№ 22410
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110114390 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Г. В. У. е предявилa иск по чл.405, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно еднолично акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за сумата от 8118,61 лева (след допуснато
увеличение на размера на частичния иск от 1000 лева до размер от 8118,61 лева, което увеличение е
поискано с писмена молба, представена в открито съдебно заседание на 18.09.2024г.) - частичен иск
при пълен размер на вземането от 40000 лева – застрахователно обезщетение за щети върху л.а.
„М.“, модел „*“ с рег. № ** РХ , обект на сключен между страните договор за застраховка „Каско
Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № *86, които щети са причинени от ПТП от
02.12.2022 г., в пътен участък между гр. София и с. Бистрица, за което събитие при ответника е
заведена щета № 51-01300-14227/22/05.12.2022г., ведно със законна лихва от 20.03.2023г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че при действието на сключен между страните договор по застраховка „Каско
Стандарт“ с обект л.а. „М.“ модел „*“ с рег. № ** РХ, обективиран в застрахователна полица № *86,
настъпило застрахователно събитие – ПТП от 02.12.2022г. На посочената дата рано сутринта в
тъмната част на денонощието водачът на автомобила се движел по пътя между гр. София и с.
Бистрица в посока с. Бистрица. В района, намиращ се до стадиона на селото, в участък на завой, в
лентата за движение на лекия автомобил „М.“ навлезнал насрещно движещ се автомобил. За да
избегне удар, водачът на лекия автомобил „М.“ предприел отклонение вдясно, при което десните
гуми на автомобила излезнали от асфалтовия път и пропаднали в ниската част на банкета, след
което водачът върнал автомобила на пътя. При извършване на редовно техническо обслужване
автомобилът бил повдигнат с подемник и били установени увреждания по следните детайли :
защитна ПВЦ кора под двигателя, кора под предна броня, греда на преден мост, кора под купе
дясна, кора под заден мост, греда заден мост. Оказало се, че сочените увреждания били получени
при процесния инцидент, като ищецът научил за тях при проведеното техническо обслужване.
Причината за получаването им била нарушена цялост на бордюрите, ограничаващи асфалтовия
път, и фактът, че при излизане на десните гуми на автомобила извън пътното платно долната част
на автомобила е контактувала с бордюрите.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие, а също така и
1
сочения механизъм. Възразява, че претендираното застрахователно обезщетение не представлява
необходим и оправдан разход, а подобрение, което не било покрит застрахователен риск. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните. Позовава се на изключен
застрахователен риск по т.7.1. от Общите условия към застрахователния договор. Излага, че
водачът на автомобила е допуснал груба небрежност, като не се е съобразил с конкретната пътна
маркировка, пътни знаци и пътна обстановка при избирането на съответната пътна скорост при
предприемането на остър завой. Счита, че не носи отговорност за претендирaните вреди и на
основание т.1.1.1 от Раздел IX „Предохранителни мерки“ от Общите условия към застрахователния
договор, тъй като събитието е настъпило при движение на превозното средство извън обичайните
пътища, както и при движението му по затворени, забранени за движение пътни участъци. В
условията на евентуалност, на основание чл.395, ал.4, изр. II от КЗ, прави възражение за
намаляване на застрахователното обезщетение, като твърди, че е налице съпричиняване от страна
на водача на автомобила, който е нарушил разпоредбите на чл.20 ЗДвП, като избирайки скоростта
на движение, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство. Оспорва иска и като завишен по размер, като в тази връзка
оспорва действителната стойност на лек автомобил „М.“ с peг. № ** РХ. При условията на
евентуалност, счита, че е налице „тотална щета“ на процесния лек автомобил, по смисъла на
чл.390, ал.2 от КЗ. Възразява, че не били представени доказателства за заплащане на ремонта на
автомобила, което било задължителна предпоставка за уважаване на иска.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищцата по иска по чл.405 ЗЗД е да докаже, че при действието на сключен между
страните договор по застраховка „каско“ е настъпил покрит от застраховката риск – твърдяното
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са настъпили щети върху автомобила,
предмет на застраховката, както и размера на действително причинените вреди вследствие на
процесното събитие към датата на събитието.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на изключен риск, а именно че
водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна маркировка,
пътни знаци и пътна обстановка при избирането на съответната пътна скорост при предприемането
на остър завой, както и че е управлявал автомобила извън обичайните пътища или по затворен,
забранен за движение пътен участък.
Не се спори по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
между ищцата Г. В. У. и ответника „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на 11.10.2022г. е сключен договор за застраховка „Каско стандарт“,
обективиран в застрахователна полица № *86, с обект л.а. „М.“, модел „*“ с рег. № ** РХ и период
на застрахователното покритие 20.10.2022г. – 19.10.2023г.
Съдът приема за установено, че на 02.12.2022г. водачът на л.а. „М.“, модел „*“ с рег. № ** РХ
се движел по пътя между гр. София и с. Бистрица в посока с. Бистрица, като на участък със завой в
лентата за движение навлезнал насрещно движещ се автомобил. За да избегне съприкосновения
между двата автомобила, водачът на лекия автомобил „М.“ предприел отклонение вдясно. При
посочената маневра десните гуми на автомобила излезнали от асфалтовия път и пропаднали в
ниската част на банкета, след което водачът успял да покачи автомобила отново върху асфалтовия
път.
Горните фактически изводи съдът основава на събраните по делото свидетелски показания и
на заключението по съдебно – техническата експертиза, неоспорено от страните, което се
кредитира от съда.
Свидетелят Г. У. – съпруг на ищцата, посочва, че на 02.12.2022г. е управлявал „М.“, модел „*“ с
рег. № ** РХ – собственост на съпругата му, като се е движел от гр. София към с. Бистрица. На
пътен участък, на който имало завой, свидетелят възприел, че срещу него се движи автомобил. В
опит да избегне удар между двата автомобила, свидетелят завил надясно. В резултат на маневрата
две от гумите на автомобила излезнали от асфалтовия път, след което свидетелят успял да покачи
автомобила отново върху асфалтовия път. Чул шум от автомобила и затова спрял след около 100 м.,
2
но не установил видими щети и се прибрал у дома. Когато се прибрал, отново огледал колата и не
установил никакви вреди върху автомобила. На 05.12.2022г. имал заявен час за техническо
обслужване. На технически преглед пожелал да повдигнат колата и било установено, че има одрана
кора отдолу. Свидетелят посочва, че автомобилът не е бил ремонтиран и че същият продължава да
бъде управляван безпроблемно от неговата съпруга.
Съдът кредитира показанията на свидетеля У. въпреки възможната му заинтересованост
(чл.172 ГПК) като последователни и съответстващи на приетото по делото заключение по съдебно
– автотехническа експертиза, съгласно което уврежданията по автомобила могат да бъдат получени
от удар с тъп предмет, разположен върху или извън пътното платно. Единствено съдът не
възприема, че увреждането върху облицовката на задна броня се намира в причинно – следствена
връзка с процесното събитие. Изрично вещото лице при изслушване на заключение заявява, че този
увреден детайл, за който са съставени снимки – л.60 и л.61 от делото, доколкото се намират в
централната част на бронята, категорично не могат да се получат при съприкосновение с тъп
предмет, който е наранил долната част на купето на автомобила. Освен това увреждане на такъв
детайл – облицовка на задна броня, не е посочено в исковата молба като увреждане вследствие на
процесното събитие, за разлика от всички останали детайли, които са включени в опис –
заключението на застрахователя (ответник) и са подробно описани в исковата молба. Отделно от
това свидетелят У. изрично заяви, че при извършен от негова страна двукратен оглед на автомобила
не е установил видими щети, каквото е увреждането на задната броня, а всички щети са били
установени при редовен технически преглед, при който автомобилът е бил повдигнат с подемник,
т.е. увредените вследствие на процесното събитие детайли са били видими едва след повдигане на
автомобила, което съответства и на установения механизъм – контактуване на автомобила с бордюр
след излизане на част от автомобила извън асфалтов път. При това съдът намира, че в причинно –
следствена връзка с процесното събитие са следните увредени детайли : защитна ПВЦ кора под
двигателя, кора под предна броня, греда на преден мост, кора под купе дясна, кора под заден мост,
греда заден мост.
Неоснователно е възражението, че заплащане на ремонт е задължително условие за уважаване
на иск по чл.405 КЗ. След възникване на застрахователно събитие застрахователят (ответник) има
задължение да плати застрахователно обезщетение (чл.405 КЗ) или да отстрани вредите в натура –
чл.406 КЗ (чрез отремонтиране на автомобила за своя сметка при доверен сервиз).
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в
закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния автомобил размерът
на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.
Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експертиза щетите върху л.а. „М.“,
модел „*“ с рег. № ** РХ относно уведените детайли, за които съдът прие, че са в резултат на
процесното събитие (т.е. без увреждането по задна броня), възлиза на сумата от 7435,81 лева
(8118,61 – 682,80 лева, като последната сума е стойността, необходима за отстраняване на щетите
върху задната броня съгласно заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание). Вещото
лице заключава, че не е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, след като средната
пазарна цена на процесния автомобил към датата на събитието е 41400 лева.
Не се доказаха по делото правоизключващите възражения на ответника, заявени в срока по
чл.131 ГПК. Не се установи с категоричност (при тежест на ответника за това – арг. чл.154, ал.1
ГПК) водачът на процесния автомобил да е допуснал нарушение на норми от Закона за движението
по пътищата, вкл. и при избра на скорост. При това не може да се приеме, че водачът с поведението
е проявил груба небрежност или евентуално – обикновена такава. Отделно от това не се установява
към момента на настъпване на инцидента водачът да се е движил извън обичайните пътища или по
затворен, забранен за движение пътен участък. При това не са налице основания за изключване или
намаляване на отговорността на застрахователя.
Предвид горното частичният иск е основателен до сумата от 7435,81 лева и следва да се уважи
3
в посочения размер и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Законна лихва следа
да се присъди върху първоначалния размер на частичния иск от 1000 лева, считано от подаване на
исковата молба (20.03.2023г.) до окончателното плащане и върху увеличения размер на частичния
иск от 6435,81 лева (7345,81 – 1000), считано от подаване на молбата от молбата по чл.214, ал.1,
изр.посл ГПК (18.09.2024г.) до окончателното плащане. По въпроса относно началния момент, от
който се присъжда законна лихва върху увеличения размер на частичен иск е постановено решение
по чл.290 ГПК – решение от 25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г. на ВКС, I TO, в което се приема, че
при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се
присъди законната лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл.214,
ал.1, изр.3 ГПК за увеличаване на иска.
По разноските:
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, като същата претендира
разноски по списък по чл.80 ГПК в размер общо на 1824,74 лева, за извършването на които са
представени доказателства. Сред претендираните разноски е и това за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1320 лева с ДДС, срещу което е направено възражение за
прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно. Същото не надхвърля минималния
размер съгласно чл.7, ал.2, т.2, вр. пар.2а ДР на НМРАВ. Макар определените минимални размери в
НМРАВ да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C - 438/2022, то
посочените размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при определяне
на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая правната и фактическа
сложност на делото не е ниска и в същото време е под средната за дела със сходен предмет. По
делото са събрани свидетелски показания, изслушано е заключение на вещо лице и процесуалният
представител на ищеца се е явил в три открити съдебни заседания. При това съдът намира, че
разноските за адв. възнаграждение не следва да се намалява под минималния размер. Така от
общия размер на направените разноски на ищеца съразмерно се следва сумата от 1671,28 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, като от разноски в
пълен размер от 355 лева (175 лева – депозит за вещо лице и 180 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК предвид
правната и фактическа сложност на делото, която е не е ниска, но е под средната за дела със сходен
предмет) следва да се присъди сумата от 29,86 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5
да плати на Г. В. У., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1 – адв. Х., на
основание чл.405 КЗ сумата от 7435,81 лева - частичен иск при пълен размер на вземането от 40000
лева – застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „М.“, модел „*“ с рег. № ** РХ , обект на
сключен между страните договор за застраховка „Каско стандарт“, обективиран в застрахователна
полица № *86, които щети са причинени от ПТП от 02.12.2022 г., в пътен участък между гр. София
и с. Бистрица, за което събитие при ответника е заведена щета № 51-01300-14227/22/05.12.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева (първоначално предявения размер на
частичния иск), считано от подаване на исковата молба (20.03.2023г.) до окончателното плащане и
законна лихва върху сумата от 6435,81 лева (увеличения размер на частичния иск), считано от
18.09.2024г. (дата на подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.посл ГПК) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405 КЗ за разликата до пълния предявен размер на
частичния иск от 8118,61 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5
да плати на Г. В. У., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1 – адв. Х., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1671,28 лева – разноски.
4
ОСЪЖДА Г. В. У., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1 – адв.
Х., да плати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 29,86 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
BG59 FINV 9150 40UB 2076 59 при “Първа инвестиционна банка“ АД титуляр Г. В. У..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5