Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 229/5.3. 2015 г. по гр.д. № 3288/2013 г. на ВТРС са отхвърлени исковете на П. Ж. К., ЕГН *, П. Г. К., ЕГН *, Р. В. П., ЕГН * от г., И. И. К., ЕГН *, И. Г. Г., ЕГН *, Н. Х. Д., ЕГН, *, против Н. Б. на Б. А. З., адрес: гр. С., за заплащане на сумата от по 500,00 лева за всеки ищец, като част от общо дължими по 5 000,00 лева, представляващи обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпил разлив на стирен /стирол/ при преобърнала се товарна композиция на 11.07.2011 г., управлявана от турския водач Ю.В., валидна към момента на произшествието, ведно със законна лихва, считано от датата на деликта – 11.07.2011 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. С решението са осъдени ищците да заплатят на ответника сумата 1 167,37 лв., представляваща направени разноски по делото. Недоволни от решението са останали ищците, които го обжалват. В жалбата се твърди,че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, необосновано и е постановено при нарушени съдопроизводствените правила. Излагат подробни съображения в посока ,че е нарушен принципа на пряко приложение на нормите на европейското общностно право по отношение на задължителната застраховка "гражданска отговорност" при използване на МПС като е посочена практика на съда на ЕС.Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице изключен риск по тази застраховка по отношение на претендираните от ищците неимуществени вреди. Твърди се също, че ищците спадат към лицата на които се дължи обезщетение и ,че са доказали претърпените от тях вреди. Твърди се, че са доказани фактите ,че са били подложени на внезапен стрес и паника , принудени да напуснат домовете си ,физически са претърпели негативно влияние от разлятото химическо вещество, изпитвали са страх, при което е доказано безспорно,че вредите са възникнали от ПТП, реализирано по време на превоз на стирен/стирол на територията на Р Б., гр.Д.. Молят да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковете на ищците да бъдат уважени с присъждане на разноски пред двете инстанции. В писмени становища и в съдебно заседание доразвиват изложените съображения. Ответникът по жалба - Н. Б. на Б. А. З. гр.С. чрез пълномощник заема становище по неоснователността на жалбата и правилността на обжалваното решение. Моли същото като обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено, претендират се разноски. Окръжният съд като прецени направените оплаквания в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Производството по делото пред ВТРС е образувано по предявени искове от П. Ж. К., П. Г. К., Р. В. П., И. И. К., И. Г. Г., Н. Х. Д. против НББАЗ-С., на основание чл. 282, ал. 3 и ал. 5 от КЗ, вр. чл. 3, т. 3 и т. 4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ. Ищците твърдят,че на 11.07.2011г. по вина на водача на товарен автомобил –влекач ,марка „Р.” с рег. № .... и полуремарке -цистерна с регж.№ ...., турския гражданин Ю.. В., е настъпило ПТП на главен път ІІ-55 Д.-В.Т. на километър от гр.В.Т. . Товарната композиция напуснала пътното платно и се преобърнала в близкото дере при което превозвания опасен товар –стирен/стирол/ се разлял в него. Разливът в газообразно състояние достигнал гр.Д. след няколко часа и причинил дразнене на очите, съпроводено с със сълзене и затруднение на зрението, дразнене при вдишване , пристъпи на гадене и задух, кожни раздразнения .Тъй като ищците към този момент били в гр.Д. те изпитали всичките тези неприятни последици, освен това още и изживяване на силен шок ,паника, стрес и страх, особено при децата.Твърди се ,че в резултат на посочените увреждания са претърпели болки, като са се възстановявали за период от около две седмици, както се твърди, че във връзка с инцидента са претърпели психологически травми-шок от спешна евакуация и стрес от неизвестността на случилото си-какво е веществото е маже ли да доведе до трайни увреждания. Твърди се ,че спрямо виновния водач е налице влязла в сила присъда за извършено престъпление във връзка с посоченото ,а именно споразумение по НОХД № 1999/2011г. на ВТРС. Твърди се, че виновния водач притежава сертификат „зелена карта” по международната застраховка „гражданска отговорност” ,валидни към датата на ПТП както за влекача, така и за ремаркето. Твърди се ,че ответното С. е отказало да им заплати обезщетение по тази застраховка, и молят да им бъде присъдено обезщетение за претърпяните вреди за всеки от тях в размер на по 500лв. като част от цялото вземане за обезвреда в размер на 5000лв. Претендират се лихви и разноски. Ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва обстоятелствата, че по отношение на процесния товарен автомобил е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застраховател в Република Т. по системата „Зелена карта”, но счита, че са налице предпоставките на чл. 268, т. 6 от КЗ за изключване на отговорността за заплащане на обезщетение като навежда твърдения, че вредите са причинени от превозването на опасно химическо вещество. Счита, че липсва причинна връзка между разлива на превозвания товар и твърдените от ищците увреждания на здравето, за причиняваÝето на които липсват доказателства, оспорват се субективните усещания на ищците и продължителността им, в случай, че са се осъществили. Прави възражение за прекомерност на размера на обезщетенията с оглед твърдените вреди. Моли да се отхвърлят предявените искове и се претендират разноски по делото. За да постанови решението си районният съд подробно е описал събраните доказателства по делото, отбелязал е кои са безспорните обстоятелства. В тази връзка съдът е описал фактическа обстановка относно настъпилия транспортен инцидент, автомобила с който е допуснато ПТП, вида на превозвания товар- химикал, механизма на произшествието, и обстоятелството, че ищците към онзи момент са били в гр.Д., което не се оспорва от страните. Не се спори и разлива на химикала, вида на същия , както не се спори и това, че разлива на химикала е причинен от преобръщането на автомобила цистерна. Установено е от разпита на свидетелите , в т.ч. и служител в РИОСВ В.Т. наличие на проникването на химикала във въздуха и достигането му до гр.Д. и причиняването му на неблагоприятни промени в здравословното състояние на ищците. Не се спори наличието на сертификат валиден по „зелена карта” по сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. От изслушаната по делото химическа експертиза са установява въздействието на образувалите се изпарения от разлива на химикала и посочените симптоми на ищците. С оглед изложеното въззивният съд в настоящия състав счита, че предявените искове за обезщетяване на причинени вреди на ищците от виновно поведение при настъпило ПТП по вина на водача на процесното МПС , са основателни и доказани по следните съображения: Съгласно чл.284 ,ал.2,т.1 вр.ал.1 КЗ Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Р Б., когато застрахователния договор на виновния водач е сключен със застраховател в държава членка, различна от България, какъвто е процесния. За изплащане на обезщетение по този ред НББАЗ е задължен да съобразява изискванията на чл.264-267 КЗ, предвиждащи застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата вследствие на притежаването или използването на МПС и относно основни категории при застраховането на гражданската отговорност на автомобилистите като пострадало лице, увредено лице, застрахователна сума, застрахователно покритие. След като по безспорен начин са установени както транспортното произшествие, претърпените вреди от ищците и връзката им с разлива на опасния химикал , следва да се ангажира отговорността на ответника , който по силата на сключен сертификат по задължителната застраховка ” ГО” на автомобилистите следва да ги обезщети. Съдът не споделя становището на ответника за наличие на основание за отказ да се изплати обезщетение за причинените неимуществени вреди при изключен риск и съгласно нормата на чл. 268,т.6 от КЗ. Действително съгласно посочената норма застрахователят, респ. Бюрото като компенсаторен орган не изплаща вредите причинени от превозване на радиоактивни ,химически или други материали ,представляващи повишена опасност. Тази норма би се приложила обаче само и единствено ако вредите са причинени при превоза и не може да се прилага разширително. Касае се за случаи ,в които вредите произтичат от самото вещество –неговото естество при превоза, а не от неточност в опаковането, закрепването на товара или др. подобни. Превозването съгласно посочената норма е безаварийно транспортиране, каквото в случая не се е реализирало и разпоредбата на чл.268, т.6 КЗ е неприложима. След като е установено безспорно, че разлива е причинен при ПТП, довело до преобръщане на цистерната с намиращия се в нея вреден химикал ,следва да се приеме, че се касае за вреди следствие притежаването или използването на МПС и съгл. текста на чл.267 КЗ. Следователно за тези настъпили вреди застрахователят носи отговорност и ищците следва да бъдат обезщетени.Относно техния размер съдът при условията на събрания доказателствен материал и съгласно чл.52 ЗЗД приема за справедливо обезщетение в размер на по 500лв. на всеки ищец за претърпените неимуществени вреди ,изразяващи се в притеснения , стрес и шок и паника при обявена евакуация на града, както и за затруднение на дишането и на зрението, остро парене в очите със сълзене и остро дразнене при вдишване с наличие на гадене и кашлица,както и преживените силен шок, паника, стрес и страх, особено при децата. Съдът приема, че довода на ответника за прекомерност на размера на обезщетението, не е основателен. Твърдението, че тези симптоми отзвучавали за 2-3 дни и при липса на замърсяване на въздуха за по-голям период, не мотивира съдът да приеме,че сумата от 500лв. е завишена с оглед времетраенето на здравословния проблем и негативните изживявания по повода. С оглед изложеното ВТОС намира обжалваното решение за неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение, с което исковете да бъдат уважение като основателни и доказани със законните от това последици. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски пред двете инстанции в размер на 1 437.50 лв., съобразно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното В. окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 229/5.3. 2015 г. по гр.д. № 3288/2013 г. на ВТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.267 и чл.282 ,ал.4 КЗ Н. Б. на Б. А. З. със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул."Г. И." №2, .2, ЕФН *, да заплати на П. Ж. К., ЕГН *, П. Г. К., ЕГН *, двамата с адрес: гр. Д., ул. „Полк. Й. Й.” № 5, вх. А, Р. В. П., ЕГН * от гр. Д., ул. „К. Б.” № 10, И. И. К., ЕГН * от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 75, И. Г. Г., ЕГН * от гр. Д., ул. „Х. С.” № 7, Н. Х. Д., ЕГН, * от гр. Д., ул. „А. С.” № 11, . 3, всички със съдебен адрес: гр. П.,пл. „С.” № ..., . .., офис ..., адв. Й. Ц. Й., сумата от по 500лв. за всеки ищец, като обезщетение за причинени неимуществени вреди ,които ищците твърдят да са част от общо дължими по 5000лв. , вследствие на ПТП на 11.07.2011г. на главен път Д.- В.Т. с товарен автомобил влекач, управляван от турския гражданин Ю. В., ведно със законната лихва по чл.86 ЗЗД върху главницата ,считано от датата на застрахователното събитие 11.07.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1437.50 лв. разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |