№ 1067
гр. Русе, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101961 по описа за 2024 година
И.М. управител на „Водоснабдяване и канализация” ООД заявява, че В. С. Д., като
потребител на доставяна от дружеството питейна вода в имот с абонатен №538038, находящ
се в гр.Русе, ул"Н. Й.В." ....., не заплатила потребената вода и дължима такса канал за
периода 19.04.2021г. - 18.07.2023г. по партиди №53837 и №53838 на обща стойност 1377.73
лева, както и сумата 136.46 лева – лихва за забава. Ищецът твърди, че поканил длъжника да
заплати посочените суми, но в определения срок последният не погасил задължението си.
Във връзка с депозирано заявление, Русенски районен съд издал заповед за
изпълнение №2559/09.10.2023г. по реда на чл.410 ГПК по гражданско дело №4884/2023г.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, съдът
уведомил ищцовото дружество за възможността да предяви иск по общия ред за
установяване на вземането.
И.М. твърди, че договорните отношения между представляваното от него дружество
и В. Д. се основават на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите.
Пояснява, че съгласно чл.71, ал.2 потребителите, които не са съгласни с клаузите имат право,
в 30 дневен срок от влизане в сила на Общите условия, да внесат заявление, с което да
предложат различни такива. В установения срок ответникът не депозирал такова заявление,
поради което ищецът счита, че е приел ОУ одобрени на 11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила
на 27.09.2014г. Според чл.33, ал.2 от ОУ потребителите били длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок от фактурирането им. Счита,
че в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и ответникът
дължи обезщетение за забава, тъй като в установения срок не е извършила съответните
плащания.
1
„Водоснабдяване и канализация” ООД, представлявано от управителя И.М. моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. С. Д., ЕГН **********,
дължи на дружеството сумите: 1377.73 лева – стойността на неплатена такса канал и
консумирана питейна вода, доставена в периода 19.04.2021г. - 18.07.2023г. по партиди
№53837 и №53838, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2023г.;
136.46 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.07.2021г. до 20.09.2023г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2559/09.10.2023г. по гражданско дело
№4884/2023г. по описа на РРС.
Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК, В. С. Д. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения,
основани на „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите”. В тази
връзка съдът съобрази и обстоятелството, че от 2010г. ответницата е с постоянен и настоящ в
гр.Русе, ул"Н. Й.В." ...... В чл.2 от ОУ са посочени потребителите на В и К услуги, между
които физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Визирани са правата и задълженията на страните. В чл.25 е предвиден реда, по който
се разпределят количествата питейна вода, отведени и пречистени отпадъчни води.
Съобразно чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при
неизпълнение в срок на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.
Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че ответникът е собственик
на обекта, за който ищецът предоставя В и К услуги.
В. Д. има открита партида във „Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе, за
доставка на питейна вода и отвеждане на канални води в имот с абонатен №538038,
находящ се в гр.Русе, ул"Н. Й.В." ......
Представени са неплатените за периода 19.04.2021г. - 18.07.2023г. фактури, издадени
във връзка с предоставените от „Водоснабдяване и канализация” ООД услуги; справка за
законната лихва върху задълженията, за периода от падежа на всяка фактура до 20.09.2023г.
и заповеди, издадени в периода 2018г. – 09.01.2023г. за цените на водоснабдителните и
канализационни услуги.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №2559/09.10.2023г. по
гражданско дело №4884/2023г. по описа на РРС срещу В. С. Д., ЕГН ********** за сумите:
1377.73 лева – стойността на неплатена такса канал и консумирана питейна вода, доставена
в периода 19.04.2021г. - 18.07.2023г. по партиди №53837 и №53838, ведно със законната
2
лихва върху главницата, считано от 20.09.2023г.; 136.46 лева – лихва за забавено плащане за
периода 01.07.2021г. до 20.09.2023г.; 54.28 лева – разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1377.73
лева – стойността на неплатена такса канал и консумирана питейна вода, доставена в
периода 19.04.2021г. - 18.07.2023г. по партиди №53837 и №53838, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.09.2023г.; 136.46 лева – лихва за забавено плащане за
периода 01.07.2021г. до 20.09.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2559/09.10.2023г. по гражданско дело №4884/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че на
20.03.2024г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта
за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №3218/08.04.2024г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ЧГД №4884/2023г. по описа на РРС,
с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 54.28 лева –
разноски по ЧГД №4884/2023г. по описа на РРС и 475 лева – разноски по ГД №1961/2024г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че В. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.Русе, ул"Н. Й.В." ..... дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Добруджа”№6,
представлявано от управителя инж.И.М. сумите: 1377.73 лева – стойността на неплатена
такса канал и консумирана питейна вода, доставена в периода 19.04.2021г. - 18.07.2023г. по
партиди №53837 и №53838, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2023г.; 136.46 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.07.2021г. до
20.09.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2559/09.10.2023г.
по гражданско дело №4884/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК ********* сумата 475 лева – разноски по ГД №1961/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК ********* сумата 54.28 лева – разноски по ЧГД №4884/2023г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4