РЕШЕНИЕ
№ 21980
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20221110168373 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от ***** срещу В. Т. П., осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми 5 744,10 лева,
представляваща неплатени СМР и сумата от 574,41 лева, представляваща
неустойка за забава, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване
на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че страните са били в преддоговорни отношения,
доказателство за което сочи, че е разменената между тях имейл
кореспонденция. Излага, че между страните на 19.06.2018 г. е сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изпълни
ремонтни СМР съгласно Оферта от 23.04.2018 г. – неразделна част от договора
на стойност 9 092,31 лева. Поддържа, че в забележка № 4 от Офертата било
уточнено, че Офертата не включва част ВиК, част ЕЛ и част ОВиК. В офертата
имало данни за СМР по видове, количества и стойност. Сочи, че в договора е
била предвидена възможност за промяна в предмета му, както и че в хода на
работата и при допълнителни уговорки между страните са настъпили някои
промени. Твърди, че съгласно офертата към договора, били извършени
основно дейности по преработване на банята, преработки на ВиК и ел.
инсталации; преработени били местоположенията на осветителните тела в
дневната, както и ел. инсталацията в кухнята; доставени и монтирани били
съответните ключове и контакти, както и бойлерен пускател; преработени
били изводи за ел. зад декоративна камина и ТВ кът над нея; цялата ВиК
инсталация на банята; ВиК изводите и ел. извод на пералнята; трасетата за ел.
и ВиК изводи за бойлера; вентилационната система на аспиратора в кухнята.
Отново сочи, че офертата не включвала част ВиК, част ЕЛ и час О и В.
Поддържа, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло възложените СМР.
1
Сочи, че на 20.06.2018 г. е направено в брой уговорено авансово плащане в
размер на 1000 лева, за което била издадена фактура № **********/29.06.2018
г. Твърди, че на 29.06.2018 г. ответникът е изпратил имейл за промяна на ел.
инсталация в кухнята. Сочи, че за извършените СМР ищцовото дружество е
изпратило на ответника по имейл, изходящ от ***** към ***** следните
документи: Протокол за СМР № 1/02.08.2018 г. на стойност 1804,52 лева
/изпратен на 02.08.2018 13:22/ и съответно издадена фактура №
**********/10.09.2018 /изпратена на 03.12.2021 17:05/; Протокол за CMP №
2/16.10.2018 на стойност 600,23 лева /изпратен на 6.10.2018 15:21/ и
съответно издадена фактура №**********/08.11.2018 /изпратена на
03.12.2021 17:05/; Протокол за СМР № 3 на стойност 415,93 лева и съответно
издадена фактура №**********/08.11.2018 /изпратени на 03.12.2021 17:05/;
Протокол за CMP № 4 на стойност 5727,94 лева /изпратен на 05.12.2018
00:24/ и съответно издадена фактура №**********/06.12.2018 /изпратена на
03 12.2021 17:05/. Навежда доводи в насока, че взаимоотношенията между
страните са се уточнявали в хода на работата чрез имейл кореспонденция.
Ищецът сочи, че съгласно т.4.4 от Договора „ Ако по време на изпълнение се
явят допълнителни видове и количества работи, същите се изпълняват по
цени, които са заложени в основната оферта, а за количествата при
завършване на обекта, се изготвя Протокол за СМР, който се изпраща по
електронна поща за преглеждане и подписване при същите условия на т.5.6
от същия договор. Удължаването на пусковия срок става пропорционално на
времетраенето от стойността на офертата към дните предвидени за
ремонта.“ Сочи, че допълнителни са всички инсталации Ел. и ВиК и
възстановяването на стените след тях, вентилационната инсталация на
кухнята, монтаж на параван и други описани в протоколите за СМР.
Поддържа, че съгласно т.4.3 от договора „Ако по вина на Възложителя се
забави плащането и се наложи прекъсване на работата, срока се удължава с
толкова дни, колкото трае прекъсването“. Твърди, че протокол за СМР №
1/02.08.2018 г. на стойност 1804,52 лв. е изпратен по електронна поща на
същия ден и платен чак на 07.09.2018 г., с оглед на което излага, че е налице
удължаване на договора съгласно т. 4.3. от същия. Протокол за СМР №
2/16.10.2018 г. бил изпратен на същата дата на стойност по електронна поща,
който обаче не бил заплатен и към момента. Протокол за СМР № 3/08.11.2018
г. лв. на стойност 415,93 лв. бил предоставен /физически/ на съпругата на
ответника. Аргументира, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си
за плащане на възложените СМР. Платеният аванс от 1000 лв. твърди, че е
приспаднат в Протокол за СМР № 4 на стойност 5 727,94 лева, като остатъкът
от 4 727,94 лева не бил изплатен и към момента. Подробно излага, че
неплатеният остатък към момента възлиза на сумата от общо 5 744,19 лева.
Претендира и неустойка в размер на 574,41 лева съгласно чл.9.2. от договора.
В заключение сочи, че до ответника на 30.08.2021 г. е изпратена отново по
имейл покана за доброволно изпълнение, но отговор не бил постъпил. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага,
че от представения от страна на ищеца договор не става ясно какъв е
предметът му, т.к. обекта на който следвало да бъдат извършвани монтажни
2
работи не бил индивидуализиран с отличителни белези като местоположение,
административен адрес, етаж, номер и квадратура. Липсвало също така и
описание на СМР, които следва да се извършат по видове, количества и
стойност. С оглед изложеното оспорва приложената от ищеца оферта и
твърди, че същата не е била неразделна част от договора, т.к. не била
подписана от ответника и същият не бил запознат със съдържанието й. Сочи,
че ищецът не е бил ангажиран да извършва СМР в дневната, спалнята,
коридора и стълбището. Оспорва протоколи 1, 2, 3 и 4 да са сведени до
знанието му, респ. да са получени. Във връзка с последното аргументира, че в
сключения между страните договор, същите не са посочили адресите си за
кореспонденция, в това число и електронните си адреси. Доколкото оспорва
да е получил описаните протоколи, то сочи, че не е приел и за извършени
посочените в тях СМР. Излага също и че описаните в протоколи 1, 2, 3 и 4
СМР не са изпълнени и счита, че протоколите са съставени за нуждите на
производството. Аргументира също и че срока на сключения между страните
договор е фиксиран, не е удължаван по взаимно съгласие, както и че същият е
прекратен с изтичане на срока му на действие – 20.08.2018 г. Излага, че
протоколи 3 и 4 са съставени след изтичане на срока на договора, поради
което и оспорва описаните в тях СМР да са извършени. Сочи също и че
съгласно договора, заплатеният аванс е следвало да се приспадне от
последното плащане. Аргументира, че от представените от страна на ищеца
документи се установява, че авансът е приспаднат с фактура
**********/08.11.2018 г., в която било посочено, че плащането касае протокол
2 и 3. С оглед описаното ответникът счита, че плащането по фактура
**********/08.11.2018 г. е последното такова по договора. Обръща внимание,
че протокол 4 е съставен 4 месеца след изтичане срока на действие на
договора, а при съпоставка с останалите протоколи /1, 2 и 3/ се установявало,
че в протокол 4 са включени изброените в трите протокола СМР, които вече
били фактурирани и заплатени. С оглед описаното счита, че протокол 4 е
съставен с цел двойно заплащане на едни и същи СМР. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че между страните на
19.06.2018 г. е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е
задължило да изпълни ремонтни СМР, както и че ответникът е извършил на
20.06.2018 г. плащане в размер на 1000 лева.
По делото е представена имейл кореспонденция, водена между следните
имейл адреси: ***** и *****. Досежно имейл *****, ответникът по делото, в
проведеното на 05.12.2023 г. о.с.з. е потвърдил по реда на чл. 176 ГПК, че
посоченият имейл е негов, както и обстоятелството, че между страните е
разменяна кореспонденция по имейл. В тази връзка съдът намира за
необходимо да посочи, че обясненията на страната са доказателствено
средство тогава, когато страната заявява, че даден неблагоприятен за нея факт
се е осъществил. Отделно от изложеното, обстоятелството, че имейл ***** е
на ответника, бе отделено и като безспорно в хода на същото о.с.з. Така
3
направеното признание от страна на ответника, съобразено и с останалия
доказателствен материал по делото, води до извода, че представените от
ищеца разпечатки от имейл кореспонденция, доказват водените преговори
между страните, в това число и уточненията по изпълнението на договора.
По делото е представена „Оферта-част архитектура вар. 2, относно
изпълнение на СМР към апартамент, намиращ се в *****“, от 23.04.2018 г.
/л.22/, в която подробно са описани вид дейност, мярка, количество, единична
цена и стойност. Документът е подписан от В. П. (възложител) и В. K.
(изпълнител).
Представен е Договор от 19.06.2018 г. /л.26/, сключен между В. Т. П., в
качеството му на възложител, и *****, представлявано от В. K., в качеството
му на изпълнител, с предмет изпълнение на СМР, посочени в оферта,
неразделна част от Договора, на стойност 9092,31 лв. с ДДС. Съгласно т.1.2 от
Договора, видовете и количества работи по т.1.1 подлежат на корекция при
измерване количествата на извършеното. Съгласно т. 4 от Договора срокът за
изпълнение започва да тече от 25.06.2018 г., в случай че се плати до
посочената дата авансът, а крайният срок на завършване е 20.08.2018 г.
Уговорено е между страните и още, че ако по вина на възложителя се забави
плащането и се наложи прекъсване на работата, срока се удължава с толкова
дни, колкото трае прекъсването. Съгласно т.4.4. от Договора „ Ако по време на
изпълнение се явят допълнителни видове и количества работи, същите се
изпълняват по цени, които са заложени в основната оферта, а за
количествата при завършване на обекта, се изготвя Протокол за СМР,
който се изпраща по електронна поща за преглеждане и подписване при
същите условия на т.5.6 от същия договор. Удължаването на пусковия срок
става пропорционално на времетраенето от стойността на офертата към
дните предвидени за ремонта. Ако за някои допълнителни СМР няма
посочени цени в основната оферта, същите се изпълняват след
съгласуването им с възложителя, като за целта изпълнителят изпраща тези
цени по електронната поща. Ако възложителят не отговори в срок от два
дена се приема, че той е съгласен с предложените му цени.“ Съгласно т. 5 от
Договора, общата стойност възлиза на 9092,31 лв. с ДДС и подлежи на
корекция съгласно т.1.2. В т.5.3. е посочено, че изпълнените видове и
количества работи се доказват с протокол за СМР, изготвен от изпълнителя и
подписан от двете страни, като окончателната стойност се установява след
завършване на обекта и представлява сумите от всичките протоколи за СМР.
Съгласно т.5.6 възложителят трябва да прегледа, коригира /ако има основание/
и подпише представения му от изпълнителя протокол за СМР в срок от три
дни. Ако това не стане се приема, че възложителят е съгласен с протокола и
същият се приема за подписан. Договорът е подписан от двете страни.
По делото е представена фактура № **********/19.06.2018 г. на
стойност 1000 лв. с основание аванс по Договор за СМР от 19.06.2018 г.
Между страните не е спорно, че посочената сума е заплатена от ответника в
полза на ищеца, както бе посочено и по-горе.
По делото е представен Протокол за СМР № 1 относно изпълнение на
СМР към апартамент, намиращ се в ***** от 02.08.2018 г. на стойност 1804,52
лв. с ДДС, подписан само от изпълнител – В. K. /л.34/. Представена е и
разпечатка от имейл кореспонденция от 02.08.2018 г., видно от която
4
протоколът е изпратен като прикачен файл по имейл. За посочената сума е
представена и фактура № **********/10.09.2018 г. /л.36/ Съдът намира за
необходимо да посочи, че в исковата молба, ищецът е изложил твърдения, че
сумата по този протокол е платена на 07.09.2018 г., което твърдение по
същността си представлява признание на неизгоден за ищеца факт.
Видно от имейл разпечатка на 03.12.2021 г. от имейл адрес ***** е
изпратена до имейл адрес ***** обобщена пълна документация по обект
***** в комплект „*****“: протоколи за СМР, фактури, както и покана за
доброволно изпълнение. В имейла е посочено още, че заплатените суми са в
размер на 2 804,52 лв., както и че незаплатените възлизат на 5744,19 лв. без
включени неустойки. Тук съдът намира още веднъж за необходимо да посочи,
че посоченото от страна на ищеца в имейла, а именно, че са платени суми в
размер на 2 804,52 лв., също представлява неизгоден за него факт.
По делото е представен протокол за СМР № 2 относно изпълнение на
СМР към апартамент, намиращ се в ***** от 16.10.2018 г., на стойност 600,23
лв. /л.38/ подписан единствено от представител на *****. Представена е и
разпечатка от имейл кореспонденция от 16.10.2018 г., видно от която
протоколът е изпратен като прикачен файл по имейл. Представена е фактура
№ **********/08.11.2018 г. на стойност 16,16 лв. с основание: плащане по
протокол за СМР № 2 от 16.10.2018 г. на стойност 500,19 лв. и плащане по
протокол за СМР № 3 от 08.11.2018 г. на стойност 346,61 лв., като във
фактурата е посочено, че се сваля платен аванс -833,33 лв., поради което и
стойността на посочената фактура възлиза на 16,16 лв. с ДДС.
По делото е представен Протокол за СМР № 3 относно изпълнение на
СМР към апартамент, намиращ се в ***** от 08.11.2018 г. /л.41/, на стойност
415,93 лв., отново подписан единствено от представител на *****.
Представен е Протокол за СМР № 4 относно изпълнение на СМР към
апартамент, намиращ се в ***** от 05.12.2018 г. /л.42/, на стойност 5727,94
лв., като в протокола е посочено, че отново се приспада платен аванс по
фактура № ********** от 19.06.2018 г., като така сумата за плащане възлиза
на 4 727,94 лв. Протоколът е подписан отново единствено от представител на
*****. Представена е и разпечатка от имейл кореспонденция от 05.12.2018 г.,
видно от която протоколът е изпратен като прикачен файл по имейл.
Представена е фактура № **********/06.12.2018 г. /л.47/ на стойност 5727,94
лв.
Видно от представената разпечатка от имейл кореспонденция от
30.08.2021 г., на посочената дата като прикачен файл е изпратена покана за
доброволно изпълнение, като е представена и самата покана /л.49/.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, по която
експертът е дал заключение, че стойността на установените извършени СМР
не може да бъде изчислена към дата на изпълнение на работите, т.к. няма
приложени разходни документи за труд и материали. Експертът след
запознаване с материалите по делото, както и след оглед на място, е описал
кои СМР са извършени, като в заключението си е инкорпорирал таблиците от
протоколите за СМР и е посочил подробно кои дейности са изпълнени и за кои
не може да се установи изпълнение. На въпроса „съществува ли припокриване
на СМР, описани в Протоколи 1, 2 и 3, с тези описани в Протокол 4“,
5
експертът е дал отговор, че позиция 3 от Протокол 1 се припокрива с позиция
37 от Протокол 4 – „монтаж бутон за вградена структура“. Позиции 2 и 3 от
Протокол 3 се припокривали с позиция 17 от Протокол 4 – „Монтаж ключ или
контакт за скрита инсталация“.
В проведеното на 19.08.2023 г. о.с.з. вещото лице по СТЕ, е пояснило, че
извършените СМР няма как да бъдат доказани по друг начин освен чрез
снимков материал (какъвто ищецът е представил), т.к. голяма част от тях са
такива, които подлежат на закриване, т.е. няма как да бъдат доказани без да
бъде нарушена целостта. Пояснил е и че това е и причината в заключението си
да е посочил, че съответен вид дейност не може да се установи дали е
извършена. Аргументирал е обаче, че позициите в последния протокол, е
логично да са извършени, за да може да са във вида, в който са в момента.
Пояснил е, че е възможно да не са извършени малка част от СМР, като
например – двукратно шпакловане на таван е посочил, че може да не е
извършено, може да е еднократно, но няма как да не е шпакловано въобще,
защото ще личат фугите.
По делото е допусната и приета съдебно-графическа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се
установява по категоричен начин, че положеният подпис за „възложител: …
/В. П./“ в оферта – част архитектура вар. 2, относно: изпълнение на СМР към
апартамент, намиращ се в ***** от 23.04.2018 г. е положен от В. Т. П..
В проведеното на 05.12.2023 г. е отделено за безспорно обстоятелството,
че имейл ***** е имейл адрес на ответника.
По делото са изслушани обясненията на ответника по реда на чл. 176
ГПК. На въпроса „Вярно ли е, че от ел. адрес ***** – В. Т. П. е разменял ел.
кореспонденция с ищцовото дружество или неговия управител на ел. адреси:
***** и *****“, ответникът е отговорил „Разменяли сме“; на въпроса „Вярно
ли е, че описанието и площното разпределение на апартамент в Банско,
съдържащи се в изпратения от В. П. до ***** имейл от 09.12.2017 г., и
двата прикачени към него файла съвпадат с тези на самостоятелен обект,
находящ се в ***** в апартаментен комплекс „*****“, ответникът е
отговорил „Абсолютно не“; На въпроса „Вярно ли е, че описаните в
приложените като доказателства към ИМ протоколи за СМР, строителни
дейности в самостоятелен обект, находящ се в ***** в апартаментен
комплекс „*****“ са извършени от наети от ищцовото дружество лица“,
ответникът е отговорил, че не може да каже, т.к. бил дал ключа и не бил там.
По делото е изслушана и допълнителна СТЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. Експертът отново е посочил, че
доколкото няма официални документи, удостоверяващи цени за труд и
материали за отминали периоди, и предвид, че същите са били договорени
между страните, за единични цени е използвал одобрените цени от офертата за
изпълнение. С оглед посоченото, експертът по аналитичен път, следвайки
логиката на изработката, при установяване на най-краткия път, е посочил най-
малкото дължимото се възнаграждение. Вещото лице отново е инкорпорирало
в експертизата таблиците от протоколите за СМР, като в обобщение съдът
достига до извода, че съгласно СТЕ стойността на СМР по протокол № 1
възлиза на 767,66 лв. (без ДДС), по протокол № 2 – 429,00 лв. (без ДДС), по
протокол № 3 – 309, 47 лв. (без ДДС) и по протокол № 4 – 2 538,35 лв. (без
6
ДДС). Или общата стойност на извършените СМР според експерта
възлиза на 4 044,48 лв. (без ДДС) или 4 853,38 лв. с ДДС.
В проведеното на 15.10.2024 г. о.с.з. експертът е посочил, че описаните в
допълнителната СТЕ протоколи за СМР отразяват минималния път на т.нар.
„скрити работи“, като това, което било описано в протоколите, отразявало
най-малко дължимото възнаграждение на изпълнителя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен между
страните Договор със соченото в исковата молба съдържание; че е изпълнил
възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на
работата, както и че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в
претендирания размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже положителния факт
на плащане на процесното възнаграждение, както и наведените възражения с
отговора на исковата молба.
В процесния случай не се спори по делото, а и от представените
доказателства се установява, че между страните е сключен Договор на
19.06.2018 г. с предмет изпълнение на СМР, посочени в оферта, на стойност
9092,31 лв., която оферта е неразделна част от Договора. В офертата са
посочени подробно вид дейност, мярка, количество, единична цена и
стойност. Документът (офертата) е подписан от страните в настоящото
производство, като в тази връзка следва да се посочи, че с оглед направеното
оспорване от страна на ответника на положения подпис в частта
„възложител“, бе допусната съдебно-графическа експертиза, от която по
категоричен начин се установи, че подписът е на ответника. За пълнота следва
да се посочи, че твърденията на ответника, че от договора не става ясно кой е
имотът, в който е следвало да се извършат СМР, бяха опровергани от
събраните в хода на производството доказателства – в частност видно от
представената разпечатка от имейл кореспонденция, ответникът е изпратил
чертежи на имота на ищеца, като освен това вещото лице за да установи
извършените СМР, е извършил оглед на имота, достъп до който е предоставил
именно ответникът.
Ответникът в отговора на исковата молба е изложил твърдения, че
описаните в протоколите 1, 2, 3, 4 СМР не са извършени, както и че самите
протоколи не са сведени до знанието му. В действителност представените от
страна на ищеца протоколи за СМР не носят подпис на ответника.
Доказването изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение по договора за изработка се дължи за
приетата работа. Това означава, че освен фактическото предаване на резултата
на възложителя е необходимо да се осъществи и едно правно действие по
одобряване на работата от възложителя. Съобразно константната практика на
ВКС приемането на работата от възложителя е не само негово право, но и
негово задължение. Същият е длъжен своевременно да прегледа и приеме
работата, като отрази и констатираните недостатъци. Установяването на
7
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствена
средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-
техническа експертиза, гласни доказателства. Двустранно подписаният между
страните протокол за изпълнените видове СМР, в който са посочени
количеството, ед. цена и общата стойност на отделните видове СМР, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно
извършените видове работи. В случая обаче липсва приемане на извършената
работа от страна на възложителя, т.к. съставените от изпълнителя протоколи
за извършените СМР не са подписани от възложителя. Съдът намира, че от
съвкупния анализ на събраните доказателства обаче се установява, че е налице
изпълнение на договора от страна на ищеца. Това изпълнение се установява
посредством изслушаната СТЕ. В отговора на исковата молба, а и в първото
съдебно заседание, в което настъпва и процесуалната преклузия, ответникът
не е формулирал надлежно възражения по чл. 265 ЗЗД. Същият се е ограничил
с твърдения, че описаните СМР в протоколите изобщо не са извършени. За да
се дължи възнаграждение за процесните СМР, обективирани в протоколите, е
нужно установяване, че същите са били реално извършени от ищеца и приети
от възложителя. Представените протоколи са изготвени от изпълнителя и
удостоверяват изгодни за него обстоятелства, поради което не се ползват с
материална доказателствена сила. Поради тяхното оспорване, ищецът дължи
установяване по категоричен начин на извършените на обекта СМР.
Заключението на вещото лице по изслушаната допълнителна СТЕ установява
по аналитичен път извършените СМР. Не са събрани доказателства, които да
опровергават установеното изпълнение на договора. Същевременно, съдът
отчита обстоятелството, че ответникът не е въвел възражения по чл. 265 ЗЗД,
които съдът да съобрази при определяне основателността на иска по чл. 266
ЗЗД. Съдът намира, че ответникът се явява и неизправна страна по договора,
доколкото не е удостоверил по никакъв начин отказа си да приеме
извършените работи, а съгласно чл. 264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа; не е направил /не е доказал/
своевременно направените си възражения срещу изработеното /ал.2/.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при липса на такива възражения,
работата се счита приета. Доколкото не са направени такива възражения или
не се установяват по делото, съдът намира, че работата следва да се счита
приета фактически. Поради това и се дължи заплащане на възнаграждение.
Експертът по допълнителната експертиза позовавайки се на
доказателствата по делото, както и след оглед на място, е описал по
аналитичен път, следвайки логиката за изработка, минималния път на т.нар.
„скрити работи“, като е посочил и също, че това, което е описано в
протоколите, отразява най-малко дължимото се възнаграждение на
изпълнителя. Следва да се посочи, че в случая правилно експертът е
използвал цените посочени в офертата, доколкото именно същата е подписана
между страните, от което и следва, че това са единичните стойности, за които
страните са се договорили.
По отношение твърденията на ответника, че срокът на договора е
изтекъл на 20.08.2018 г., с оглед на което и СМР не били извършвани, съдът
8
намира за необходимо да посочи на първо място, че от доказателствата по
делото се опроверга твърдението на ответника, че СМР не са извършени. На
второ място, видно от представения договор, между страните е било
уговорено, че ако по вина на възложителя се забави плащането и се наложи
прекъсване на работата, срока се удължава с толкова дни, колкото трае
прекъсването. Ответникът не е доказал своевременно плащане на
възнаграждението, дори и не е изложил твърдения в този смисъл. Дори и
ищецът да е изпълнил задълженията си извън срока по договора, то това би
било предпоставка за реализиране на друг вид отговорност, което обаче не е
предмет на настоящото производство.
Досежно твърденията на ответника за дублиране на СМР – вещото лице
по първата експертиза е дало заключение, че позиция 3 от Протокол 1 се
припокрива с позиция 37 от Протокол 4 – „монтаж бутон за вградена
структура“. Позиции 2 и 3 от Протокол 3 се припокривали с позиция 17 от
Протокол 4 – „Монтаж ключ или контакт за скрита инсталация “. С оглед
описаното съдът счита, че стойността на припокриващите се позиции, следва
да се приспадне от дължимото възнаграждение – в частност следва да се
приспаднат: позиция 37 от Протокол 4 – „монтаж бутон за вградена
структура“ на стойност 9,00 лв. и позиция 17 от Протокол 4 – „ Монтаж ключ
или контакт за скрита инсталация“ на стойност 10,80 лв.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че съгласно допълнителна
СТЕ в имота на ответника, находящ се в ***** в комплект „*****“ са
извършени СМР, чиято обща стойност възлиза на 4 829,62 лв. (сбор на
стойностите на СМР по всички протоколи, след приспадане на
припокриващите се позиции, с включено ДДС). С доклада по делото бе
отделено за безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил сума в
размер на 1000 лв., като аванс. В исковата молба освен това обаче, ищецът е
посочил, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е
получил суми в общ размер на 2 804,52 лв. С оглед изложеното от дължимото
възнаграждение в размер на 4 829,62 лв. следва да се приспадне платената
сума в размер на 2 804,52 лв., като така неплатеният остатък възлиза на сумата
от 2 025,10 лв. до който размер искът следва да се уважи, а за горницата над
него и до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне като неоснователен
и недоказан.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
За уважаване на претенцията, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е сключен договор, част от съдържанието на който
е уговорка за неустоечна клауза и нейния размер.
Съгласно т. 9.2. от Договора „За забавяне плащането по вина на
възложителя, същият дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0,1 % на
ден от общата стойност на договора, но не повече от 10 % от същия,
независимо от стойността на неразплатеното строителство.“ Съгласно
т.5.2. от Договора, плащането става в брой срещу фактура и фискален бон или
по банков път за всеки протокол по изпълнени видове и количества работи в
срок от 5 дни след представянето му. Ответникът не е доказал плащане на
дължимото се възнаграждение на падежа, поради което съдът намира, че с
оглед договореностите между страните, се дължи неустойка за забава. В
настоящото производство ищецът е претендирал неустойка в размер на 10 %
9
от стойността на неизплатеното възнаграждение по договора. Доколкото по-
горе бе прието, че неизплатеното възнаграждение по договора възлиза на
сумата от 2 025,10 лв., то неустойката, определена от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза на 202,51 лв. до който размер искът следва да се уважи, а за
горницата над него подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, като представя и доказателства за сторени такива, както следва: 850,00
лв. адв. хонорар (л.2), 252,74 лв. държавна такса (л.54), 400,00 лв. депозит СТЕ
(л.72), 400,00 лв. депозит за допълнителна СТЕ (л.181). Общият размер на
претендираните от ищеца разноски възлиза на 1902,74 лв., като с оглед
уважената част и на основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 670,82 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил искане за
присъждане на разноски. В представения списък по чл. 80 ГПК обаче е
включил част от сторените разноски, а именно: 1000,00 лв. адвокатско
възнаграждение за адв. К., 254,50 лв. депозит за вещо лице, 750,00 лв.
адвокатско възнаграждение за адв. Б..
От представените доказателства се установява, че ответникът е сторил
разноски както следва: 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение адв. К. (л.56),
400,00 лв. депозит СТЕ (л.110), 350,00 лв. депозит СГЕ (л.111), 250,00 лв.
депозит допълнителна СТЕ (л.221), 750,0 лв. адвокатско възнаграждение за
адв. Б. (л.229 и л.230). Съгласно чл. 78 ГПК възнаграждение се дължи само за
един адвокат. Предвид степента на участие в производството, съдът приема,
че адв. възнаграждение следва да се присъди съобразно по-рано сключения
договор за правна помощ и съдействие от 06.03.2023 г. С оглед отхвърлената
част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1294,89 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на
*****, ЕИК *****, с адрес *****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 2 025,10 лв., представляваща неплатени СМР
и сумата от 202,51 лв., представляваща неустойка за забава, ведно със
законната лихва считано от дата на предявяване на исковата молба 15.12.2022
г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД за сумата над 2025,10 лв. до пълния
предявен размер от 5744,10 лв. и иска по чл. 92 ЗЗД за сумата над 202,51 лв.
до пълния предявен размер от 574,41 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на
10
*****, ЕИК *****, с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
670,82 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, с адрес ***** да заплати на В. Т. П., ЕГН
**********, с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1294,89
лв. – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11