С
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание от 05.05.2015г. на прокурор при Районна
прокуратура – Харманли е внесено в съда предложение, обвиняемият Т.Х.Г. *** да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 от НК за това, че на
04.03.2015г. в с.Троян, общ.Симеоновград, управлявал моторно превозно средство – колесен
трактор марка „YANMAR F18”, с номер на рама 18 Е-03121, без регистрационни
табели, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за
такова деяниие с Наказателно постановление №14-0271-000126/07.04.2014г.
издадено от Началник на РУМВР-Харманли, влязло в сила на 21.04.2014г. -
престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание пред РС – Харманли, РП – Харманли, редовно призована, не
изпраща представител.
Подсъдимият
Т.Х.Г., редовно призован, се
явява лично и със
защитника си адв. С.В. ***. Подсъдимият
заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие
пред Районен съд – Харманли признава фактическите констатации, изложени в
постановлението и счита, че не се налага събирането на допълнителни доказателства
относно случилото се. В хода на съдебните прения и в дадената му възможност за
последна дума заявява, че е виновен и съжалява за стореното,моли за налагане на минимален
размер на наказанието предвидено в закона.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Х.Г.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, грамотен - с
основно образование, работи като машинист в „Брикел“ ЕАД гр.Гълъбово,
неосъждан, с адрес в с.Дряново, общ.Симеоновград, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост (л. 42), рег. № 169/05.03.2015г,
издадена от Районен съд – Харманли следва да се възприеме, че подсъдимият Т.Х.Г. не е осъждан.
Срещу него няма заведени заявителски материали в масивите на МВР и не са
регистрирани криминални прояви. Криминално проявен е, склонен е към извършване
на престъпление и не се ползва с уважение. Същият заяви, че съжалява за
постъпката си. Получава трудови доходи годишно 7000 лева и има ек автомобил
марка „ Фолксваген” Голф, колесен трактор „YANMAR F18”, с номер на рама 18
Е-03121 и няма лично недвижимо имущество, според отбелязаното в попълнената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
С Наказателно постановление
№14-0271-000126/07.04.2014г. издадено от Началник на РУМВР-Харманли, влязло в
сила на 21.04.2014г. (л.6) на подс. Т.Х.Г.
е било наложено наказание - „глоба в размер на
300 лева” във връзка с извършено административно нарушение за управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление на МПС по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП.
Посоченото наказателно постановление подс. Т.Х.Г. е влязло в законна
сила на 21.04.2014г.(л.19,
л.7) .
На 04.03.2015 г. около 11:10
часа св.П (л. 12) и св. И л.13) - и
двамата служители в Участък МВР Симеоновград при РУ гр.Харманли, изпълнявайки
служебните си задължения тръгнали за село Тянево, общ.Симеоновград. В село
Троян , на изхода за село Дряново забелязали да се движи трактор с прикачен
инвентар, управляван от подс. Т.Х.Г..
В хода на проверката установили, че трактора е марка „YANMAR F18”, с номер на
рама 18 Е-03121, без регистрационни табели, а подс. Т.Х.Г. не притежава свидетелство за управление на МПС и е
неправоспособен водач. За съдействие бил извикан и св. Св (л.11) – мл.автоконтрольор в група Пътна Полиция при
РУ Харманли, който за установените административни нарушения по ЗДвП, съставил
на обвиняемия акт с бланков номер серия Т-212846(л.5), а свидетел на извършване
на административното нарушение станал св. Пл . Подс. Т.Х.Г. подписал акта без възражения.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил
законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по
чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна
страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно –
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е
довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.
По делото се установи по безспорен начин, че
подсъдимият Т.Х.Г. е осъществил деяние, съставляващо престъпление
по смисъла на чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно: на 04.03.2015г. в с.Троян, общ.Симеоновград, управлявал моторно превозно средство – колесен
трактор марка „YANMAR F18”, с номер на рама 18 Е-03121, без регистрационни
табели, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за
такова деяниие с Наказателно постановление №14-0271-000126/07.04.2014г.
издадено от Началник на РУМВР-Харманли, влязло в сила на 21.04.2014г.
С оглед
така възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка,
еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Харманли, недвусмислено се
налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение
на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в, ал.2, вр. ал 1 от НК се
доказват по несъмнен начин.
От
обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез
действие – управление на моторно превозно средство, което действие е
осъществено в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление №14-0271-000126/07.04.2014г. издадено от Началник на
РУМВР-Харманли при ОДМВР Хасково, влязло в сила на 21.04.2014г., което обосновава и наличието на всички кумулативно
дадени предпоставки за съставомерност на деянието по чл.343в ал.2, вр. ал.1 от
Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен начин.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, което е и единствено възможната форма на вина за
това деяние. Същият е съзнавал обществено-опасния му характер, целял е
управлението на моторно превозно средство и е предприел противоправното
действие в тази насока.
За извършеното от подсъдимия Т.Х.Г. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
две години. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият към
момента, следва да се счита, че не е осъждан и няма данни да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
глава VII от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на
чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7
на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на
„глоба” в размер на законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимия – същият е с чисто съдебно
минало и наказанието е съобразено с
влошеното му материално състояние и семейното му положение. Така наложеното
наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на
доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него
в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона.
Съдия: