№ 345
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Васил Василев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20251001000040 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 285413 от 14.09.2023г. по описа на
Софийски градски съд, подадена от С. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. Г. М. от
ВАК, срещу Решение № 260088 от 19.07.2023г., постановено по т.д.№ 1940 по описа за
2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, с което е признато за
установено по отношение на С. Д. Г. и „БАРЕТ“ ООД, ЕИК по предявения иск от
„СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК, че не съществува правно отношение по Договор за цесия от
19.05.2004г., сключен между „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД чрез управителя С. Г., и С. Г., в лично
качество, поради накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожност на основание
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Д. Г., е осъден да заплати
на „СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 400,00 лв. разноски по делото,
като са възложени направените разноски от С. Д. Г. в негова тежест, и е освободена
внесената сума от „СИЛВИЯ ТУР“ ООД в размер на 500 лв.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
поради нарушения на съществени процесуални правила и противоречие с материалния
закон, и иска да бъда отменено и да бъде постановено друго решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Твърди, че съдът не се е произнесъл по възраженията му направени в отговорите
1
на исковата молба, а именно:
- за периода от изключване на съдружника С. Г. - 08.07.2002г. до
заличаване на вписването на това обстоятелство — 08.02.2005г. по силата на, влязло в
сила на тази дата, решение по т.д.№256/2003г. по описа на Апелативен съд - Бургас, всички
действия на С. Г. са законосъобразни е оглед действието на решението занапред и
ясното регламентиране на членствените правоотношения в търговския закон и съответната
им защита.
- тези действия са резултат от неговите решения като едноличен собственик на
капитала, което е негово неотменимо право. Те не могат да бъдат е цел увреждане на
другия съдружник или на дружеството. Към този момент друг съдружник няма. Субективно
Г. няма как да знае, че решенията на общото събрание ще бъдат отменени две години и
половина по-късно. А интересът на дружеството не е имагинерно понятие. То се определя
именно от едноличния му собственик - ответника С. Г..
Според съда, критерий за преценката налице ли е нарушаване на добрите нрави, не
са специфичните интереси на договарящите и/или някой от тях, а утвърдени принципи и
ценности, относими към всички правни субекти в идентична ситуация, чието зачитане е в
интерес на обществените отношения като цяло. При преценката си на процесната сделка
съдът е игнорирал очертаната правна рамка, като е : приел, че процесната сделка не само,
че не била сключена в полза на представлявания - „Силвия тур“ ЕООД, но и споделил
тезата на ищеца, че „в контекста на нравствеността значение придобиват както пряко
засегнатия интерес на представляваното дружество, така и непреки интереси - в случая тези
на съдружника С. Г.“; изследвал личните отношения между съдружниците, датиращи две
години преди процесната сделка и ги тълкувал превратно, тенденциозно и едностранчиво от
гледна точка субективното отношение на изключения съдружник.
Изводите на съда са произволни, не почиват на доказателствата по делото:
- от една страна е приел, че защитата на членствените права на съдружника С. Г.
са разрешени в други производства и не подлежат на разглеждане в настоящото,
но са „от значение към приложимия в случая регулаторен механизъм на добрите нрави“;
- направен е извод за злоупотреба с право от страна на ответника Г., реализирана, чрез
предписаната от закона възможност за изключване на съдружник, позовавайки се на
свидетелски показания „за предходно оказан от него натиск за прехвърляне на дялове“, и за
повторно решение за изключване, взето „по време на водени преговори за възстановяване на
правата и след първото решение“, които са неверни;
- макар да посочил, че тези действия предхождат оспорваната сделка, съдът приел, че
очертаното поведение логично обяснявало сключването й. Недопустимо е съдът да
постановява решението си на база предположения. и извадени от контекста.
- приел е за показателно, че оспорвания договор е сключен 5 дни след обявяване
на решение за отмяната на второто решение за изключване на С. Г. без доказателства, че
Г. е уведомен за решението;
2
- решение № 57/14.05.2004г. по т.д.№256/2003г. по описа на Апелативен съд - Бургас,
е влязло в сила на 08.02.2005г., т.е. 9 месеца след сключената сделка, и не може да има
отношение към нея.
Тези изводи противоречат на приетото от съда, че нищожността на процесната сделка
следва да се преценява през призмата на засегнатите обществените отношения, а не е
оглед конкретния интерес на страна по сделката. Още повече това важи за трето на
сделката лице, каквото е съдружника С. Г..
Посочените действия, от които се прави извод за нищожност на процесната сделка, са
се осъществили две години преди сключването й и обективно нямат нищо общо с нея.
Всички действия от страна на Г. по изключване на другия съдружник не са
необичайни и не са поведение, което „влиза в драстично противоречие на принципа на
взаимност, уповаващ всяка форма на съвместна дейност“.
Съдът не е обсъдил протоколи от 17.05.2002г. и 08.07.2002г., от които е видно,
че изключването на съдружника е мотивирано с негови действия в ущърб на
дружеството, които се виждат и от други доказателства необсъдени от съда - невярно
документиране на наеми по договор за наем на хотел „Хоризонт“, сключен на 04.01.2000г.
между „Силвия тур“ ООД и БМТ „Хоризонти“ ЕООД; решения и документи по партидата на
ищеца в търговския регистър, обявени за служебно известни с определение от 02.11.2022г.
Обстоятелствата по изключване на единия съдружник са ирелевантни при
преценката на сключения договор за цесия от 19.05.2004г., предмет на делото.
Съдружника Г. е извършил действия, регламентирани от закона. Членствените
права на Г. са защитени с вписаната на 20.10.2003г. в нейна полза възбрана върху имота, като
обезпечение на предявения иск по чл.74 ТЗ по т.д.№ 5087/2002г. на СГС и то
преди продажбата на хотел „Хоризонт“ на 09.12.2003г., което е пренебрегнато от съда. С
влязло в сила решение по гр.д.№423/2006г. на ВОС е установено, че сделката е
относително недействителна по отношение на С. Г..
Съдът подробно коментирал мандатното правоотношение между юридическото лице
и представляващия го управител, като прави противоречащи изводи: приема, че
неположената дължима грижа на представителя не разкрива противоречие с добрите нрави,
но съзнателното пренебрегване на интересите на представлявания и възползването от
упражняваната представителна власт в собствена изгода сочи на злоупотреба и противоречи
на принципа на добросъвестност. Решението на собственика на дружеството не е неморално
и договорът в изпълнение на това решение не нарушава добрите нрави.
Изводът на съда за нееквивалентност на престациите е необоснован.
Съдът не е обсъдил възраженията на ответника за значителни задължения на
„Барет“ ЕООД към други лица и вписани тежести върху имота които биха затруднили
събирането на вземането, което обуславя и ниската цена, на която е продадено
вземането, като са изложени подробни съображения в тази насока. Видно от
доказателствата по делото, представени от ищеца, повече от 10 години хотелът не може да
3
бъде продаден, респективно вземането събрано, което доказва, че направената преценка към
момента на сключване на договора за цесия относно събираемостта му е била адекватна.
С договора за цесия е прехвърлено вземането за продажната цена на хотел
„Хоризонт“ в размер на 365 000 долара заедно с правата, обективирани в обратно писмо
от 08.12.2003г. и споразумение от 19.05.2004г., видно от т.2 от договора.
Видно от пар.3, изр.последно от обратното писмо, страните са подписали и
договор за заем, който също има за предмет изплащането на продажната цена. Видно от
пар.6 от обратното писмо и пар.4 от споразумението, С. Г., като управител и представляващ
„Силвия тур“ ЕООД се е задължил да отмени наложената като обезпечителна мярка по ф.д.
№ 5087/2002г. на СГС, възбрана на договор за банков кредит между „Барет“ ЕООД и
търговска банка, срокът за погасяване на задължението се удължава със срока, необходим за
заличаване на възбраната.
Възбраната не е вдигната и до момента. Към момента на подписване на договора
за цесия изплащането на задължението е било поставено под условие, което е правило
събирането на сумата несигурно, доколкото никоя банка няма да отпусне кредит срещу имот
с тежести.
Изводът за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави и
направен на базата на ирелевантни факти:
- изключване на съдружник, две години преди процесната сделка, които
правоотношения са били предмет на други съдебни дела и чиято защита е изрично
предвидена в Търговския закон;
- евентуално договаряне на представител във вреда на представлявания които
обстоятелства са относими към иска по чл. 40 от ЗЗД и водят до недействителност на
сделката на друго основание, което не е предмет на настоящия процес.
Съдът е приел за установени от фактическа страна обстоятелства, възпроизведени в
мотивите към решение от 02.04.2007г. по т.д.№5087/2002г. по описа на СГС, ФО, 3, и
решение№57/14.05.2004г. по т.д.№ 256/2003 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, което е
съществено процесуално нарушение, доколкото с обвързваща страните сила на
присъдено нещо се полза само диспозитива на решението, но не и мотивите към него.
Допуснато е събиране на гласни доказателства относно отношения, нямащи нищо
общо е предмета на делото - лични отношения между съдружници, причини за разпореждане
с оспорвания имот и за процесното вземане и кой практически бил осъществявал дейност от
името на дружеството, като съдът е основал решението си на тях, като ги приел
безкритично, като в тази насока са развити подробни съображения.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК831672872, чрез
адв. С. С. от САК, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност
на въззивната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно
изложени съображения, и претендира разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
4
с атакувания съдебен акт, намира следното:
„СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК: *********, е предявило срещу С. Д. Г., ЕГН:
**********, и „БАРЕТ” ООД, ЕИК: *********, първоначално обективно, кумулативно
съединени искове, за признаването за нищожен поради противоречие с добрите
нрави по отношение на С. Д. Г., ЕГН: **********, и „БАРЕТ“ ООД, ЕИК: *********, на
сключения между „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, чрез управителя му С. Г. от една страна и С. Г. от
друга, договор за цесия от 19.05.2004г., при условията на евентуалност, ако се приеме
главния иск за основателен, да бъде разгледан и евентуално предявен иск по чл.79 и чл.92
ЗЗД и „БАРЕТ“ ООД да бъде осъдено заплати на „СИЛВИЯ ТУР“ ООД сумата в размер на
363 000 долара /левовата равностойност на 639 377,31 лв./ представляваща остатък от
главница за продажна цена по Договор за покупко - продажба от 08.12.2003г. и Обратно
писмо от 08.12.2003г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 100 000 долара /левовата равностойност на 176 137
лв./, представляваща неустойка по пар.1, буква В от Споразумение от 19.05.2004г., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.
Ищецът е основал исковете си на твърдения, за придобит на 22.08.1996г.
недвижим имот: ХОТЕЛ „ХОРИЗОНТ”-обособена част от к.к. „Златни пясъци” АД -
гр.Варна, находящ се в североизточната част на курортния комплекс на около 500м
от морския бряг с разгърната застроена площ от 2 645кв.м., подробно
индивидуализиран, за който е признат за собственик с нот. акт №9 том XVII дело
№12235/1997г. от 22.08.1997г.
Към 17.05.2002г. дружеството е със съдружници С. С. Г. и ответника С. Д. Г.,
всеки притежаващ по 250 дружествени дяла. равняващи се на 50 % от капитала на
дружеството.
С. Д. Г., приема решения, с които прекратява членственото правоотношение на С. Г.,
заличава я като управител на дружеството и трансформира същото в еднолично дружество с
ограничена отговорност, с нов управител - С. Г..
Решенията на общото събрание на съдружниците на „Силвия Тур“ ООД от
17.05.2002г. са атакувани от съдружника С. Г. по реда на чл.74 ТЗ. Образувано е гр.д.
№5087/2002г. по описа на СГС, ФО, 7 състав, приключило с влязло в сила решение от
14.05.2007., с което предявените искове са уважени, решенията от 17.05.2002г. отменени, а С.
Г. е възстановена като съдружник и управител на дружеството „Силвия тур” ООД. За
обезпечение на предявените искове съдът е допуснал налагането на обезпечителна мярка
възбрана върху гореописания недвижим имот, вписана в Служба по вписванията е дв. вх.
peг. №17975 от 20.10.2003г.
Ответникът С. Г. премества седалището на дружеството в гр.Сливен и
приема повторно решения с датата 08.07.2002г., с които наново прекратява членственото
правоотношение на другия съдружник С. Г., заличава я като управител на дружеството
„Силвия Тур“ ООД и трансформира същото в еднолично дружество с ограничена
5
отговорност, с нов управител - С. Г.. С влязло в сила решение на
Апелативен съд Бургас от 14.05.2004г. по т.д. № 256/2003г., всички решения взети
еднолично от С. Г. на общото събрание на съдружниците на „Силвия Тур“ ООД, проведено
на 08.07.2002г. са отменени, като незаконосъобразни.
Въпреки вписаната възбрана и висящия съдебен спор по гр.д.№5087/2002г. на СГС,
ФО, 7 състав, С. Г. се възползвал от възможността да прехвърли единствения
недвижим имот на дружеството, като вписан управител и едноличен собственик на капитала
на „Силвия Тур“ ЕООД. На 08.12.2003г. е сключен договор за продажба, по силата на който
„СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, представлявано от управителя С. Г., прехвърля правото на
собственост върху процесния недвижим имот на „БАРЕТ“ ООД, за което е съставен
нотариален акт за покупко-продажба № 5, том VIII, peг. № 13871, дело № 1188 от 2003г.,
вписан в служба по вписванията гр. Варна с дв. вх. peг.№21723 от 09.12.2003г.
Имотът е прехвърлен срещу цена в размер на 650 000 лв. С обратно писмо от 08
12.2003г. пред нотариус А. Г., страните по сделката признават, че действителната цена е
в размер на 380 000 щатски долара.
Със споразумение от 19.05.2004г. „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД, представлявано
от С. Г., постигнало съгласие с „БАРЕТ“ ЕООД, че към 19.05.2004г., дължимата
цена по договора за покупко - продажба е в размер на 363 000 щатски долара - главница,
като отделно се дължат и неустойки за 95 дни забава в размер на 100 000 щатски долара.
С Договор за цесия от 19.05.2004г., С. Г., действайки от една страна в лично качество,
а от друга като управител - органен представител на „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД, прехвърлил на
себе си вземането за продажната цена в размер на 365 000 щатски долара, както и всички
акцесорни права, включително и правата обективирани в споразумението от 19.05.2004г. за
вземане за неустойка в размер на 100 000 щатски долара, и правата по обратно писмо от
08.12.2003г. Длъжникът по цедираното вземане „БАРЕТ“ ЕООД е уведомен за
прехвърлянето на вземането на 19.05.2004г.
На 13.07.2004г., С. Д. Г. сключил договор за продажба, с който прехвърлил всички
дялове от капитала на дружеството Силвия Тур ЕООД на трето лице, което няма никакво
отношение към дружеството - М. Г. М. и прекратил участието си в ищцовото
дружество.
С. Г. предявява срещу „БАРЕТ“ ООД и „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД иск с правно
основание чл.346, ал.2 ГПК (отм.) с предмет обявяване относителна недействителност на
договора за покупко - продажба, сключен на 08.12.2003г. Исковата молба е вписана в служба
по вписванията с дв.вх. peг. № 12810 от 01,06.2006г.
Решение № 407 от 31.10.2007г. на Окръжен съд Варна по т.д.№423/2006г. е
потвърдено с Решение № 42 от 23.04.2010г. по въззивно гр.д. № 88/2010г. на Апелативен съд
Варна, влязло в сила на 24.07.2010г. Със сила на пресъдено нещо е установено по отношение
на „БАРЕТ“ ООД и „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, че сключеният нот. акт за покупко - продажба №
5, том VIII, peг.№ 13871, дело № 1188 от 2003г., вписан в служба по вписванията гр. Варна с
6
дв. вх.peг.№21723 от 09.12.2003г., за продажбата на „БАРЕТ“ ООД недвижим имот хотел
„Хоризонт“ е относително недействителен спрямо С. Г., на основание чл. 346, ал.2
от ГПК /отм./ вр. чл. 320 от ГПК/отм./
С. Г. се снабдил с изпълнителен лист по гр.д.369/2008г. на Апелативен съд Варна
срещу „БАРЕТ“ ООД за сумата от 100 000 щатски долара - неустойка за
неизпълнение в срок на задължение за заплащане на остатък от продажна цена по за
покупко-продажба № 5, том VIII, peг. № 13871, дело № 1188 от 2003г., вписан в служба по
вписванията гр. Варна с дв. вх. peг. № 21723 от 09.12.2003г., както и сумата от 5
559,92 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителният лист Г. образувал при ЧСИ З.
Д. изп. дело № 20098080400139. Принудително изпълнение е насочено към процесния имот,
като с обявление №20098080400139-2 от 25.07.2019г. е обявено провеждането на публична
продажба в периода 16.08.2019г. до 16.09.2019г.
С определение № 3095 от 29.08.2019г. по ч.т.д.№ 1409/2019г. на Окръжен съд Варна, е
допуснато обезпечение на предявените по настоящето дело искове, чрез спиране на
изпълнението по изп. дело №20098080400139 по описа на ЧСИ З. Д. по отношения на
недвижимия имот Хотел Хоризонт.
Към момента на сключването на договора за цесия от 19.05.2004г. ищецът е
кредитор на цедирания длъжник - дружеството „БАРЕТ“ ООД. Вземанията на „СИЛВИЯ
ТУР“ ООД към „БАРЕТ“ ООД са прехвърлени от С. Г., който договоря сам със себе си и си
прехвърля вземания в размер над 800 000 лв. за цена от 10 000 лв., като дружеството
освен, че губи единствения си основен актив и недвижим имот, който притежава, изгубва
възможност и да получи насрещна престация за продажбата на актива.
За ищеца е налице правен интерес да иска обявяване нищожността на договора
за цесия от 19.05.2004г., тъй като: при уважаване на иска и липса на прехвърлителен
ефект на оспорената цесия, кредитор по прехвърлените вземания ще бъде именно цедентът
и ищцовото дружество ще реализира вземанията си за продажна цена и неустойка спрямо
„БАРЕТ“ ООД, на основание нот. акт за покупко-продажба № 5, том VIII, peг. № 13871, дело
№ 1188 от 2003г., вписан в служба по вписванията гр. Варна с дв. вх. peг. № 21723 от
09.12.2003г, споразумението от 19.05.2004г. и обратно писмо от 08.12.2003г.; С. Г. няма да
може да продължи принудително да събира вземанията, прехвърлени с процесния договор за
цесия и принудителното изпълнение срещу имота Хотел - Хоризонт, изнесен на публична
продан в производството по изпълнително дело № 20098080400139 по описа на ЧСИ З. Д.
ще бъде преустановено и прекратено.
Сключеният договор за цесия от 19.05.2004г. е нищожен поради противоречие е
добрите нрави, тъй като самоизбралият се за управител съдружник договоря сам със себе си
прехвърлянето на вземанията на „СИЛВИЯ ТУР“ ООД при условия, които накърняват
интересите, както на дружеството така и на другия съдружник, който неправомерно е
изключен.
Твърди се, че с описаните действия С. Г. е накърнил „добрите нрави” с цел извличане
7
на собствена изгода, като в тази насока са изложени подробни съображения. С действията
си Г. уврежда пряко имуществото и интересите на дружеството и на другия съдружник,
прехвърляйки най-ценния актив на дружеството на трето лице, и го лишава от правото да
получи и насрещна парична престация като цедира вземането за продажната цена на себе си
срещу сумата от 10 000 лева..
С. Г. получава право на вземане срещу „БАРЕТ“ ООД в размер на над 800 000 лв.,
при продажна цена 81 пъти по-ниска от стойността на прехвърляното право, без да е
обосновано в договора какво налага продажбата да е при толкова занижена цена, при
положение, че няма данни цедираният длъжник да е неплатежоспособен или да не разполага
с имущество, а съществува и възможността да се впише законна ипотека за вземането за
продажната цена върху отчуждения от дружеството имот. Налице е договаряне на органния
представител на дружеството сам със себе си и огромно разминаване между договорената
продажна цена от 10 000 лв. и размерът на прехвърляното вземане, от което следва извод за
наличие на противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, обуславящо
нищожност на сделката.
Сключената от С. Г. сделка за прехвърляне на вземанията на „СИЛВИЯ ТУР“
ООД е нищожна поради противоречие с добрите нрави, не само и единствено при
съобразяване нееквивалентността на престациите, но и предвид всички останали
обстоятелства, предхождащи сключването на сделката, посочени и анализирани в исковата
молба.
Ответникът С. Д. Г. с отговора на исковата молба и отговора на
допълнителната искова молба е оспорил предявените искове, като неоснователни и
недоказани, по подробно изложени съображения, и претендира разноски.
В обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал
представените по делото доказателства е приел за установено следното:
На общо събрание на Силвия Тур ООД от 17.05.2002г. С. Г., притежаващ 50 % от
дяловете в дружеството е взел решение за изключване на С. Г.. С решение от 02.04.2007г. по
т.д. №5087/2002г. на СГС, ФО, 3 състав решението е отменено.
С решение № 1225/11.09.2002 г. въз основа на решение от 08.07.2002г. по ф.д. № е
разпоредено вписване на заличаване на съдружника С. С. Г., преобразуване на „Силвия тур“
ООД в „Силвия Тур“ ЕООД, заличаване на досегашния управител С. Г. и вписване на нов
управител - С. Д. Г..
С договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко - продажба №5 от
08.12.2003г., т.VIII, рег.№13871, д. № 1188 от 2003г., вписан в служба по вписванията
гр.Варна под дв.вх.рег.№21723 от 09.12.2003г. е изразено съгласие, че „СИЛВИЯ ТУР“
ЕООД продава на „БАРЕТ“ ЕООД собствения си ХОТЕЛ „ХОРИЗОНТ“, находящ се в
североизточната част на к.к.„Златни пясъци“, като от обратно писмо съставено от страните
се установява цената да е договорена в размер на 38 0000 щатски долара, платима по касов
път до 25.01.2004г. Изрично е посочено и че обезпеченото с ипотека задължение върху
8
имота в полза на ТБ „Булбанк“ АД в размер на 40 000 лв. се поема от купувача, който е
запознат и с вписан договор за наем на имота, съответно за вписаната възбрана.
С решение № 57/14.05.2004г. по т.д.№ 256/2003г. по описа на Апелативен съд –
Бургас, влязло в сила на 08.02.2005 г., са отменени решения на общото събрание на
съдружниците в „СИЛВИЯ ТУР“ ООД, проведено на 08.07.2002г.
На 19.05.2004г. писмено е изразено съгласие между „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД,
представлявано от С. Д. Г. и „БАРЕТ“ ЕООД, че оставащата за доплащане цена по договора
за продажба възлиза на 363 000 щатски долара и неустойки в размер на 100 000 щ.д. при
договорени срокове за изплащане на сумите при предвидени отстъпки в случай на
изпълнение.
На 19.05.2004г. „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, представлявано от ответника Г., е договорило
прехвърляне на вземанията към „БАРЕТ“ ООД, произтичащи от договора от 08.12.2003г. в
това число и цена в размер от 365 000 щ.д., срещу сумата от 10 000 лв.
От данните в търговския регистър се установява, че е договор от 13.07.2004 г.
ответникът Г. е прехвърлил дяловете си в „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД.
Свидетелят на ищеца С. М. твърди, че съжителства със С. Г., запознат е запознат с
дейността на дружеството „СИЛВИЯ ТУР“ ООД и отношенията между съдружниците му от
основаването, тъй като е осигурявал техническата поддръжка в дружеството и докато С. Г. е
управител на дружеството. Ответникът Г. ползвал средства на дружеството за свои цели,
които не връщал. От 2000г. Г. изпращал „нападатели, мутри от всякакви охранителни
фирми“, които нападали свидетеля и С. Г. многократно с искания С. Г. да му прехвърли
дяловете си, за което е уведомена прокуратурата. Ответникът Г. искал постоянно нови и
нови средства, вземал заеми от свое име и от името на дружеството /често в лично качество/
и после не го връщал, а трябвало свидетелят и С. Г. да го връщат. През 2002г. С. Г. изключил
като съдружник С. Г., а на следващия ден е изтеглен кредит от банка. През лятото на 2002г.
се провел разговор между съдружниците и било договорено връщане на дяловете на С. Г., но
споразумението не било спазено. Свидетелят М. сочи и случайно да разбрали за продажбата
на хотела, но ангажирани от С. Г. адвокати отричали това. На 01.12.2002г. дошли
купувачите, а през нощта били нападнати, хотелът бил завладян и те били изхвърлени от
хотела. Ответникът Г. бил наясно с желанието на С. Г. да се върне в дружеството.
Впоследствие разбрали, че дошлите хора са служители на фирма „БАРЕТ“ и други
криминално проявени лица. Съдът е приел, че не се установява обстоятелство, което да
поставя под съмнение дадените показания, поради което и близката връзка на този свидетел
с лице, заинтересовано от изхода на спора, не дава основание за игнорирането им.
При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приел, че е обвързан да
изследва наведените обстоятелства, които следва да обосноват твърдяния порок на
оспорваната сделка - накърняване на добрите нрави. Извън предмета на делото са
икономическата обоснованост на извършената продажба на недвижимия имот и
въздействието й върху дейността на дружеството.
9
Законът не дефинира понятието „добри нрави“ в контекста на придаденото му
значение за пренебрегване на свободата на договаряне. Правовият ред се основава на
нормативно утвърдени ценности, регламентиран механизъм за реализация им и обезпечена
възможност да бъде наложено съблюдаването им. От тази гледна точка законът
регламентира основата на обществените отношения, без която социалното функциониране е
невъзможно. Нормативната регулация осигурява гарантираната възможност за лично
поведение за постигане на законен интерес посредством вмененото задължение за друг
правен субект, чието изпълнение е и предпоставка за постигане на обещаното от закона.
Неизпълнението на задължението, препятстващо реализация на зачетената ценност,
овластява засегнатия да изиска намеса на държавата, чиято власт е призвана да обезпечи
реализация на дължимото поведение.
Нормата на чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД отрича принципно признатата договорна
свобода, ако резултатът от упражняването й противоречи на добрите нрави. Критерий
за преценката не са специфичните интереси на договарящите и/или някой от тях, а
утвърдени принципи и ценности, относими към всички правни субекти в идентична
ситуация, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло.
Договорът е предвидено от закона средство за създаване на такава връзка /чл.9 ЗЗД/, а
основа за очертаната преценка се явяват специфичните интереси за насрещните страни по
договора. Макар и относимите към защита на членствените права на С. Г. въпроси да са
разрешени в рамките на други производства и да не подлежат на преразглеждане в
настоящото, според съда, те са от значение към приложимия в случая регулаторен
механизъм на добрите нрави. Изведен е извод, че развилите се обстоятелства обективират
специфично намерение у ответника Г. да овладее управлението на дружествените дела, за
какъвто интерес сочи и свид. М.. При все че обсъжданите действия предхождат оспорваната
сделка, очертаното поведение логично обяснява сключването й.
С други думи, утвърденото незабавно действие на решението се опира на приоритет
на интереса на дружеството спрямо личния интерес на съдружниците в това число и на
незаконосъобразно освободения. В случая обаче според съда се установява злоупотреба с
право, реализирана чрез предписаната от закона възможност за изключване на съдружник.
Двукратно взетите решения за изключване на С. Е., второто от които, предвид показанията
на свид. М., взето и по време на водени преговори за възстановяване на правата й след
първото решение, онагледява намерението на ответника Г. да отстрани другия съдружник,
концентрирайки управителните и разпоредителни правомощия по отношение на
дружеството у себе си. Според съда, подобно поведение е в противоречие на принципа на
взаимност, уповаващ всяка форма на съвместна дейност. В този контекст показателно е, че
оспорваният договор е сключен 5 дни след обявяване на решението за отмяна на второто
решение за изключване на С. Г. като съдружник. При все че не се установява по делото
съдебното решение да е станало известно на ответника Г. преди сключване на договора от
19.05.2003г., такава възможност не само че не е изключена, но и логично обяснява
предприетите от него действия.
10
Отменителното решение създава предпоставки за възобновяване на този контрол,
поради което проявената от С. Г. активност в изключително кратък период след обявяване на
решението намира логично обяснение именно в намерението му да изведе актива - вземания
от договора от 8.12.2003 г., от патримониума на „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД преди да бъдат
възстановени членствените и управителните права на С. Г..
Съдът е приел, че следва да бъде споделена тезата, че в контекста на нравствеността
значение придобиват както пряко засегнатият интерес на представляваното дружество, така
и непреките интереси - в случая тези на съдружника С. Г.. Узурпираният стопански проект
от ответника Г. практически я лишава от възможност да реализира гарантирана й от закона
стопанска инициатива в противоречие на добросъвестността и очертания вече принцип на
взаимност при съдружието.
Следвало да бъдат отчетени и условията, при които е сключен оспорваният договор,
както и съдържанието на мандатното правоотношение, съществуващото между дружеството
с ограничена отговорност и неговия управител, включително и съвместяващ качеството
едноличен собственик на капитала, което се основава на доверие, съгласно чл.280 - чл. 292
ЗЗД.
Надлежното изпълнение на поръчаното предпоставя преценката дали да бъдат
предприети определени действия и в какво да се изразят те. да се осъществи през призмата
на интереса на представлявания. В тази насока и нормата на чл. 281 ЗЗД вменява на
представителя задължение да положи не грижата, относима към собствения му интерес, а
засилената грижа на добрия стопанин. Това ще рече, че субективната преценка на
представляващия, включително и когато притежава изцяло капитала на фингираната личност
еднолично дружество с ограничена отговорност за сключване на облагодетелстваща го
сделка, не е меродавна. Надлежното изпълнение на поетото управление го ангажира да
идентифицира интереса на представлявания както би го направил „добрият стопанин“.
Затова и основа за съпоставяне на осъщественото с дължимото не се явява субективната
представа у ответника Г. за полезността на оспореното начинание, а обективната възможност
предприетото действие да облагодетелства дружеството. Този ефект предполага
подчиняване на личните интереси пред тези на представлявания - в случая едноличното
търговско дружество. Макар и неположената дължима да не разкрива противоречие на
добрите нрави, съзнателното пренебрегване на интересите на представлявания и
възползването от упражняваната представителна власт в собствена изгода сочи на
злоупотреба и противоречи на принципа за добросъвестност.
Предмет на процесния договор за цесия е притежанието върху актив на ищцовото
дружество - вземане, произтичащо от предходно сключен договор за продажба, съставляващ
парично оценимо благо, чиято реализация предпоставя възможност за калкулиране на
приход. Ищецът, представляван от ответника Г., се е разпоредил с вземане, остойностено на
365 000 щатски долара към момента на сключване на договора за цесия - 19.05.2004г., срещу
10 000 лв. Левовата равностойност на 365 000 щ.д. към датата на сключване на договора
според обявения от БНБ официален курс от 1.63135 лв. възлиза на 595 442,75 лв., т.е.
11
даденото от ответника Г. на представляваното от него юридическо лице е с 59 пъти по -
ниска стойност от полученото от него. Дадената сума позволява незабавно използването й
по свободно усмотрение на „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, което според съда не е достатъчно да
обясни драстичната стойностна разлика между даденото и полученото през погледа на
добрия стопанин.
Интересът на „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД да получи повече от 59 пъти по-малка стойност
от тази на прехвърленото вземане не може да бъде обоснован с твърдяното затруднение за
събиране на договорената цена. Тази теза е приета за несъвместима с договореното
разсрочване на изпълнението, като при финансово затруднение адекватният подход е
прекратяване на правната връзка. По делото нито се твърди, нито се установява друг реален
интерес за дружеството, включително и неоценяем такъв, оправдаващ трансформация на
вземането в заместващия го актив - парична сума на икономически несравнимо по- ниска
стойност. Съдът споделил тезата на ищеца, че описаното състояние на предявеното за
защита вземане в размер на 67 000 щ.д., предмет на т.д.№512/2009г. на Окръжен
съд - Варна, опровергава тезата за застрашено реално изпълнение, обяснява договореното
разсрочено плащане и разкрива действителното намерение на ответника Г. - да се
облагодетелства за сметка на представляваното от него лице.
По тези съображения съдът е приел, че сключеният договор, последвалата продажба
на дружествените дялове и близостта във времето на тези обстоятелства навеждат на извод,
че оспорваният договор е сключен не в полза на представлявания, а за облагодетелстване на
представителя - ответника Г., преди да е юридически възможно заинтересованият от
дейността на дружеството съдружник - С. Г., да се противопостави на подобно
разпоредително действие. Узурпирането на стопанския проект изключва присъщия за всяка
форма на сдружаване принцип на взаимност, противоречи на основополагащия принцип на
добросъвестност в гражданските правоотношения и води до несправедливо
облагодетелстване на ответника Г.. Тези обстоятелства обуславят противоречие на
оспорвания договор с добрите нрави, опорочаващо и правната сделка до степен на
нищожност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
12
обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема за правилни като краен извод мотивите на
първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, като на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
Съдът е сезиран с първоначално обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание по чл.40 ЗЗД срещу С. Д. Г. и по чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, срещу „БАРЕТ“ООД, с които се иска да бъде признат за
нищожен по отношение на всеки един от ответниците на договор за цесия от
19.05.2024г.
В случая съдът се произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения
в рамките на въведените от ищеца основание и петитум по отношение на
ответника С. Д. Г., но неправилно и определил правната квалификация
на предявения иск срещу този ответник по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вместо
правилната правна квалификация – по чл.40 ЗЗД. Според трайната практика на ВКС
неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението
/постановяването му в нарушение на материалния закон/, но не е на неговата
допустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната правна
квалификация, произнасяйки се съществото на делото, т.е. да разреши материалния
спор по същество /този смисъл - решение по гр.д.№138/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по
гр.д.№738/2009г., ІV г.о.; решение по гр.д.№673/2010 г., IV г.о.; решение № 254 от
13.03.2015г. по т.д.№ 4121/2013г., Т.К., I т. о. на ВКС и др./.
За да определи правилната правна квалификация на предявения иск
срещу ответника С. Д. Г. въззивният състав на съда съобрази, въведените с
исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум по
отношение на този ответник и решение № 241 от 15.01.2021г. по гр.д.
№3796/2019г., Г.К., IV г.о. на ВКС, според което във всички случаи, когато ищецът,
позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден
договор като основание за недействителност на договора, е сключил този договор чрез
представител /по закон или по пълномощие/, правното основание /правната квалификация/
13
на иска е по чл.40 от ЗЗД.
Страните не спорят по фактическите и правни действия извършени от
първия ответник - С. Д. Г., в качеството му на управител, съдружник и
едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, преди и по време на
сключването на процесния договор за цесия от 19.05.2024г., така както са описани в исковата
молба, но спорят по въпроса породил ли е същият целените правни последици, съответно
налице ли са материалноправните предпоставки по чл.40 ЗЗД по отношение на първия
ответник и по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД по отношение на втория ответник.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че:
На 10.01.2021г. С. С. Г. и С. Д. Г. са учредили дружество с ограничена отговорност
„Силвия тур“ ООД, като всеки един от тях е притежавал по 250 дружествени дяла
по 10лв. всеки един от капитала на дружеството, видно от представения дружествен
договор/л.13/ и вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър.
На общо събрание на „Силвия Тур” ООД от 17.05.2002г., в което е участвал само
съдружника С. Д. Г., е взето решение за изключване на съдружника С. С. Г./ протокол от
общото събрание на 17.05.2002г.-л.16/.
С влязло в сила на 14.05.2007г. решение от 02.04.2007 г. по т.д. № 5087/2002г. по
описа на СГС, ФО, 3 състав, на основание чл. 74 ТЗ са отменени решенията на
Общото събрание на съдружниците в „Силвия Тур” ООД, проведено на 17.05.2002г.,
по иска предявен от съдружника С. С. Г. / л.20/.
С решение № 1225 от 11.09.2002г. /л.23/, въз основа на решение от 08.07.2002г. на
Общото събрание на съдружниците в „Силвия Тур” ООД, по ф.д.№ 553/2002г. на
Сливенският окръжен съд, фирмено отделение, по партидата на „Силвия
Тур” ООД, е разпоредено вписване на заличаване на съдружника С. С. Г.;
преобразуване на „Силвия тур“ ООД в „Силвия Тур“ ЕООД; заличаване на досегашния
управител С. С. Г. и вписване на нов управител - С. Д. Г..
С договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко - продажба № 5 от
08.12.2003г., том VIII, рег.№ 13871, дело № 1188 от 2003г. вписан в служба по
вписванията гр.Варна под вх.рег.№ 21723 от 09.12.2003г. „Силвия тур“ ЕООД,
представлявано от управителя си С. Д. Г., продава на „Барет“ ЕООД собствения си ХОТЕЛ
„ХОРИЗОНТ“, находящ се в североизточната част на к.к. „Златни пясъци“,
подробно индивидуализиран в нотариалният акт /л.35/, като от обратното писмо
от същата дата /л.37/ съставено от страните по сделката се установява цената да е
договорена в размер на 380 000 щатски долара, платима по касов път до 25.01.2004г.
В обратното писмо изрично е посочено и че погасяването на задължението в размер на
40 000лв., обезпеченото с ипотека върху имота в полза на ТБ „Булбанк“ АД, е за
сметка на купувача „Барет“ ЕООД, който е и с вписан договор за наем на имота,
съответно за вписаната възбрана на хотела в полза на С. С. Г., наложена по
ф.д. № 5087/02г. на СГС, а С. Д. Г., като управител на „Силвия тур“
14
ЕООД, е поел задължението да предприеме действия по отмяна на определението, с което е
наложена обезпечителна мярка –възбрана на хотела, при уговорените условия.
С влязло в сила на 08.02.2005г. решение № 57 от 14.05.2004 г., постановено
по т.д.№ 256/2003 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, са отменени решения на
общото събрание на съдружниците в „Силвия тур“ ООД, проведено на 08.07.2002г.
С решение №74 от 08.02.2005г., постановено по гр.д. № 682/2004г. по описа
на ВКС, ТК, II търг. отд. е оставено в сила решение №57 от 14.05.2004 г., постановено
по т.д.№ 256/2003 г. по описа на Апелативен съд – Бургас /л.24-31/.
Представени са доказателства за допускане на обезпечение на предявен иск по
чл.74, ал.1 ТЗ от С. С. Г. срещу „Силвия тур“ ООД, чрез налагане на възбрана
на недвимиж имот собственост на дружеството - хотел „Хоризонт“ – обособена част
от курортен комплекс „Златни пясъци“ АД, гр. Варна/ обезпечителна заповед по
ф.д. № 5087/2002г. по описа на СГС, ФО, 7 състав/.
В споразумение от 19.05.2004г. /л.39/ е изразено съгласие между
„Силвия тур” ЕООД, представлявано от С. Д. Г., и „Барет“ ЕООД, че
оставащата за доплащане цена по договора за продажба възлиза на 363 000 щатски долара и
неустойки в размер на 100 000 щ.д. при договорени срокове за изплащане на сумите при
предвидени отстъпки в случай на изпълнение.
На 19.05.2004г. „Силвия тур“ ЕООД - цедент, представлявано от управителя
си С. Д. Г., ЕГН **********, и С. Д. Г., ЕГН ********** – цесионер, сключили
договор за цесия /л.41-42/, с който цедентът е прехвърли на цесионера вземанията
си към „Барет“ ООД, произтичащи от договора от 08.12.2003г. в това число и цена в
размер от 365 000 щатски долара, срещу сумата от 10 000 лв., която сума цесионерът
заплатил напълно в брой на цедента преди подписването на договора.
Не се спори, а и се установява от справка в търговския регистър по партидата
на„СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, че ответникът Г. е прехвърлил дяловете си от капитала на
дружеството на М. Г. М., което е вписано в търговския регистър по партидата на
дружеството с решение № 1673 от 20.10.2004г. на Сливенския окръжен съд, фирмено
отделение, по ф.д. № 533/2002г. по описа на съда.
По делото е разпитан свидетелят С. Д. М., служител на ищцовото другество, който е
във фактическо съжителства със С. Г., който е дал показания за отношенията между двамата
съдружници - С. С. Г. и С. Д. Г., през годините, дейността на дружеството и фактите и
обстоятелствата относно изключването на съдружника Г.. Показанията са подробно описани
в първоинстанционното решение, поради което не се налага преповтарянето им.
С влязло в сила на 24.07.2010г. съдебно решение № 407 от 31.10.2007г., постановено
по т.д. № 423/2006г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение/л.47/, е прието за
установено, че нотариален акт за покупко - продажба № 5 от 08.12.2003г., том VIII, рег.№
13871, дело № 1188 от 2003г. е относително недействителен спрямо С. С. Г., ЕГН
**********.
15
Не се спори, а и се установява от представеното по делото удостоверение за
родствени връзка от 28.11.2022г. на Столична община /л.158/, че ответникът С. Д.
Г. е баща на С. С. Г. – съдружник и управител в ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод
за основателност на предявеният иск с правно основание чл.40 ЗЗД срещу ответника
С. Д. Г..
Според мотивите към т.2 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по
тълк.д.№5/2014г., ОСГТК на ВКС фактическият състав, пораждащ недействителността по
чл.40 ЗЗД се състои от два елемента, които следва да бъдат налице към датата на
сключване на договора: обективен - договорът да е във вреда на представлявания;
субективен - споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на
представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най -
различни проявни форми, като не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички случаи се
има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му
настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай,
но във всички случаи - към момента на сключването на договора.
Процесният договор за цесия от 19.04.2004г. е сключен между „Силвия тур“ ЕООД -
цедент, представлявано от управителя си С. Д. Г., ЕГН **********, и С. Д. Г., ЕГН
********** – цесионер, т.е. цедентът е сключил договора чрез представител по закон.
При съобразяване на размера на прехвърленото вземане на цедента
„Силвия тур“ ЕООД с процесния договор за цесия към датата на сключване на
договора 19.04.2004г. – 365 000 щатски долара, и сумата срещу която е прехвърлено
вземането на цесионера С. Д. Г. – 10 000 лв., се налага извод за нееквивалентност
на насрещните престации по договора, съответно за вреда на представлявания,
доколкото прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като стойност от уговорената
и заплатена цена по договора, при съобразяване на курса на долара към лева към
релевентния момент /1,62лв. за 1 долар по фиксинга на БНБ към 19.04.2004г./. Като
последица от сключването на процесния договор за цесия при така уговорените условия
активите на дружеството цедент са обективно намалели с разликата между стойността на
прехвърленото вземане и заплатената цена по договора, което доказва обективният елемент
от фактическия състав по чл.40 ЗЗД. При установената несъразмерност на престациите по
процесният договор е нарушен основния принцип на отношенията между представител
и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в
интерес на представлявания.
Субективният елемент от фактическият състав по чл.40 ЗЗД – споразумяването между
16
представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания, също се установява от доказателствата по делото. В случая страни по
процесния договор за цесия са „Силвия тур“ ЕООД - цедент, представлявано от
управителя си С. Д. Г., ЕГН **********, който към онзи момент е и едноличен
собственик на капитала на дружеството, и С. Д. Г., ЕГН **********, т.е. и в случая и
двете страни по сделката знаят, че сключения договор обективно уврежда представлявания,
след като стойността на прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като
стойност от уговорената и заплатена цена по договора.
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът е сключен
между правоспособни субекти, а законът не забранява и не ограничава качеството на
страните по него, дори и една от страните да е физическо лице; обстоятелството, че
С. Г. е имал качеството на управител на дружеството цедент и като физическо лице -
качеството цесионер; отменителните решения за изключването на съдружника С. Г.,
действат за в бъдеще и през този период, С. Г. е имал и е действал съобразно
собствените си виждания за управление на фирма и е извършил законосъобразни
действия по разпореждане с имуществото на дружеството; последното решение №74 е от
08.02.2005г. по гр.д.682/2004г. на ВКС, ТК, II ТО, а договорът за цесия е от 19.05.2004г., т.е.
почти една година преди отмяната на решенията на ОС на „Силвия Тур“ ООД от
08.07.2002г.; не са нарушени „добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
липсата на мотиви при сключването на Договора за цесия от страните, защо го
сключват и по какви критерии е определена цената на цесията, са ирелевантни; от
удостоверение изх.№15339/23.08.2019г. по изп.д.20098080400139 на ЧСИ
З. Д., peг. № *** на КЧСИ е видно, че дружество „БАРЕТ“ ООД като длъжник има
задължения за над 750 000,00 лв., съгласно списъка на присъединените кредитори и
вписаните тежести върху притежавания от него недвижим имот - Хотел „ХОРИЗОНТ“,
находящ се в североизточната част на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, и при тази
задлъжнялост съвсем логично е цената на цедираното вземане да е толкова ниска.
В случая предмет на изследване са релевантните факти от фактическият състав
на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, като никой не спори, че страните по договора
са правоспособни субекти. Това, че С. Г. е имал качеството на управител
на дружеството цедент и като физическо лице - качеството цесионер, както и липсата
на мотиви при сключването на договора за цесия от страните, защо го сключват и по
какви критерии е определена цената на цесията, само по себе си не обосновава наличието
на препоставките по чл.40 ЗЗД, съответно не предполага недобросъвестност
при сключването на договора, но не освобождава съда от задължението за
изследва въпроса за наличието на нееквивалентност на насрещните престации по договора,
съответно за вреда на представлявания, каквато преценка в случая е направена, при
съобразяване на доказателствата по делото. По същите съображения и при липса на данни и
твърдения за активите на „Барет“ ООД неоснователни са възраженията основани на
действието на решенията по исковете по чл.74 ТЗ, които съдружника С. Г. е предявила
17
срещу ищцовото дружество-цедент и момента на сключването на процесния
договор за цесия. В подкрепа на изводите на съда е и принципната разлика между
едноличния собственик на капитала и дружеството, които са самостоятелни правни субекти.
Не може да се приеме, че след като вземането на дружеството към трето лице е прехвърлено
на едноличният собственик на капитала не е налице вреда за дружеството, тъй като
едноличният собственик на капитала е имал правото да преценява как да се разпорежда с
имуществото на дружеството на дружеството, тъй като в случая съдът преценява увреден ли
е интереса на дружеството, предвид установените факти по делото.
С определение № 11816 от 06.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№638 по описа за
2020г. на Апелативен съд – София, гражданско отделение, 8 състав, е разрешен въпроса
за допустимостта на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК, предявен от ищеца срещу втория ответник „БАРЕТ“ООД.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства извод за основателност
на предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК
срещу ответника „БАРЕТ“ООД.
Настоящият състав на съда приема за правилни като краен извод мотивите на
първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях.
С решение № 50062 от 01.12.2022г. по т.д.№ 278/2021г., Т.К., I т. о. на ВКС е прието,
че съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Ограничението се отнася както
за гражданските договори, така и за търговските сделки - арг. от 288 ТЗ. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на
добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Преценката за
противоречието с добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. В
практиката на ВКС, намерила израз в решение №834 от 26.10.2009г. по гр.д.№136/2009г., I г.
о., решение № 615 от 15.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г., ІІІ г. о., решение № 24 от 09.02.2016
г. по гр.д.№ 2419/2015 г., III г. о., решение № 62 от 4.07.2018г. по т.д.№ 1490/2017г. на ВКС, I
т. о., решение № 128 от 17.01.2019г. по гр.д.№ 3170/2017г., І г. о., решение № 241 от
15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019г., IV г.о., последователно се застъпва становище, че
нееквивалентността на насрещните престации по един възмезден договор, наведена от
ищеца като основание на иска му за нищожност, може да съставлява накърняване на
18
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Накърняване на добрите нрави е
налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава
съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е
пренебрежимо малка в сравнение с другата - дотолкова, че с това се нарушават общоприети
морални норми, въплъщаващи общественото разбиране за справедливост. В случая по
делото е установено, че прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като
стойност от уговорената и заплатена цена по договора, при съобразяване на курса на
долара към лева към релевентния момент – момента на сключването на договора
/1,62лв. за 1 долар по фиксинга на БНБ към 19.04.2004г./. При съобразяване на изложеното,
цитираната последователна практика на ВКС и фактите и обстоятелствата,
преди и към момента на сключването на договора, а именно – последователното
изключване на съдружника Г., съответно отмяната на решенията на Общото
събрание на съдружниците на „Силвия тур“ ООД; отношенията между съдружниците във
връзка с недвижимия имот, който ищцовото дружество, представлявано от ответника Г., е
прехвърлил на „БАРЕТ“ООД, установени от свидетеля С. Д. М., които съдът
кредитира след преценката им по реда на чл.172 ГПК, доколкото не противоречат с всички
други данни по делото, настоящият състав на съда приема, че са установени
материалноправните предпоставки по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1
ГПК, и искът е основателен и доказан.
Неоснователни са възраженията на ответника срещу иска по
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, обсъдени при преценката на
основателността на иска по чл. 40 ЗЗД, по изложените съображения.
Предвид изложеното неоснователни са и възраженията направени с въззивната жалба,
основани на твърдения непроизнасяне от страна на съда по възражения на
ответника Г., а именно :
- за периода от изключване на съдружника С. Г. - 08.07.2002г. до заличаване на
вписването на това обстоятелство - 08.02.2005г. по силата на, влязло в сила на тази дата,
решение по т.д. №256/2003г. по описа на Апелативен съд - Бургас, всички
действия на С. Г. са законосъобразни е оглед действието на решението занапред и ясното
регламентиране на членствените правоотношения в търговския закон и съответната им
защита.
- тези действия са резултат от неговите решения като едноличен собственик на
капитала, което е негово неотменимо право. Те не могат да бъдат е цел увреждане на другия
съдружник или на дружеството. Към този момент друг съдружник няма. Субективно Г. няма
как да знае, че решенията на общото събрание ще бъдат отменени две години и
половина по - късно. А интересът на дружеството не е имагинерно понятие. То се определя
именно от едноличния му собственик - ответника С. Г..
Както бе посочено, по - горе налице е принципна разлика между едноличния
собственик на капитала и дружеството, които са самостоятелни правни субекти, която
при преценка релевантните факти по отношение на предявените искове съдът е съобразил и
19
същата обосновава неоснователност на направените възражения. Едноличният
собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от
него управител и решава въпросите от компетентността на общото събрание, но тъй като е
различен правен субект от дружеството е възможно интересите им да не съвпадат,
съответно с действията си едноличният собственик на капитала да е увреди дружеството,
което в случая е обсъдено при преценка основателността на исковете. По същите
съображения действията на ответника Г., в периода 08.07.2002г. до заличаване на вписването
на това обстоятелство - 08.02.2005г. по силата на, влязло в сила на тази дата, решение по т.д.
№256/2003г. по описа на Апелативен съд - Бургас, не обосноват различен извод
от направения.
Възраженията срещу изводите на съда при преценка налице ли е нарушаване
на добрите нрави, анализирани последователно и подробно във въззивната жалба,
също не обосноват различен извод от направения относно основателността на иска.
Към момента на сключване на процесният договор за цесия е налице твърдяната от
ищеца нееквивалентност на насрещните престации по договора, съответно за вреда на
представлявания, като последица от споразумяването между представителя и насрещната
страна по договора за увреждането на представлявания, която обосновава основателност на
предявените искове, по изложените мотиви от страна на въззивния съд. Релевантно в
случая е увреждането на дружеството, а не съдружника Г.. В тази насока изводите на съда
не са произволни, а се основават на съвкупния анализ на доказателствата по делото -
съдържанието на представените по делото писмени доказателства, удостоверяващо
извършените от страните правни действия, и показанията на свидетеля С. Д.
М., съгласно изискванията на чл.235, ал.2 ГПК.
Позоваването на разрешаването на членствените права на съдружника С. Г. в
други производства, не е основния мотив на съда за приемане основателността на исковете,
поради което дори и да е налице неяснота и необоснованост в мотивите на съда в тази
насока, то същата не може да обоснова неправилност на обжалваното решение,
тъй като този въпрос не е релевантен за правния спор, свързан с действителността на
сключения договор за цесия от 19.05.2004г. В този смисъл са и твърденията на
въззивника в жалбата в т.1.4. По същите съображения неоснователно е позоваването, на
необсъждането на приложени протоколи от 17.05.2002г. /л.16/ и от 08.07.2002г.
/л.21/, удостоверяващи провеждането на Общи събрания на съдружниците в на „Силвия
тур“ ООД, на които са взети решения за изключването на съдружника Г., и необсъждането на
извършвани други промени в състава на съдружниците в дружеството, в дяловото им
участие и в управлението му.
Неоснователни са възраженията на въззивника основани на твърдения
за избирателна оценка от страна на съда на доказателствата по делото и
необсъждането на възраженията на ответника за значителни задължения на „Барет“
ЕООД към други лица и вписани тежести върху имота които биха затруднили събирането
на вземането, което обуславя и ниската цена, на която е продадено вземането.
20
Цитираните от въззивника писмени доказателства удостоверяват вписани
ипотеки и възбрани върху процесния недвижим имот и задължения на „Барет“ ЕООД, но
тези факти обосновават извод за обезценка на имота и промяна в направените изводи –
видно от обявлението на ЧСИ от 25.07.2019г. началната тръжна цена на имота към
посочената дата е 1 203 192лв., а и предмет на спора по делото е действителността на
сключения договор за цесия от 19.05.2004г.; посочените доказателства удостоверяват факти
и обстоятелства към последващ момент, т.е. не са релевантни за правния спор.
По същите съображения неоснователни са и възраженията основани на
твърдения за: вписан договор за наем от 2000 година в полза на трето лице за срок от почти
9 години; провежданото принудително изпълнение върху хотела, вече повече
от 10 години; уговорките в обратното писмо за сключването на договор за заем, който има за
предмет изплащането на продажната цена и поето задължение на отмяна на наложената
обезпечителна мярка, което не е изпълнено- възбраната не е вдигната; възприетото от страна
на съда, по отношение предявеното вземане за главница в размер на 67 000
щ.долара по т.дело № 512/2009г. на Окръжен съд-Варна.
По изложените до момента съображения и мотиви, неоснователни са
възраженията по т.4 и т.5 от въззивната жалба, основани на: несъгласие
със заключителните мотиви на съда относно извода за нищожност на
процесния договор за цесия поради противоречие с добрите нрави, направен на база
ирелевантни факти и предположения, в резултат на избирателно анализиране на само
някои от доказателствата по делото; събиране на гласни доказателства относно отношения,
нямащи нищо общо е предмета на делото, подробно анализирани.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, в която искът е уважен
срещу ответника С. Д. Г. на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като вместо
него бъде постановено решение, с което искът срещу С. Д. Г. бъде уважен на основание
чл.40 ЗЗД / решение № 56 от 04.06.2020г. по гр.д.№ 1638/2019г., Г.К., III г.о. на ВКС; решение
№ 35 от 18.01.2024 г. по гр.д.№ 4690/2022г., Г.К., IV г.о. на ВКС; решение № 263 от
26.04.2024 г. по гр. д. № 2460/2023г., Г.К., IVг. о. на ВКС и др./, а в останалата обжалвана
част решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство, но тъй като такива не
се претендират не следва да бъдат присъждани.
По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260088 от 19.07.2023г., постановено по т.д.№ 1940 по описа за 2019г.
21
на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, в частта, с която е признато за установено по
отношение на С. Д. Г. по предявения иск от „СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК, че не съществува
правно отношение по Договор за цесия от 19.05.2004г., сключен между „СИЛВИЯ ТУР“
ЕООД чрез управителя С. Г. и С. Г. в лично качество поради накърняване на добрите нрави,
обуславящо нищожност на основание чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.40 ЗЗД, като сключен
във вреда на представляваното лице, по предявен иск от „СИЛВИЯ ТУР“ ООД,
ЕИК *********, срещу С. Д. Г., ЕГН **********, Договор за цесия от
19.05.2004г., сключен между „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, чрез управителя С. Г. от една
страна, и С. Г. от друга.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260088 от 19.07.2023г., постановено по т.д.№ 1940 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22