Р
Е Ш Е Н И Е №
І-35
град Бургас ,17.01.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............17.01.................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : П.
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...в.гр.д. № 1472 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по
повод жалбата на А.С. Б.,С.А.Б. и П.А. всички от с.В.,обл. П., против действията на
частен съдебен изпълнител Делян Николов по изп.д. №
217/2018 по описа му , изразяващи се в „насочване на изпълнението върху недвижимите имоти на длъжника до
удовлетворяването на дължимата сума по изпълнителното дело в размер на
450 000 лв.,за която взискателят има вписана възбрана на 01.04.2014 г. „ Сочи се в жалбата ,че атакуваните
действия са незаконосъобразни ,а жалбата е допустима , доколкото
ограничаването на изпълнението до удовлетворяването на дължимата сума по
изпълнителното дело в размер ,по-нисък от изпълнителния лист ,е частичен отказ
от изпълнение по смисъла на чл. 435 ал.
1 т. 1 ГПК .Изтъкват се подробни съображения ,че ЧСИ не разполага с правомощия да събира и цени други доказателства
,създадени преди издаване на изпълнителните листи и да се произнася по искания ,позовавайки се
на тези доказателства . Длъжникът –
ответник по жалбата не е взел становище по жалбата. В приложеното
от частния съдебен изпълнител становище
по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК
се изразява мнение относно неоснователност на жалбата ,като подробно и обосновано се
излагат съображения за това.
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по повод молбата на жалбоподателите въз
основа на издаден изпълнителен лист против гадлъжника“Стар инвест „ЕООД-гр.Карлово по т.д.
№ 306/2014г. по описа на ОС-Пловдив за сумата в общ размер от
5 188 371 ,50 лв. За
обезпечаване на вземането на взискателите е било допуснато обезпечение на бъдещите им искове против длъжника чрез налагане на възбрана върху собствените на дружеството-длъжник
имоти ,подробно описани в определението
на Пловдивския апелативен съд по в.т.д. № 368/2014 г. Въпросните имоти са били описани от ЧСИ и са предприети действия по принудително
събиране на вземанията –чрез,опис ,оценка и
насрочване на публични продани на имотите .Въз основа на възражение
,постъпило от длъжника и извършените
вписвания в АВ относно допуснатото в полза на взискателите обезпечение чрез възбрана ,ЧСИ е счел ,че
изпълнението срещу тези имоти следва да
бъде насочено до размера на сумата от 450 000 лв. ,за която е била вписана
възбраната от 01.04.2014 г. от апелативния съд /обезпечавайки бъдещите искове
на взискателите/,а не за цялата сума по изпълнителния лист в полза на същите .
Именно против това разпореждане е насочена жалбата ,по повод на която е
образувано настоящото производство ,като се счита от взискателите –жалбоподатели ,че то е незаконосъобразно , излизащо извън
правомощията на съдебния изпълнител да преценява до какъв размер от взимането следва да изпълнява ,както и да отчита допълнителни
доказателства ,представени по изпълнителното дело.
Делото
е за втори път висящо пред настоящата инстанция след отмяната на определението
,с което жалбата е оставена без
разглеждане ,от БАС,като при сегашното
разглеждане е представено разпореждането на ЧСИ Д.Николов,предмет на
оспорване ,с което е постановено изпълнението върху недвижимите имоти да се насочи до удовлетворяване на дължимата
сума по изпълнителното дело в размер на 450 000 лв.,за която взискателят
има вписана възбрана на 01.04.2014
г.,както и събирането на всички лихви върху тази сума и разноските по изпълнението
Съдът
,като съобрази изложеното от двете страни в изпълнителното производство
,счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното :
На
първо място настоящият съдебен състав продължава да счита ,че само по себе си
обжалваното действие не представлява
действие по същинско принудително изпълнение,нито отказ от извършване на
определено действие , или някое от действията , изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 435 ал.1 ГПК .
В случая
жалбата е насочена срещу действия
на частния съдебен изпълнител
,изразяващи се в разпореждане принудителното изпълнение срещу описаните недвижими имоти да бъде насочено до размера на сумата от 450 000
лв. –за обезпечаването на която е била
вписана възбрана в полза на взискателите
.Отказ от извършване на действия по
принудителното удовлетворяване на вземанията на взискателите няма.Съдия
изпълнителят не е отказал да продължава действията си по продажбата на
описаните недвижими имоти .Липсва изричен отказ и да бъдат извършени други /поискани от взискателите /изпълнителни
действия ,няма отказ и да бъдат предприети принудителни действия спрямо друго
имущество на длъжника .Това ,че е приел ,че
изпълнение срещу обезпечените възбранени имоти следва да бъде предприето до размера на
сумата ,за която е допуснато обезпечението на взискателите с цитираното
определение на апелативния съд ,не означава ,че е налице отказ за по-нататъшно
изпълнение спрямо други ,необезпечени имоти
на длъжника ,или негови вземания ,само че за сумите над
сочения от ЧСИ размер той ще ги счита за необезпечени и
непривилигеровани .Което от своя страна би се отразило на разпределението на
получените от изпълнението суми .При недоволство от разпределението на получените
суми /ако ЧСИ разпредели на взискателите само сумите ,за които счита ,че са
обезпечени чрез вписаните възбрани /взискателите ще могат да възразят против такова разпределение по реда
на чл. 463 и сл. ГПК ,но това би станало в един по-късен момент .
Към
настоящия момент липсва частичен отказ
от изпълнение ,както е тълкувано
атакуваното действие от взискателите- жалбоподатели. Ако се приеме обаче ,че става дума за отказ от
изпълнение именно върху имуществото ,върху което е вписана възбрана ,то в такъв
случай мотивите на съдебния изпълнител
са правилни .
„Нужда от
обезпечителната мярка "възбрана" възниква когато се преследва ефектът
на непротивопоставимост на извършено след възбраната прехвърляне или учредяване
на вещни права върху недвижимия имот от ответника. При исковете за собственост,
непротивопоставимостта на извършеното прехвърляне на чужда вещ следва от чл.
21, ал. 1 ЗЗД, който изразява общия принцип, че никой не може да прехвърли
права, каквито не притежава. Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите
разпоредителни действия с нея са непротивопоставими на действителния
собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това
кога е вписана исковата молба, с която действителния собственик претендира
правото си на собственост. За непротивопоставимостта на извършените сделки е
без значение и дали действителният собственик ще впише възбрана върху своя
собствен имот, но по персоналната партида на съответния
"приобретател" по непротивопоставимата сделка. И без налагане на
обезпечителна мярка "възбрана", прехвърлянето на спорния имот на
трето лице е непротивопоставимо на действителния собственик.
Вписването на възбрана обаче
има и друг ефект - претенцията на действителния собственик придобива публичност
и това прави последващи сделки, извършени от приобретателя на чужда вещ
непротивопоставими и поради поредността на вписванията. Този ефект на
възбраната създава интерес за действителния собственик да иска вписването и
върху негов неговия собствен имот,
но по персоналната партида на ответника по иска. Поради вписването на
възбраната отпада необходимостта ищецът по ревандикацията да изменя иска в
случай на междувременно извършено последващо разпореждане с имота. Той ще
разполага с възможността да започне принудително изпълнение за въвод в имота
въз основа на изпълнителния лист по решението срещу ответника, а въпросът за
правата на последващия приобретател (трето лице, намерено при въвода от
съдебния изпълнител във владение на имота) ще се разрешат в производството по
чл. 524 ГПК - въпросът за поредността на вписванията и евентуалната
противопоставимост на правата на приобретателя.“/в този смисъл т.4 от ТР № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
От друга страна съобразно разпоредбата на чл. 394 ГПК съдът може да
допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които
са подкрепени с достатъчно доказателства. Освен
това ,
когато първоначалният иск е частичен, то предявяването му до пълния размер става
чрез увеличение на иска. Това по същество е предявяване на допълнителен иск
относно тази част на спорното право, която не е била предявена с първоначалния
иск. Допълнителното предявяване на останалата част е едно бъдещо и несигурно
събитие, за което не може предварително да се обоснове обезпечителна нужда,
нито да се определи и срок за извършването му. Така допускането на обезпечаване
до пълния размер на иска когато последният е предявен като частичен би се
превърнало в едно безсрочно ограничаване правната сфера на бъдещия ответник,
което е недопустимо. Ето защо изводът на ЧСИ, че в случая обезпечаване на иска е станало до размера на първоначално предявения иск от
450 000 лв. ,е правилен .В хода на исковия процес ,по който е допуснато
обезпечението ,е било поискано
увеличение на първоначално предявения иск от 450 000 лв. и това увеличение
е допуснато от съда .Ново обезпечение на увеличената част от иска ищецът-кредитор обаче не е поискал ,за да
обезпечи и увеличения размер на вземането си ,защото първоначално вписаното обезпечение обезпечава само първоначалната претенция от
450 000 лв.Затова и в настоящия случай възбраната ,вписана на 01.04.2014
г. обезпечава вземането от 450 000
лв.,а след това е извършено прехвърляне на възбрането имущество на трето лице
от длъжника ,без преди това да е вписана възбрана за увеличения размер на иска
.Именно в този размер от 450 000 лв. възбраната обезпечава вземането на взискателя и за този размер извършеното прехвърляне от
длъжника е относително недействително спрямо
взискателя .Както правилно е отразил ЧСИ,третото лице –приобретател на
имота след вписаната възбрана
,обезпечаваща иск в размер на 450 000 лв. , е съобразило факта на
вписаната възбана за съответния размер и е добросъвестно за останалата част от
имота ,тъй като не може да търпи
изпълнение за удовлетворяване на по-голям материален интерес от този ,за който е вписана възбраната и по
този начин са осведомени третите лица
за наличие на тежест върху имота.Затова
правилно ЧСИ е разпоредил изпълнението да се насочи върху недвижимия
имот само до удовлетворяване на сумата от 450 000 лв. ,за която
взискателят има вписана възбрана ,заедно с лихвите и разноските и за която вземането му би било
привилегировано .
С
оглед на това жалбата следва да бъде оставена без уважение ,поради
което Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.С.Б. ,С.А.Б. и П.А.Д. –тримата с постоянен адрес тримата с
постоянен адрес –с.В. , обл. П. ,ул.“Т. № ** –чрез адв. Светлозар Л.Нойков –гр.Пловдивд
,ул.“Парчевич“ № 2 против действията на
частен съдебен изпълнител с рег №
804 Делян Николов по изп.д. № 2018804040217/2018
по описа му , изразяващи се в разпореждане от
31.07.2018 г. за „насочване на
изпълнението върху недвижимите имоти на
длъжника до удовлетворяването на дължимата сума по
изпълнителното дело в размер на 450 000 лв.,за която взискателят има
вписана възбрана на 01.04.2014 г.,както
и за събирането на всички лихви върху тази сума ,както и разноски по
изпълнителния лист и изпълнителното дело „
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.