№ 585
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430201871 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИЛ. В. В., ЕГН: **********, от гр. Плевен, срещу
Наказателно постановление №20-0938-0039852/14.09.2020г. на *** сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен по реда на чл.53 от ЗАНН и чл.180,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от
Закона за движение по пътищата на жалбоподателя В. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение
на чл.96 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят В., не оспорва виновността си по отношение на
причиненото ПТП, моли съда да намали наложената му санкция към
предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично,
като моли да бъде намалено наложеното наказание в минималния размер.
Административно-наказващият орган ОД на МВР-Плевен, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
1
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 02.09.2020г. около 08.10 часа, в гр. Плевен, ул. „***“ паркинг на
бензиностанция „***“, като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №
***, при паркиране за зареждане на гориво не обезопасява автомобила, който
потегля сам на заден ход и удря паркиран автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** и водач И.Г.М. на паркинга на бензиностанцията,
като реализира ПТП с материални щети по автомобилите.
Бил му съставен на място АУАН Серия GA № 262498/02.09.2020г., за
нарушение на чл.96 от Закона за движение по пътищата –водачът напуска
ППС паркирано или спряно за престой без да вземе мерки да не потегли.
Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения,
като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу акта.
Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал
оспореното Наказателно постановление №20-0938-003995/14.09.2020г., с
което жалбоподателят ИЛ. В. В. на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание -
глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.96 от Закона за движение
по пътищата.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
ВЛ. М. ТР. (актосъставител) и Б. Д. К. (свидетел при съставяне на АУАН и
установяване на нарушението), както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства – ксерокопие на
Протокол за ПТП №1755049; справка фиш, справка за нарушител/водач на
И.В., заверено ксерокопие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Т., като
последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със
събрания по делото доказателствен материал. Същият съдът намира за
2
незаинтересован и непредубен от изхода на делото свидетел. Показанията му
са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
На първо място е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно чл.96 от ЗДвП - Водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се
приведе в движение или да потегли само.
Според разпоредбата на чл.180, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - Наказва се с глоба от 20 до 150 лв.
водач, който: т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) наруши правилата за използване светлините на пътно превозно
средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно,
когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за
движението.
Жалбоподателят В. не отрича извършването на нарушението. Съгласен
е с изнесената фактическа обстановка в АУАН и НП.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
3
същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния
случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът,
преди да предприеме напускане на автомобила е следвало да провери и да се
убеди, че е взел необходимите мерки ППС да не потегли. В резултат на
неизпълнението на заК.о вменените му задължения жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и
обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
Административно - наказващият орган правилно приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 180, ал. 1, т. 1, пр.2
от Закон за движение по пътищата.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че
жалбоподателя не е системен нарушител като водач на ППС, причинените
щети, както и това, че от нарушението няма настъпили реални вредни
последици. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В случая наказанието от 100лв. е необосновано завишено. Това налага
НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба до
предвидения в закона минимум от 20лв. Съдът намира, че в този вид
наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и поправителна роля
по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на
останалите водачи на ППС.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва
да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №20-0938-0039852/14.09.2020г. на
*** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен по реда на чл.53 от ЗАНН и
чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2
от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя ИЛ. В. В. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение
на чл.96 от Закона за движение по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на
глобата на 20.00 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5