
*****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно
изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода
от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба (29.03.2018 г.) до окончателното изплащане;
на А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А.
В.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № ** сумата от
5 490.72 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените на ищеца идеални
части от 10.141 процента от поземлен имот, с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел * -
търговско-общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и ***********
одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със Заповед № КД-
*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018
г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
(29.03.2018 г.) до окончателното изплащане;
на А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А.
В.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № ** сумата от
сумата от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствената ½
идеална част на ищеца от навес-сенник от общо 139 кв. м. подобрение към сграда с
идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м., находяща се в поземлен имот,
с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-общ. дейности, при съседи ***********,
*****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно
изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода
от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба (29.03.2018 г.) до окончателното изплащане.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Молят съда да отмени обжалваното решение в съответните части и да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците считат, че жалбите са неоснователни. Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
2
Обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Предявени от В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с
фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Б. Б.
№ **, вх. *, ет. *, ап. * и от А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с
фирма „В. - А. В.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б.
№ ** против от „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК
********.
Ищец В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „Д. -
**-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *,
ет. *, ап. * моли съда да постанови решение, с което да осъди „Б. - М.“ ЕООД (в
несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати сумите, както
следва:
сумата от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените
на ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с идентификатор
***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:
****, кв. ***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи ***********, *****,
*********** и *********** одобрени със Заповед № РД- 1*********** г., с последно
изменение със Заповед. КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от
28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба (29.03.2018 г.) до окончателното изплащане;
сумата от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за ползването на
собствената ½ идеална част на ищеца от навес-сенник от общо 139 кв. м. подобрение към
сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-общ. дейности, при
съседи ***********, *****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-
1*********** г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на
СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2018 г.) до
окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ищец А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма „В.
- А. В.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № ** моли
съда да постанови решение, с което да осъди „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х.,
ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати сумите, както следва:
сумата от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените
3
на ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с идентификатор
***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:
****, кв. ***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи ***********, *****,
*********** и *********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно
изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода
от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба (29.03.2018 г.) до окончателното изплащане;
сумата от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за ползването на
собствената ½ идеална част на ищеца от навес-сенник от общо 139 кв. м. подобрение към
сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-общ. дейности, при
съседи ***********, *****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-
1*********** г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на
СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2018 г.) до
окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
І. за допустимостта на обжалваното решение:
В исковата молба, подадена на 29.03.2018 г., претенциите на ищците са
формулирани както следва:
от ищец В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма
„Д. - **-ВФ", ЕИК *********** за заплащане на сумата от сумата от 12 000.00 лева,
представляваща обезщетение за ползването собствените на ищеца идеални части от 10.141
процента от поземлен имот, с идентификатор *********** и сумата от 25 001.00 лева,
представляваща обезщетение за ползването на собствената ½ идеална част на ищеца от
навес-сенник от общо 139 кв. м., представляващ подобрение към сграда с идентификатор
***********.2. за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г.
от ищец А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма
„В. - А. В.“, ЕИК *********** за заплащане на сумата от сумата от 12 000.00 лева,
представляваща обезщетение за ползването собствените на ищеца идеални части от 10.141
процента от поземлен имот, с идентификатор *********** и сумата от 25 001.00,
представляваща обезщетение за ползването на собствената ½ идеална част от навес-сенник
от общо 139 кв. м., подобрение към сграда с идентификатор ***********.2. за периода от
28.01.2014 г. до 28.01.2018 г.
С решение от 22.06.2018 г., постановено по дело по несъстоятелност № 1/2018 г.
4
по описа на ОС – Хасково е обявена неплатежоспособността на ответника „Б. - М.“ ЕООД,
ЕИК ******** и е открито производство по несъстоятелност.
Посочените по – горе вземания са релевирани в производството по
несъстоятелност и не са приети.
След изслушване на експертизата на вещо лице Т. М. в съдебно заседание на
29.06.2020 г., ищците са направили увеличение на своите искове, като са поискали
заплащане на сумата от по 25 001.00 лева за всеки, представляваща обезщетение за
ползването на собствената ½ идеална част от навес-сенник от общо 139 кв. м., подобрение
към сграда с идентификатор ***********.2.
Това изменение е допуснато и поради промяна на цената на исковете делото е
изпратено на ОС – Хасково по подсъдност. Този съд се е произнесъл по увеличените
размери.
Предмет на въззивното производство не е разликата между 24 686.40 лева и 25
001.00 лева за навеса-сенник, тъй като въззивната жалба е само по отношение на присъдения
размер от 24 686.40 лева.
Посочените обстоятелства не са спорни.
Ответникът прави изрично възражение, че обжалваното решение е недопустимо
за разликата между първоначално предявените размери и увеличените такива, тъй като
увеличените размери на са били предмет на разглеждане в производството по
несъстоятелност и срокът за предявяването на увеличените размери е изтекъл.
Това възражение е неоснователно.
На първо място, исковото производство е започнало преди производството по
несъстоятелност. На второ място се касае за производства с различна правна природа.
Исковото производство е самостоятелно и има за цел да установи по безспорен начин
действителните размери на претенциите на ищците, които произтичат от твърдяните факти.
То се подчинява на общите правила и тъй като няма специални разпоредби, всички
процесуални способи за защита, включително и увеличаването на исковите претенции, са
напълно допустими.
Производството по несъстоятелност е един особен процес, който включва не само
установяване на вземания към определен момент, но и тяхното реализиране чрез
специфични изпълнителни способи. Съществуването на производство по несъстоятелност
нито блокира, нито изключва установяването на действителните отношение на между
кредиторите и задълженото лице. Но поставя условия за осъществяването на тези права.
Производството по несъстоятелност се прекратява на основанията, посочени в чл. 632 от ТЗ
и чл. 735 от ТЗ. Но прекратяването на това производство не винаги води до заличаване на
юридическото лице. Ако то продължи да съществува (в хипотезата на чл. 735, ал. 1, т. 1 от
ТЗ), то вземането и в увеличения размер може да бъде реализирано в самостоятелен
изпълнителен процес.
ІІ. за исковете за сумата от по 5 490.72 лева за всеки от ищците:
5
В исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на следния
недвижим имот: поземлен имот, с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел * – търговско -
общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и *********** одобрени със
Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на
Началника на СГКК гр. Пловдив, при следните квоти: по 10.141 процента за всеки от
ищците и 79.717 процента за ответника.
Това обстоятелство не е спорно и се доказва от представения препис от съдебно
решение от 2832/13.07.2011 г., постановено по г. д. № 2405/2007 г. по описа на РС –
Пловдив (л. 23 – 27 от г. д. № 796/2018 г. по описа на РС – Хасково – приложено).
Ищците твърдят, че, за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г., ответникът ги е
лишил от ползването на собствените им идеални части от поземлен имот с идентификатор
***********, с площ от 1 200 кв. м.
Видно от показанията на свидетел М. Й. (л. 19 от делото на ОС), от 2014 г. и до
сега (30.11.2020 г. – датата на разпита), ищците не са допускани и не са ползвали празното
дворно място.
В писмено становище (л. 142 от г. д. № 796/2018 г. по описа на РС - Хасково –
приложено) ответникът твърди, че процесният имот се ползва фактически от Б. Б., по силата
на договор за наем от 13.04.2013 г., която е сключен за срок от 3 години, но след изтичане на
срока, ползването е продължило и договорът се е превърнал в безсрочен.
Този договор за наем е приет като доказателство с определение от 17.02.2020 г.
(л. 151 от г. д. № 796/2018 г. по описа на РС - Хасково – приложено). Същият е представен
след изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. С определение №
957/28.06.2018 г. (л. 53 от г. д. № 796/2018 г. по описа на РС - Хасково – приложено),
първоинстанционният съд изрично е посочил, че няма постъпил писмен отговор от
ответника в месечния срок по чл. 131 от ГПК. Ищците правят изрично възражение, че това
доказателство не следва да бъде ценено, тъй като е настъпила преклузия за неговото
приемане.
Това възражение е основателно. Неподаването на писмен отговор в срок води до
последиците по чл. 133 от ГПК. Ето защо този договор не следва да бъде ценен в рамките на
настоящото производство.
Няма спор между страните, че ответникът е едноличен собственик на сградите,
построени в процесния недвижим имот.
За тяхното обслужване са необходими площи по смисъла на чл. 64 от ЗС, но това
не означава, че единият от съсобствениците, макар и едноличен собственик на построените
сгради, може да препятства ползването на другите съсобственици, съобразно техните права.
Налага се общият извод, че така предявените искове са доказани по основание.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои
6
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
В случая, както се твърди и в исковата молба, ищците са поискали заплащане за
периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г., което е станало с нотариална покана, връчена на
ответника на 07.07.2015 г. (л. 37 - 40 от г. д. № 796/2018 г. по описа на РС - Хасково –
приложено).
Следователно обезщетение се дължи от момента на получаване на писменото
поискване - 07.07.2015 г. до крайната претендира дата - 28.01.2018 г. или за период от 30
месеца.
На базата на заключението на в. л. Т. М. (л. 171 - 175 от г. д. № 796/2018 г. по
описа на РС - Хасково – приложено), математическите изчисления показват, че за период от
30 месеца, на всеки от ищците се дължи обезщетение за неползване на съответните части от
терена в размер от по 3 432.00 лева.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, по ради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено до размера от 3 431.70 лева и да бъде
отменено за всеки от ищците за размера над 3 431.70 лева до размера от 5 490.72 лева и
исковете за тези разлики следва да бъдат отхвърлени.
ІІІ. за исковете за сумата от 24 686.40 лева за всеки от ищците:
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на по ½ идеална част от
навес-сенник от общо 139 кв. м., представляващ подобрение към сграда с идентификатор
***********.2.
Видно от показанията на свидетел В. М. (л. 125), същият е ползвал под наем
сграда с идентификатор ***********.2. от 2014 г., включително и през 2018 г., като
ресторант. През 2014 г. процесният навес бил паднал, без покрив, в състояние, което го
прави напълно негоден за каквото и да било ползване и той го изградил отново с по - малка
площ, на половината на това, което е заварил.
Видно от двете допълнителни заключения на вещо лице Р. (л. 155 – 169), навесът
е с площ от 52.92 кв. м. и представлява постройка: метална конструкция, състояща се от
стоманени стълбове, закрепени върху терена с анкерни болтове. Покривната конструкция е
от метални ферми и ребра, върху които е поставена ламарина. Отворите от север и от запад
са с монтирани преместваеми найлонови тенти.
При тези данни, съдът намира, че процесният навес е погинал през 2014 г. и е
построен отново, но с друга площ - с площ от 52.92 кв. м. от 2014 г. до сега. Сегашната
конструкция има характер на преместваем обект.
В исковата молба се твърди, че процесният навес е подобрение в имота.
По делото не са представени никакви годни доказателства, че този навес има
характер на самостоятелен обект на вещно право, нито за основание, на което ищците биха
7
били изключителни собственици на този обект. Такъв извод не може да бъде направен и от
събраните доказателства. Следователно процесният навес е приращение към терена по
смисъла на чл. 92 от ЗС, доколкото не е конструктивно прикрепен към сграда с
идентификатор ***********.2. Ето защо навесът е съсобствен между съсобствениците на
терена при съответните идеални части. При това положение ищците имат по 10.141
процента идеални части за всеки и от площта на навеса.
Както вече беше посочено, същите са били лишени от ползването на тези части
за периода от 07.07.2015 г. до 28.01.2018 г. или за 30 месеца.
На база на допълнителна техническа експертиза № 2 на вещо лице Р. (л. 164 –
169), математическите изчисления показват, че за период от 30 месеца, на всеки от ищците
(при квота в съсобствеността от по 10.141 процента идеални части за всеки) се дължи
обезщетение за неползване на съответните части от навеса в размер от по 618.04 лева.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, по ради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено до размера от 618.04 лева и да бъде
отменено за всеки от ищците за размера над 618.04 лева до размера от 24 686.40 лева и
исковете за тези разлики следва да бъдат отхвърлени.
ІV.за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъда осъдено „Б. - М.“
ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати на
В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. *
сумата от 2 163.32 лева, представляваща разноски пред двете инстанции по съразмерност.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъда осъдено „Б. - М.“
ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати на
А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК
*********** сумата от 2 163.32 лева, представляваща разноски пред двете инстанции по
съразмерност.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъда осъден В. К. Ф.
ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. * да
заплати на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК
******** сумата от 5 723.74 лева, представляваща разноски пред двете инстанции по
съразмерност.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъда осъден А. А. В.
ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК
*********** да заплати на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *,
офис *, ЕИК ******** сумата от 5 723.74 лева, представляваща разноски пред двете
инстанции по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. № 824/2020 г. по
описа на ОС – Хасково в частта, с която е осъдено „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр.
Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати на В. К. Ф. ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата над размера от 3 431.70
лева до размера от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените на
ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с идентификатор ***********, с
площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв.
***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и
*********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със
Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014
г. до 28.01.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен
търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. * за осъждане на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр.
Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати сумата над размера от 3 431.70 лева
до размера от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените на
ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с идентификатор ***********, с
площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв.
***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и
*********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със
Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014
г. до 28.01.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. № 824/2020 г. по
описа на ОС – Хасково в частта, с която е осъдено „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр.
Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати на А. А. В. ЕГН **********,
действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК *********** сумата над
размера от 3 431.70 лева до размера от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за
ползването собствените на ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с
идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план: ****, кв. ***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи
***********, *****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-1***********
г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр.
Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен
9
търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК *********** за осъждане на „Б. - М.“ ЕООД (в
несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати сумата над
размера от 3 431.70 лева до размера от 5 490.72 лева, представляваща обезщетение за
ползването собствените на ищеца идеални части от 10.141 процента от поземлен имот, с
идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план: ****, кв. ***, парцел * – търговско - общ. дейности, при съседи
***********, *****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-1***********
г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр.
Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. № 824/2020 г. по
описа на ОС – Хасково в частта, с която е осъдено „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр.
Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати на В. К. Ф. ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата над размера от 618.04
лева до размера от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за ползването собствените
на ищеца идеални части от навес-сенник от общо 139 кв. м. подобрение към сграда с
идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м., находяща се в поземлен имот
с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-общ. дейности, при съседи ***********,
*****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно
изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода
от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен
търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. * за осъждане на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр.
Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати сумата над размера над размера от
618.04 лева до размера от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за ползването
собствените на ищеца идеални части от навес-сенник от общо 139 кв. м. подобрение към
сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-общ. дейности, при
съседи ***********, *****, *********** и *********** одобрени със Заповед № РД-
1*********** г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на Началника на
СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. № 824/2020 г. по
описа на ОС – Хасково в частта, с която е осъдено „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр.
Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати на А. А. В. ЕГН **********,
10
действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК *********** сумата над
размера от 618.04 лева до размера от 24 686.40 лева, представляваща обезщетение за
ползването собствените на ищеца идеални части от от навес-сенник от общо 139 кв. м.
подобрение към сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 268 кв. м.,
находяща се в поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 1 200 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв. ***, парцел * - търговско-
общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и *********** одобрени със
Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със Заповед № КД-*********** г. на
Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014 г. до 28.01.2018 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен
търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК *********** за осъждане на „Б. - М.“ ЕООД (в
несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *, ЕИК ******** да заплати сумата над
размера от 3 431.70 лева над размера от 618.04 лева до размера от 24 686.40 лева,
представляваща обезщетение за ползването собствените на ищеца идеални части от навес-
сенник от общо 139 кв. м. подобрение към сграда с идентификатор ***********.2, със
застроена площ 268 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***********, с
площ 1 200 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: ****, кв.
***, парцел * - търговско-общ. дейности, при съседи ***********, *****, *********** и
*********** одобрени със Заповед № РД-1*********** г., с последно изменение със
Заповед № КД-*********** г. на Началника на СГКК гр. Пловдив за периода от 28.01.2014
г. до 28.01.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. № 824/2020 г. по
описа на ОС – Хасково в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА осъдено „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *,
офис *, ЕИК ******** да заплати на В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен
търговец с фирма „Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. Б. Б. № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 2 163.32 (две хиляди сто шестдесет и три лева и
32 стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции по съразмерност.
ОСЪЖДА „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *, офис *,
ЕИК ******** да заплати на А. А. В. ЕГН **********, действаща като едноличен търговец
с фирма „В. - А. В.“, ЕИК *********** сумата от 2 163.32 (две хиляди сто шестдесет и три
лева и 32 стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции по съразмерност.
ОСЪЖДА В. К. Ф. ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма
„Д. - **-ВФ", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. Б. № **,
вх. *, ет. *, ап. * да заплати на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет.
*, офис *, ЕИК ******** сумата от 5 723.74 (пет хиляди седемстотин двадесет и три лева и
74 стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции по съразмерност.
11
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъда осъден А. А. В.
ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма „В. - А. В.“, ЕИК
*********** да заплати на „Б. - М.“ ЕООД (в несъстоятелност) – гр. Х., ул. П. № **, ет. *,
офис *, ЕИК ******** сумата от 5 723.74 (пет хиляди седемстотин двадесет и три лева и 74
стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112/29.12.2020 г., постановено по г. д. №
824/2020 г. по описа на ОС – Хасково в останалите обжалвани части, като периодът на
дължимост за всички обезщетения е от 07.07.2015 г. до 28.01.2018г.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12