Р Е Ш Е Н И Е №260162
29.07.2021 г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и шести май, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
С участието на секретаря Любка Николова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова в. гр. дело № 117 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК ********, чрез адв. В.В. с личен № **********, със съдебен адрес:***, насочена срещу Решение № 260071/28.10.2020 г. постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.№ 969 по описа за 2020 г. на същия съд.
Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт, с който РС - Дупница е признал за установено на основание чл. 440 ГПК в отношенията между „ Е.П.И." ЕООД, ЕИК ******** и 1. „Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК ********, (правоприемник на ТБ„МКБ Юнионбанк" АД); 2. К.И.К.в качеството й на ЕТ „К.К-К" с ЕИК ******* и 3. И.Г.П., ЕГН ********** - длъжниците по изпълнително дело № 20137430400699 по описа на ЧСИ Е.Х. - И.Г.П. и ЕТ "К.К.К.", че имотът, върху който е насочено изпълнението - сграда с масивна конструкция — метален навес със застроена площ от 924 кв. м., на който е започнало преустройство в „Цех за денсифициране на растителна биомаса", съгласно Договор за учредяване на право на строеж /суперфиция/, вписан под № 76, том Х, вх. рег. № 2495/25.08.2010 г. на СВ гр. Дупница и същото е реализирано на етап „груб строеж" от суперфициарното дружество и „Е.П.И." ЕООД не принадлежи на длъжниците - ответници в процеса К.И.К.в качеството й на ЕТ „К.К-К" и И.Г.П..
В жалбата се твърди недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, като са релевирани доводи в тази насока.Посочено е, че с оглед петитума на предявения иск и постановения диспозитив на съдебното решение, следва извод за нередовност на исковата молба и евентуална недопустимост на съдебното решение. Подчертано е,че когато обект на спорно право е недвижим имот, той следва да се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут, и пр. и сочи приложима практика на ВКС, което в разглеждания казус не е направено - недвижимият имот не е индивидуализиран по никакъв начин, нито в исковата молба, нито в съдебното решение, с оглед на което исковата молба следвало да бъде оставена без движение от въззивния съд с даване възможност на ищеца да уточни с писмена молба за кой точно недвижим имот е предявил иск по чл. 440 от ГПК.С оглед съдържанието на обективираната в нотариален акт за учредяване на право на строеж, №195, акт в том №1, рег.№2906, нот.дело 184/2010г по описа на нотариус С.М., с рег.№058 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Дупница от който черпи права „Е.П.И." ЕООД сделка, обосновава становище, че право на собственост по отношение на описаната в нотариалния акт сграда дружеството не е придобило.Сочи параметрите на сделката - И. и Красимира Паневи са учредили в полза на дружеството, право на преустройство на вече съществуваща „Сграда метален навес - сеновал" в „Цех за денсифициране на растителна биомаса", срещу задължението на „Е.П.И." ЕООД да изгради горепосочената сграда и да извърши преустройството (посредством изграждане на преградни стени и други помещения в рамките на вече съществуващата конструкция} за сметка на дружеството със свои средства, без с нотариалния акт да се предвижда изграждане на нова сграда, нито надстрояване, респ. пристрояване върху съществуваща такава и се позовава на чл.63 ЗС, според който, за да е налице валидно учредено право на строеж (по силата на което носителят му има право да построи сграда в чужд имот и да придобие собствеността върху постройката) е необходимо в нотариалния акт за учредяване изрично да бъде уговорено, че учредителят (и собственик на земята) прехвърля право на строеж за нова сграда, респ. нов обект, което в случая не е налице. В потвърждение на твърденията си сочи факта, че от съдържанието на нот.акт № 198, т. 2, рег. № 3800, е видно, че в полза на Банката е учредена ипотека върху подробно описания в нея поземлен имот №200011, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със ЗП от 924 кв.м. и се противопоставя, като необосновани на мотивите на първоинстанционния съд на л.4 и 5 от решението, доколкото не се касае за ипотекиране на бъдеща, а на вече построена недвижима вещ, която е част от ПИ с №200011 по силата на приращението. От друга страна сочи, че правото на преустройство, разписано в ЗУТ, предвиждало собственикът на имота да може да извърши преустройство в собствена сграда.Становището си основава и на нормите на чл.180 ЗУТ и чл.182, ал.1 ЗУТ, като се има предвид, че правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за проектиране, издадени от главния архитект на Общината в предвидените в закона случаи, а строеж в чужд имот въз основа на надлежно учредени права - право на строеж, право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята.Счита, че право на строеж може да бъде учредено само за новопостроени сгради, които биват изграждани върху незастроен имот, за обекти, които биват надстроявани върху съществуващи вече сгради, за обекти, които се пристрояват към съществуваща сграда, както и за обекти, които се намират под земната повърхност.С „Е.П.И." ЕООД не става въпрос нито за построяване на нова сграда, нито за надстрояване или пристрояване към вече съществуваща.Позовава се на съдържанието на нотариален акт №198, том И, рег.№3800, дело №361 от 2008г., видно от който:поземлен имот №200011 е находящ се в землището на с.Горна Козница, с ЕКАТТЕ 16242, общ.Бобов дол, в м."Абрашица", с площ 2,354 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот №200018 - стопански двор на ДПФ - МЗП, имот 200010- стопански двор на ДПФ -МЗП и имот №000206- пасище с храсти на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция, метален навес със застроена площ от 924 кв.м.Ипотекирана е построена сграда , а не бъдеща,а решението е вътрешно противоречиво, доколкото на л.4 и 5 преустроеният навес е обсъждан като „отделен имот", а на л.З от решението - абз.първи, този отделен имот се нарича приращения и подобрения.Счита, че собственикът може съгласно ЗУТ да извършва преустройства в собствена сграда, законът разграничава случаите в които е необходимо да иска съгласие от останалите съсобственици и случаите в които такова не е необходимо, което именно е уговорено в нотариалния акт.Въззивникът твърди, че нотариалният акт не може да са разглежда, като основание, годно да прехвърли права на собственост на „Е.П.И." ЕООД - никъде не е индикирано, че става въпрос за продажба или друг способ за прехвърляне на собственост.Отделно се сочи, че цехът за биомаса и металният навес, описан в нотар. акт за учредяване на договорна ипотека са идентични постройки, с единствена разлика в разпределението в постройката (което е потвърдено от приетото по делото заключение на СТЕ) т.е не е налице нов имот, като от заключението на назначената съдебно - техническа експертиза е видно, че са използвани носещите елементи на вече съществуващия метален навес, не е бил премахнат нито покрива, нито металните носещи колони на навеса, които са послужили за основа на последвалия градеж на стени -друг имот, различен от първоначално ипотекирания няма( така както не е различен имот ипотекирано жилище, на което му е сменена дограмата и едната спалня е обединена с хола).В жалбата са изложени съображения и за неоснователност на твърденията на ищеца, че приетият за обезпечение имот не е годен обект, върху който може да се учреди договорна ипотека.Преповтаря твърденията относно обекта на договора за ипотека - поземления имот и постройките в него, собственост на ипотекарния длъжник по силата на правилото на чл.92 ЗС. Твърди, че правото на „Е.П.И." ЕООД да оспорва ипотечното право на банката е преклудирано.Ипотеката е вписана в Агенция по вписванията на 12.08.2008г., дружеството е могло да се информира за нея, преди да влезе в договорни отношения със собствениците, още повече, че И.П. е бил едноличен собственик и управител към датата на сключване на нотариалния акт за учредяване на право на строеж, акт №195, акт в том №1, рег.№2906, н,д.№184/2010г. по описа на нотариус Сийка Милева, с рег.№058 в НК, с район на действие Районен съд - Дупница.Петгодишния срок през който ипотеката е могла да бъде оспорена според въззивника е изтекъл.По същество се иска обезсилване на решението на Дупнишкия районен съд и прекратяване на производството поради недопустимост, респ. при условие на евентуалност се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 440 от ГПК.Посочена е съдебна практика – решение №384/02.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1450/2010г., решеине №25/08.03.2019г. по гр.д.№842/2018г. и решение №47/25.02.2014г. по гр.д.№542582013г- І г.о.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.Жалбата е допустима.
Обстоятелствата, породили възникналия правен спор, установяващи се от представените от страните доказателства, които съдът прецени по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК са следните:
Пред ЧСИ В.А., с рег.№742 по описа на КЧСИ е образувано изп.д.№388, по молба подадена от Р.Ж. Б. чрез адв.К.С. срещу „Е.П.И.“ ЕООД, ЕИК ********, въз основа на изпълнителен лист издадено по ч;.гр.д.№1253/2015г., предприети са действия за принудително удовлетворяване на вземането, в това число наложена е възбрана по отношение на поземлен имот с кадастрален номер 200011, находящ се в м.“Абрашица“ по картата на землището на с.Горна Козница, целият с площ 2.354 дка, начин на трайно ползване – стопански двор, вид, вид собственост – частна, принадлежащ на И.П. и К. П. ,върху който те са учредили на „Е.П.И.“ правото да извърши строеж и да стане изключителен собственик на преустройство на „сграда – метален навес – сеновал“ в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“, съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж, вписан в СВ с вх.№2496/25.08.2010г., акт №76, том 10, дело 1440/2010г., както и запор върху машини на дружеството.
С удостоверение подписано от кмета на Община Бобов дол е установено, че при направена проверка на място и по документи, цехът за денсифициране на растителна биомаса в с.Горна Козница, м.“Абрашица“ ПИ 200011, масив 200, собственост на „Е.П.И.“, ЕИК ******** е изграден на етап груб строеж.Удостоверението е с рег.№У-230/14.08.2015г.
По молба на ЧСИ е вписана възбрана по отношение на „цех за денсифициране на растителна биомаса, изградена на етап груп строеж, съгласно удостоверение У-230/14.08.2015г. на Кмета на Община Бобов дол, намираща се в описания имот 200011, при посочени граници – идентични с посочените по- горе.Предприети са действия по изнасяне на сградата – метален навес преустроена по УПС в сграда( постройка – цех за денсифициране на растителна биомаса) на публична продан.
Извършен е опис на сградата( л.69 от представеното ксерокопие от материалите по изп.д.). От удостоверение на ЧСИ В.А. ( л.88 от приложените ксерокопия от изп.д.№388) се установява, че по отношение на същия имот са предприети изпълнителни действия по изп.д.№20137430400699, както ,че с определение на КнОС от 14.12.2017г- по гр.д.№549/2017г. е допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнителните действия“.Видно от удостоверение (л.9 от първ. Гр.д.№549/2017г. е, че посоченото изп.д.№699/2017г. е със страни „Първа Инвестиционна Банка“ АД като кредитор – правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ ЕАД и длъжници И.П. и К.К. – К., като по това дело също са предприети действия по отношение на същия недвижим имот – поземлени имот №200011, в землището на с.Горна Козница, с площ 2.354 кв.м., находящ се в м.“Абрашица“, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имоти №20018- стопански двор на ДПФ – МЗП, №000206 – пасище с храсти на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ от 924.00 кв.м, на който е започнало преустройства в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“.
Няма спор между страните, че на основание нотариален акт за покупко – продажба №23, том І, рег.№461, дело №20/2008г. вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№376 от 19.02.2008г., акт №56, том ІІ, дело 301/2008г, партидна книга 47748 И.Г.П. е придобил право на собственост по отношение на поземлен имот №200011, в землището на с.Горна Козница, с площ 2.354 дка, находящ се в м.“Абрашица“, начин на трайно ползване – стопански двор, при граници и съседи имот №200018 – стопански двор на ДПФ-МЗП, №200010- стопански двор на ДПФ-МЗП, №200024 – стопански двор на ДПФ, МЗП, №000206- пасище с храсти на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ 924 кв.м.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №198,том ІІ, рег.№3800, н.д.№361/2008г. по описа на нотариус С., с рег.№293 на НК, К.И.П., действаща лично и като ЕТ„К. К. – К. – К“ – гр.Кюстендил и И.Г.П., учредяват в полза на ТБ „МКБ Юнионбанк „ АД ипотека по отношение на описания недвижим имот – посочен, като поземлен имот в землището на с.Горна Козница, с начин на трайно ползване – стопански двор, при граници и съседи: ИДЕНТИЧНИ С посочените в горецитирания нотариален акт , ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ от 921 кв.м, за обезпечаване вземане на Банката на основание банков овърдрафт в размер на 98 000.00 лева.Ипотека е учредена и по отношение на още няколко имота.
През 2010г. с нотариален акт №195, том І, рег.№2906, н.д.№184/2010г. по описа на Нотариус С.М. с рег.№058 на НК, И.Г.П. и К. И.П. от една страна, като учредители съсобственици и „Е.П.И.“ ООД, ЕИК ********, от друга страна сключват договор за учредяване на право на строеж, по силата на който П., като съсобственици на имота – индивидуализиран по идентичен както в предходните нотариални актове, по картата на землището на с.Горна Козница, учредяват в полза на дружеството, представлявано от И.П. право да извърши строеж и стане изключителен собственик на :“Преустройство на сграда – метален навес – сеновал в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“ , като извърши строителството със свои средства, труд и материали и във вид и степен на завършеност, съгласно БДС.В т.ІІ.1 от нотариалния акт е посочено, че съществуващият навес се преустройва в „цех за денсифициране на растителна биомаса“ на няколко етапа: съществуващия навес се преустройва в цех за рафиниране на растителна биомаса, като първо ще се проектира цех за производство на пелети, като първи етап на производството, а впоследствие, като втори производство на брикети от растителна биомаса, - слама, плътно дърво, изрезки, клони и др.Описан е съществуващия навес в имота - с размери 60/150 с метална конструкция, с метални колони и метални ферми,покрит с ламарина.Посочено е, че част от производството ще бъде навън в навеса, а част от него вътре в обособеното производствено помещение., като са обособени следните помещения – работилница главен механик, офис – битово помещение, умивалня, тоалетна, душово помещение, помещение за главно ел.табло и навес.Посочено е, че в навеса са разположени депо за дърва, дробачка „МТ-2“, лентов транспортьор „Ел-6“ с разпределителен бункер.Предвидено е част от навеса да бъде ограден с ламарина, за обособяване на помещение с технически показатели – преустроен навес с площ 371 кв.м. и навес с площ 542.60 кв.м., сграда изпълнена с метална конструкция.Имотът е описан, като имот №200011 по картата на землището на с.Горна Козница, находящ се в м.“Абрашица“ при съседи идентични със съседите посочени в предходните два нотариални акта.В т.ІІІ от нотариалния акт е отразено, че съсобствениците учредители учредяват правото на строеж за сумата 2940.00 лева, а в пункт V от нотариалния акт е отразено, че приемателят строител „Е.П.И.“ ООД е съгласен и приема да построи срещу сумата 2 490.40 лева, учреденото му право на строеж, подробно описано, което ще упражни съобразно одобрен инвестиционен проект на сградата.
Представено е разрешение за строеж издадено на 18.08.2010г. - №24/18.08.2010г. на гл.архитект на Община Бобов дол, за строителство на обект – цех за денсифициране на растителна биомаса, с местонахождение в с.Горна Козница, м.“Абрашица“, общ.Бобов дол, ПИ 200011, м.200 с административен адрес с.Горна Козница, общ.Бобов дол, въз основа на одобрен със заповед №369 /02.06.2008г. ПУП – ПЗ, в съответствие със съгласуван и одобрен инвестиционен проект №26/18.08.2010г.По делото е представен инвестиционен проект, който не е оспорен.
Със заключение с вх.№10642/17.08.2019г. на в.л. Л.В. е установено, че обектът е изграден на място, като са изпълнени ВиК и Ел инсталации, обособени са описаните в обяснителната записка към част „Архитектура“ помещения, производствени помещения, работилница – главен механик, офис, битово помещение, за персонала, умивалня, тоалетна, душово помещение, помещение за главно ел. табло и навес.Вещото лице определя постройката ,като масивна сграда с метални колони, бетонови ивични основи, под от пердашен бетон върху армирана бетонова плоча, ограждащи стени и покрив от LTламарина, битови помещения изпълнени с итонг, на югозападната фасада – монтирани 3 бр-рулетни врати за изход на готова продукция.С оглед отразеното в обяснителната записка към част архитектура – към момента на преустройство на цеха, сградата представлява „навес с размери 60/15м. с височина 7.90м., изградена с метална конструкция с метални колони и метални ферми с прокрив от LT ламарина, с предназначение – сеновал т.е без ограждащи стени.Въз основа на съществуващото положение вещото лице обобщава, че цехът и металният навес са идентични само по отношение на външни размери, но не и по съществуващо изпълнение, разпределение и предназначение.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира обжалваното решение за допустимо, а като краен резултат правилно, независимо, че изложените в мотивите съображения касаят действието на договора за ипотека по отношение на процесната сграда.Съображения:
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269, ал.1 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.Както е посочил, в определението си за насрочване на делото за разглеждане в с.з., съдът не намира основание за оставяне исковата молба без движение с оглед индивидуализация на имотът обект на предявения иск.Според изложеното в исковата молба - ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот - „цех за денсифициране на растителна биомаса", находящ се в ПИ 200011, масив 200, в м."Абрашица", по картата на землището на с.Горна Козница, общ.Бобов дол, ЕКНМ 16242, с одобрен проект №26/18.08.2010г. и издадено разрешение за строеж №24/18,08,2010г, „изградена в степен на завършеност - етап" груб строеж", съгласно удостоверение изх.№У-230/14.08,2015г., издадено от Община Бобов дол, по нататък е уточнено, че се касае за имот по отношение на който е насочено принудително изпълнение за вземания към ответниците, по изп,д.№20137430400699 по описа на ЧСИ Елица Христова,като сграда с масивна конструкция - метален навес, със застроена площ от 924 кв.м., на който е започнало преустройство в „цех за денсифициране на растителна биомаса", съгласно цитирания договор за учредяване на право строеж, реализирано на етап" груб строеж " както и имотът в който тя е построена - поземлен имот №200011, в землището на с.Горна Козница, с площ от 2345 кв.м., находящ се в м."Абрашица", с начин на трайно ползване :стопански двор, при граници и съседи: имот №200018 стопански двор на ДПФ-МЗП, №000206-пасище с храсти на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.В заключителната част на исковата молба е формулирано искане за постановяване на решение, че имотът по отношение на който е насочено изпълнението - сграда с масивна конструкция, метален навес, със застроена площ от 924 кв.м., на който е започнало преустройство в „цех за денсифициране на растителна биомаса" съгласно Договор за учредяване на право на строеж( суперфиция), вписан под №76, том Х, вх.рег.№2495/25.08.2010г. на СВ гр.Дупница и същото реализирано на етапТруб строеж" от суперфициарното дружество „Е.П.И." ЕООД, не принадлежи на длъжниците.Като се има предвид разпоредбата на чл.60 от ЗКИР и съгласно установената съдебна практика, надлежна би била индивидуализация на сграда на която е посочен идентификатор,видът на имота,адресьт,границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда},площта в квадратни метри или в декари,предназначението,етажността на сградата,В случая в исковата молба се съдържа информация, въз основа на която сградата може да бъде индивидуализирана - посочено е къде се намира,граници и съседи на имота в който се намира, посочена е застроената й площ, инвестиционният проект въз основа на който е изградена, посочено е предназначението на сградата.Ищецът не е посочил от колко етажа се състои сградата но това не е основание за оставяне на исковата молба без движение, при липса на твърдение, че в имота има и друга сграда, която отговаря на тези характеристики.В диспозитива на обжалваното решение е описана като непринадлежаща на ответниците сградата, като – метален навес със застроена площ от 924.00 кв.м., на който е започнало преустройство в „ цех за денсифициране на растителна биомаса“, съгласно Договор за учредяване на право на строеж( суперфиция),вписан под №76, том Х, вх.рег.№2495/25.08.2010г. на СВ – Дупница и реализирано на етап“ груб строеж“ , по отношение на която е насочено изпълнение по изп.д.№20137430400699 по описа на ЧСИ в.Александрова - така извършената индивидуализация не създава затруднения във връзка с определяне обекта на предявения иск.
Съгласно чл.440 ГПК -всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.Искът е отрицателен установителен , като в тежест на ответника по предявения иск е да докаже правото си на собственост, като изчерпи всички основания за придобиването му и проведе пълно и главно доказване, на правопораждащите го факти.
Като собственик на обект – цех за „денсифициране на растителна биомаса“ , сграда, вследствие на реализирано право на строеж, по отношение на която е наложена възбрана и насрочена публична продан, за удовлетворяване вземания на „Първа Инвестиционна Банка“ АД спрямо ответниците И.Г.П. и К.И.К., лично и като ЕТ“К.К. – К. К“ ищецът има правен интерес от установяване на обстоятелството, че сградата по отношение на която е насочено принудително изпълнение не принадлежи на ответниците- искът е допустим, налице е правен интерес от търсената с този иск съдебна защита.Паралелно с този спорен въпрос стои и въпроса за това, запазва ли действието си учредената преди сделката по учредяване право на строеж, ипотека по отношение на метален навес от 924 кв.м., намиращ се в земеделски имот – поземлен имот с площ 2345кв.м. в м.“Абрашица“, който също е ипотекиран.За да се изключи интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, то следва да е безспорно действието на ипотеката по отношение на имота, тъй като това действие се оспорва и независимо от факта, че липсва изрично искане за произнасяне от съда по този въпрос, то в крайна сметка това налага разглеждането на предявения иск по същество.Принудителни действия спрямо сградата във връзка с вземане на ответниците длъжници, биха били недопустими, както ако сградата не им принадлежи, така и ако учредената ипотека не се простира по отношение на тази сграда.Предмет на въззивната проверка е решението на съда, че сградата не принадлежи на ответниците.
В исковата молба е формулирано и искане за прогласяване нищожността на ипотеката, в частта, в която ипотечното право, като засягащо липсващ и/или годен обект за обезпечение, като се твърди, че липсват доказателства метален навес да съставлява недвижимост по смисъла на ЗС.В изготвения от първоинстанционния съд доклад – това искане не е посочено, като част от спорния предмет, не е дадена правна квалификация, не е разпределена доказателствена тежест.Липсва произнасяне по това искане, както и искане от ищеца за постановяване на допълнително решение съгласно чл.250, ал.1 ГПК.
Както бе посочено преценката по правилността
на решението, която въззивният съд извършва е ограничена от посоченото в
жалбата, при това съгласно чл.266, ал.1 ГПК във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство.
Според Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК - изключение
от забраната за служебна проверка на правилността на обжалваното решение на
първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна
материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната
инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото
обжалване.Искането за отмяна на обжалваното решение в жалбата се основава на
твърдения за нищожност на договорът за учредяване на право на строеж на който
се позовава ищецът, доводи свързани с приложението на императивна материално –
правна норма, които съдът преценява като допустими и самото оспорване
независимо, че ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.Що се
отнася за възраженията свързани с
оспорване на договорът за ипотека – респ. направеното възражение за изтекъл 5 –
годишен давностен срок, в който да бъде оспорена ипотеката, посочените
възражения съдът намира за преклудирани.В
срока за подаване на отговор на исковата молба не е въведен и довод за
нищожност на сделката доколкото от съдържанието и не се индикира продажба.
Както става ясно от изложението по горе - правото си на собственост по отношение на процесната сграда, ищецът основава на договор за учредяване на право на строеж.Според чл.63 от ЗС, ал.1 и ал.2 ЗС - собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.Съгласно чл.20 ЗЗД- при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.Според чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, а според чл.98 принадлежността следва главната веща, ако не е установено или уговорено друго.Съгласно чл.110, ал.1 ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Няма спор,
че право на строеж за съществуваща сграда не може да бъде учредено, както, че
преустройството е допустим начин за промяна предназначението на
сградата.Реализирането на учредено право на строеж и прехвърлянето на сграда,
са допустим начин за придобиване право на собственост по отношение на сграда.Според
чл.20, ал.1 ЗУТ -застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и
допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на
имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план – ал.2 ,
което може да бъде: т. 1.
(изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.)- в урбанизирани територии или в отделни
поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени,
складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи
и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни
водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт,
включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за
техническа инфраструктура, за специални обекти и други;2. в земеделски
територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади
и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);3. в
горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори,
рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали
и други);4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии - за
природозащита (природни резервати, национални паркове, природни
забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности,
плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи,
влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на
културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали
или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или
архитектурно значение);5. в нарушени територии - за възстановяване и
рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци,
свлачища, срутища и други;6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) в територии, заети
от води и водни обекти - за вътрешните морски води и териториалното море,
българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите;7. (нова - ДВ,
бр. 28 от 2013 г.) в територии на
транспорта - за републиканските и местните пътища, железопътната
инфраструктура, пристанищата и летищата. Застрояването със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти – ал.3.В чл.70
От Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони -застрояването в
урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:1. основно - със
сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното
предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план;2.
допълващо - с постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи
дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.Според чл.9, ал.2 ЗУТ -промяната на предназначението
на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
Съгласно
чл.2, ал.4 от Закона за опазване на земеделските земи - строителство в
земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за
оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2,
а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на
земята - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
земеделието, храните и горите и министъра на регионалното развитие и
благоустройството.Съгласно чл.24, ал.2 от същия закон – при
наличие на влязъл в сила подробен
устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на
необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на
предназначението на земеделските земи.
Според отразеното в констативен протокол от 26.08.2010г. на РДНСК Югозападен район, във връзка с проверка на издаденото за обекта разрешение за строеж №24/18.08.2010г. – според подробния устройствен план одобрен със заповед №369/02.05.2008г. на Кмета на Община Бобов дол, в имот – поземлен имот 2000116 се предвижда следното застрояване – за производствено складови дейности.(л.119 от гр.д.№549/2017г. на КнОС).Протоколът е подписан от Татяна Харизанова – ст.инспектор и не е оспорен. Съгласно чл. 37, ал.1 ЗУТ - сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план., а според чл. 180 ЗУТ-правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината (района) в предвидените от закона случаи.
Сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение- ал.2.За строителство в процесния имот е издадено разрешение за строеж от компетентния орган – предвид посоченото по горе, следва, че извършването на строителство в процесната сграда не е в нарушение на законоустановена забрана.Съгласно чл.138, ал.3 от ЗУТ -строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, които именно определят предназначението на сградата, извън случаите в които не е необходимо одобряване на инвестиционен проект – чл.147, ал.1 ЗУТ.Сграда за производствена дейност не попада в изключенията. В ЗУТ се съдържа дефиниция за „промяна на предназначението на обект или на част от него“ - промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане – пар.5 т.41, и тези дейности представляват строеж според пар.5, т.38 от ЗУТ.
Според изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК при придобиване право на собственост върху недвижим имот въз основа на публична продан, при наличието на сгради, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, такива постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект - земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС /респ. чл. 98 ЗС/ и при публичната продан на имота.
Какъвто и да би бил имота – в случая той не е индивидуализиран, като урегулиран поземлен имот - съществуващата в същия сграда( според неоспорено заключение на в.л.към момента на преустройство на цеха, сградата представлява „навес с размери 60/15м. с височина 7.90м., изградена с метална конструкция с метални колони и метални ферми с покрив от LT ламарина), до учредяване на правото на строеж – не може да бъде определена като самостоятелен обект на права, тъй като не отговаря на характеристиките за това, произтичащи както от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане така и с оглед установеното в ЗСПЗЗ, ЗОСЗ и подзаконовите актове за тяхното прилагане.Не се касае за сграда предназначена за производствена дейност, нито пък може да бъде определена, като сграда предназначена за складова дейност – чл.23-26 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони .Понятието склад и складови сделки в действащото законодателство е употребено в чл.1 ал.1 т.9 от ТЗ респ. чл.573 – чл.586 от ТЗ, където е регламентира договорът за публичен склад, Закон за акцизите и данъчните складове.За договора за публичен склад е предвидена писмена форма и вписване в складов регистър, воден към Министерство на правосъдието - НАРЕДБА № 3 от 16.07.1999 г. за складовия регистър при публичен склад, а по делото липсват такива данни.В проектната документация за цеха, в обяснителаната записка е посочено, че обект на преустройство е селскостопански навес – метална конструкция. Налага се извод, че тази сграда не представлява самостоятелен обект на права.Собственикът на земята не би могъл да прехвърли сградата при желание на двете страни за това.Същевременно несобственикът на терена и сградата не би могъл да извърши преустройство на сградата, водещо до съществена промяна на предназначението и и създаване на нов самостоятелен обект на собственост – сграда с производствено предназначение чл.37, ал.1 и ал.2 ЗУТ.
При тези обстоятелства договорът с посоченото по горе съдържание обективиран в нотариален акт № 195, том І, рег.№2906, н.акт №184/2010г следва да се тълкува, като договор с който е учредено право на строеж за изграждане на производствена сграда, върху площта от терена, заета от съществуващия метален навес.На основание чл.63 ЗС в полза на дружеството е възникнало право да изгради цехът, както и да държи този цех в терена на физическите лица, учредители на право на строеж.Така постигнатите договорености не са в противоречие с императивна правна норма и поради това нищожни.Учреденото право на строеж касае изграждане на различен по предназначение обект – различна от съществуващата до момента сграда.Житейски прехвърлителят би могъл да премахне съществуваща постройка върху площта на която да учреди право на строеж за изграждане на друга сграда, на друго лице, да учреди право на строеж върху площта заета от съществуваща постройка в този случай би следвало да се подразбира право за премахване на съществуващата постройка.Процедирането както в разглеждания случай чрез оползотворяване на части от съществуваща постройка не обосновава извод, че учредяването на право на строеж е недопустимо.В нотариалния акт са обективирани изявления, сочещи, на договор за продажба – прехвърлянето на право на строеж е срещу заплащане на цена.
След като е налице валидно учредено право на строеж за изграждане на сграда с производствено предназначение –„ цех за денсифициране на растителна биомаса“ в полза на ищцовото дружество „Е.П.И.“ ООД, тази сграда е изградена на ниво „груб строеж“ то следва извод, че ответниците не са собственици на тази сграда.
Съдът не намира за нужно да обсъжда доводите и възраженията на страните, относими към действието на договора за ипотека по отношение на процесната сграда, като счита, че те са ирелевантни за произнасяне по искането, относно принадлежност на сградата в полза на ответниците.Както бе отбелязано доколкото в исковата молба се съдържа искане за прогласяване нищожността на договора за ипотека, следва да се отбележи, че такъв иск не е визиран от съда ,като подлежащ на разглеждане с доклада по спора, липсва произнасяне по такова искане, както и искане за постановяване на допълнително решение.
Подадената жалба е неоснователна, поради което неоснователно е искането на въззивника за заплащане на разноски.Ответниците по жалбата не са представили доказателства за направени разноски, поради което такива не им се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260071/28.10.2020 г. постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.№ 969 по описа за 2020 г.по описа на същият съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: