Решение по дело №437/2019 на Районен съд - Айтос

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

№                                                    14.02.2020 г.                                           гр.Айтос

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                           ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети януари                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                          Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 437 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец по делото е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д. – зам. Управител, чрез юр. Н.М., а ответник – Х.А.К. с ЕГН ********** ***.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № PLUS-14405720 от 12.01.2017 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответника, по който се дължи сумата от 3 068, 27 лева главница и лихви – 1 773, 28 лева възнаградителна лихва и 213, 07 лева мораторна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 11.03.2019 г., като сумите са заявени със заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 324/2019 г. на РС-Айтос. Поддържа се годишен процент на разходите от 35, 71 % и годишен лихвен процент от 36, 63 %, което било оскъпяването на главницата по заема от 3 500 лева, за усвояването на която от длъжника бил положен подпис в договора. Имало и застраховка. Длъжникът платил 15 месечни вноски от общо 48 месечни вноски, като преустановил плащането на 05.07.2018 г., след което кредитът станал предсрочно изискуем на основание чл.5 от договора. Предвид възражението подадено по ч.гр.д. № 324/2019 г. на РС-Айтос възникнал правен интерес от предявяване на настоящата установителна претенция, с която се претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми, произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит. Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор по исковата молба, но ответникът се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА се установи следното:

По делото не е спорно и видно от представените договор, вкл. съдържащите се в него погасителен план и условия по договора, че между страните на 12.01.2017 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-14405720, по силата на който ищеца предоставил на ответника за потребителски  цели кредит в размер на 3500 лева. По силата на договора ответника закупил застраховка с размер на застрахователната премия – 940, 80 лева. Страните се договорили кредита да бъде издължен на 48 погасителни вноски, всяка в размер на 162, 75 лева, съгласно приетия от страните и отразен в договора погасителен план. В договора е посочено още, че общата стойност на плащанията е в размер на 7 812 лева; ГПР е в размер на 45,71 %, а лихвеният процент е в размер на 36, 63 %. Страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В чл.5 от посочения договор е предвидено също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

Няма доказателства на ответника да е било изпращано съобщение за предсрочна изискуемост на кредита, но по делото с исковата молба е приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на ответната страна в хода на производството по делото.

От заключението на вещото лице се установява, че сумата от 3 500 лева е усвоена от ответника, поради което и за същия е възникнало задължение да погаси задълженията си по договора.  Вещото лице е установило още, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 2 441, 25 лева. Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че по – голямата част от сумата в размер на  1597, 92 е отчислена за погасяване на лихва и 294 лева за главница по застраховка по кредит, а едва 549, 33 лева са отчислени за главница. Изрично в съдебно заседание вещото лице сочи, че не може да се каже нито какво включва годишния процент на разходите, нито как се разпределя относно годишния лихвен процент. 

Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с чл.22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че в процесния договор, общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него, каквато примерно е възнаградителната лихва. Тези съществени елементи от договора се установиха в хода на процеса едва с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В погасителния план се съдържа единствено падежна дата и размер на вноската по договора за заем, което не е достатъчно с оглед изискванията на закона. Останалите дължими според ищеца суми – по договор за допълнителни услуги и застраховка, също не са описани в него по начин, че да стане ясно какво включва всяка от вноските, посочени в погасителния план.

Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл.23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 2 441, 25  лева, то следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница от 3 500 лева, съответно останалата неплатена главница е в размер на 1 058, 75 лева, за която сума исковата претенция е основателна. В останалата част същата подлежи на отхвърляне.

Разноските възлизат общо в размер на 393, 66 лева, от които 151, 09 лева в заповедното производство и 242, 57 лева, заявени в исковото производство още с исковата молба, като съразмерно на уважената част на исковите претенции от ответника се дължат 82, 46 лева.

С оглед горното, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М. и ответника Х.А.К. с ЕГН ********** ***, че ответникът Х.А.К. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М., сумата от 1 058, 75 лева главница по договор от 12.01.2017 г. сключен за потребителски паричен кредит PLUS-14405720, за което е издадена заповед № 175 от 25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 324/2019 г. на РС-Айтос.

                ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част - за разликата над уважената главница от 1 058, 75 лева до претендираната главница от 3 068, 27 лева и за претендираните лихви – 1 773, 28 лева възнаградителна лихва и 213, 07 лева мораторна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 11.03.2019 г.

               ОСЪЖДА Х.А.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М., сумата от 82, 46 лева съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковите претенции.

                  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                  Препис от решението да се връчи на страните.                             

 

 

                                 Районен съдия: