Решение по дело №467/2020 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 26.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря Д. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 467 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед за налагане на ПАМ № 10874/08.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, кв. „*****“, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, ПАМ: запечатване на търговски обект – ведомствена нафтостанция № 2, находяща се в гр. *****, кв. „*****“ и експлоатирана от „****“ АД, с идентификационен номер от регистъра на НАП *****, с адрес: гр. *****, кв. „*****“, и представляващ Ц.С.Ц./В.И.С., и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.

Заповедта е издадена, за това че:

На 17.09.2020 г. в 10:20 часа е извършена проверка на ведомствена нафтостанция, находяща се в гр. *****, кв. „*****“ и експлоатирана от „****“ АД с Идентификационен номер от регистъра на НАП *****, с адрес гр. *****, кв. „*****“, и представляващи Ц.С.Ц./В.И.С..

Проверката е съвместна със служители на БИМ към ГД ИИУ РО Ловеч във връзка с чл. 16а, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).

При проверката е извършено и установено следното:

Обектът разполага с 3 (три) броя подземни резервоара, като резервоар № 3 не се използва и не е свързан към бензиноколонка. Обектът разполага с два броя бензиноколонки - ADACT 8951.31. Обектът се експлоатира само за вътрешно потребление (леки автомобили, камиони и строителна техника).

Разходомерът в бензиноколонка № 2 ще се ремонтира, след което тя ще бъде пусната в експлоатация от БИМ.

Извършени са прекъсвания на колони, нивомери и концентратор, като за прекъсването на всеки един компонент е разпечатана автоматично бележка от ЕСФП.

Извършена е справка за последните доставки на гориво, като същите са постъпили коректно от данни на НИС и документ чрез ЕСФП. В обекта има надземен резервоар с вместимост 2500 л., свързан с разходомер CUBE 56/33, които не се използват.

В 10:19 ч. е разпечатан ДФО “Z” - 0243/17.09.2020 г., ведно с разпечатка на нивомер и броячи. Извършени са необходимите брой проточвания и горивото е върнато в съответните резервоари, след което е разпечатен ДФО “Z” - 0244/17.09.2020 г. в 11:49 ч. ведно с нивомери и броячи. Направена е справка в сървъра на НАП, от която е установено, че данните са постъпили коректно. Разпечатана е диагностика с контролна скица 6438 от фискален принтер.

Установено е, че за задълженото лице (ЗЛ) на 27.09.2019 г. в НАП има регистрирана ЕСФП „Ойл-Сис 2.0 -D- KL с per. № 4343761, като ЗЛ не е подало заявление в БИМ за първоначална проверка на ЕСФП преди регистрацията на ЕСФП. Заявлението е подадено почти една година по-късно - на 09.09.2020 г. с Вх. № 000029/42693/09.09.2020г., с което са нарушени разпоредбите на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което се е установило, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г., е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП ЕСФП преди или на 27.09.2019 г.

При проверка е установено, че лицето извършва зареждане с течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС на превозни средства за собствени нужди, от неподвижно прикрепен към земята резервоар, поради което, на основание чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-182006г., следва да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредба № Н-18/2006 г., чрез монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство-ЕСФП на съоръжението и нивомерна измервателна система за обем на течни горива, чрез която да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. За да изпълни това свое задължение законосъобразно, то не следва да е на самостоятелно основание от посочените разпоредби, а във връзка с разпоредбата и на чл. 16а, ал.4 и реда му след подаване за заявление в БИМ.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал. 4. вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА № 0293445/17.09.2020 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и АУАН cep. AN № 572514/29.09.2020 г., ведно със събраните доказателства към него.

От констатацията следва, че „****" АД с Идентификационен номер от регистъра на НАП *****, в продължение на почти една година, е използвало ЕСФП, което не е одобрено от органите на БИМ и НАП, тъй като не е въвело в експлоатация и регистрирало в Национална агенция за приходите ЕСФП по законоустановения ред, а той е: след подаване на заявление до БИМ ведно с блок-схема и след извършването на необходимата проверка от органите на БИМ и НАП, да въведе в експлоатация ЕСФП – основание за прилагане на ПАМ по ч. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви, че: „Течните горива представляват стока, към която има висок търговски интерес. Ето защо - с цел да не се допуска търговия с тях без да се отчитат продажби, е вменено задължение за регистрация на ЕСФП дори на лица, които закупуват за собствени нужди.

От събраните данни еднозначно се налага изводът, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ, се е стигнало до отклонение от изискуемото законосъобразно поведение чрез конкретното незаконосъобразно отразяване на зарежданията с течни горива поради липсата на работещо и регистрирано ЕСФП по реда, посочен в Наредба № Н-18/2006 г.“

Посочено е, че с горното  „задълженото лице "****“ АД с Идентификационен номер от регистъра на НАП *****, с адрес гр. *****, кв. „*****“, и представляващи Ц.С.Ц./В.И.С., е извършило нарушение: на състава на чл.16а, ал.1, във връзка с чл.16а, ал.2, ал.3 и ал.4, във връзка с чл. 3 ал. 12 и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г, във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.“

Посочено е, че „****“ АД с, използва ЕСФП, което не е одобрено от органите на БИМ и НАП.

Установеното се потвърждава от приложените доказателства: ПИП cep. АА № 572514/17.09.2020 г., както и АУАН cep. AN № 572514/29.09.2020 г.; Декларация от работещо в обекта лице; блок-схема; Заявление за проверка; ДФО - 2 бр.; Диагностика - 2 бр.; ДФО.

Посочено е, че: „С оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, считам, че са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на обекта, работното му време, популярността му сред широк кръг възрастови групи, възможността за извършване на търговска дейност - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на обекта и обема на упражняваната дейност. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от ЗЛ обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - въвеждане в експлоатация и регистриране на ЕСФП в НАП, без да е спазен изискваният за това ред - накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъде проверено дали в обекта се извършват продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващото го ЗЛ. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че една от целите пред ЗЛ е именно отклонение от данъчното законодателство, което може да доведе до негативни последици и за фиска.

Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, намирам, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство.

С оглед на констатираните нарушения и потенциала на обекта се налага заключение за нарушаване на съществен държавен фискален интерес, което обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защита на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.“

В обжалваната заповед не са изложени мотиви относно продължителността на запечатване на обекта и как по какви съображения е определен срок за запечатване от 14 дни. Не са изложени и обичайните мотиви при определяне на продължителността на срока за запечатване от 14 дни, каквито административния орган излага в практиката си по други ЗПАМ.

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, кв. „*****“, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, чрез адв. Е.Д. от АК – Видин, съдебен адрес: ***, който намира обжалваната заповед за материално незаконосъобразна. Жалбоподателят сочи, че с влязло в сила определение № 958 от 16.10.2020 г. по адм.д. № 440/2020 г. е отменено разпореждането за предварително изпълнение на обжалваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10874/08.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Жалбоподателят сочи, че липсват предпоставки за налагане на процесната ПАМ, т.к. към датата на издаването на заповедта административното нарушение е преустановено. Жалбоподателят сочи, че няма спор, а и от писмените доказателства е установено, че: ЕСФП за Обекта е инсталиран на 27.09.2019 год. и регистриран в НАП (под №4343761, и с индивидуален №OS006642 и индивидуален номер на фискалната памет .№58006642) на 27.09.2019 год., като от същия редовно и коректно е изпращана информация в НАП;

На 09.09.2020 год, е подадено Заявление по чл. 16а, ал.1 от Наредбата, ведно с блок — схема на ЕСФП за Обекта, за проверка и заверка от БИМ; На 17.09.20020 год. от НАП и БИМ е извършена проверка на ЕСФП и на Обекта, не са констатирани нарушения (с изключение на по - късното подаване на заявление по чл. 16а от Наредбата), и ЕСФП и блок - схемата на обекта са одобрени от НАП и БИМ; От 17.09.2020 год. и до момента, ЕСФП за Обекта, и самия Обект, работят в съответствие с изискванията на Наредбата и ЗДДС (като противното нито се сочи, нито се твърди от НАП). Жалбоподателят твърди, че твърдяното административно нарушение е преустановено на 09.09.2020 г. или на 17.09.2020 г., поради което към датата на издаване на обжалваната заповед – 08.10.2020 г. са липсвали предпоставки за налагането на ПАМ, като липсват основанията на чл. 22 от ЗАНН и чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Акцентира, че не е налице хипотезата нито на предотвратяване, нито на преустановяване на административно нарушение, което е отстранено още на 17.09.2020 г. Отделно жалбоподателят сочи, че противно на изложеното в заповедта, процесният обект не е типичен търговски обект, който продава горива на неограничен кръг лица, а е ведомствена нафтостанция, която обслужва само нуждите на жалбоподателя, няма други клиенти, освен автомобили и камиони – собственост на жалбоподателя. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като се претендират и сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. Е.Д. от АК – Видин, който поддържа жалбата, сочи писмени доказателства, както и съдебна практика, като претендира единствено разноски за платена държавна такса от 50 лв.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д.И. в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват фактическите констатации от ПИП, като не се отрича нарушението, като намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Ответникът сочи, че заповедта съдържа достатъчно мотиви, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон и целта на закона. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултска защита на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с  чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

 Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10874/08.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, кв. „*****“, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, ПАМ: запечатване на търговски обект – ведомствена нафтостанция № 2, находяща се в гр. *****, кв. „*****“ и експлоатирана от „****“ АД, с идентификационен номер от регистъра на НАП *****, с адрес: гр. *****, кв. „*****“, и представляващ Ц.С.Ц./В.И.С., и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 16.10.2020 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 66 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ  по чл. 186 от ЗДДС.

Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Ж.И.А.- Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП /на л. 66 от делото/, а видно от заповед на л. 67 от делото издателят на заповедта е заемал съответната длъжност към датата на издаване на заповедта.

Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 67 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Ж.И.А.е заемал длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10874/08.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, с изключение на липсата на мотиви относно срока от 14 дни.

Съдът намира, че неизлагането на мотиви относно срока за запечатване от 14 дни е съществено нарушение на формата на административния акт, като констатира, че в ожалваната заповед не са изложени и типичните мотиви относно срока за налагане на ПАМ.

Отделно неясни и неконкретни са и мотивите относно налагането на самата ПАМ, като съдът намира същите за бланкетни и дори в противоречие с изложената в обжалваната ЗНПАМ фактическа обстановка.

Съдът намира изложените мотиви в ЗНПАМ за бланкетни и в противоречие с фактическата обстановка, в ЗНПАМ е посочено общо и неконкретно следното:

„С оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, считам, че са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) съгласно чл. 186. ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на обекта, работното му време, популярността му сред широк кръг възрастови групи, възможността за извършване на търговска дейност - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на обекта и обема на упражняваната дейност. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от ЗЛ обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - въвеждане в експлоатация и регистриране на ЕСФП в НАП, без да е спазен изискваният за това ред - накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъде проверено дали в обекта се извършват продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващото го ЗЛ. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че една от целите пред ЗЛ е именно отклонение от данъчното законодателство, което може да доведе до негативни последици и за фиска.

Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, намирам, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство.

С оглед на констатираните нарушения и потенциала на обекта се налага заключение за нарушаване на съществен държавен фискален интерес, което обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защита на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.“

Тези бланкетни мотиви противоречат на приетата в самата ЗНПАМ фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и се установява от всички писмени и гласни доказателства.

Няма спор между страните, а и видно от всички писмени и гласни доказателства е, че проверяваният обект е ведомствевна нафтостанция, която обслужва единствено автомобили на проверявания търговец, Същото е посочено в самата ЗНПАМ: „При проверка е установено, че лицето извършва зареждане с течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС на превозни средства за собствени нужди“.

 Няма спор между страните, а и видно от всички писмени и гласни доказателства е, че ЕСФП за Обекта е инсталиран на 27.09.2019 год. и регистриран в НАП (под №4343761, и с индивидуален №OS006642 и индивидуален номер на фискалната памет .№58006642) на 27.09.2019 год., като от същия редовно и коректно е изпращана информация в НАП; На 09.09.2020 год, е подадено Заявление по чл. 16а, ал.1 от Наредбата, ведно с блок — схема на ЕСФП за Обекта, за проверка и заверка от БИМ; На 17.09.20020 год. от НАП и БИМ е извършена проверка на ЕСФП и на Обекта, не са констатирани нарушения (с изключение на по - късното подаване на заявление по чл. 16а от Наредбата), и ЕСФП и блок - схемата на обекта са одобрени от НАП и БИМ; От 17.09.2020 год. и до момента, ЕСФП за Обекта, и самия Обект, работят в съответствие с изискванията на Наредбата и ЗДДС (като противното нито се сочи, нито се твърди от НАП).

Ето защо съдът намира, че от една страна мотивите за налагане на процесната ПАМ противоречат на изложената в самата обжалвана ЗНПАМ фактическа обстановка, а от друга липсват изобщо мотиви относно срока от 14 дни за запечатване на обекта, което налага отмяна на заповедта поради нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Обжалваната заповед противоречи и на съдебната практика и изискванията за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.

На следващо място, въпреки че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи, отделно нарушението е вече отстранено на 17.09.2020 г. – още преди издаването на обжалваната ЗНПАМ на 08.10.2020 г.

Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, като безспорно е установено и дори посочено в мотивите на обжалваната заповед, че почти една година преди проверката още на 27.09.2019 г. в обекта вече е имало регистрирана ЕСФП, която е подавала коректно данни до НАП, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Както беше посочено по-горе, в процесната ЗНПАМ липсват мотиви относно срока от 14 дни.

Допълнително при затварянето на обекта за 14 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска. След като към момента на издаване на процесната ПАМ – 08.10.2020 г. нарушението е преустановено още на 17.09.2020 г., то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 22 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани.

 По делото е установено, видно от наказателно постановление от 02.11.2020 г. /на л. 94-96 от делото/, както и от преводно нареждане на л. 97 от делото, че за същото административно нарушение на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., като наказателното постановление не е обжалвано, а имуществената санкция от 500 лв. вече е изплатена.

Поради това срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и противоречи на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, което обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като липсват такива твърдения и от жалбоподателя.

По изложените по – горе съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като издадена при отменителните основания на чл. 146, т. 2 от АПК – нарушение на изискванията за форма, чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби, чл. 146, т. 5 от АПК - противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:

Решение № 4335 от 05.04.2021 г. по адм.д. № 12828/2020 г., Решение № 4122 от 31.03.2021 г. по адм.д. № 11825/2020 г., Решение № 4063 от 30.03.2021 г. по адм.д. № 13473/2020 г. и др.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като жалбоподателят претендира единствено разноски за платена държавна такса от 50 лв., видно от писмена защита на л. 102-107 от делото/, които разноски са доказани, видно от преводно нареждане на л. 11 от делото, порода което следва да бъдат присъдени.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, кв. „*****“, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, чрез адв. Е.Д. от АК – Видин, съдебен адрес: ***, Заповед за налагане на ПАМ № 10874/08.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, кв. „*****“, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, ПАМ: запечатване на търговски обект – ведомствена нафтостанция № 2, находяща се в гр. *****, кв. „*****“ и експлоатирана от „****“ АД, с идентификационен номер от регистъра на НАП *****, с адрес: гр. *****, кв. „*****“, и представляващ Ц.С.Ц./В.И.С., и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, кв. „*****“, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, сумата от 50 лв. /петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: